"Не сме удовлетворени от общото състояние на план-сметката на държавата за следващата година. Разходите са 45,8% от прогнозния БВП, а приходите – 42,8%. Това означава засилване на преразпределителната роля на държавата и изземване на средства от бизнеса и гражданите", заяви пред "Фокус" изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

По думите му, особено тревожно е увеличаването на държавния дълг – от над 28% от БВП тази година до 31,3% през 2026 г. "Само за лихви догодина ще плащаме над 1 милиард евро, при 700 милиона тази година и под 500 милиона през миналата. Имаме динамика на нарастване на задлъжняването и на разходите за обслужването му", посочи Иванов.

Той допълни, че в бюджета липсват реформи в здравеопазването, образованието, сигурността и отбраната. "В сектор "Сигурност" се предвижда ново увеличение на възнагражденията с 12% през 2026 г., след среден ръст от 50% тази година. Това е несправедливо разпределение на обществения ресурс за сметка на останалите, които реално пълнят бюджета", коментира още изпълнителният директор на АИКБ.

Бизнесът предлага запазване на данъчно-осигурителния модел и повишаване на ефективността на разходната част на бюджета. "Не трябва да се увеличава осигурителната тежест, както е заложено – с 2 процентни пункта за Фонд "Пенсии", както и да се удвоява данъкът върху дивидентите", заяви Иванов.

Сред предложенията на АИКБ са още:

• Повишаване на ефективността на бюджетните разходи;

• Умерено увеличение от 5% на заплатите в публичния сектор, вместо автоматични формули;

•  Преглед на капиталовата програма и отпадане на проекти без готовност за реализация.

Според него е нужен диалог и държавническо мислене. "Българският бизнес и работниците са тези, които формират брутния вътрешен продукт и приходите в бюджета. Държавната администрация и министерствата са бенефициенти – те участват в разходната част. Ето защо властите трябва да водят открит диалог с бизнеса и хората, които създават добавената стойност на икономиката", заключи Иванов.

Интервюто е проведено в сряда, а малко по-късно от Асоциацията на организациите на българските работодатели обявиха, че няма да участват в НСТС. Заради отказа им да присъстват, заседанието на Тристранния съвет беше отменено.