През 1990 г. е подписано споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел

През 1774 г. в село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разбива 40 000 турска армия На 9 май 1876 г. след предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. Всички те са осъдени на смърт. През 1913 г. в хода на Балканската война 1912–1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. През 1994 г. България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз. През 1990 г. е подписано споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел. На 9 май са родени: Петя Цолова Стайкова- писателка, Бончо Иванов Урумов- актьор, режисьор, Димитър Янев Станчов- дипломат, Николай Христофорович Палаузов- възрожденски обществен деец. На тази дата умират: Борислав Шаралиев- режисьор, Любомир Панайотов Пипков - композитор, музикален педагог и общественик, Ярослав Франтишек Вешин - военен художник.

2015 г.

"Газпром“ започва строителството на "Турски поток“.

2012 г.

На 9 май от 18 ч. варненци излизат на второ протестно шествие срещу застрояването на Морската градина на Варна и Алея Първа.

1994 г.

България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз.

1990 г.

Подписано е споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел.

1989 г.

В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството “Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България". Издигат се искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа.

1945 г.

Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС "Врабча 1" численият състав на БЗНС "Н. П." достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС "Никола Петков" е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Българският земеделски народен съюз "Никола Петков" влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. "Народно земеделско знаме". През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

1941 г.

Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов. С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия. О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.

1913 г.

В хода на Балканската война 1912–1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов (на снимката). Македоно-одринското опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1876 г.

След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!". Иван Семерджиев е роден в Търново на 8 октомври 1854 г. Той завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. той разгръща активна дейност, като oглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Семерджиев участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на Първи-Търновски революционен окръг. Георги Измирлиев-Македончето е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград). Образованието си Македончето получава в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния той се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район. Там изявява организаторските си способности - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава във военно дело.

1774 г.

В село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разбива 40 000 турска армия. Сражението при Козлодуй започва от 12 ч. на обяд и завършва в 20 ч. Сражението се води за 16 км земя, намираща се между Шумен и Варна. Руските войски превземат 29 вражески оръдия и 107 знамена, в това число турски лагери и множество военни снаряди. Убити са 500 турци и пленени още около 100 души. Руските войски губят 75 войници от по-нисък ранг, ранени са 4 офицера и 130 войници.

1204 г.

Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол. Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204 - 1205 г.) и син на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски организира завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предложението на цар Калоян (1197 - 1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите срещу латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската битка (1205 г.) войските на Балдуин са напълно разгромени, той е пленен и отведен в Търново, където умира в кръстената по късно на него “Балдуинова" кула намираща се в крепостта Царевец.

На тази дата са родени:

1939 г.

Родена е Петя Цолова Стайкова - българска писателка. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" през 1962 г. После работи като журналистка във вестник “Знаме на комунизма" в Търговище (1962 – 1965 г.), редактор във вестник “Народна младеж" (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 г. Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, интервюта и други. Превежда стихотворения от руски, унгарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли" (1970 г.), “Художникът от сутерена" (1974 г.), “Завръщане от лятото" (1975 г.), “Вторият ден на годината" (1978 г.) и др.

1937 г.

Роден е Бончо Иванов Урумов - български актьор, режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). Работи в Драматичния театър - Хасково (1968 г.), в Драматичния театър - Пловдив (1969 г.), в театър “Сълза и смях" (от 1978 г.). Бончо Урумов ръководи младежка театрална студия към театър “Сълза и смях" (от 1987 г.). Хонорарен преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва ролите на Телериг в “Старчето и стрелата", Шопенхауер в “Бесни ръце", д-р Ранг в “Куклен дом" и други. Написва книгата “Елементи на актьорската техника" (1978 г.).

1863 г.

Роден е д-р Димитър Янев Станчов - български дипломат. Д-р Димитър Станчов е наследник на богати българи, преселили се от Албания. Той завършва гимназия, а после право в университета във Виена. От 1887 г. до 1895 г. е на служба в двореца, отначало като частен секретар, а после като началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. Д-р Димитър Станчов е дипломатически агент в Букурещ, Виена и Петербург. Като дипломат във Виена получава съгласието на Ватикана за преминаването на български престолонаследник в лоното на Православната църква. През 1906 г. в кабинета на Д. Петков е министър на външните работи. В периода февруари - март 1907 г. е министър-председател на България. Пълномощен министър в Париж (1908 – 1915 г.), Рим (1915 г.), Лондон (1920 – 1924 г.). Подава оставка (октомври 1924 г.) като се разграничава от политиката на Ал. Цанков. До края на живота си служи безпристрастно като дипломат на България. Женен е за графиня Ана Грено.

1821 г.

Роден е Николай Христофорович Палаузов - български възрожденски обществен деец. Родом е от Габрово. Николай Христофорович Палаузов учи в родния си град, а след това завършва Ришельовския лицей в Одеса (1842 г.). По това време той приема руско гражданство. Николай Палаузов е един от основателите на Одеското българско настоятелство и негов председател до края на живота си. Спечелва за българската кауза отговорни руски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със статии на "Одески вестник" и "Цариградски вестник". Автор е на преводи от руски език. Николай Христофорович Палаузов умира на 2 март 1899 г.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Борислав Шаралиев - български режисьор. През 1947 – 1950 г. Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна". Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека" (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи" (1956 г.), “В тиха вечер" (1960 г.), “Двама под небето" (1962 г.), “Васката" (тв, 1964 г.), “Рицар без броня" (1966 г.), “Един снимачен ден" (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!" (1970 г.), “На мястото на дървена Москва" (1971 г.), “Необходимият грешник" (1971 г., документален), “Очакване" (1973 г.), “Апостолите" (1976 г.), “Всичко е любов" (1979 г.), “Записки по българските въстания" (тв, 1981 г.), “Ударът" (1982 г.), “Борис Първи" (1985 г.), “Пльонтек" (1991 г.).

1974 г.

Умира Любомир Панайотов Пипков - български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 - 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите "Тревога" (1951 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Земя" (1957 г.), "Командирът на отряда" (1959 г.), "Стубленските липи" (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество "Съвременна музика" (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби - малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема "Сватба" (1934 г.), операта "Янините девет братя" (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни ("Шумете, дебри и балкани", "Химн на българските въстаници" и др.), операта "Момчил" (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), "Оратория за нашето време" (1959 г.), операта "Антигона’43" (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), "Пролетни приумици" (1972 г.), "Приглушени песни" (1972 г.) и други.

1915 г.

Умира Ярослав Франтишек Вешин - военен художник. По народност Вешин е чех. Той учи живопис в Прага (1880 г.), специализира в Мюнхенската художествена академия (1880 – 1883 г.) при К. Пилои, О. Зайц и Йозеф Бранд. Докато живее в Мюнхен (1897 г.), създава първите си картини - "В мъглата" (1883 г.), "Цигански табор", "Начало на роман" (1885 г.) и др. Идва в България като преподавател в Рисувалното училище в София (1897 – 1904 г.) по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. В България преминава вторият период на творчеството му. Вешин се увлича от общия културен подем след Освобождението и като творец се насочва към битовата живопис и българското село - "Вършитба" (1900 г.), "Орач" (1899 г. ), "Връщане от пазар" (1898 г.), "Пред хана" и др. Той създава значителни произведения на военна тематика - "Маневри край с. Горубляне" (1899 г., "Самарското знаме" (1902 - 1911 г.), "Маневри на Шипка" (1902 – 1910 г., няколко картини) и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война - "Атака" (1913 г.), "Отстъплението на турците при Люлебургас" (1913 г.), "Пред Одрин" (1913 г.), "Обоз при р. Еркене" (1914 г.). Има големи заслуги за развитието на български реалистично изкуство.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;