Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Магията на хляба се търси в всички най-важни дни, в календарният процес, в моментите на социален преход, какъвто е и днешния свят, настъпващия празник на Свети Георги също така е празник, в който много силно се почита месенето и хлябът. Погледнато през българската народна традиция хлябът е много повече от насъщен. Той олицетворява самия живот и изобилието, пази родовата памет и е като неизменна част от ритуалите, поддържа и физическото, и духовното в човек. През месенето се случват магии, случва се вълшебство.Това каза родовият терапевт Дияна Заберска в предаването "Утрото на фокус" по радио ФОКУС.

И допълва: "Българския народ толкова много почита и уважава хляба, че не дава и троха да падне на земята. Ако падне я вдига с уважение с почет. Защото хляба идва от земята, от рода, и от времето, което българинът е посветил, да посее зрънцето, да го изкласи и после да го ожъне. И така накрая да го превърна в готова пита, с която да нахрани семейството си. И това е естественият кръговрат на природата, който олицетворява раждането, растежа и продължението на рода". 

На въпрос защо само жените месят хляб в родовата традиция, тя казва: "Според зависи от задачата, заради която се меси хляба, от обреда и момента, може да е младо момиче, чиста жена или най-възрастната в семейството, може да е и майката".

"В нашата традиция мъжът е този, който донася хляба в дома, а жената е тази, която го замесва вътре. Тоест, мъжът носи брашното, а жената с нейната енергия, с нейната чистота на мислите и на емоциите си е тази, която с вълшебството прави ритуалите от дома", казва още тя.

Според терапевта за българския народ хлябът наистина е свещен и месенето е свещенодействие.

"Хлябът символизира живота, труда, честа, той е дом и семейство. Хлябът събира хората. Когато искаме да поканим гост, да поискаме прошка или благословия, ние месим хляб, защото по този начин почитаме човека, по този начин влагаме нашето намерение в самото действие. През хляба сбъдваме точно тези наши копнежи желания, мечти, да наречем с сол или с мед според зависи пак от случая".

Става ясно, че обредната пита се меси само от пшеничено брашно, което се прекадява. 

"Биха искала да кажа за първата питка, например, която се месиш щом се роди детенце, тази първа питка се смята за магическото съответствие на заровената плацента. И за това е много важна. От нея се ражда хляб или новия живот, вярва се, че ако хапне от този първи хляб, родилката отново много скоро ще забременее. Ако желанието е, примерно да се родят след това мъжки дечица,

Първата хапка ще отхапе момченце или ще разчупи момченце. Ако пък иска да са шарани дечицата на шарени момченци и момиченце, жена с мъжко и женско детенце може да разчупи питката над родилката". 

Хлябът за Гергьовден е един от най-богатите на символика обредни хлябове, като питата обикновено е кръгла и символизира слънцето, вечността и този завършен кръговрат на природа, споделя Заберска.

"Кръглата форма носи тази идея за възраждането. Задължително трябва да е украсена с венец или с някакви зелени листенца и печено агънце, естествено, което в цялост, в съвкупност говори и носи тази идея за берекет, за нов живот. И разбира се, агънцето, което е жертвата, всъщност, която искаме ние да дадем на живота, за да умилостивим своя", казва още родовият терапевт.