Средно по 69 кг хляб и 58 кг месо годишно - толкова изяжда българинът според последните данни на Националния статистически институт. Въпреки че през последните 10 години на трапезата ни има все по-малко тестени изделия за сметка на плодовете и зеленчуците, диетолозите предупреждават, че консумацията на месо надхвърля здравословните препоръки.

Въпреки притеснителните данни за количеството месо, диетологът проф. Донка Байкова е удовлетворена от общата тенденция в хранителните навици на българина.

"Направих си труда да разделя годишните количества на 365 дни и съм удовлетворена, защото много от констатациите в тази статистика са подобрени“, коментира тя по NOVA NEWS.

Според проф. Байкова най-положителната промяна е намаляването на консумацията на хляб и тестени изделия. 

"Преди години имахме висока дневна консумация. Сега тя е понижена за сметка на по-качествените видове. Хората търсят деликатесните, пълнозърнести хлебни изделия“, обясни тя.

Притеснение обаче буди увеличената консумация на месо, която достига около 158 грама на ден. 

"Нашите препоръки не са повече от 110 грама. Не сме много съгласни с тази тенденция, защото през последните години казваме: Намалявайте консумацията на червени меса“, заяви проф. Байкова.

Тя уточни, че в тези 58 кг годишно влизат и месните продукти като колбаси, които са богати на скрити мазнини, което ги прави нездравословни.

Положителна тенденция се отчита при консумацията на яйца. Според данните българинът яде средно по половин яйце на ден, или около 3 яйца седмично, което е в рамките на препоръките. 

"От яйцето се ражда живот. В жълтъка има всичко необходимо за израстването на един жив организъм. Можем да ядем и 4-5 яйца седмично“, коментира диетологът.

Проф. Байкова отбеляза и значителното увеличение на консумацията на плодове и зеленчуци, която вече достига 360-370 грама дневно.

"Това е чудесно. Вече достигаме нормата от минималната препоръка за 400 грама. Можем винаги да ги увеличаваме за сметка именно на месото“, посъветва тя.

По отношение на млечните продукти, консумацията им остава на едно ниво, което според проф. Байкова се дължи на неправилна информираност и страх от прясното мляко заради лактозна непоносимост или автоимунни заболявания. Тя подчерта, че при ферментиралите продукти като кисело мляко и сирене лактозата е силно намалена или липсва, а те остават "незаменим източник на протеини и калций“.