Основен фактор, който води до удължаване на срока за евресредствата, на първо място е политическата нестабилност през следните години, която наблюдаваме. Това каза Десислава Калчева, член на Фискалния съвет и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет по "Контрол на средствата от ЕС" в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус"относно забавеното усвояването на средствата по европейските програми във връзка с казуса по Програмата за развитие на селските райони.

И допълни: "От тук – постоянната промяна в експертния състав, който отговаря за всички тези процеси по еврофинансирането. Но тук искам да отворя една скоба и да обърна внимание към ефективността, до която водят тези европейски инвестиции. Говорейки за субсидиите в сектор "Земеделие“, следва да обърнем внимание и да акцентираме върху това доколко те водят до продуктивност в икономиката и доколко са полезни. Също така може би е добре да акцентираме върху негативните страни, като например ефекта на изтласкване на частните инвестиции, неефективното разпределение, изкривяването на пазара и дори и крайното ценообразуване на продукцията, която знаем, че в определени случаи не е достатъчно конкурентоспособна".

Относно казуса по Програмата за развитие на селските райони, при който държавата трябва да усвои 1,2 милиарда лева в рамките на 8 месеца и какво ще се случи с тези средства, Калчева коментира: "Може би е добре да дадем малко исторически преглед на нещата. Тази програма е удължена в миналото до края на 2025 г., разплащанията по нея, на база преходен регламент 2020-2022. Т.е. веднъж сме удължили програмата, но тъй като българските власти са видели прозорец за преговори за допълнително удължаване, те са направили този опит, но за съжаление предложението не е било прието".

Тя предполага, от Фонд "Земеделие“ работят активно и ще направят всичко възможно за максимално усвояване на средствата, като към момента близо 80% са усвоени. Преглед на изпълнението на програмите от предходния период показва, че стандартното изпълнение по програмите варира между 85% и 98%, казва още преподавателят.

 

На въпрос относно цялостната картина върху хода на усвояване на европейските средства и разнопосочните и твърде често взаимоизключващи се информации за тях, Калчева разясвява, че често нещата са изключително динамични, а средата е доста променлива.

"Тук бих разделила нещата на две. Евросредствата, които очакваме по Плана за възстановяване и устойчивост, и евросредствата по – преди ги наричахме "оперативни програми“, сега са само "програми“. Каква е основната разлика? Основната разлика е, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост идват въз основа на изпълнение на предварително поети ангажименти за реформи. Т.е. тук нямаме разходооправдателните документи, нямаме физическото изпълнение на самия проект, а трябва държавата да изпълни ангажиментите си по поетите задължения за реформи. И по този начин, и пак заради /…/, изпуснахме доста ценно време, в което можеше да напреднем".

И добави: "В момента – предполагам сте го обсъждали доста пъти – се преразглеждат второ и трето плащане по ПВУ. И ще имаме супер кратък срок – до август 2026 г., да се справим с останалите 6 искания за плащания, понеже те са общо 9 искания, и ще се стигне до хипотеза, в която исканията да бъдат обединявани, пакетирани, т.е. изключително много работа стои пред българските власти. Степента на изпълнение по европейските програми, само да допълня – тече договарянето и по справка от ИСУН е доста ниска степен на усвояване. Отново политическа нестабилност. И тук нещо друго, което в хода на изпълнение на самите проекти се наблюдава – търгуване. От опита от предходния програмен период – много често имаме дълъг срок на обжалване, което допълнително затормозява процеса".