На 8 януари в България:

Бабинден — Ден на родилната помощ

2018 г.

Показно убийство в София. Убит е бизнесменът Петър Христов. 49-годишният мъж е прострелян на улица "Ралевица“ в кв. "Манастирски ливади“.

2013 г.

Евростат поставя България на последно място по "иновативна активност“ в Европейския съюз. Само 27% от предприятията в индустрията и услугите са внедрили иновативна технология или са създали иновативен продукт.

 

2000 г.

Умира Стефан Савов, български политик

 

1997 г.

Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

Николай Кирилов Добрев е български политик, партиен и държавен деец. Роден е на 19 октомври 1947 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва специалност "Геофизика" във Висшия минно-геоложки институт (1970 г.). Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979-1986 г.). Член е на Висшия съвет (от 1991 г.) и Изпълнителното Бюро на БСП (от 1994 г.). Депутат е в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII Народно събрание. Министър е на вътрешните работи (1996-1997 г.). На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г., намирайки национално отговорно решение за управлението на България в кризисен за гражданския мир момент. Умира на 17 април 1999 г. в София.

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

 

1993 г.

Главният прокурор Иван Татарчев иска снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов заради започналото следствие за предоставянето от страна на Българската комунистическа партия (БКП) на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. На 19 януари същата година парламентът одобрява това искане.

 

1951 г.

Умира Войдан Чернодрински.

Войдан Чернодрински. “Чернодрински" е псевдоним – истинското му име е Войдан Попгеоргиев Кузманов. Роден е през 1875 г. в Дебарско, днес в Р. Македония. Автор е на драми (“Македонска кървава сватба", 1900 г; “Робът и агата", 1901 г.; “Зло за зло", 1904 г.; “Цар Пир", 1921 г.; “Бурите край Вардар",1925 г. и други, между които множество едноактни пиеси и сценки), ръководител на пътуващата трупа “Скръб и утеха" (основана през 1901 г., преименувана през 1902 г. на “Столичен македонски театър"), актьор (освен в ръководените от него театрални формации, играе за кратко време в трупите на театър “Сълза и смях" и Народния театър). Войдан Чернодрински остава до края на живота си в България. Автор е на много драми, както и на либретото на операта на Маестро Атанасов “Цвета", написано по “Македонска кървава сватба".

 

1949 г.

От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.

Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

 

1942 г.

Роден е Ангел Иванов Марин, български генерал-майор

Ангел Иванов Марин – български генерал-майор (1991 г.), вицепрезидент на Република България (от 2001 г.). Завършва специалност “Земна артилерия" и “Радиоелектронна техника" във Висше военно-артилерийско училище – град Шумен (1965 г.) и специалност “Командно-щабна и оперативно-тактическа подготовка" във Военно артилерийската академия в Ленинград (1978 г.). Заема длъжностите началник на разчет, командир на стартов взвод и на стартова батарея в ракетни войски (1965-1974 г.). Командир е на ракетен дивизион (1978-1980 г.) и на артилерийски полк (1982-1984 г.) в Стара Загора. Началник е на ракетни войски и артилерия на II-ра дивизия в Стара Загора (1984-1987 г.). Командващ е ракетни войски и артилерия на III-та армия в Сливен (1987-1990 г.). Командващ е ракетни войски и артилерия на сухопътни войски в Българската армия (1990-1998 г.). Уволнен е поради несъгласие с начина на провеждане на реформата в армията (1998 г.).

 

1942 г.

Родена е Валя Младенова Балканска, българска народна певица

Валя Младенова Балканска – българска народна певица. Солистка e в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа", Смолян (от 1960 г.). Репертоарът й включва автентични родопски песни: "Излел е Делю хайдутин" (чийто запис е изпратен с междупланетна станция в Космоса), "Девойко, болно ли ти е", "Шар планино", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха" и др. Носител е на орден "Стара планина" (2002 г.).

1938 г.

Умира Иван Петров Кепов, български журналист.

Иван Петров Кепов - български журналист, историк, общественик. Роден е на 29 март 1870 г. в с. Бобошево, Кюстендилско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил (1889 г.) и история във Висшето училище (дн. СУ) в София през 1892 г. Работи като учител в Берковица, Варна, Враца, Дупница, в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика до 1928 г. Редактира и

издава (от 1901 г.) в-к “Изгрев", редактира сп. “Младежка библиотека" (1904-1907 г.), редактор на “Учителски вестник" (1907-1915 г.). Участва в македонското освободително движение и в основаването на Радикалдемократическата партия заедно с Н. Цанов и Т. Г. Влайков (1903 г.), заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Включва се в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участва и в учителското профсъюзно движение, от 1907 г. до 1915 г. редактира печатния орган на учителския съюз в. "Учителски вестник" (1903-1934 г.). Издава учебници по обща и българска история и книги с историческо съдържание - "Христоматия по българска история", "Въстанието в Перущица през 1876 г.", "Минало и сегашно на Бобошево" и др. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. През последните години от живота си се занимава изключително с книжовна дейност.

1937 г.

Умира Борис Иванов Дякович, български археолог

Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Роден е на 28 февруари 1868 г. в Болград, Бесарабия. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград; майка му Евдокия Дякович притежава артистичен и певчески талант, наградена е от руската императрица с голям бронзов медальон за изкуство. Баща му Иван Дякович е награден с "Георгиевски кръст" на руската армия заради героизъм по време на Руско-турската война и е включен в свитата на княз Дондуков-Корсаков. Борис Дяковоч получава начално образование в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия (1890 г.). Учи 5 семестъра в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891-1893 г.); със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет (1894 г.); в Сорбоната в Париж следва класическа история и археология (1895-1898 г.); посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. Уредник на Етнографски отдел в Народния музей (1898 г.) и заместник-директор на НБ в София (1900 г.); директор на НБ в Пловдив (1901-1932 г.), към която създава и археологически музей (1910 г.). Сред учредителите е на ББИ (1918 г.); на Пловдивско археологическо дружество (1923 г.; негов първи почетен член, 1937 г.). В периода 1901-1906 г. реформира дейността на НБ в Пловдив (на балканската изложба в Лондон през 1907 г. получава златен медал). Участва в подготовката на "Закон за народното просвещение" (1909 г.); автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки); създава нов правилник за НБ в Пловдив (1919 г.). Сътрудничи на сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Като първия български учен археолог прави важни разкопки и открития из страната. Съчинения: "Исторически преглед на НБ и музея в Пловдив до

Съединението" (1907 г.), "Народни библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др.

1936 г.

Роден е Георги Христов Данаилов, български писател.

Георги Христов Данаилов – български писател и филмов сценарист. Завършва химия. Председател е на Агенцията за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България, инициатор е и е създател на списание "Ек" (1992-1995 г.). Сценарист е на: "Деца играят вън" (ТВ, 1973 г.), "При никого" (1975 г.), "Хирурзи" (1977 г.), "Почти любовна история" (1980 г., съавтор), "Мъжка песен" (ТВ, 1981 г.), "Спирка по желание" (ТВ, 1983 г.), "В името на народа" (ТВ, 1984 г.), "Забравете този случай" (1985 г.), "За къде пътувате?" (1986 г.), "А сега накъде?" (1988 г.), "Време разделно" (1988 г., в съавторство), "Лагерът" (1990 г., съавтор), "Любовта е немирна птица" (1990 г., съавтор), "Карнавалът" (1990 г.), "Преспанските камбани" (1993 г.), на документалния филм "Жив документ" (1990 г.). Съчинения: "Деца играят вън. Повест за деца" (1970 г.); "Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието" (1982 г.; 1986 г.), "До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис" (1990 г.; 1992 г.), "Доколкото си спомням" (част 1-3, 2000-2002 г.) и др.

 

1924 г.

В един и същи ден се ражда и умира Стефан Савов, председател на Демократическата партия и председател на ХХХVІ Народно събрание.

Стефан Димитров Сафов е български юрист, преводач, политик. Роден е на 8 януари 1924 г. в София. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1948 г.). Сътрудничи на вестник “Мир" (1938-1942 г.), на в-к “Демокрация" (от 1989 г.). Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Многократно е репресиран и изселван (до 1989 г.); политически затворник е в с. Босна. Превежда 30 книги от испански и латиноамерикански автори (1966-1990 г.): Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. Председател е на Асоциацията на испанистите в България; член е на Управителния съвет на Съюза на преводачите. Председател е на Демократическата партия (1990 г.). Член е на Ротъри клуб. Носител е на две награди от Съюза на българските преводачи за преводи на А. Карпентиер и П. Неруда. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Умира през 2000 година.

 

1914 г.

Умира Димитър Петров Моллов, български лекар

Димитър Петров Моллов - български лекар, общественик и държавник, действащ член на БАН (1884 г.). Роден е на 26 декември 1845 г. в Елена. Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов; д-р по медицина от Московския университет (1876 г.). Участва в Сръбско-турската (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор за създаване на Държавната химическа лаборатория и на Александровска болница. Главен лекар на София (1882 г.), министър на народното просвещение (1883-1887 г.). Участник в Сръбско-българската война (1885 г.). Последователен русофил, деен член на Народната партия след 1894 г. Кмет на София (1895-1896 г.). Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък", “Български лекар" и др. Председател е на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913 г.). Трудове: “Временни правила за устройство на медицинската част в България" (1879 г.), “Домашен лекар" (1895 г.).

 

1904 г.

В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).

 

1878 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главната квартира на руската армия се премества от с. Бохот, Плевенско, в Ловеч.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово.

На 31 юли 1877 г. руското командване сформира Южен отряд начело с генерал Фьодор Радецки. Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи.

Фьодор Фьодорович Радецки е руски военен деец, генерал (от 1877 г.). Роден е през 1820 г. През 1845 г. завършва военно инженерно училище, през 1849 г. – Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в Руско-турската освободителна война като командир на VIII-ми армейски корпус; сражава се при

Шипка, Шейново и Одрин. След войната е командващ на войските на Киевския военен окръг и член на Държавния съвет (от 1889 г.). Умира през 1890 г.

Николай Иванович Святополк-Мирски е руски военачалник, генерал от кавалерията (1880 г.). Роден е през 1833 г. Започва военната си служба в Кавказ. Отличава се по време на Кримската война (1853-1956 г.). В Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е командир на 9-та пехотна дивизия и на отделни временно формирани отряди. През юли 1877 г. като командир на Габровския отряд овладява Шипченския проход и действа с дивизията си в Южна България. По време на шипченските боеве през август 1877 г. охранява Хаинбоаз. През януари 1878 г. е командир на лявата колона, която минава Стара планина през Хаинбоаз и атакува Шейново от изток; участва в обкръжаването и пленяването на армията на Вейсел паша. В това сражение руските войски за пръв път използват разгръщането в предбоен ред в колони и след това в стрелкова верига по време на атака от движение. През 1881 г. е назначен за атаман на Донските казашки войски. Член е на Държавния съвет (от 1898 г.). Умира през 1898 г.

 

1873 г.

Провежда се шестият разпит на Васил Левски. Същия ден специалната комисия изпраща за одобрение от великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, които са участвали в обира при Арабаконак.

1846 г.

Вестник “Српске новине" пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците."

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;