Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

От края на 2022 индустриалното производство спада трайно, всеки месец. В сравнение със същия месец на предходната година, спадът е между 7 и 10%. Факторите труд и цена на електроенергията са основополагащи и конкурентоопределящи, тъй като те формират себестойността на произвежданите продукти. Това каза изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Делът на индустриалното производство в България е по-висок, отколкото средноевропейския дял. В Европа той е около 20% от икономиката, докато у нас е 28%. "В последната година индустрията в Европа отбелязва лек ръст, но това е след продължителен спад от две години и половина – от 2022 г. Огледално спада и българското индустриално производство, тъй като то е скачено с европейското. Голяма част от българските индустриални предприятия са подизпълнители и доставчици на европейски партньори и когато поръчките и производството в Европа намаляват, това се отразява в по-голяма степен и в България“, обясни Иванов.

"Българската индустрия през последните години е неконкурентоспособна заради високата цена на електроенергията и природния газ, които са по-високи, отколкото при конкурентите в Китай, Турция, САЩ и останалата част на света", допълни той. Причина за спада са и високите разходи за труд, които всяка година нарастват между 12 и 17%. "Това до голяма степен увеличава себестойността на произвежданите продукти и ги прави неконкурентоспособни ценово“, поясни изпълнителният директор на АИКБ.

Причина за спада е и високата конкуренция, на която е подложена българската индустрия от индустриалното производство в Китай. Санкциите върху Руската федерация пък водят до ограничение на пазарите за реализиране на българска индустриална продукция.

Влошената конкурентоспособност е причина за оттегляне на чуждестранни инвеститори, като примерите за това не са малко – в Плевен, Добрич, Монтана, посочи Добрин Иванов.

Той бе категоричен, че схемите за компенсиране на индустриалните предприятия трябва да продължат заради волатилността и високата цена на електроенергията. Пазарът на труда пък трябва да бъде либерализиран в по-голяма степен, особено по отношение вноса на работна сила от трети страни. "В България действат редица рестриктивни условия, които ограничават свободата на този внос. Голям резерв за подобряване на конкурентоспособността в България и въобще в Европа има по отношение намаляване на административната тежест на предприятията. България е пререгулирана, тъй като в много случаи ние надграждаме над европейските регулации. Това са не само екологичните норми, не само въглеродните емисии, не само отчитането по отношение спазването на различни норми и правила, които създават по-скоро само административна тежест в самите предприятия, без да подпомагат самото производство и да създават реален продукт. Преглед на всички тези тежести и норми и намаляването им несъмнено ще подейства благотворно върху производството и конкурентоспособността на българските индустриални предприятия“, убеден е Иванов.