Архангеловден е специален ден,в който да обърнем духовния си поглед към по-важните неща в живота – духовните ценности, нравствените идеали, които са ни запазили като общност чрез възпоменаването на героите на нашето историческо минало или на съвременните герои. Това каза в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“ богословът доц. Костадин Нушев.

По думите му Архангел Михаил е свързан с мъжеството и смелостта да се опълчиш срещу злото, да не се предаваме пред агресията, престъпността и неправдата, които са израз на тъмнината и греха.

"Във всеки един аспект на нашия живот, когато ние се срещаме и сблъскваме с някаква форма на агресия, неправда и насилствено потъпкване на законите и правилата на живота, потъпкване на доброто, трябва да знаем, че примерът на св. Архангел Михаил е в името на Божията правда и на съвършената справедливост и доброта да имаме смелост в себе си да противостоим на злото – със съответните законови средства“, каза още той.

Доц. Нушев поясни, че св. Архангел Михаил е покровител на военните и служителите в униформи.

"В иконографията той се изобразява с военни доспехи, така е възприет в християнското изкуство, за да се подчертае тази негова служебна функция като служител на Бога, а и като главнокомандващ на другите ангелски сили. Библейската и християнската традиция разглеждаме св. Архангел Михаил като водач на небесните сили в борбата срещу злото, тъмнината, тъмните сили на злото. Виждаме го и в традицията на църквата като защитник на военните и на хората с униформа – служителите в земната държава, които изпълняват функцията да опазват обществото и хората от престъпността, злото и насилието. Много военни и генерали в историята на българската православна църква и на Средновековна България са почитали Архангел Михаил и първовърховните архангели като свои покровители и са построили толкова много манастири на нашите земи. Почти всички манастири, посветени на Архангел Михаил, обикновено са създадени и изградени чрез дарителството на наши царе“, обясни богословът.

По думите му няма особености в празничната трапеза на днешния ден.

"Празничната трапеза се определя с това, че при нея не се спазват ограничения в пост. Празникът се изразява в благословено отбелязване на празника чрез храната“, добави доц. Нушев.

"Празничността се изразява в споделянето на духовните и материалните блага, което е израз на любовта към ближния, милосърдието, състраданието и съпреживяването“, каза още доц. Костадин Нушев.

Габриела ГАНЕВА