Един от най-ценните документи за средновековната българска история - типикът на Бачковския манастир, датира от 7 декември 1083 година. Ръкописът съдържа ценни данни за административното устройство на средновековните български земи, тогава - в рамките на Византийската империя, и реда на църковните служби в най-големия за времето си духовен център за населението от Западна Тракия и Родопите.

Земетресение в Стражица и Попово през 1986 г. Трусът с магнитуд 7 - 8 степен по скалата на Медведев Шпонхоер - Карник разтърси градовете в 16,17 ч следобед. Загинаха трима души, ранени бяха над 80, а 80 % от сградите в района станаха негодни за използване. Две години по-късно, през 1988 година, при катастрофално земетресение в Армения загинаха повече от 20 000 души.

На 7 декември са родени: главният редактор на в. “Труд" Тошо Тошев.

На 7 декември умират: писателят Антон Страшимиров.

 

2018 г.

Европейските социалисти преизбират Сергей Станишев за нов трети мандат, като председател на партията. "За" гласуват 270 делегати, 23-ма "против", а 29 се въздържат. Сергей Станишев представя своите приоритети пред 1000 делегати от 56 държави.

2015 г.

Прокопис Павлопулос, президент на Република Гърция е удостоен с лента "Стара планина“ "за неговите изключително големи заслуги за задълбочаването и развитието на българо-гръцките отношения“

 

 

2006 г.

На 7 декември 2006 година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата.

 

 

2006 г.

Умира Любен Беров, български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 80-то правителство на България. рез 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

 

 

2001 г.

Пожар унищожава сцената и декорите на Студентския дом, където се помещава Младежкият театър.

 

1992 г.

Умира Петър Борисов Чернев – български певец, композитор. Роден е на 4 февруари 1943 г. в Мъглиж. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1969 г. Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание", която печели III-та награда на фестивала “Златен Орфей" (1975 г.). Същата година се представя в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката" (музика Й. Колев) – със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение" (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър". Занимава се с продуциране на музика.

 

1989 г.

В София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

 

 

1988 г.

Умира Мирон Василев Иванов - български писател. Роден е на 1 юли 1931 г. в София. Завършва гимназия и фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960 г.), в-к "Труд" (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в-к "Стършел" (1971-1988 г.), редактор в сп. "Септември" (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в-к "Стършел" от 1950 г.. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около 30 книги, 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Съчиния: "Разсеяни убийци" (1958 г.), "Какви времена доживяхме" (1960 г.), "Просто да не повярваш" (1962 г.), "Железни хора" (в съавт. с П. Незнакомов, 1964 г.), "Делфините" (1969 г.), "По суша и море" (1971 г.), "Полуфабрикати" (1971 г.), "Пуяк с брилянти" (1973 г.), "Живей като другите и бъди благословен" (1975 г.), "Новогодишни разкази" (1975 г.), "Балканска епопея" (1982 г.), "Един нищожен свръхчовек" (1983 г.), "Наполеон под Вакарел" (1985 г.), "Аероодисея" (1987 г.), "Как да бесим вълци" (1988 г.), "Византийски победи" (1989 г.), "Как я пеем тази песен" (1990 г.), "Ония сънни, радостни години" (1990 г.), "Илирийски замък" (1991 г.) и др.

 

 

1986 г.

В 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово.

 

 

1979 г.

Умира Алипи Николов Матеев - български учен математик. Роден е на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва физика (1936 г.) и математика (1937 г.) в СУ. Специализира математика в Парижкия университет (1940 г.). Професор (1962 г.) в Катедрата по геометрия на СУ. Декан на Математическия факултет (1963-1967 г.), ръководител на Катедрата по обща и приложна математика (1958-1971 г.). Един от инициаторите за издаване на сп. “Математика" и пръв негов главен редактор (1962 г.). Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Трудове: “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство" (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруентните прави в елиптичното пространство" (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство" (1960 г., на фр. ез.) и др.

 

 

1973 г.

Умира Петко Хр. Стоянов - български финансист, общественик, професор. Роден е на 30 ноември 1879 г. в Оряхово. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор по финанси в СУ и в Свободния университет. Виден деец на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 г. се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец". Министър на финансите в правителството на К. Георгиев. След 1945 г. преминава в опозиция. Народен представител в VI-то ВНС. На 1 юни 1947 г. депутатският му мандат е отнет. По-важни трудове: “Основни начала по финансовата наука" (1926 г.), “Митническа политика" (1932 г.), “Бюджетът на съвременната държава" (1938 г.), “Данъчно право" (1943 г.).

 

 

1956 г.

Умира Петър Велев Генов - български поет и преводач. Роден е на 20 март 1882 г. в Котел. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите на СБП. Сътрудник на литературния печат. Съчинения: "В шума на горските извори" (1922 г.), "Поеми" (1934 г.), "Кервансарай" (1935 г.), "Хемус".

 

 

1949 г.

Започва съдебен процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в "престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика" и винаги се е отнасял "с уважение и почит към Съветския съюз". Осъден е на смърт и е обесен на 17 декември 1949 г. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.

 

 

1942 г.

Роден е Тошо Тошев – български журналист и издател. Завършва специалност “Българска филогоия" в Софийски университет “Св. Климент Охридски" през 1967 г. Работи във вестник “Средношколско знаме"; литературен сътрудник е във вестник “Вечерни новини" (1970 г.); завеждащ отдел е във вестник “Народна младеж" (1970-1972 г.); главен редактор е в “Програмна редакция" на Българската национална телевизия (1978-1982 г.), главен редактор е на вестник “Труд". Изпълнителен директор е на “Медия холдинг" АД. На 7 декември 2002 г. получава орден “Стара планина" I-ва степен. Автор е на книги, пътеписи и статии.

 

 

1937 г.

Умира Антон Тодоров Страшимиров – български писател, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна. Учи до V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира списание “Праг" (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.); уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение; четник е на Яне Сандански. Редактира вестник “Реформи", орган на Върховния македонски комитет, списание “Звезда" и списание “Културно единство" (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира списание “Наши дни" (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза вестник “Ведрина", около който се обединяват писатели като Георги Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчиненияа: “Смях и сълзи" (1897 г.), “Есенни дни" (1902 г.), “Прилепски светци" (1900 г.), “Среща" (1904 г.), “Свекърва" (1906 г.), “Апостолът на свободата" (1909 г.), “Песен на песните" (1910 г.), “Вампир" (1902 г.), “Роби" (1930 г.), “Цанко Дюстабанов" (1936 г.), “Висящ мост" (1911 г.), “Пропаст" (1936 г.), “Хоро" (1926 г.).

 

 

1928 г.

Роден е Никола Атанасов Корабов - български сценарист и актьор. Завършва ВГИК в Москва. Преподавател във Варненския свободен университет. Съвременните му творби носят патоса и илюзиите на новия живот - “Димитровградци" (1956 г., с Д. Мундров), “Гневно пътуване" (1971 г.). Един от първите, разработили в критичен план проблема за еснафството в “Малката" (1959 г.). Най-големите му постижения са в екранизациите - “Тютюн" (1962 г.), “Иван Кондарев" (1974 г.), “Юлия Вревска" (1978 г.), “Орисия" (1983 г.), отличаващи се с вярност и адекватност на образното мислене спрямо литературни първообрази, с желанието му да претвори драматичната съдба на народа и противоречивите и сложни човешки характери. Филмография: “Вула" (1965 г.), “Свобода или смърт" (1969 г.), “Копнежи по белия път" (1986 г.), “Поверие за белия вятър" (1990 г.), “Орисия" (2000 г., тв).

 

1920 г.

Умира Станка Николица-Спасо-Еленина - българска културна деятелка. Учи при Н. Икономов в Разград (неин съпруг от 1852 г.). Родена е през 1835 г. в с. Арнауд (дн. Пороище, квартал на Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Подпомага женското благотворително движение. Първата българска преводачка на Д. Обрадович и една от първите български поетеси. Поставя въпроса за еманципацията на жената и мястото й в семейството и обществото. Своеобразните си възгледи пропагандира чрез своето презиме, в което вплита имената на своя съпруг Никола, баща си Спас и майка си Елена. Подготвя за печат преводите на "Многострадална Геновева" и "Касия царица", които не успява да издаде.

 

 

1919 г.

Провеждат се първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС.

 

 

1894 г.

Извършена е реконструкция на правителството на Константин Стоилов. Отстранени са либералите на Васил Радославов.