На тази дата през 1870 г. Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. "Училище".

В хода на Руско-турската война (1877 – 1878) е освободено село Ябланица, а през 1885 година в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.

През 1957 г. е открит Паметникът на съветския войн ("Альоша") в Пловдив.

Комбинатът "Кремиковци" e открит на 5 ноември 1963 година.

През 1985 г. в  сградата на преустроената и модерно оборудвана бивша придворна печатница се открива Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Започва студентска окупационна стачка в Софийски университет "Св. Климент Охридски" с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов (1990 година).

 

2002 г.

В периода 5 - 8 ноември се състои държавно посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и Европейския съюз в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.

 

2001 г.

По време на кандидат-президентската кампания в телевизионен диспут по bTV президентът Петър Стоянов прочита секретен доклад от 1999 г. на тайните служби, насочен срещу министърът на вътрешните работи от 12 февруари 1997 г. до декември 1999 г. Богомил Бонев. Двамата си разменят остри реплики и обвинения.

Петър Стефанов Стоянов е юрист, политически и държавен деец. Роден е на 21 май 1952 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). Заместник-председател е на Националния клуб за демокрация (НКД) (1993 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Петър Стоянов заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България (1997-2002 г.). Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната.

 

1992 г.

За председател на ХХХVІ Народно събрание е избран народният представител от Съюза на демократичните сили Александър Йорданов.

Александър Йорданов е литературен критик, журналист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт "Константин Преславски" в Шумен. Редовен аспирант е в Института по литература от 1979 г. Научен сътрудник е в Института по литература при Българска академия на науките. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател е на Радикалдемократическата партия (януари 1991 г. - юни 1993 г.), председател е на същата партия от 1993 г. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.) и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (5 септември 1992 г. - 15 септември 1994 г.). Посланик е на България в Полша (от 8 февруари 1990 г.) и в Литва (от 16 февруари с.г.). Посланик е в Република Македония от 2001 г. до август 2005 г.

 

1990 г.

Започва студентска окупационна стачка в Софийски университет "Св. Климент Охридски" с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов.

Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 26 ноември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). След 1989 г. Луканов е влиятелна, противоречиво оценявана политическа фигура. Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е пред домът си на 2 октомври 1996 г. в София.

 

1989 г.

В периода 5 - 7 ноември се състои посещение на външния министър Петър Младенов в Китай. Пред китайските си домакини той отправя критика към промените в Унгария, а пред партийната организация на българите в Китай се изказва в подкрепа на екологичните протести, ако те не добият политически характер.

 

1985 г.

В сградата на преустроената и модерно оборудвана бивша придворна печатница се открива Националната галерия за чуждестранно изкуство. Идеята е одобрена още през 1975 г. от Комитета за култура и принадлежи на Людмила Живкова, която ръководи събирането на художествени произведения чрез масирани откупки с държавни средства и чрез дарения.

 

1963 г.

Открит е стопанският металургичен комбинат "Кремиковци".

През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант "Кремиковци", като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.

Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.

През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.

В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.

През 1999 г. "Кремиковци" се приватизира от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). Новият собственик развива стратегия за модернизация на основните производствени мощности на комбината. В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие се въвежда Първа доменна пещ.

 

1962 г.

В периода 5 - 14 ноември VІІІ конгрес на БКП приема по примера на 22-ри конгрес на КПСС свръх амбициозна 20-годишна програма "за завършване на строителството на социализма и изграждане на комунизма" в периода 1961-1980 г. Начертава се линия на индустриализация, която да преодолее полузанаятчийския характер на преработващата промишленост и да създаде едри производствени мощности в тежката промишленост, като обаче се държи сметка за потреблението. До 1980 г. промишлената продукция трябва да нарасне 6,5 - 7 пъти в сравнение с 1960 г., селскостопанската - 2,5 пъти, химическата - 25 пъти, машиностроителната - 16-17 пъти, а националният доход - 4,5 - 5 пъти. Тодор Живков е предложен за министър-председател и така освен партийната съсредоточава в ръцете си и държавната власт. "Старата гвардия" е изтласкана от Политбюро (от нея остават само Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов, Енчо Стайков) и в него укрепват позициите си представителите на новата генерация - Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. Секретари на ЦК стават Б. Българанов, Е. Стайков, Начо Папазов, М. Григоров и Б. Велчев.

 

1957 г.

Открит е Паметникът на съветския войн ("Альоша") в Пловдив.

 

1956 г.

В периода 5 - 8 ноември във връзка с унгарските събития Министерството на вътрешните работи на Народна Република България извършва арести на "неблагонадеждни" граждани. В цялата страна са задържани 372-ма души - бивши активисти на БЗНС "Никола Петков", легионери, "царски" офицери. Само в София арестуваните са 62-ма, от които към 14 януари 1957 г. са освободени 21, 32-ма са изпратени в лагера в Белене,а 9 са дадени под съд.

През 1956 г. в Унгария избухва въстание срещу еднопартийната комунистическа диктатура, потушена жестоко с участието на съветската армия. Министър-председателят на Унгария Имре Наги (заемал поста в периода 1953–1956 г.) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаване на бунта Имре Наги емигрира в Белград. През 1958 г. се връща в Унгария, където е осъден на смърт и обесен.

 

1953 г.

Открит е официално металургичният завод "Ленин" в Перник.

 

1948 г.

ВНС приема Закон за кооперациите.

 

1933 г.

В периода 5 - 11 ноември в Солун се провежда ІV Балканска конференция. Българската делегация под английски и френски натиск подписва условно проекта на Балканския пакт.

Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.) Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция през април 1941 г.

 

1894 г.

В периода 5 - 8 ноември се учредява Централен работнически печатарски синдикат в София под ръководството на БРСДП. След негово възвание се създават синдикати в Пловдив, Ямбол, Варна, Шумен, Русе, Търново и Разград.

 

1885 г.

В периода 5 – 7 ноември в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.

В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

 

1877 г.

Освободено е село Ябланица.

 

1870 г.

Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. "Училище".

Списание “Училище" излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

 

<b>На тази дата са родени:</b>

 

1965 г.

Роден е княз Кубрат Панагюрски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота - син на българския цар Симеон II. Завършва медицина в университета “Навара" в Памплона (1990 г.); работи като стажант в болницата “Пуерта де Йеро". Продължава кариерата си като хирург по вътрешни болести в частна клиника. Влага капитали в развитието на спец. “Колопроктология" (свързана с болестите на стомаха, дебелото и правото черво). През 1999 г. посещава в България и участва в здравната реформа. Женен за Карла-Мария Ройо Вилянова-и-Урестарасу (2 юли 1993 г.), от която има 2 деца - Мирко и Лукас.

 

1939 г.

Роден е Божидар Василев Данев – български инженер икономист. Завършва ВМЕИ, София (1965 г.); специализира в Германия (1978-1980 г.). Старши научен сътрудник и доктор на техническите науки от 1973 г.; научен сътрудник е в Института по кибернетика към Българската академия на науките (1965-1978 г.). В периода 1980-1987 г. е ръководител на Центъра за икономически анализи към Българската индустриално стопанска организация. Заместник-председател е на Централния кооперативен съюз (ЦКС) от 1987 г. до 1989 г.; заместник-председател е на Българската стопанска камара от 1989 г. до 1993 г.От 1993 г. Божидар Данев е председател на Българската стопанска камара.

 

1921 г.

Роден е Мориц Йомтов - български белетрист и сценарист. Работи в областта на детското и комедийно-сатиричното кино, един от братята Мормареви. Съавтор на сценариите на: "Старинната монета" (1965 г.), "Таралежите се раждат без бодли" (1971 г.), "С деца на море" (1972 г.), "Сиромашко лято" (1973 г.), "Изпити по никое време" (1974 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1975 г.), "Задача с много неизвестни" (тв, 1977 г.), "Войната на таралежите" (тв, 1979 г.), "Двойникът" (1980 г.), "Хайде, дядовци!" (тв, 1981 г.), "Васко да Гама от село Рупча" (тв, 1986 г.), "Мъже без мустаци" (тв, 1989 г.).

 

1912 г.

Роден е Боян Милачков Балабанов (псевд. Балбо Итало) - български писател, поет и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1943 г.) и дипломация в Свободния университет. След 9 септември 1944 г. е член на редколегията на в-к "Литературен фронт" (1959-1966 г.), съветник по културните въпроси в Министерството на външните работи и посолството на България в Париж (1969-1973 г.). Съчинения: "Бащина земя" (1942 г.), "Чудната приказка" (1946 г.), "Инженер Райдовски" (пиеса, 1952 г.), "Директорът" (комедия, 1955 г.), "Пътища" (пиеса, 1965 г.), "Птиците летят по две" (пиеса, 1969 г.) и др. Умира на 29 август 1994 г. в София.

 

1895 г.

Роден е Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски) - български княз, втори син на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. Наследник на престола от 3 октомври 1918 г. до 16 юни 1937 г. Завършва Военното училище в София и участва като офицер в Балканската (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.); ген.-лейтенант (1938 г.), инспектор на пехотата (1935 г.). След абдикацията на цар Фердинанд I заминава с него в Германия и завършва агрономство в гр. Хале. Завръща се в България през 1926 г. и служи като офицер от българската армия. На 9 септември 1943 г. ХХV ОНС го избира за регент на България (заедно с Б. Филов и ген. Н. Михов, до 8 септември 1944 г.). Осъден на смърт от I върховен състав на т. нар. Народен съд и разстрелян в района на Софийски централни гробища. Присъдата му е отменена през 1996 г. Кирил Преславски умира на 1 февруари 1945 г. в София.

 

<b>На тази дата умират:</b>

 

2000 г.

Умира д-р Петър Дертлиев – политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България.

 

1951 г.

Умира Борис Авксентиев Борозанов - български актьор и режисьор. Роден е на 8 октомври 1897 г. в Кратово. През 1920-1951 г. работи в Народния театър в гр. София. Дебютира с "Те победиха" (1940 г.), отразяващ воинската храброст по време на Първата световна война. През 1941 г. снима шпионската драма "Български орли", както и апологията на превъоръжената ни армия "Стойне и костенурка". През 1943 г. поставя "Сватба"; през 1917 г. е асистент-режисьор в "Българо-унгарска рапсодия" (1944 г.) на Фридеш Бан. Заснема първия игрален филм на следдеветосептемврийска България - "Калин Орела" (1950 г.), в който в патетичен план пресъздава идеализирания образ на възрожденския герой Калин Виденов, разочарован от следосвобожденската действителност у нас и търсещ разтуха в току-що появилите се социалистически идеи. Режисьор е на "Цар Борис III Обединител" (1943 г. - съвместно с Борис Грежов). Борис Борозанов умира при снимките на филма "Данка" (довършен от Иван Фичев).

 

1932 г.

Умира Дончо Хаджисимеонов Палавеев - български индустриалец. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Основава фабрика за тютюневи изделия в Пловдив (1903 г.), участва в създаването на тютюнофабрикантското дружество "Св. Никола" (1905 г.) и на "Съединени тютюневи фабрики - Картел" АД (1910 г.). През 20-те години на XX век е едър акционер и член на управителните съвети на акционерните дружества "Асеновец" (фабрика за бира в Сливен), "Спирт" (фабрика за спирт в Пловдив), "Конен спорт" (за експлоатация на хиподрума в София). През 1929-1931 г. претърпява големи загуби в износа на тютюни.

 

1923 г.

Умира Георги Евстатиев (Г. Е. Иванов) - български художник. Роден е на 15 април 1875 г. в Стара Загора. Учи живопис в академиите във Флоренция (1891-1894 г.), Рим (1894-1898 г.), специализира в Париж, Лондон, Мюнхен. Работи като военен художник от 1919 г. Георги Евстатиев е автор на битови композиции и пейзажи, портрети. Негови картини са: 3 портрета на Иван Вазов (1916 г., 1919 г., 1921 г.), "Портрет на Султана Петрова" (1912 г.), "Сине мой" (ок. 1914 г.), "Стадо кози" (1918 г.) и др.

 

1922 г.

Умира Любомир Весов - активен деец на ВМРО, поет, окръжен воевода на Западна Македония след Първата световна война. Роден е през 1892 г. във Велес. Самоубива се, когато е обкръжен от сръбската жандармерия при с. Острилци, Крушевско. Автор е на стихосбирката "Желание".

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;