21:57 / 02.10.2026
307
Тленните останки на цар Самуил – един от най-прочутите средновековни владетели на България, ще бъдат предадени на българската държава на утре (3 октомври), на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун, в присъствието на министър-председателя Румен Радев и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. България ще посрещне тленните останки на своя цар с държавна церемония на площад "Княз Александър I“ в София същия ден.
Завръщането на останките на цар Самуил в България има голямо историческо и национално-културно значение. Според директора на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова това е и знак, че България и Гърция са успели да преодолеят част от болезненото си историческо наследство и могат да си сътрудничат в опазването на общото културно наследство.
Фондовете на Националния исторически музей включват близо 800 000 артефакта, обособени в 59 тематични колекции – от праисторически находки и тракийски съкровища до средновековни реликви и предмети, свързани с новата българска история. Сега около 50 експоната от музейните фондове ще бъдат представени в Гърция като част от договореностите, свързани със завръщането на останките на цар Самуил.
"България не се разделя окончателно с тези ценности. Законът за културното наследство позволява предмети да бъдат предоставяни в чужбина за срок от четири години, като той може да бъде удължаван", това обясни доц. Петрунова пред NOVA.
Почти всички предоставяни на Гърция предмети са свързани с църковните обреди. Сред тях има и мощехранителници - специално изработени съдове от ценни материали, предназначени за съхраняване на останки на светци и други почитани религиозни личности.
По думите на Петрунова предметите имат висока художествена стойност, но предоставянето им не представлява загуба за Националния исторически музей.
"Ние само печелим от този акт. При 800 хиляди предмета, с които разполага Националният исторически музей, едни 48 предмета, при това с доказан произход от Гърция, не са никаква загуба“, заяви тя.
"Договореността трябва да се разглежда като форма на културно и историческо сътрудничество между двете държави. Българските ценности ще могат да бъдат видени и след експонирането им в Гърция", коментира директорът на НИМ.
През годините сред обсъжданите варианти е била и възможността Гърция да получи стотици ръкописи в замяна на връщането на останките на цар Самуил. В публичното пространство остана и известната реплика на покойния директор на НИМ проф. Божидар Димитров, че няма да "разменя кон за кокошка“.
"При сегашната договореност от Националния исторически музей не е предоставен нито един ръкопис. Въпросът за книгите трябва да бъде разглеждан отделно, тъй като преди евентуални последващи решения те трябва да бъдат разчетени, публикувани и анализирани", категорична бе доц. Петрунова.
За нея връщането на останките на Самуил далеч надхвърля значението на една музейна размяна.
"Мога да отговоря само с една дума - огромна“, каза тя за историческата и национално-културната стойност на събитието.
Директорът на Националния исторически музей постави жеста и в контекста на вековните сблъсъци между средновековна България и Византия. Именно византийският император Василий II води продължителни и ожесточени войни срещу цар Самуил, които в крайна сметка завършват със завладяването на България от Византия.
"Да ни признае тази Византия, с която ние през цялото Средновековие водим войни, и накрая те да ни дадат тленните останки на владетеля, с когото техният император Василий II води много ожесточени войни и иска да завладее цяла България - това наистина е един положителен знак“, коментира Петрунова.
Според нея днес България и Гърция показват, че могат да оставят част от историческите рани зад себе си и да работят заедно, когато става въпрос за културното наследство.
"Завръщането на останките на Самуил има значение и за дългогодишния исторически спор между България и Република Северна Македония за принадлежността на владетеля. Тогава такава държава като РС Македония не е имало. Не може той да е бил цар на някаква неизвестна нам държава, която странно защо никъде не е записана“, заяви Петрунова.
За нея най-същественото е делото, на което Самуил посвещава живота си.
"Фактът, че целият си живот е отдал не да трупа дворци, кораби и плячка от победи, а да възстанови държавата си. Да възстанови България. Ето за това ни е важно“, каза директорът на Националния исторически музей.
