Младите хора на възраст до 35 години у нас са под 900 000, което представлява около 13,5% от населението. Близо 80% от тях живеят в едва 68 общини, а цели региони се обезлюдяват. Над 100 000 младежи нито учат, нито работят, като делът им е 13,8% при 11,2% средно за Европейския съюз.
Това действително е в основата на анализа на социално-икономическите въздействия на политиката за младежта в България на Икономическия социален съвет.
Този анализ беше планиран ангажимент за нас през второто шестмесечие, но започнахме подготовката още през първото. Проведохме много срещи с институции и направихме множество допитвания, защото едно от нещата, от които страдаме в България, е липсата на системен подход по отношение на данните за младите хора. Това каза авторът на анализа доц. Офелия Кънева, член на Икономическия и социален съвет и председател на Комисията по европейски политики и европейски процес в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"Тези данни са доста разпилени. Това е въпрос на административна леност, но и на недостатъчна политическа мъдрост през годините. В момента ние всъщност осветляваме този проблем и даваме препоръки той да бъде преодолян", каза още гостът.
"Хубавото е, че получихме съдействие от широк кръг институции. Анализът се базира на данни не само от държавната администрация, но и от местните администрации, неправителствени организации и международни изследвания. Данните са кръстосани и съпоставени, за да бъдат достоверни и да дадат добра основа за вземането на решения на политическо ниво", посочи доц. Кънева.
"Много от институциите, които, признавам си, в началото не очаквахме да откликнат на нашите доста трудоемки искания, всъщност се отзоваха изключително акуратно и надскочиха очакванията ни. Те ни предоставиха данни, които значително обогатиха анализа и дадоха много интересен фокус върху възможностите, които младежката политика в България следва и може да реализира почти веднага", сподели още тя.
Доц. Кънева подчерта, че в България отношението на институциите и държавата към младежта продължава да бъде позитивно и средства не липсват.
"Другият въпрос е, че ние всички виждаме с просто око, че на практика младежта не е достатъчно стимулирана . Една от целите на анализа беше действително да осветли слабостите, да осветли и силните страни, да предложи една по-добра комбинация от тях, без това да бъде за сметка на увеличаване на публичния ресурс, на допълнително заделяне на бюджетни средства или на излишна натовареност на администрацията, или пък разпиляване на административен капацитет", коментира гостът.
Според данни от анализа на Икономическия социален съвет не малко средства се отделят за младежки дейности.
"Те са напълно достатъчни в макрорамката като сума. Другият въпрос е, че не стигат като адекватно разпределение и не винаги те имат устойчиво присъствие като финансиране", заяви доц. Кънева.
"Например, имаме 27 младежки центъра в страната, в които са инвестирани 55 милиона евро през годините, но тези центрове тук нататък, създадени, изградени по най-съвременни практики, даже изпреварващи на много от съвременните практики, познати в Европа, в момента не са с установен статут за издръжка. И тяхната дейност е поставена под въпрос, нещо, което със сигурност поставя под въпрос въобще устойчивостта на младежките дейности, които ще се реализират в регионите", коментира тя.
"И тук са поставя под въпрос и ефективността на изразходваните 55 милиона, защото в крайна сметка, ако те останат без резултат, какъв е бил смисъл от това финансиране", допълни още доц. Офелия Кънева.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



21:11 / 07.10.2026
5762





