Но не псевдо-десен, коалирал се с левицата, като "Демократична България", а истински десен, с десни политики и дясна идеология

И по професия, и по характер - тя е мъжкото момиче на СДС. Медиха Хамза е електроинженер, От 1993 г. до днес е преподавател и е развивала във времето  научноизследователска дейност в Технически университет-Варна, а в момента – в Медицинския университет-Варна. През 2006г. придобива образователна и научна степен "доктор“, а от 2012 г. придобива степен – доцент по Електрически мрежи и системи. Автор е на повече от 70 статии в научни списания и доклади на международни и български конференции, както и на ръководства и учебни пособия. Професионалната и обществената ѝ  ангажираност се  развива с участието ѝ в научноизследователски проекти и организиране на научни форуми. В два поредни мандата е и общински съветник, била е и председател на комисията по социални дейности и жилищна политика в Общинския съвет на Варна.

Влиза в политиката реализирана, доказала професионализма си, спечелила признание от академичната общност и уважението на студентите си.

Днес е кандидат за народен представител от СДС в коалиционната листа ГЕРБ-СДС с номер 24 в интегралната бюлетина и с преференция 106. С открито лице, с ясни послания, с конкретни ангажименти към хората изгради и предизборната кампания на вота през октомври.

"Защо в коалиция с ГЕРБ ли? Защото СДС е романтиката на началото и гаранцията за стабилно настояще и бъдеще. СДС положи основите и очерта пътя на България към Европа. ГЕРБ последва делото на най-старата демократична партия, като се поучи от опита и грешките. Гледайки в една посока, двете партии са вадили държавата от сериозни кризи през годините, ще я извадим и сега!", категорично заяви доц. Хамза.

Тя допълни още, че управлението на "Промяната" и четворната коалиция, с тяхната липса на еднаква идеология и ясни програмни политики, е довело страната до катастрофа.

"Трябва да е ясно, че пътят на България към просперитет е десен, но не псевдо-десен, коалирал се с левицата, като Демократична България, а истински десен, с десни политики и дясна идеология", допълни още доц. Хамза.

Веднъж стъпила на политическия терен, доц. Хамза намира нови прояви на личностни качества, които я превръщат в незаобиколим фактор. В битката си за обществено значими каузи предпочита да е в  диалог с всички, които могат да допринесат за реализирането им. Диалогична, за да печели съмишленици. Упорита, за да, подкрепя усилията им. Отзивчива, за да  им дава импулс. Но наред с това е винаги готова да отстоява тезите си пред опонентите, да влиза в битка срещу препятствия пред целите си.

Казва това, което мисли, прави това, което казва 

Не действа импулсивно. Може дълго да премисля думите си, но държи на тежестта им, след като бъдат произнесени.  Знае какво иска, как да го постигне и с какво да възпламени последователите си. Периметърът на изява далеч надхвърля студентската аудитория.

Социалната грижа за най-уязвимите, социалния патронаж, реформите в общинското здравеопазване, и най-вече адекватни мерки за помощ на семействата и всички нуждаещи се от подкрепа след тежките кризи в страната.

Без да търси признание, е един от най-големите лични дарители в перманентни благотворителни кампании.

Самата тя обаче признава, че когато и каквото и да захване, винаги е фокусирана върху младите хора. 

Следи отблизо кариерното развитие на студентите си, подкрепя перспективите им, търси мостове между бизнеса и професионалното образование, активна е в създаването на условия за реализацията им тук в родината ни. Не се уморява да повтаря, че повишаване на интереса към образованието ще се постигне, когато в процеса на обучение се въведат с по-големи темпове новите технологии и техника, когато се увеличи практическата насоченост. При всеки повод дебело подчертава още един много важен елемент – заплащането като специалисти, завършили висше образование, а не средно, както често им се предлага.

Подредена, балансирана, самоуверена в публичните си изяви като доц. Хамза, тя намира време и пространство за  личните си пристрастия  просто като Медиха. Поразбутва сериозните задачи, за да смести между тях несериозни на пръв поглед неща – страстта към народните танци, шиенето на гоблени, книгите. Но без тях, без миговете с приятели, без дребните радости на всеки нов ден, всичко наглед велико може да изгуби смисъл.