07:01 / 30.09.2026
940
България повтаря познати световни модели, при които общества в състояние на несигурност и духовна криза се превръщат в благоприятна почва за развитие на култове и псевдодуховни движения. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС социалният психолог доц. Николай Димитров по повод разбитата от ДАНС и МВР група в Калофер, чийто лидер е използвал психоактивни вещества и психологически манипулации върху последователите си.
Психологът направи подробен паралел между случая в Калофер и скорошните събития около хижата в Петрохан, като изтъкна, че социално-психологическият модел и в двата случая е почти идентичен.
"Трупането на такива характерности е типично за общества в някакъв тип криза и особено духовна криза, когато се предоставят духовни алтернативи на търсещи хора, които не могат да намерят отговорите в бита си. Заради несигурната ситуация в глобален мащаб и вътре в държавата ни, хората не могат да реализират себе си през материалното и тръгват да търсят начини да се осъществят в някаква духовна сфера. Това е добър пазар за хора, които могат да продадат идеи и да привлекат последователи за свои собствени, реалистични или налудни идеи", обясни доц. Димитров.
По думите му и в двата случая се наблюдава изграждането на харизматичен лидер, който с течение на времето започва да се възприема като сакрален авторитет, притежаващ ексклузивно знание.
"И в двата случая имаме не просто административен ръководител на някаква организация, а човек, около когото се конструира особен символен авторитет. Лидерът вече не просто знае повече, той претендира да има достъп до истината, която останалите не притежават", посочи той.
Друг ключов елемент в механизма на действие на подобни групи е физическото и социалното изолиране от външния свят, съчетано с въвеждането на специфични ритуали, използването на психоактивни субстанции и търсенето на финансова обвързаност.
"Имаме идеологическо обвързване, оттам следва социално обвързване – асоциираш се към групата, после идва поведенческото обвързване и накрая говорим за материално обезпечаване и членски внос. В един момент човек, въвлякъл се в подобна практика, все по-трудно може доброволно да се откъсне от нея. Когнитивният дисонанс, че правиш нещо нередно, се заличава от всички тези обвързаности - хванал си се на хорото и трябва да го изиграеш докрай", допълни психологът.
Димитров уточни, че основната разлика между двата казуса към момента е степента на капсулиране на общността.
"При Петрохан нещата изглеждаха много по-затворени и капсулирани, докато в Калофер организацията все още е била на ниво по-отворена система с широк достъп, където всеки е можел да отиде на т.нар. "ретрити" - или бягства от ежедневието", заключи доц. Николай Димитров.
