На днешния ден през 1444 г. кръстоносните отряди се събират при крепостта Овеч (Провадия), където получават информация, че османците са прехвърлили Проливите и са готови да ги посрещнат с цялата си военна мощ. Въпреки получената информация, кръстоносците продължават похода. На 6 ноември 1912 г. умира Съба Вазова, майка на поета и писател Иван Вазов.</i>

2016 г.

Провежда се първи тур на президентските избори в България.

2016 г.

Провежда се национален референдум иницииран от Слави Трифонов. На него гласоподаватели отговарят на следните въпроси:

- Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

- Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

- Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

2001 г.

Външният министър Соломон Паси заминава на посещение в Австрия по покана на своята колежка Бенита Фереро-Валднер. Той се среща и с президента Томас Клестил.

Д-р Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. От юли 2001 г. е министър на външните работи на Република България. През 1989 г. е активист на опозиционното движение "Екогласност". Бил е депутат във Великото народно събрание и в XXXIX Народно събрание, президент-основател на Атлантическия клуб, научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в СУ "Климент Охридски" и БАН. През 1985 г. защитава докторска степен по математическа логика и компютърни науки в Софийски университет. Соломон Паси е женен, има 3 деца.

1997 г.

Конституционният съд отменя решението на парламента за назначаване на нови генерални директори на БНТ и БНР. Делото е образувано на 18 юли 1997 г. по искане на 50 народни представители от ХХХVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), с което е освободен генералният директор на БНР и са избрани нови генерални директори на БНР и БТА (ДВ, бр. 56 от 1997 г.). В искането се поддържа, че решението на Народното събрание противоречи на разпоредбите на чл. 4, 8, 11, 39, 40, 41 и чл. 67, ал. 2 от Конституцията. На 6 ноември 1997 г. Конституционният съд обявява за противоконституционно Решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио и Българската национална телевизия, тъй като Народното събрание упражнява правомощия, които след влизането Закона за радио и телевизия вече не притежава. Според Конституционния съд решението на Народното събрание е противоконституционно и защото по смисъла на Конституцията решенията на Народното събрание трябва да бъдат съобразени с издадените от него закони. Тези закони могат да бъдат приети, изменени, допълнени или отменени само по реда, установен от Конституцията, а не и чрез решение на Народното събрание, противоречащо на приет от него закон. Нарушени са основни конституционни начала, присъщи на правовата държава, прогласени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

1948 г.

В периода 6 - 15 ноември се състои съдебен процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, който слага край на легалната опозиция. 70-годишният Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.

Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните и дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. непрекъснато е народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител е на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.

1943 г.

В хода на Втората световна война е бомбардиран Пловдив, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205. авиогрупа на британските ВВС. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София (над 130 убити и около 250 ранени).

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватия и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник.

Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) съветската армия си връща Киев, държан от нацистите повече от две години.

По време на Втората световна война са проведени две битки около съветския град Киев (дн. Украйна).

Битката при Киев от 1941 г. е известна като най-продължителната обсада във военната история. Тя продължава от август до септември 1941 г. и е част от операция Барбароса. В съветската история битката е известна като Киевска отбранителна операция, която продължава от юли до края на септември 1941 г., когато градът попада в немско владение

В битката при Киев от 1943 г. градът е освободен от съветския Първи украински фронт.

1935 г.

В периода 6 - 18 ноември се провеждат съвещания на водачите на забранените партии в дома на Александър Малинов за съгласуване на тяхната дейност за сваляне на правителството и възстановяване на конституционното управление.

Александър Малинов е юрист, политически и държавен деец. Роден е през 1867 г. в Пандъкли (Бесарабия) (днес в Украйна) в семейството на български преселници. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. Установява се в България през 1891 г. и работи като съдия и прокурор, а от 1896 г. се отдава на адвокатска практика. Той е един от видните дейци на Демократическата партия , а след смъртта на основателя и П. Каравелов (1903 г.) и неин лидер. Взема дейно участие в подготовката и провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и в измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани по-късно от V ВНС. Одобрява обявяването на Балканската война 1912-1913 г., като след това не може да приеме поражението на България в Междусъюзническата война 1913 г. и последвалата след нея първа национална катастрофа. След избухването на Първата световна война 1914-1918 г. настоява за участието на България в нея на страната на Антантата, но когато през юни 1918 г. наследява кабинета на д-р В. Радославов, продължава водената дотогава външна политика на съюз с Централните сили и с това носи отговорност за последвалото поражение на България и новата национална катастрофа. Александър Малинов е ярък противник на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Като един от лидерите на Конституционния блок участва в борбата против БЗНС, заради което през есента на 1922 г. заедно с другите водачи на блока е арестуван и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден от Държавен съд като виновник за втората национална катастрофа. Принуден е да влезе в образувания през август 1923 г. Демократически сговор, но в началото на април 1924 г. го напуска и възстановява отново Демократическата партия. Той е един от инициаторите и лидер на коалицията Народен блок, която печели парламентарните избори през юни 1931 г.. Не одобрява извършения нов държавен преврат на 19 май 1934 г. и последвалата след него еднолична диктатура на цар Борис III. Умира по време на предизборната борба за ХХIV ОНС. Като общественик и политически деец е избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Александър Малинов заема постовете: председател на ХХIII ОНС (1931-1934 г.), министър-председател (16 януари 1908-16 март 1911 г.; 21 юни-28 ноември 1918 г. ;29 юни-12 октомври 1931г.) , в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910 г.), министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911 г.;21 юни-17 октомври 1918 г.;29 юни-12 октомври 1931г. ), министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918 г.).

1920 г.

Преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко. Западните български покрайнини включват 129 селища (25 от тях са разсечени от границата) с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. Народното събрание прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур.

Западните покрайнини са политико-географско понятие, създадено изкуствено след края на Първата световна война (1914-1918 г.), с което се обозначава територията от Западна България, която след тази война е заграбена от Триединното кралство на сърби, хървати и словенци. Включва землищата на 1 град и 101 села, в които според статистическите данни от 1910 г. живеят 61 925 души. Това са Цариброд (днес Димитровград в Югославия) и 37 села от тогавашната Царибродска околия, част от Кюстендилското краище (37 села), 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 село от Видинско. Претенциите на Сръбско-хърватско-словенското кралство са от "стратегически съображения", т.е. осигуряване на неговата източна граница от българско нападение, и са признати от Ньойския мирен договор през 1919 г. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) Югославия успява да запази своето господство над тази територия, чието население нараства на 62 624 души (по данни от 1961 г.). Формално тя признава малцинствени права на българите в тази област, но на практика полага всички усилия за неговото денационализиране и асимилиране. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.

Образувана е Обединената народно-прогресивна партия след сливането на Народната партия и Прогресивнолибералната партия.

1886 г.

Генерал Николай Каулбарс прекъсва българо-руските дипломатически отношения и изтегля руските дипломати от Княжеството. Водачите на русофилите емигрират в Цариград, Одрин, Солун и Букурещ. Руските интереси в Северна България се защищават от германския дипломатически агент в София, а в Южна България - от френския консул в Пловдив.

Барон Николай Василиевич Каулбарс e руски военен деец и дипломат, генeрал. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като началник-щаб на гвардейска дивизия. През 1883–1884 г. идва в България със задача да окаже съдействие за сключването на военна конвенция, уреждаща положението на руските офицери в Българската армия. Николай Каулбарс е включен в международната комисия, която помага за постигането на примирие и подписването на мирен договор след Сръбско-българската война 1885 г. През 1886 г. той отново пристига в България във връзка с разрешаването на политическата криза и влошаването на българо-руските отношения, настъпили след детронацията на княз Александър I Батенберг. Неговата намеса довежда до задълбочаване на противоречията. По нареждане на руското правителство Николай Каулбарс прекъсва дипломатическите отношения между България и Русия и напуска страната.

1885 г.

Радомирският отряд на капитан Кисов задържа сръбската Моравска дивизия при Брезник (18.11 по нов стил). По същото време нашите части отблъскват сърбите при Белоградчик.

Стефан Иванов Кисов е роден в Болград, Бесарабия на 12 декември 1849 година. Той е военен деец, полковник. Произхожда от семейство на български преселници от гр. Елена. Завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение и командва рота в

Трета Опълченска дружина. Отличава се в сраженията с турските войски при Стара Загора и Шипка. Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Участва в Сръбско-българската война като командир на Втори Струмски пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник и Пирот. След войната е командир на Първа Пехотна Софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика на Регентството и на първия стамболовистки режим (1887–1894 г.) е уволнен от армията. Автор е на мемоарните съчинения: "Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878 г." и "Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885 г.". Стефан Кисов умира на 24 ноември 1915 година.

1878 г.

Проектът за Органически устав на Княжество България е одобрен от руския император Александър II. Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

1444 г.

Кръстоносните отряди се събират при крепостта Овеч (Провадия), където получават информация, че османците са прехвърлили Проливите и са готови да ги посрещнат с цялата си военна мощ. Въпреки получената информация кръстоносците продължават похода.

Крепостта Овеч се намира на платото, наречено Калето, разположено източно от град Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг. От всички страни е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето. Каменната крепост е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Била е център на дубровнишка колония. Превземана е от рицари, турци, руски войски. Византийците я наричат Проват, а по-късно българите й дават името Овеч. По време на Второто българско царство Овеч е важен административен, стопански и военен център. Седалище на митрополит – един от седемте духовни центрове на държавата.

В крепостта са затваряни рицарите на Амедей VI Савойски, между които маршалът на Бургундия. По-късно крепостта е завоювана от Ягши бей. Крепостта е превземана от Владислав III Ягело и войските на Мурад II.

В Овеч е живял цар Петър II, след като се отказва от короната и предава властта на своя по-малък брат Асен през 1190 г.. Крепостта е център на освободителното въстание на Фружин – син на Иван Шишман.

Постепенно крепостта е изоставена. Запазени са уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг.

Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените – печати, намерени на крепостта.

<b>На тази дата са родени:</b>

1955 г.

Роден е Димитър Попмаринов Киров - български православен богослов. Преподавател е в ПБФ на ВТУ (от 1991 г.), доктор е от 2003 г. Завършва Духовната академия в София. Работи в Светия синод и като завеждащ кабинета на Българския патриарх. Специализира в Русия и Швейцария. Представител е на БПЦ към Световния съвет на църквите в Женева (1991-1998 г.) . Той е един от учредителите на православното християнско движение “Св. Евтимий, патриарх Търновски" (1990 г.) и на Балканския православен младежки съюз (1992 г.). Автор е на множество статии и книги: “Синът Човешки" (1990 г.), “Съвременни богословски проблеми" (2001 г.), “Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет" (2001 г.).

1882 г.

Родена е Санда Тенева Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка, общественичка. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски", завършва в Загреб (1907 г.). Работи като учителка. Участва в издаването и е редактор на сп. "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943 г.). Тя е една от първите жени пацифистки в България, съоснователка и активен член е на Българския женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, участничка в Клуба на българските писателки и др. Започва творческия си път като поетеса. Печата разкази, повести, романи, произведения за деца. Някои съчинения: "В мечти" (1925 г.), "Жетвен ден" (1928 г.), "Отхвърлените" (1930 г.), "Кръст за храброст" (1931 г.), "Бояна войвода" (1934 г.), "Княгиня Мара" (1934 г.), "Ние в дълбокия тил" (1937 г.), "Малката цветопродавачка" (1941 г.) и др.Умира на 20 март 1946 г. в София.

<b>На тази дата умират</b>:

2016 г.

Умира Бисер Киров (74 г.), български поп-певец, музикант, композитор и дипломат. Заслужил артист на Руската федерация от 2009 г.

2012 г.

Почива Патриарх Максим, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 1971 до смъртта си.

2006 г.

Умира Божидар Абрашев, български композитор, политик от ПП НДСВ и министър на културата в периода 24 юли 2001 до 23 февруари 2005 г.

1980 г.

Умира Георги Дреников, Командващ Въздушни войски, участвал като младши командир в Първата световна война и летец достигнал до длъжността командир на Въздушни войски на България.

1972 г.

Умира Димитър Чавдаров Челкаш - български писател-хуморист и сатирик. Роден е на 19 март 1912 г. в с. Бешовица, Врачанско. Завършва финанси в Свободния университет в София (1936 г.). Работи като книговодител в банка (1932-1934 г.), чиновник в Дирекция на статистиката (1934-1944 г.). Той е един от основателите на литературния кръжок “Христо Смирненски" (1935-1941 г.). Участва в Отечествената война - редактира в. “Часовой", хумористично приложение на в. “Щурмовак". Главен редактор е на в. “Стършел" (1946-1961 г.). На 9 март 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение "За някои недостатъци в работата по списването на в. "Стършел". Редколегията на вестника и главният редактор Димитър Чавдаров-Челкаш са обвинени, че толерират "безидейния, самоцелен хумор" и "антипартийните и клеветнически сатирични произведения" на Радой Ралин, които пречат на вестника да изпълнява "своята роля на боево хумористично и сатирично издание на Партията". Челкаш е освободен от поста главен редактор и на мястото му е назначен Асен Босев, а от сътрудниците на "Стършел" се изисква да насочат критиката си срещу "проявите на консерватизъм, бюрократизъм и догматизъм, против тунеядството, презрителното отношение към физическия труд, угодничеството, ходатайствата, против всякакви буржоазни остатъци в съзнанието и бита на хората, за утвърждаване на комунистическите възгледи и поведение в нашето общество".

Челкаш е член на Сценарната комисия при Студията за игрални филми (1961-1963 г.), работи като дипломат в Рим (1963-1968 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията -“Весело сърце" (1938 г., в съавторство с Чучурин - П. Вежинов), “9 септември 1944 г." (1945 г.), “Командирът" (1950 г.), “Щастливи мигове" (1950 г.), “Криви пътеки" (1953 г.), “Далечна и близка Монголия" (1956 г.), “Пясък в машината" (комедия, 1956 г.), “Приятни фейлетони" (1957 г.), “Всичко наопаки" (1957 г.), “Нежелани гости" (1959 г.), “Останки печални" (1969 г.), “Юлско утро" (1969 г.), “Междуцарствие" (1977 г.) и др.

1943 г.

Умира Никола Хаджипетков, български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на войската в периода (10 декември 1938 – 11 август 1941).

1935 г.

Умира Вълко Стамов Велчев - български офицер, генерал-майор (1901 г.). Роден е на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора.Завършва Военното училище в София и военна академия в Русия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер от генералния щаб участва в операциите при Драгоман, Цариброд и Пирот. При вестта за детронирането на княз Александър (9 август 1886 г.) организира контрапреврата в Пловдив. През Балканската война (1912-1913 г.) генерал Велчев е началник на новосформираната ХI пехотна сборна дивизия и след това е началник на северния и източния сектор при обсадата на Одрин. След войната участва в политическия живот.

1933 г.

Умира Андрей Ляпчев, министър-председател на България от 1926 до 1931г.

1921 г.

Умира Арсени Георгиев Костенцев - български просветен деец. Роден е през 1842 г. в с. Ново село, Щипско , където получава образование си. Учител е в различни села на Струмишко, Тиквешко и Малешевско. Участва активно в откриването на български училища в Македония и настоява за въвеждането на нови учебни дисциплини - българска история, землеописание, естествена история и други. Участва в подготовката на Априлското въстание 1876 г.. По

време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е войвода на чета, която защитава българите от зверствата на турските войски и башибозука. От 1881 г. до 1888 г. е отново учител в Македония, след което се преселва в София. Автор е на “Спомени".

1915 г.

Умира Христо Чернопеев (Черньо Пеев) - деец на македоно-одринското революционно движение.

Роден в с. Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко ръководи школа за обучение на бъдещи войводи. Взема участие в аферата "Мис Стоун". По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912-1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Убит е на фронта по време на Първата световна война при село Криволак (днешна Македония).

1912 г.

Умира Съба Вазова, по баща хаджи Николова, майка на народния поет Иван Вазов. Омъжва се на 15 и половина години за Минчо Иванов Вазов и в продължение на 24 години ражда десет деца – осем братя и две сестри. Двама от синовете и Владимир и Георги стават прочути генерали, други двама – Михаил (загива при свалянето на княз Александър Батемберг) и Борис – също стават офицери. Съба овдовява през 1877 година, когато мъжът и е убит от турците на 52-годишна възраст. Съба Вазова е възпята в много стихотворения на Иван Вазов едно от които е прощалното “Пред гроба на майка ми".

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>

<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.; </b></i>