През 1864 година в Букурещ излиза първият брой на вестник “Будущност" с редактор Георги Раковски. Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Раковски успява да издаде само 10 броя. През 1944 година спира да излиза вестник “Родина", издание на Съюза на запасните подофицери в България. През 1907 г. в България е обнародван първият Закон за борсите. През 1988 година е създадена една от първите дисидентски организации у нас. В София след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, който е обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево. На 8 март са родени: цигуларят Петър Христосков, Виолета Русева – литературовед; Петър Христов Христосков - цигулар, композитор и музикален педагог. На тази дата умират: офицерът Петър Дървингов, един от организаторите на македоно-одринското опълчение, археологът проф. Тодор Герасимов.

2007 г.

Депутатите от парламентарната комисия по правата на човека отхвърлят предложения от Министерски съвет законопроект за амнистията. По време на заседанието министърът на правосъдието Георги Петканов излага подробно аргументите за исканата от министерството му амнистия. Той обяснява, че основната причина, поради която министерството предлага амнистията, е отбелязването на членството ни в Европейския съюз.

2001 г.

Ратифицирано е военнотехническо споразумение между България и Македония, по силата на което страната ни изпраща безвъзмездно боеприпаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности на Македония. Документът е подписан и ратифициран за по-малко от 24 часа. Той веднага е одобрен от МС и подписан от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски. Премиерът Иван Костов заминава за Скопие няколко часа след потеглянето на военнотехническата помощ.

1993 г.

Подписани са Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси. На 15 април Народното събрание ратифицира текстовете на споразумението. На 21-22 юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определя политическите и икономически критерии, които трябва да изпълнят страните, желаещи да се присъединят към ЕС. След 2 години, на 14 декември 1995 г., Народното събрание гласува решение страната ни да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС. По време на Европейския съвет в Мадрид на 16 декември е връчена молбата на България за присъединяване към Съюза. Съветът възлага на ЕК да изготви становище върху искането за членството. На 23 март 1998 г. Министерски съвет приема Национална стратегия за присъединяването ни към Съюза. Година и половина по-късно, на 10 декември 1999 г., Европейският съвет в Хелзинки взема решение за започване на преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 15 февруари 2000 г. страната ни официално започва

преговорите. В средата на юни 2004 г. България успешно затваря всички преговорни глави с ЕС, с което се слага край на техническите преговори.

На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за", 70 гласа “против" и 69 “въздържали се".

На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

1989 г.

В доклада си пред конгреса на Съюза на българските художници Христо Нейков отчита, че в своите оценки художниците проявяват едностранчивост и не оценяват напълно новите реалности. Христо Нейков Нейков е български график и илюстратор. Роден е на 23 октомври 1929 г. През 1953 г. завършва илюстрация в Художествената академия в София при Ил. Бешков. Преподавател във ВИИИ. През 1960 г. става член на Управителния съвет на СБХ, а през 1970 г. негов зам.-председател. Работи в областта на художествената графика, с предпочитание към литографията. Илюстрира много книги (на Хр. Ботев, Ст. Дичев, Ив. Вазов, Ал. Фадеев, Н. Островски, А. Твардовски).

1988 г.

В София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай" е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Филмът на Жиров е посветен на тежкото положение на жителите на града, който е обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево. Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така е създадена една от първите дисидентски организации у нас.

1976 г.

На приятелско посещение в България пристига кубинският лидер Фидел Кастро. Фидел Кастро (13.08.1926 г.) е кубински политик и държавник. Организатор на “Движение 26 юли" (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на МС на Куба. Председател на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

1968 г.

Общото събрание на БАН избира за свой председател академик Ангел Балевски, който има големи постижения в областта на металознанието.

Българската академия на науките (БАН) е най-авторитетното научно звено в България, създадено през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете му се обединяват по науки,

обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган – "Списание на БАН", което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са "Летопис на БАН", "Сборник на БАН" и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

1946 г.

Двадесет и шестото ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935 г.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) за ръководене на действията на Дравския участък е формирана оперативна група под ръководството на генерал-майор Алексей Благодатов.

1944 г.

Спира да излиза вестник “Родина", орган на Съюза на запасните подофицери в България. Изданието излиза веднъж седмично в София от 5 януари 1932 г. Редактор е Й. Робев. “Родина" се явява продължение на в. "Подофицерска защита".

1944 г.

По заповед на Сталин започва масовото принудително изселване на балкарците от Кавказ (далечни потомци на българите от Велика Кубратова България).

1922 г.

След погазване на университетската автономия студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. В началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти, които са членове на ръководствата на опозиционни партии, но Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 11 март полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания.

1912 г.

В България е приет Закон за административното правосъдие, с който се създава Върховен административен съд. Той съществува до края на 1922 г. и е възстановен в края на 1925 г. като Административен съд. От 1933 г. до 1947 г. се нарича Върховен административен съд.

Същия ден е издаден царски указ на основата на Закона за управлението на държавните и гарантираните от държавата дългове. По сила на указа е учредена Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове. Първоначално дирекцията функционира като управление в системата на Министерството на финансите и се занимава с погасяване на държавните и гарантираните от държавата заеми. Ръководи се от началник, който действа под прекия надзор на финансовия министър. Върховен надзор върху дейността оказва НС чрез специална комисия от четирима депутати и председател на Върховната сметна палата. След държавния преврат на 19 май 1934 г. дирекцията се трансформира в отдел за държавните и гарантираните от държавата дългове пак при Министерството на финансите.

1907 г.

В България е обнародван първия Закон за борсите.

1891 г.

Със заповед № 137 военният министър в кабинета на Стефан Стамболов - полковник Михаил Савов забранява на войсковите началници намеса под каквато и да е форма в работата на независимите военни съдилища. Михаил Попов Савов е военен и държавен деец, дипломат, генерал от пехотата. Роден е на 14 ноември 1857 г. в Хасково. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. и се отличава в сраженията при Сливница. След войната заема отговорни военни и държавни постове. Военен министър (1891-1894 г. и 1903-1907 г.), помощник-главнокомандващ българската армия по време на Балканската война 1912-1913 г. Той е един от главните виновници за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. По време на Първата световна война 1914-1918 г. е представител на българската армия при щаба на австро-унгарската армия. След края на световната война е назначен за български пълномощен министър в Париж (1920-1923 г.). След прекратяване на дипломатическите му функции остава във Франция и живее в нея до края на живота си. Умира на 23 юли 1928 г.

1864 г.

В Букурещ излиза първия брой на в. "Будущност", редактиран от Георги Раковски. Вестникът има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на "Будущност" е "Любов и съюз". Печата се на български и румънски, но поради финансови затруднения Георги Раковски успява да издаде само 10 броя.

На тази дата са родени:

1956 г.

Родена е Виолета Русева - български литературовед. Тя е преподавател във Великотърновския университет в катедра "Българска литература". Автор е на статии и студии в областта на литературната история и съвременната българска литература. Нейни книги са: "Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години" (1993 г.), "Манифести на българския авангардизъм" (1995 г.), "Мистичният Йовков" (1998 г.), "Генеалогия на българската модерност. Яворов" (2001 г.).

1917 г.

Роден е професор Петър Христов Христосков - български цигулар, композитор и музикален педагог. Той завършва Музикална академия в София през 1939 г. Учи цигулка при Саша Попов. В периода 1940-1943 г. специализира в Берлин цигулка при Густав Хавеман и Ханс Малке. Концертира като солист и камерен музикант със съпругата си Златка Арнаудова. Член е на академичното клавирно трио с Д. Ненов и К. Попов. Христосков е дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония. Автор е на: 3 цигулкови концерта, 36 капричии за солоцигулка, соната за цигулка и пиано, соната за солоцигулка, 2 сюити за солоцигулка, 3 рапсодии за солоцигулка и много др. Автор е на оркестровите творби: Концерт за оркестър, “Мото перпетую", Сюита за камерен оркестър. Негови ученици са лауреати на международни конкурси. Христосков концертира в много страни на Европа и Азия.

1898 г.

Роден е професор Димитър Борисов Митов - български литературен и театрален критик. Специализира в парижката Сорбона и “Колеж дьо Франс". Той редактира литературните седмичници “Развигор" (1923-1925 г.), “Литературни новини" (1927-1929 г.) и “Литературен глас", библиотеките “Бисери", “Вечни спътници" и сборниците: “Изкуство и живот" (1929 г.), алманах “Литературен глас" (1931 г.), “Духът на новия свят" (1932 г.). Митов е автор на сборници с критика: “Знамена" (1933 г.) и “Писатели и книги" (I и II, 1934 г. и 1935 г.). Негови съчинения са “История по западноевропейска литература" (5 т., 1950-1953 г.), “Христоматия по западноевропейска литература" (3 т., 1955-1958 г.) и “Театрални вечери" (1974 г., посмъртно).

На тази дата умират:

1974 г.

Умира професор Тодор Герасимов - археолог и нумизмат. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и специализира археология и нумизматика в Берлин. След завръщането си в България работи като уредник в Археологическия институт при БАН. Научните му интереси са насочени към античната, византийската и българската нумизматика. Автор е на трудовете: "Първата златна находка на цар Иван Асен II" (1935 г.), "Оловни печати на българските царе Симеон и Петър" (1939 г.), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956 г.), "Антични и средновековни монети в България" (1975 г., посмъртно) и пр.

1958 г.

Умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни -

Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;