21:35 / 18.09.2026
404
Милиарди се разпределят чрез механизмите за обществени поръчки - както национални средства, така и средства от Европейския съюз. Тенденцията е този размер да нараства. Това каза директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Димитър Марков в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.
"Изследваме корупцията вече повече от 20 години и обществените поръчки винаги са били тъмночервената зона в нашите изследвания. Това се дължи основно на факта, че именно там са въвлечени и се разпределят най-много финансови средства", допълни Марков.
По думите му предстоят нови и големи инвестиции в ключови сфери, като Европейският съюз вече е заявил намеренията си за инвестиции в области като енергетика, отбрана, сигурност и други.
"Значимостта на тези области ще продължава да нараства, средствата също ще се увеличават, а оттам ще нарастват и апетитите, и изкушението за нерегламентирани практики, които да облагодетелстват един или друг участник", поясни той.
"Една от причините е това, което ние в Центъра за изследване на демокрацията наричаме "завладяната държава". Това е симбиозата между икономически интереси и политически играчи, която позволява взаимооблагодетелстване и на едните, и на другите посредством разходването на тези средства. Това, разбира се, е спирачка и демотиватор пред поредица от политически мнозинства и правителства да предприемат по-резки и по-агресивни мерки в областта на обществените поръчки.
Дори докладът ни от пролетта на тази година, който освен че констатира рекордно високи нива на корупцията, отново сигнализира, че един от най-податливите и най-опасните сектори, с най-висок риск от корупция, са обществените поръчки", подчерта гостът.
Той даде пример с изследванията, които показват, че над 30% от обществените поръчки се възлагат при конкурси, в които се явява само един кандидат.
Марков обясни, че Европейският съюз е разработил методология, според която, когато този процент надхвърли 20%, това се приема като "червен флаг" за наличие на проблем и висок корупционен риск.
"Знаем, че правителството направи стъпка в тази посока чрез въвеждането на нови електронни инструменти, които да позволяват по-лесно да се следят обществените поръчки. Но има добри примери - ние сме посочвали такива от Румъния и Естония - където регистрите на обществените поръчки могат технологично да се свържат с търговските регистри и с регистрите на така наречения краен собственик.
Един от проблемите е, че не във всички случаи се знае действителният собственик на компаниите, които печелят обществени поръчки. Една подобна информационна свързаност много лесно и по достъпен начин би дала на компетентните органи своевременна информация за това кога потенциално съществува риск от зависимости, корупция и други подобни практики“, коментира той, допълвайки, че тепърва още много има да се прави.
Той каза още, че един от основните проблеми е, че в огромен брой от случаите единственият критерий, по който се възлагат обществените поръчки, е най-ниската цена.
"Това до голяма степен изважда от пазара немалка част от участниците. Няма реална конкуренция на методологии и на предложени варианти за това как да бъде извършена дадена дейност. Сравняват се едни числа, поръчката се дава на този, който е предложил най-ниската цена, а след това друга лоша практика е, че с поредица от промени във вече сключените договори всъщност допълнително се променят и цената, и предметът на договора. Това отваря огромно поле за злоупотреби и корупция", коментира директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията.
Според него има две големи предизвикателства пред всяко правителство.
Едното е създаването на достатъчно условия за прозрачност на процеса, които да ограничат рисковете от корупция.
Второто е контролът - върху вече сключените договори за обществени поръчки, тяхното изпълнение и постигнатите резултати.
