Когато говорим за човек с такава биография, какъвто е Хенри Кисинджър, наистина е трудно да кажем кое е най-важното и кое е най-характерното. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" доц. Георги Цветков от Военна академия. "От една страна, трябва да кажем, че това е един привърженик на т.нар. реална политика. Т.е. той не е от авторите – той става известен и като автор, но разбира се, трябва да имаме предвид, че е и дипломат от кариерата. Не е от привържениците на идеята, че светът може лесно да бъде моделиран. По-скоро винаги се е придържал към идеята, че става въпрос за определен баланс на силите", каза Цветков.

По думите му, Кисинджър затова винаги си е навличал и определени несъгласия, и определени критики, което е нормално в толкова дълга кариера.

"Най-малкото което е – ако си спомним, в по-близките години от 90-те по отношение на войните на Балканите, след това инвазията в Ирак от 2003 г., дори коментари, които е имал по отношение на войната в Украйна, той се опитва да заеме една позиция, която от една страна да удовлетвори по възможност всички страни, да е достатъчно приемлива, компромисна за всички страни, от друга страна – да приеме факта на баланса на силите", добави доц. Георги Цветков.

Той припомни, че това, за което Хенри Кисинджър получава и Нобелова награда за мир е във връзка с изтеглянето на американските войски от Виетнам. Това  със сигурност е едно от решенията, които са били трудни за такава държава да признае, че не може да завърши успешно военно конфликт с противник, който е бил смятан за несравнимо по-слаб.