Доц. Орманджиев: Към момента няма юридическа бариера пред кандидатурата за служебен премиер на Андрей Гюров

Последните промени в Конституцията предвиждат, че насрочването на избори е възможно само след назначаване на служебно правителство. Кой ще бъде служебен премиер решава президентът, като правото му на избор е между определени кандидати от така наречената "домова книга".

Едно от най-коментираните имена е това на Андрей Гюров. В юридическите среди обаче се появиха спорове дали той може да бъде назначен, тъй като се очаква съдебно решение за негова евентуална несъвместимост.

"Към момента няма окончателен акт, който да освобождава Гюров от длъжността подуправител на БНБ. Той е отстранен, но не е освободен. Затова чисто юридически не съществува пречка той да бъде кандидат за министър-председател и да бъде назначен“, заяви пред NOVA  преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев.

По думите му, дори да има започнати производства, докато липсва окончателно решение, Конституцията не забранява подобно назначение. "Ако някой реши да атакува указа, това може да стане пред Конституционния съд, но към момента няма юридическа бариера пред кандидатурата на Гюров“, допълва той. 

Доцентът коментира и въпроса какво се случва, ако само един от всички потенциални кандидати за служебен премиер се съгласи, но президентът не одобрява неговата кандидатура или състава на предложения от него кабинет. "В този случай избор на практика няма. Президентът ще бъде длъжен да назначи единствения съгласил се кандидат и да насрочи избори“, каза доц. Орманджиев.

Той подчертава, че ако Радев откаже, ще се стигне до институционален блокаж и ще е нужно тълкуване от КС.

По отношение на евентуални възражения срещу отделни министри - например този на МВР, който отговаря за организацията на изборите, преподавателят по конституционно право посочи, че формални срокове за корекции няма. Разчита се на консултации и взаимно уважение между президента и кандидата за министър-председател. Ако обаче има само един възможен кандидат и той настоява за конкретен състав, президентът може да се окаже без реален избор. "В крайна сметка държавният глава ще бъде принуден да назначи и министър, с когото не е съгласен, включително и вътрешния“, поясни Орманджиев.

Друг въпрос, който експертът коментира, беше дали президентът е длъжен да подаде оставка, ако има намерение да създаде политическа формация и да участва в избори.

"Към момента Радев изпълнява пълния обем от своите конституционни правомощия. Докато не подаде оставка, той има право да назначи служебно правителство. Оставката се подава пред Конституционния съд и влиза в сила едва след негово решение. Той проверява дали оставката е действителна и дали е израз на свободната воля на президента. Решението има конститутивно действие от този момент оставката е факт“, каза Орманджиев.

При евентуална оставка на държавния глава, вицепрезидентът поема поста, но задължително след полагане на клетва пред Народното събрание. "За тази процедура няма конкретни срокове и може да забави процеса по назначаване на служебно правителство и насрочване на изборите“, предупреди Орманджиев.