close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Институции
Политика
Криминални
Икономика
Здравеопазване
Общество
Други
Трафик
Денят 8 август в българската история
07:13 / 08.08.2022
61
© pixabay.com
На 8 срещу 9 август през 1886 г. е извършен държавен преврат от група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Тъй като акцията не получава подкрепата на българската общественост, не завършва с успех.

На днешния ден през 1944 г. започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ. Мисията заминава отначало за Цариград, после за Анкара (14 август) и на 25 август се връща в София за инструкции. През 1946 г. е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Според него всички български поданици, навършили 16 г. и не по-възрастни от 45 г. за жените и 50 г. за мъжете, "които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни", се мобилизират за задължителен общественополезен труд до шест месеца, за да се приучат на полезен труд и да се "премахнат лошите им привички". На 8 август са родени: Христо Танев Стамболски - лекар-анатом, обществен деец, един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението- 1843 г., Цвятко Бобошевски - политически и държавен деец - 1884 г.,Орлин Горанов - български естраден и оперен изпълнител - 1957 г. На тази дата умира Филип Станиславов - висш католически духовник и книжовник по време на османското владичество- 1674 г.


2015 г.

Първородният син на президента на България Росен Плевнелиев – Филип почива в Националната кардиологична болница след скоротечно боледуване от дисекация на аортата, на 14-годишна възраст.

2014 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ ,първа степен на акад. Петя Василева "за изключителните ѝ заслуги в областта на офталмологията и за приноса ѝ за развитието на българската наука“.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ ,първа степен на Матиас Хьопфнер, германски гражданин "за изключителните му заслуги в областта на двустранните отношения между Република България и Федерална република Германия“.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ ,първа степен на Филип Отие, френски гражданин "за изключителните му заслуги в областта на двустранните отношения между Република България и Френската република“.

2002 г.

Завършва работното посещение на министър-председателят Симеон Сакскобургготски в Ливан и Йордания. Целта е да се възстановят икономическите им връзки с България и да се стимулират техните инвестиции.

1965 г.

В периода 8 - 14 август във Варна се провежда Първи балкански филмов фестивал.

1953 г.

В Металургичния завод "Ленин" в Перник е отлята първата стомана. Заводът е открит официално на 5 ноември с.г

1946 г.

Приет е Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Според него всички български поданици, навършили 16 г. и не по-възрастни от 45 г. за жените и 50 г. за мъжете, "които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни", се мобилизират за задължителен общественополезен труд до шест месеца, за да се приучат на полезен труд и да се "премахнат лошите им привички".

1944 г.

Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ. Мисията заминава отначало за Цариград, после за Анкара (14 август) и на 25 август се връща в София за инструкции.

Стойчо Стефанов Мошанов е политически и държавен деец. Роден е в Дряново на 25 май 1892 г. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). Участва като офицер в Балканската 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. След световната война се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. Изявява се като деец на Демократическата партия. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, а след неговото разцепление в 1932 г. преминава към Националното социално движение на проф. Ал. Цанков. В периода 1934-1935 г. е директор на труда. От април до ноември 1935 г. е министър на народното стопанство в кабинета на А. Тошев. Избран е за председател на ХXIV Обикновено народно събрание, за периода 1938-1939 г. По време на участието на България във Втората световна война 1939-1945 г. поддържа позиция, близка до тази на легалната опозиция в страната. През август 1944 г. е натоварен от правителството на Ив. Багрянов да води преговори с представители на Англия и САЩ във връзка с излизането на България от войната. Мисията му завършва без резултат поради последвалото обявяване на война на България от СССР (5 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 г. участва в дейността на възобновената Демократическа партия, след разтурянето на която е преследван и хвърлен в затвора. Автор е на мемоари, от които е публикувана само частта, отнасяща се до мисията му в Кайро от 1944 г. Умира на 10 януари 1975 г.

1908 г.

В Солун е проведено учредително събрание на Български учителски съюз в Турция, в който влизат 44 учителски дружества с органи в. "Учителски глас" и в. "Учителско съзнание". Той просъществува до април 1912 г., провежда три конгреса и една педагогическа конференция (август 1910 г. в Солун).

1904 г.

Завършва учредителният конгрес на Свободния синдикален съюз към БРСДП (ш.с.), ръководен от Централна комисия. Конгресът се провежда от 6 до 8 август.

БРСДП (ш.с.) е образувана след разцеплението на Българската социалдемократическа партия през 1903 г. Тя има значително влияние сред учителството и част от държавните служители - телеграфо-пощенци, железничари и други. След създаването на партията през 1903 г. нейн лидер става Янко Сакъзов. Партията носи и името "широки социалисти", заради схващането на нейните членове, че в нея могат да членуват хора с всякакви възгледи и вярвания, без да възприемат марксисткото учение, стига да признават партийната програма. Широките социалисти се обявяват за сътрудничество с буржоазните партии за осъществяване на необходимите реформи. БРСДП (ш.с.) е част от международното работническо и социалистическо движение. Партията поддържа контакти с II Интернационал.

1886 г.

На 8 срещу 9 август е извършен държавен преврат от група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Тъй като акцията не получава подкрепата на българската общественост, не завършва с успех. Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и заеме българския престол. Макар и завърнал се в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, като се мотивира с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участвалите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат поставя началото на българската криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. за законен български владетел.

1883 г.

Сключено е споразумение между консерваторите и умерените либерали за прекратяване на княжеските пълномощия и за коалиционно правителство, което да закрие Държавния съвет и Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, да възстанови конституцията и да я измени в консервативен дух.

1842 г.

Георги Раковски пристига в Цариград.

Георги Раковски е първият идеолог на националното революционно движение в България. Той е роден в Котел. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва и с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове от 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Тук Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г., но вече не като Съби Стойков Събев, а като Георги Раковски. През януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 години в затвора. По време на Кримската война от 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. След това организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. След сключването на Парижкия мирен договор през 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г.- в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на Съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са преместени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и Музей на възрожденците в същия град.

1829 г.

Обединен отряд от българи и руски военни завземат Малък Самоков (дн. Демиркьой, Турция).

В периода 1828-1829 г. се води Руско турска война, която е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Обявена e през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (ок. 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има още по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския п-в. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана. През 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава. Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

На тази дата са родени:

1990 г.

Умира Васил Александров (В. А. Вутов) - български литературен критик, публицист и библиограф, член на СБП. Роден е на 2 май 1908 г. в Ботевград. Следва финанси и администрация в Свободния университет в София. Публикува свои произведения от 30-те години. Негови статии и рецензии са печатани в сп. "Мисъл", "Светлоструй", "Младежки преглед", "Съвременник", "Жар", "Дъга", "Час", "Заря", "Литературен критик" и др. Отговорен редактор на сп. "Нова литература". Членува в литературния кръжок "Хр. Смирненски" и в Македонския литературен кръжок. Участва в съставянето на литературни сборници; библиография на български и чужди детски писатели, поставя началото на поредица от литературни сборници "Въпроси на детската литература" (т. I - II, 1964-1965 г.).

1957 г.

Роден е Орлин Горанов - български естраден и оперен изпълнител. Дебютира през 1978 г. на Младежкия конкурс за забавна песен, където печели първа награда. От 1977 г. до 1985 г. е солист на Представителния естраден ансамбъл при ГУСВ, София. Има престижни награди от международни конкурси и фестивали: първа награда за изпълнение на немска песен на "Шлагерфестивал" Дрезден през 1981 г.; трета награда на конкурса "Интерталант" ЧССР през 1983 г.; втора награда на фестивала "Червеният карамфил" в Сочи, СССР през 1983 г.; Голямата награда "Златният Орфей" през 1984 г. През 80-те години популярни стават песните му в дует с Кристина Димитрова. Има издадени 2 албума от "Балкантон" – 1986 г. и 1987 г. Завършва оперно пеене в БДК и от 1992 г. е солист на Пловдивската опера.

1884 г.

Роден е Цвятко Бобошевски - политически и държавен деец. Роден е във Враца. Завършва право в Париж, след което се завръща в родния си град и става адвокат. Членува в Народната партия, а след обединяването и с Прогресивнолибералната – в Обединената народнопрогресивна партия. Участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В правителството на Ал. Цанков първоначално е министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923 г. – 3 ноември 1924 г.), а след това – на правосъдието (4 ноември 1924 г. – 4 януари 1926 г.). Във второто сговористко правителство на А. Ляпчев той отново е министър на търговията, промишлеността и труда. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Цвятко Бобошевски известно време е председател на Българската ипотекарна банка. В навечерието и по време на Втората световна война 1939–1945 г. ратува за сътрудничество с Англия и САЩ и се противопоставя на обвързването на страната ни с Германия. След 9 септември 1944 г. заедно с В. Ганев и Т. Павлов е включен в състава на Регентството (до провъзгласяването на България за република на 15 септември 1946 г.). Умира на 23 юли 1952 г.

1843 г.

Роден е Христо Танев Стамболски - лекар-анатом, обществен деец, един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. Роден e в Казанлък. Завършва Императорското медицинско училище в Цариград. Остава да работи като профeсор по анатомия и хистология в училището. През 1868 г. превежда от френски на турски език анатомичен атлас и ръководство по анатомия и създава френско-турски терминологичен анатомичен речник. Включва се активно в църковно-националната борба на българите в Цариград. Председател е на Българското читалище там и член на Временния смесен съвет на Българската екзархия. За активната си обществена дейност е заточен от турските власти в Сана (дн. в Йеменската арабска република). Там завежда турска военна болница и открива причинителя на болестта филариоза. След Освобождението работи като лекар в Габрово, Казанлък и София. Стамболски е един от ръководителите на Народната партия в Източна Румелия и депутат в Областното събрание до Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. През периода 1881–1883 г. е директор на обществените сгради в Източна Румелия. След 1885 г. се установява в София. Става началник на отделение в Александровската болница. В началото на ХХ в. е поддиректор и директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните работи и подпредседател на ръководството на БЧК. Умира на 4 юни 1932 г.

На тази дата умират:

1867 г.

Умира Цветко Спиров Павлович - деец на националнореволюционното движение. Роден е през 1839 г. в Белград и по произход е сърбин. В Браила се свързва с българската революционна емиграция. Сближава се с Н. Войводов и двамата организирали чета, която през 1867 г. трябва да премине в България от сръбска територия. На път от Браила за сборния пункт на четата - гр. Радуевац, пътувайки с австрийския кораб "Германия", е издаден на османската полиция. При опит да бъде заловен оказва съпротива. В завързалата се престрелка е убит заедно с Н. Войводов.

1674 г.

Умира Филип Станиславов - висш католически духовник и книжовник по време на османското владичество. Роден е в с. Ореш, Търновско. Получава образованието си в гр. Лорето (Италия). През 1632 г. приема монашески сан и отначало е свещеник в гр. Анкона (Италия). Заниманията му с преводачество на славянски книги обръщат вниманието на папа Урбан VIII, който го привлича на работа в своята библиотека в Рим. От 1635 г. започва да изпълнява и различни мисионерски поръчения в българските земи и на север от р. Дунав. Три години по-късно е ръкоположен за никополски епископ. Заради своята симпатия към сънародниците си той е наклеветен от папските агенти. През 1662 г. е лишен от епископския сан. Той продължава мисионерската си дейност и през 1673 г. е възстановен на епископския пост. Трайна следа оставя книжовната му дейност. През 1651 г. той съставя и отпечатва в Рим т.нар. "Абагар", който е и първата българска печатна книга на кирилица. В послеслова на това съчинение Филип Станиславов заявява, че то е съставено от българин за своя народ български.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";











Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Актуални теми
Парламентарни избори 2022 г.
Войната в Украйна
Газова криза
Санкциите срещу Русия
ЦСКА-София в Първа лига, сезон 2022/2023
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ако изборите бяха днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
БСП
ДБ
Възраждане
ДПС
Български възход
Друга
Не съм решил/а
Няма да гласувам

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.