14:03 / 28.05.2025
1300
Трябва да се върнем към корените на образователната система – сократовия подход на задаване на въпроси и на диалог. На нас ни е необходимо критично мислене, да умеем да учим и да отсяваме информацията, която ни е необходима, от многото данни. Фактологията в образователната система трябва да отпадне в по-голямата си степен, за да остане повече време за упражняване на умения. Това каза Доброслав Димитров – председател на Българска асоциация на работодателите Иновативни технологии (БРАИТ) и член на консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.
Сега действащата образователна система в света се основава на концепции отпреди 250 години, когато започва първата индустриална революция. Тогава идеята за образованието е то да е стандартизирано и всички ученици учат едно и също. Това време обаче е отминало, заяви Димитров.
По думите му концепцията за полуразпад на знанието става все по-актуална. Това са годините, които трябва да минат, за да останат половината от нещата, които знаем, неупотребени, обясни гостът. "Това време се съкращава все повече и това означава, че постоянно трябва да наваксваме тази половинка, която вече не ни е потребна, с ново знание“, поясни той.
По думите му сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има изключително дълбоко разбиране за необходимостта от промени в образователната система и развиване на знанията по математика и природни науки, които са в основата на технологичната революция. "Имаме много голям съюзник да придвижваме тези промени напред. Но една птичка пролет не прави. Реално всички имаме роля, защото, когато става дума за система, която обхваща 90 000 учители и стотици хиляди родители, ако всички не сме на една страница и не разбираме необходимостта от подобни промени, много трудно може да бъде направено такова нещо“, коментира Димитров.
Реформата в образованието се посреща с неразбиране и страх от страна на една от обществото, отбеляза той. "Срещу всяка тема, която се извади от контекст, като например намаляване на часовете по чужд език, има съпротива. Чужд език трябва да се учи, но умението да говориш чужд език е само един инструмент, не е достатъчно. Много повече внимание трябва да се обърне на други неща. Тези теми трябва да бъдат говорени. Когато се започне такъв разговор, той много често отива в екстремност в едната или другата посока и трудно се чуваме“, коментира Димитров.
Той посочи за пример САЩ и Китай, които обявиха, че от тази година започват да интегрират в учебните програми в училищата интегрирано използване на изкуствен интелект. В Европа също има няколко държави, които вървят в тази посока – Естония, Финландия. "Реално ние бихме могли да бъдем сред тези първи държави, ако по-бързо, организирано и амбициозно решим да вървим в тази посока“, вярва Димитров.
