На днешния ден през 2018 г. след кратко боледуване от този свят си отиде Дядо Добри - старецът, който всички наричаха  Светецът от Байлово. Той е български дарител, който даваше всичките си пари за реставриране и поддържане на български християнски храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее скромно, в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Дядо Добри ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника "Свети Александър Невски“ или църквата "Свети Седмочисленици“ събира пари, които след това дарява.

Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е живееше през последните си години. Погребан е на 15 февруари 2018 година в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.

Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.