Марк Аврелий става император през 161 г. Наречен императорът - философ, автор на 12 тома съчинения, озаглавени “Към себе си", Марк Аврелий остава в историята с войните с германското племе маркомани и завладяването на Месопотамия. Той възстановява римския протекторат над Армения. През 1573 г. е сключен Константинополският договор, според който Венеция признава суверенитета на Османската империя над Кипър. Александър Бел получава патент за изобретението си - телефона (1876 година). През 1960 година Фидел Кастро произнася знаменитата фраза “Венсеремос" (“Ще победим"), станала лозунг на латиноамериканските революционери. През 1965 г. за първи път в Канада в римските католически църкви са извършени богослужения на английски език. През 1876 г. американският изобретател Александър Бел получава патент №174 465 за изобретението си – телефона. На 7 март са родени: композиторът Морис Равел (“Болеро"); Жужа Конц – унгарска естрадна изпълнителка. На тази дата умират: Свети Тома Аквински, френският политик Аристид Бриан, сценаристът Стенли Кубрик.

2018 г.

Австралия и Източен Тимор подписват договор за постоянна морска граница в Тиморско море, с което се прекратява десетгодишен спор за правата върху морските запаси от нефт и газ. 

2018 г.

Гражданите на Сиера Леоне се отправят към урните, за да направят избора си за президент. Това са първите президентски избори в света, които се управляват от блокчейн технология. Технологията, създадена от компанията Agora, архивира гласовете на анонимен принцип в регистър, като по този начин осигурява моментален достъп до изборните резултати. 

2015 г.

САЩ отлагат програмата за изпращане на военни консултанти в Украйна изчаквайки изпълнението на минските договорености. Американският конгрес изпраща в Украйна до 2017 г. въоръжение за един милиард долара.

2014 г.

В Сочи се откриват XI Зимни параолимпийски игри.

2013 г.

Съдът на Милано осъжда Силвио Берлускони на една година затвор. 

2012 г.

Централната избирателна комисия на Руската Федерация обявява окончателните резултати на президентските избори признавайки Владимир Путин за държавен глава.

2012 г.

В Белиз се провеждат парламентарни избори, които са спечелени от Обединена Демократическа партия с 50,37% от общият брой на гласовете

 

2009 г.

Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.

2002 г.

Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.

1996 г.

Формиран е първият демократично избран палестински парламент

 

1989 г.

Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.

1966 г.

Френският президент Шарл Де Гол обявява за намерението Франция да напусне НАТО. Шарл Де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Роден е на 22 ноември 1890 г. в Лил, Франция. В периода 1944 – 1946 г. е генерален Председател на временното правителство на Франция. От юни до декември 1958 г. е министър – председател. По време на Първата световна война е бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. През юни 1940 г. възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир, Франция комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г. Шарл Де Гол умира през 1970 г.

 

1965 г.

За първи път в Канада в римските католически църкви са извършени богослужения на английски език.

1960 г.

На погребението на загиналите при взривяването на кораба “Кувър" пътници, Фидел Кастро произнася фразата “Ще победим!" (“Венсеремос!"), превърнала се в лозунг на латиноамериканските революционери. Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли" (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

1946 г.

Изпратени са съветски ноти до правителствата на САЩ и Великобритания с обвинения, че двете страни са нарушили Московското решение и че насърчават опозицията в България да му се противопостави.

1945 г.

Американската 9. бронирана дивизия завладява и преминава през ключовия мост над Рина в Ремаген, Германия, което спомага за съкращаването на Втората световна война.На Дравския участък хитлеристкото командване в 01:00 ч въвежда и 104-а пехотна дивизия. На Западния участък 3-и корпус насочва усилията на 10-а и 12-а пехотна дивизия в района на Къдаркут.

Дравската отбранителна операция започва на 6 март. На тази дата немската армия форсира река Драва в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от железопътната линия на село Дони Михоляц област Харкан в района за отбрана на 3-та дружина от 11-и пехотен полк на 3-та пехотна дивизия. По същото време тя форсира реката и в района южно от чифлика Попа и към гората южно от чифлика Тормащелек, където са разположени 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Противникът прави опит за преминаване на реката на още две места в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-та пехотна дивизия. Към 9.00 часа командирът на 4-и корпус разполага с достатъчно данни за размерите на противниковия плацдарм и се убеждава, че 3-та и 11-а пехотна дивизия няма да могат да отблъснат атаката със собствени сили. След като се разбира, че командването на противниковия 91-ви армейски корпус е насочило главния удар в направление на село Дони Михоляц, командирът на корпуса решава с концентрична контраатака на корпусните резерви - 24-и и 29-и пехотен полк - да спре настъплението. Същевременно няколко часа след форсирането на река Драва противникът преминава в настъпление и на западния участък. Неговата 2-ра танкова армия след едночасова артилерийска подготовка настъпва в полосата на 57-а съветска армия, нанасяйки главния си удар в направление на село Нагбайом, Каповарш. На фронта на село Нагбайом и село Куташ тя настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия, и с една дивизия във втори ешелон. С цената на големи жертви е пробита отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия между село Нагбайом и село Куташ. Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-и стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон (113-а стрелкова дивизия) в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ, да разгроми вклинилия се противник и да възстанови целостта на отбраната. За увеличаване силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия. В съответствие с планираното взаимодействие с 57-а съветска армия командващият Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение, да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64-и стрелкови корпус. Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15.30 ч. след 15 минутен артилерийски удар по противника. В първи ешелон настъпват 1-ва и 2-ра дружина, а във втори - 3-а дружина. След кратко разузнаване полкът настъпва стремително. Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява. Командирът на полка въвежда втория ешелон. Към 19.30 ч. полкът изпълнява поставената му задача, като овладява линията село Яко - железопътната линия Капошвар - Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъсване на противника.

Отбранителните действия на 7 март се състоят в това, че командирът на 64-и стрелкови корпус прегрупира силите си на най-вероятните направления за настъпление на противника, като заповядва 113-а стрелкова дивизия да отбранява главното направление село Нагберек, село Нагшари, село Кишкорпад, село Капошвар, а 299-а стрелкова дивизия заедно с 31-ви пехотен полк - направлението село Куташ, село Чьокьой, село Кадаркут. Сутринта на 7 март противникът настъпва, като нанася силен удар в направление на село Кишкорпад, село Капошвар. Срещу 31-ви полк немците настъпват с един пехотен полк, но атаката им е отбита и те се оттеглят на изходното си положение, като губят около 350 убити и ранени.На 10 март противникът започва атаката си в участъка на 31-ви пехотен полк в 12 ч. в три вериги. Първите две, понесли значителни загуби от огъня на българските войници, са заставени да залегнат на стотина крачки от предния край на отбраната на полка. На тесен участък противникът успява да проникне в първата траншея на 2-ра пехотна дружина, командвана от майор Борис Михайлов. Към 13:30 ч., подкрепен от свежи сили, той успява да се вклини между 1-ва и 2-ра дружина, но е контраатакуван и отхвърлен. С нови сили, поддържани от танкове и щурмови оръдия, немците отново атакуват в стика между двете дружини. Към 16 ч. противникови танкове и пехота излизат в тила на 1-ва и 2-ра дружина. Командирите им, оценили тежката обстановка, вземат решение да ги изтеглят на по-изгодна линия. В резултат на ефикасния огън на съветската и българска артилерия и на поддръжката на 32-и пехотен полк настъплението е спряно. На 10 март 31-ви пехотен полк губи 371 бойци и офицери. По сведения на пленници противникът е дал около 700 убити и 1500 ранени. Вечерта на 10 март 31-ви пехотен полк заема северозападната окрайнина на с. Чьокьой.

В боевете при река Драва противникът губи 4395 убити офицери и войници. От Първа българска армия са убити 1418.

1936 г.

Адолф Хитлер нарушава Версайския договор, нахлувайки с войската си в областта Рур. Версайският мирен договор е първият от 5-те договора, които слагат край на Първата световна война. Подписан е на 28 юни 1919 г. във Версай между страните от Съглашението и Германия. След него са подписани Сенжерменският (с Австрия), Трианонският (с Унгария), Ньойският (с България) и Севърският (с Турция) договори. Версайският мирен договор отнема от Германия и дава на Франция провинциите Елзас и Лотарингия, на Полша - Познанска област и западната част на Източна Прусия; установява плебисцит за съдбата на древните германски земи - Саарската област, Шлезвиг, Горна Силезия и др. Той отнема от Германия гр. Данциг и Мемел, като ги превръща в свободни пристанища. Германия е разоръжена и заставена да плаща репарации. Версайският мирен договор влиза в сила от 10 януари 1920 г., след като е ратифициран от Германия и от Великобритания, Франция, Италия и Япония. Във Версайския договор се появяват за пръв път и клаузите за учредяването на Обществото на народите.

 

1876 г.

Американският изобретател Александър Бел получава патент №174 465 за изобретението си - телефона. Александър Бел е американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. Изобретява телефона (1876 г.), фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона.

1814 г.

Състои се битката при Краон като резултат френските сили под командването на Наполеон Бонапарт побеждават руските и пруските, командвани от генерал Блюшер. Маршал Блуше се възстановява след по-ранните си неуспехи по-бързо, отколкото Наполеон Бонапарт се надява, и впоследствие френският император е принуден да насочи атаките си срещу фелдмаршал Шварценберг обратно срещу пруския командващ. Движейки се с бързина и агресия, французите изтласкват съюзниците отвъд река Об и докато Блуше планира контраатаката си с 85 000 души, наброяващите 37 000 души сили на Бонапарт атакуват. Целта на Наполеон е да закове на едно място съюзниците и да пусне Маршал Ней, командващ смесена войска, атакуваща по фланговете тежката кавалерия. Координацията на французите е лошо поставена във времето и не само, че Ней претърпява големи загуби, но и съюзниците успяват да се измъкнат от неудобна ситуация. Краон коства на Блуше 5000 жертви, а на Наполеон - около 5400. 

1774 г.

Поради борбата с революционното движение в Америка Великобритания обявява пристанище Бостън за закрито за търговия. 

1573 г.

Сключен е Константинополския договор, според който Венеция признава суверенитета на Турция над Кипър. 

1530 г.

Римският папа отказва на английския крал Хенри VIII да потвърди развода му с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн, което подтиква краля да се провъзгласи за глава на английската църква. Хенри VIII е втори английски крал (от 1509 г.), от дин. Тюдори; един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Хенри VIII има шест брака. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английска (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.

161 г.

За император на Рим е избран Марк Аврелий, наричан още императора-философ. При неговото управление Римската империя бележи най-голям възход. Марк Аврелий е роден през 121 г. в семейството на Апиите. Израства двора на император Адриан. Осиновен е от наследника на Адриан – император Антоний Пий. Марк Аврелий воюва с германското племе маркомани; възстановява римския протекторат над Армения; завладява Месопотамия. През 176 г. провъзгласява сина си Комод за съимператор. Автор е на съчинения в 12 тома “Към себе си". Умира от чума през 180 г.

На тази дата са родени:

 

1946 г.

Родена е Жужа Конц – унгарска естрадна изпълнителка. Завършва право в Будапеща. Дебютира в телевизията през 1962 г. Концертна дейност започва през 1964 г. с група “Метро". Работи съвместно с “Омега" и “Илейш" до 1973 г. По-голяма част от песните й са дело на Левенте Сьорени и Януш Броди (“Илейш"), които през 1973 г. създават група “Фонограф". С тази група певицата работи до 1979 г.и записва 6 албума. Прави записи със собствената си група “Корал", концертира с “Бергенди". Участва в редици престижни международни фестивали. Има издадени повече от 15 албума. Удостоена е с най-високата музикална награда на Унгария “Ференц Лист".

 

1915 г.

Роден е Жак Шабан –Делмас (истинска фамилия Делмас) - френски политик. От 1935 г. работи като журналист. През Втората световна война (1939-1945 г.) е участник в Съпротивата. От 1946 г. е депутат в Националното събрание. Един от ръководителите на Партията за обединение на френския народ и партията “Обединение в защита на републиката". През 1954-1957 г. заема различни министерски постове; министър на национална отбрана (1957-1958 г.). Председател на Национално събрание (1958-1960 г.). Министър-председател (1969-1972 г.); прокарва програма за създаване на “ново общество". Ген. инспектор на финансите (1973 г.).

1908 г.

Родена е Ана Маняни - италианска актриса. Учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия". В киното дебютира през 1933 г. с филма “Сляпата от Соренто". През 1941 г. изпълнява главна роля във филма на Виторио де Сика -“Ученичката Тереза". През 1945 г. се снима в “Рим - открит град" на Роселини. Играе във филмите “Любов" (1948 г. ) на Роселини, “Земята трепери" (1948 г. ) на Висконти, “Най-красивата" (1951 г.), “Златната карета" (1953 г.) на Реноар, “Татуираната роза" (1955 г., награден с “Оскар"), “Сестра Летиция" (1957 г.), “Дивият вятър" (1958 г. ), “Ад сред града" (1959 г.). Голям успех постига във филма на Пазолини “Мама Рома" (1962 г.). През 60-те години се снима в Холивуд - “Бегълците" (1960 г.), “Тайната на Санта Виктория" (1968 г.), работи и в телевизията - “Три жени" (1971 г.). За последен път се появява на екран, играейки себе си в “Рим" (1972 г. ) на Ф. Фелини. Умира на 26 септември 1973 г. в Рим.

 

1903 г.

Роден е Михаил Александрович Леонтович - руски физик-теоретик. Завършва Московския университет (1923 г.). Създател е на научна школа по радиофизика и физика на плазмата. Член на АН на СССР (1946 г.). Автор е на научни трудове по статична физика, разпространение на радиовълните, теория на антените.

1875 г.

Роден е Морис Равел - френски композитор, представител на импресионизма. Възпитаник е на Парижката консерватория. Автор е на опери ("Испански час", 1907 г.; "Детето и чудесата", 1925 г.); на балети ("Аделаида, или Езикът на цветовете", 1911 г.; "Дафнис и Хлоя", 1912 г.; "Моята майка гъсарката", 1908 г. ), на инструментални творби "Алборада" (1905 г.); "Испанска рапсодия" (1907 г.), "Циганка" (1924 г.), "Болеро" (1927 г.) и др.

1850 г.

Роден е Георг Ледебур - германски политик и общественик. Ледебур по професия е адвокат. Той е един от основателите и лидерите на Независимата социалдемократическа партия на Германия (НСДПГ) през 1917 г. През 1918 г. участва в Ноемврийската революция. В началото на 20-те години е противник на обединението на НСДПГ с комунистите. През 30-те години насочва усилията си за обединение на социалдемократи и комунисти в единен фронт против фашизма.

1850 г.

Роден е Томаш Гариг Масарик – чехословашки социолог и държавник. Президент на Чехословакия (1918-1935 г.). Следва във Виенския и Лайпцигския университети. Д-р по философия (1876 г.). Ръководител е на Либералната чешка народна партия, а по-късно - на Прогресистката партия. Философ позитивист. Умира на 14 септември 1937 г.

1846 г.

Роден е Карл Вернер – датски лингвист. Автор на т. нар. закон на Вернер, който обяснява редуванията на звучни и беззвучни консонанти в германски езици като отражение на по-ранното свободно ударение, характерно за тези езици, предшественик на силното ударение на корена.

 

1799 г.

Роден е Франтишек Ладислав Челаковски – чешки поет и славяновед. В поетическата и научната си дейност се въодушевява от идеите на славянската задружност и от чешкото и славянското народно творчество. Издава: “Славянски народни песни" (3 т., 1822 г., 1825 г., 1827 г.), “Мъдрословието на славянския народ в пословици" (1852 г.), “Отглас от руски песни" (1829 г.) - преобладават епични песни, и “Отглас от чешки песни" (1839 г.) - лирични песни. Създава в чешката поезия традиция за творчество в народния дух и на високо художествено равнище. Проявява интерес и към българското народно творчество - печата и превежда български народни песни.

 

1785 г.

Роден е Александро Манзони - италиански писател, представител на романтизма. Творчество с нравствено-патриотична насоченост. Автор е на исторически роман “Годениците" - за живота на Ломбардия през XVII в.; на историческа трагедия в стихове “Граф Карманьола". Умира на 22 май 1873 г.

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Реймънд Томлинсън - американски програмист, създател на съвременната електронна поща.

1999 г.

Умира Стенли Кубрик - американски сценарист, режисьор и продуцент. Роден е на 26 юли 1928 г. в Ню Йорк. Работи като фотожурналист в сп. “Лук". През периода 1950-1952 г. създава документалните филми - “Денят на боя" и “Летящото падане". Следват филмите “Страх и желание" (1953 г.),“Целувка на убиец" (1955 г.) и “Убийството" (1956 г.). Световна известност му донася антивоенната сага “Пътеки на славата" (1957 г.). Повечето от филмите му са екранизации на известни литературни произведения. От 1962 г. работи във Великобритания, където се снимат неговите филми “Спартак" (1960 г.) и “Лолита" (1962 г.), “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба" (1963 г.), “Космическа одисея: 2001" (1968 г.), “Механичен портокал" (1971 г.), “Бари Линдън" (1975 г.), “Сияние" (1980 г.), “Металната куртка" (1987 г.), “Al" (1994 г.), “Широко затворени очи" (1999 г.).

1932 г.

Умира Аристид Бриан - френски политик. За периода 1906 - 1931 г. 25 пъти е избиран за министър на Франция, 11 от които министър-председател. Един от основателите и Генералния секретариат на Френската социалистическа партия (1901 г.). Работи усилено за разпространяването на идеята за мира след Първата световна война. През 1926 г. Получава Нобелова награда за мир.

1891 г.

Умира Франц (Франьо) Миклошич – словенски и австрийски езиковед. Академик във Виенската АН (1851 г.). Завършва университета в Грац. Един от най-бележитите филолози на ХIХ в. Професор по философия в гр. Грац (1837 г.). Завършва право във Виена, но под влиянието на Копитар започва да изучава славянска филология. През 1848 г. става професор по славянска филология във Виенския университет; ръководи катедрата до 1885 г. Автор е на много съчинения, писани на латински и немски език. Основен труд: “Сравнителна граматика на славянските езици" (т. 1-4, 1852 г.-1875 г.). Франц (Франьо) Миклошич е роден на 20 ноември 1813 г.

1274 г.

Умира Св. Тома Аквински - средновековен философ и теолог; монах доминиканец. В труда си “Summa Theologica" прави интерпретация на учението на Аристотел и на идеите на ранното Християнство. Теологията Тома Аквински определя като строга наука. Формулира доктрината за справедливата цена, допуска оценяването на интереса. Философските му търсения са свързани с намиране на доказателство за битието на Бога. Определя Бога като безусловна безкрайност. Умира на път за Лион, където е свикан Вселенския събор. Канонизиран за светец от Католическата църква през 1323 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse";

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.