Войниците на Осман Пазвантоглу превземат Свищов. Годината е 1798-а, четири години по-рано дружината му завзема Видин и установява там свое феодално владение, получило признанието от официалната власт през 1799 година, когато се създава Видинският пашалък.

Продължават боевете от Руско-турската освободителна война. Ден след като София е освободена, Западният отряд настъпва към Пловдив и превзема село Вакарел.

2010 г.

Божидар Димитров прави дипломатически скандал с изявлението, че България може да наложи вето на присъедиеняването на Турция като страна-членка на Европейския съюз, ако не получи компенсации от 20 милиарда долара за прокудените от Османската империя през 1913 година етнически българи, населявали районите западно от Босфора. Това се случва дни преди посещение на тогавашния министър-председател на Р България - Бойко Борисов, в Турция. Турското правителство предупреждава за възможно влошаване на отношенията между двете страни. Заместник-министърът на външните работи – Марин Райков, разграничава позицията на страната от тази на Димитров, заявявайки, че няма пряка връзка между нерешените въпроси между България и Турция и разширяването на Европейския съюз. Следва "последно предупреждение" от страна на Бойко Борисов за отстраняване от поста – Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, и публично извинение на Божидар Димитров в медиите.

2010 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" - първа степен на Стефан Димитров "за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.“

2004 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" - първа степен на Ярослав Линденберг – извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, "за изключително големия му принос за развитието и активизирането на българо-полските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната“

2001 г.

Състои се прожекцията на филма на Татяна Ваксберг за възродителния процес "Технология на злото" в Дома на киното. Филмът по-късно е показан и по Българската национална телевизия и предизвиква остри спорове сред обществеността.

1989 г.

Умира Янко Захариев Янков - български сценарист и режисьор, кинопедагог.

1980 г.

Умира Петър Константинов Карапетров - български белетрист.

1973 г.

Умира Христо Димов Миндов - български поет, белетрист и есеист.

1953 г.

Състои се премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев "Наша земя" по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер. Филмът представя живота в едно българско село на южната граница, в който се преплитат гранични инциденти, коопериране на земята, преследване на "народните врагове" и "вредители". В ролите: Апостол Карамитев, Милка Туйкова, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Георги Георгиев-Гец.

1952 г.

Със секретно постановление Министерският съвет установява размерите на големи суми - т.нар. "представителни пари", за министрите, помощник - министрите и други категории държавни служители. Те са премахнати през 1955 г., но сумите са включени в основните заплати.

1932 г.

Дадена е политическа амнистия за престъпления до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти). През юли 1932 г. министър-председателят Никола Мушанов и Димитър Гичев се срещат в Швейцария с ръководителите на земеделската емиграция Христо Стоянов, Александър Оббов, Коста Тодоров и Недялко Атанасов и се споразумяват за тяхната амнистия.

1921 г.

Правителството прекъсва всякакви контакти със Светия синод поради бойкота му спрямо провеждането на църковно-народния събор. Под натиска на обществеността на 21 януари е постигнат компромис.

1920 г.

Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 - 1920). Влиза в сила на 9 август 1920 г. На България са наложени репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Страната ни губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. На България е отнето правото да има наборна армия, като на нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която е използвана за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939 - 1945).

1917 г.

В хода на Първата световна война българската армия овладява Браила (Румъния).

1916 г.

В село Врабево, Ловешко, е роден генерал Добри Джуров (1916 - 2002). Участва в съпротивителното движение и във Втората световна война. Командир на партизанска бригада "Чавдар". След 1945 г. е народен представител, министър на отбраната, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

1916 г.

В Ниш по време на Първата световна война се провежда среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, а на 7 януари - за генерал-фелдмаршал на Българската армия.

1913 г.

Излиза решение на Светия синод за създаване на две проповеднически мисии за новите земи: Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Гюмюрджинската мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (днес Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений и е подпомогната от четата на Тане Николов, а в Неврокопската мисия действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (днес Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.

1904 г.

Публикуван е "Тълкувателен" закон, според който министрите не са подсъдни за действия, одобрени от Народното събрание.

1873 г.

Проведен е вторият разпит на Васил Левски.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак

1872 г.

Група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква, въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.

1862 г.

Роден генерал-майор Иван Пашинов, командир на 23-и Пехотен Шипченски полк през 1913 г.; Началник на 10-а беломорска дивизионна област 1917 г.

Иван Пашинов е роден в Свищов. Завършва Военното училище в София през 1883 г. След въвличането на България в Първата световна война е изпълняващ длъжността командир на 2. Пехотна бригада от Сборната пехотна дивизия.

1862 г.

В разгара на борбата за църковна независимост в Пловдив гръцки свещеник успява да подкупи едно заптие и с негова помощ се опитва да влезе с взлом в българската църква, за да скрие светена вода. След този инцидент напрежението в отношенията между българи и гърци в Пловдив започва да ескалира.

1860 г.

В Сопот е роден генерал Георги Вазов (1860 - 1934). Брат е на писателя и поет Иван Вазов и на ген. Владимир Вазов. Завършва Одеското пехотно училище и Руската военноинженерна академия. Един от организаторите на русофилския преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област около 10 години. След завръщането си в България е инспектор на инженерните войски (1904 - 1908). По време на Балканската война (1912 - 1913) в Одринската операция командва Източния сектор. Ръководи сектора по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша.

Министър е на войната от 27 юни до 28 август 1913 г. Автор на няколко труда за войните през 1885 г. и 1912 - 1913 г. Умира на 13 август 1934 г. в София.

1798 г.

Отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;