На 20 януари според църковния календар православните християни възпоменават Свети Евтимий Велики и св. Евтимий Търновски. В народните традиции празникът е известен като Петльовден. Имен ден празнуват всички с имената Евтим, Евтимия, Евтимий, Ефтим и производните.

Празникът е познат под различни имена като самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни – Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с момчета. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят ярки за тяхно здраве. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.

Петльовден е приеман като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. По стар стил се празнува на 2 февруари.

В Странджанския край, където народният култ към Св. Евтимий е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Св. Евтимий е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия).

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук, освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка), се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят", т.е. да не жалят починал.