Наш гост е дипломатът, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете и международен секретар на политическа партия "Има такъв народ“ (ИТН) Димитър Гърдев. Добър ден на г-н Гърдев.

Здравейте. Здравейте на вас и на вашите слушатели.

През седмицата евродепутатите либерали поискаха Европейската комисия да спре плащанията към България заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев. Искането на "Обнови Европа“ за спирането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост идва в момент, когато България очаква да получи парите по второто плащане в размер на 650 милиона евро. Ще има ли ефект това настояване?

Този ефект се търси в политическото говорене по-скоро в България, защото виждаме, че това в Европейския парламент не беше възприето, няма създадена група от политически партии и семейства там, които да застанат зад една подобна такава декларация. И затова наистина това е един от елементите по-скоро на вътрешнополитическата борба. И виждаме как се използва от част само от опозицията, основно от ПП-ДБ, свързана с това, че варненския кмет всъщност е тяхна кандидатура. И в тази връзка искам първо да успокоя всички, които са бенефициенти на европейските средства, това е изключително важно. Както беше посочено от вицепремиера Томислав Дончев, няма да бъдат спирани никакви плащания. Държавата застава зад проектите, които са и на регионално равнище, и на местните кметове също. Така че в това отношение първо, няма такъв механизъм, второ, както споменах, всички тези средства ще бъдат разплатени. И тук не става дума за спиране – това е изключително важно, защото ареста на и воденето на следствие срещу варненския кмет не е причина да бъдат спрени абсолютно всички европейски фондове, първо. Второ, цялата програма по Плана за възстановяване и устойчивост, това е елемент, който се разглежда само в един от траншовете – във втория и третия е засегната реформата в Антикорупционната комисия. А и както споменах и преди малко, тук не става дума за спиране, а тук евентуално може да се стигне до един вид замразяване на определена сума, тя е някъде около една трета, а в последствие естествено, че когато отговорим, изпълним всички изисквания, които са заложени, тя ще бъде предана на България. Но това е хипотеза.

Г-н Гърдев, вторият транш трябваше да бъде одобрен до края на този месец. Остават още два дни буквално. Получихме ли одобрението? Имате ли новини?

Вижте, когато говорим за втория транш, ще се върна малко назад – той беше подаден още миналата година, но тогава не беше одобрен от предишните управляващи. В смисъл, подаден от предишните управляващи, но не беше одобрен, след което се наложи да направим корекции, да изпълним изисквания, които те не успяха да изпълнят и беше подаден някъде юли тази година. Европейската комисия няма конкретен срок, обикновено около два месеца и очакваме в тази връзка до края на месеца, но може и седмица-две след това, да получим решението. За момента няма подадени към България искания за нови, доуточняващи моменти или нещо, което да бъде в екстраординарен порядък, така че очакваме много важен такъв транш, както между другото и амбицията на правителството до края на тази година да бъде подадено искането и за третия транш. Защото така, както бяха заложени нещата от последните три години и половина, четвърта година почти, България е получила само един транш, от който бяха усвоени само половината средства само за три години и половина. А само за седем месеца бяха усвоени повече от тези, които до момента бяха разпределени на България. Освен това, беше променена и самата структура на Плана – ние имахме тогава 8-9 плащания. Всяка една държава има право да подава не повече от две заявки в година, и пропуснатото време, тъй като Планът изтича август догодина, пропуснатото време не даваше никаква дори фактическа възможност да бъдат подадени дори исканията, които България трябваше да получи по този механизъм. Затова Планът беше трансформиран на пет плащания и нашата основна задача, беше одобрена от Европейската комисия това предоговаряне. С предишните правителства не беше постигнат такъв резултат всъщност тези плащания и тези траншове да бъдат сведени до пет, като от 6,2 милиарда фактически в момента имаме 6,1 милиарда. Почти не загубихме пари. И тъй като имаме вече един транш за 3-4 години, което е наистина огромен пропуск и не се обръща внимание на това, не знам защо, пропиляно време с изключително важни за България средства, нашата задача е тази година да подадем втория и третия, общо станаха три, и да имаме възможност по правилата следващата година да подадем искане за останалите два, и по този начин да спасим парите и да изпълним основната задача, а именно вливането на тези средства в българската икономика.

А ще успеем ли да ги усвоим тези пари до 2027 година?

Вижте, от 20 законови промени ние сме изпълнили 18 в момента само за тези 7 месеца. Също така, от 72 в проекта 58 са изпълнени. Така че имаме абсолютната възможност, ако няма ето такива абсолютно необясними повдигания на вътрешнополитически въпроси, и то с искане да бъдат спрени средства на България, на всички българи, все едно в края на краищата и политиците не живея в тази държава, имаме тази възможност, направили сме всичко необходимо, и в законодателната част активно работи парламентът, приемат се тези закони, които са необходимите, променена е структурата на Плана, че това да бъде осъществимо. Защото това, което заварихме, беше фактическа невъзможност да подадем искания за всички траншове, и просто бяхме в състояние 1,3 милиарда евро беше първият транш, от който бяха усвоени 1,5 милиарда лева – нищо. Мога да ви кажа, тъй като направих тази справка как стои усвояването на средства в другите държави, при общо за всички държави, които се ползват от Плана за възстановяване и устойчивост  усвояемост на средства 58, близо 60%, България е усвоила 24%. На дъното сме на таблицата. Зад нас е Унгария с 2%, но там Комисията, знаете много добре, спря всички плащания заради проблемите с Орбан, Швеция не участва по Плана и Люксембург е с 13%. И това сме: България, Люксембург и Унгария. Всички останали държави, даже тези, които са около нас, са на около 50%: 55% Гърция, 47% Румъния. Да не говорим за държавите като Франция, които са 77% усвояване, 60% Германия при средна, както споменах, за всички останали държави 50-55%, и ние сме накрая при положение е, че тези пари са 6,5% от БВП на страната. И при срещите, които съм имал и с европейските комисари, и с директорите на дирекциите на Европейската комисия, които са идвали в парламента, искали са, тези хора имат абсолютното желание да помогнат на България да навакса, защото ние сме една от държавите, които има най-голяма нужда от тези пари, а сме с най-малка усвояемост, буквално такива бяха разговорите: "Господа, вие имате 6,5% от БВП външен стимул. Какво правите?“

Г-н Гърдев, а средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, както и вие казахте, са около 1/3 от цялото европейско финансиране за България. На какво ниво е усвояването на останалите 2/3 европейски средства?

Да, там имаме също значително ускоряване, след като има редовно правителство и парламентарно мнозинство. пак мога да стъпя на определени конкретни цифри. Някъде около 42-43% е усвояемостта по Кохезионния фонд, и това, което заварихме, беше 10% усвояемост – само за 7 месеца 30% ускорение. Това е категоричен пример за това какво представлява една държава, когато е в безвремие, постоянни избори, служебни правителства, които не могат да отговорят на исканията на Европейската комисия, просто не могат, защото Комисията изслушва служебни правителства, води преговори, но не променя, конкретно когато говорим за Плана за възстановяване, той не беше променен, тъй като всичките тези условия по траншовете са свързани с промяна в законодателството, и е съвсем логично когато едно правителство е служебно, когато няма парламентарно мнозинство, никой да не приеме обещания, които не могат да бъдат изпълнени. Там има строги критерии, не става дума за субективни фактори. И затова обръщам внимание, че наистина в този краен период, до август 2026 година е Планът, но следващата година, 2026-а, е изключително важна, защото започва надпреварата за годишната финансова рамка, която определя бюджета на България до 2034 година. Там наистина е от огромно значение България да има много ясна програма, да бъде стабилна, правителството, което договаря в Съвета тази многогодишна финансова рамка, да бъде единно, подкрепено и от парламента, защото ще обърна внимание на вашите слушатели, този бюджет, който в момента ще бъде предложен от Европейската комисия може би ставащия месец, той е двоен, два пъти повече, двоен, почти 3 трилиона. До момента бюджетите на многогодишната финансова рамка бяха около 860 милиарда евро. С Плана за възстановяване и устойчивост, който е допълнителният за преодоляване на COVID-а, беше около 1 трилион и нещо, 1,3. В момента се предлагат 2 трилиона с новите инициативи по стимулиране на военната индустрия, по тези механизми, които са за Готовност 2030 (ReArm Europe), по плановете SAFE, излизат толкова – над 2 трилиона. И това е изключителен момент за България. Никога повече не сме изправени пред възможността да получим двойно стимулиране, и то в индустриални сектори, както между впрочем да не е само за положителната част, но се предлагат и сериозни реформи на самата структура на многогодишната финансова рамка, които естествено е, че предизвикат някакви притеснения в нас, а именно сливане на кохезионната политика и основни фондове в едни общи клъстери, те са 3, които за момента са предложени, където там България е основен бенефициент и по кохезионната политика, най-големият фонд на България, е 12,7 милиарда евро, а селскостопанската политика е 7,9 милиарда. Там тези пари, които както добре знаете, затова Съвета стои до 03.30-04.00 часа сутринта, защото всяка една държава се стреми наистина тогава да получи възможно най-много средства в направление, където са най-нужни, и това да определи естествено бъдещето и за следващите 6 години, и затова казваме, че усилите на българското общество в момента са наложителни. Ние в това отношение поне трябва да бъдем единни, а не началото на нашия разговор – за един конкретен случай в конкретен град да се поставя искане да бъдат спрени парите на България. Нека това да бъде следствие на съда, нека това да бъде следствие на наистина прозрачна процедура, но ние се намираме… С едно изречение и завършвам: България има огромната възможност бързо да се реиндустриализира. Защото това, което в момента предстои като нова многогодишна финансова рамка, е изключителен момент за бъдещето на Европа, той няма да се повтори повече, и ние трябва да имаме и ясната представа и отговорността на времето, пред която ни представя сегашният момент.

България ще получи 22,3 милиарда евро от бюджета на Европейския съюз за 2028-2034 година, този период, но тези пари ще бъдат отпуснати срещу извършване на определени реформи и спазване на върховенството на правото. Да продължаваме ли да очакваме изненади?

Това е индикативната стойност, защото, както споменах, към тези 22 милиарда евентуално ние трябва да придаваме още толкова като възможности по тези нови механизми, които споменах, които са Готовност 2030, като SAFE и други такива механизми, които са допълнителните към двойния бюджет, както споменах, до момента. Така че България може да получи много повече, изключително повече. На вашия въпрос – тези изисквания се прилагат вече към всички държави членки. България има опит с мониторинг в това направление. Искам да обърна внимание, че около 11-20 години ние бяхме заедно с Румъния под т.нар. Мониторингов механизъм за върховенство на закона и правото. Сега тази процедура беше разширена към всички държави. Естествено, че България има нужда от реформи в това отношение, естествено, че борбата с корупцията е един постоянен процес, той не може да бъде сведен до само едни закони, които се приемат и край, по-нататък корупцията тя самата не се развива. Напротив, развива се. И затова трябват постоянни усилия на всяко едно общество, на всяка една европейска държава да осъвременява своето законодателство. Така че аз ги намирам като едни основателни изисквания, като един процес, който е оздравителен на всяка една държава членка. Виждаме такива корупционни скандали и в старите европейски държави основателки. Да споменавам ли последния случай със Саркози, бившият френски президент? Има такива много случаи. Така че този механизъм за контрол и наблюдение спомогна на България, а и е изключително удачен за целия Съюз, така че това не ни пречи. Това, което ни притеснява, е в този преходен период и изключително важен период, където наистина, повярвате ми, догодина ще бъде истинско състезание между държавите членки за новите програми, новите средства, които могат да увеличат европейското им финансиране на 100% отгоре, е свързано с това, че има едни предложения кохезионната политика да бъде трансформирана, и то от държави, които не са бенефициенти, най-големи получатели на такива средства. Докато България е един от най-големите получатели, както споменах, именно защото равнището на регионите трябва да бъде изравнено със западноевропейското, и селскостопанската политика е изключително важна за нас. Но тези притеснения изискват обединяване на цялото българско общество. Ако там ще се делим когато отстояваме кохезионните фондове да останат – има предложение между другото да бъдат рязко намалени на държави, които не получават фондове по кохезионната политика, няма смисъл да ги изброяваме, но Дания, Холандия, има такива държави, които не получават нищо. Така че ето един пример, който изисква обединени усилия. Освен това, както споменах, важни са фондовете, които ще получим по новите механизми, свързани с миграцията, със защитата на Съюза по източните му граници. И тук искам да вметна, че България в последния мониторинг на средносрочен преглед на кохезионната политика на Европейския съюз, беше изграден механизъм за подпомагане на държавите, които граничат с Беларус, Украйна и Русия. И България не беше включена там. И затова като партия "Има такъв народ“ и аз лично в качество на представител на Комисията, внесох декларация в българския парламент, тя беше подкрепена с мнозинство, България и Черноморският регион да бъде припознат наравно и да получим тези облекчения, защото повярвате ми, тук става дума за много конкретни пари и доста сериозни преимущества. До сега ако кохезионните фондове бяха финансирали определен процент от европейския бюджет, 60-70-80%, останалото трябваше да бъде съфинансирано от държавата членка, регионите, кметовете, сега в момента по този механизъм се финансират 100%. Освен това, се дава аванс от близо 10%, 9,5%. Ето, България търпи абсолютно всички негативи на войната в Украйна, на миграционните потоци, спазването на санкционните режими, включително дъмпинг на селскостопанска продукция, а същевременно бяхме пропуснати. Наблюдавам този процес, усилията ни са насочени да не бъде пропуснато едно едро. Затова тази декларация задължи правителството да устоява включването на България в този механизъм и поради две причини: първото, което е, наистина ние сме пострадала държава и принципът на солидарност трябва да бъде приложен и към нас, независимо, че сухопътно не граничим с тези държави, но търпим не по-малки загуби от сухопътно граничещите. И второто, че този принцип може да бъде възприет много вероятно и в следващата многогодишна финансова рамка. В това отношение и работата на Комисията е последователна и като председател на нашата делегация в Интерпарламентарната асамблея на държавите членки на миналата сесия вкарах предложение, което беше гласувано и възприето, Черноморският регион, България също да бъде припозната наравно като граничен регион, наравно с Балтийския, изключително важен за сигурността на Европейския съюз.

Благодаря ви, че бяхте наш гост, за времето, което ни отделихте и за подробната информация, която предоставихте на слушателите по важните теми за парите на България.

Благодаря и аз.