На тази дата през 1534 година френският изследовател Жак Картие открива остров Принц Едуард (Канада). Островът е една от десетте провинции на Канада и е най-гъсто населената провинция на Канада. На същата дата през 1800 г. е завършено строителството на Белия дом във Вашингтон, а през 1896 г. американският индустриалец и милиардер Хенри Форд тества първия си автомобил в Детройт.

На тази дата през 1911 г. в Аляска са открити първите златни залежи, а през 1917 г. е връчена първата награда “Пулицър". През ООН обявява този ден за Международен ден за защита на децата-жертви на агресия. 1983 г.

2015 г.

При мащабна хакерска атака в САЩ са откраднати личните данни на 4 млн. настоящи и бивши служители.

2014 г.

В Брюксел се провежда среща на Г7.

2013 г.

Китай създава най-бързия компютър в света по това време, изпреварвайки САЩ.

2012 г.

Въоръжени бойци от "Бригадата ал Ауафе“ от град Тархуна обграждат летището в Триполи, като полетите се пренасочват към други летища.

В първите часове на деня неизвестно небесно тяло се врязва в Юпитер, при което в южното полукълбо се появява бяло избухване. Подобен сблъсък е наблюдаван на 19 юли 2009 г. при сблъсък на Юпитер с астероид.

2009 г.

В периода 4–7 юни се провеждат Избори за Европейски парламент (ЕП) във всяка една от държавите членки на ЕС. Парламентът е единствената институция на Европейския съюз (ЕС), която се избира чрез директни преки избори, които се провеждат на всеки пет години чрез всеобщо гласуване. На тях се избират 736 депутати, представляващи 500 млн. европейци. Около 375 млн. европейски граждани имат право да участват в изборите, което ги превръща в най-големите транснационални избори в историята.

Първите преки избори за Европейски парламент се провеждат през 1979 г., като дотогава депутатите в ЕП са определяни измежду членовете на националните парламенти на държавите членки.

В много от областите на дейност на ЕС, Европейският парламент разполага с правомощия за взимане на решения, равни на правомощията на Съвета на министрите на държавите членки.

2003 г.

Марта Стюарт напуска поста директор на медийната си империя, след като федерални прокурори в Ню Йорк я обвиняват в пречене на правосъдието, конспирация, измама на службите за сигурност и заблуждаване на следователи. Пекарва 5 месеца в затвора. Марта Стюарт е родена на 3 август 1941 г. Тя е бизнес магнат, предприемач и адвокат на свободна практика.

2002 г.

Киев се побратимява с Белград.

1991 г.

След 20-дневна стачка албанското комунистическо правителство начело с Фатос Нано подава оставка.

1989 г.

Стотици цивилни граждани са убити от китайската армия при военна операция за потушаване на демократично насочения бунт на площад Тянанмън в столицата Пекин. Протестиращите са предимно студенти. Те протестират на площад Тянанмън в продължение на седем седмици и отказват да преустановят протеста си докато не бъдат удовлетворени исканията им за въвеждане на демократични реформи. Намесата на военните на 4 юни става след няколко неуспешни опита за преговори за оттегляне на протестантите. От правителството заявяват, че ще направят всичко възможно, за да овладеят така наречения от тях “социален хаос". Стрелбата срещу протестиращите е реализирана без предварително предупреждение. Намиращата се близо до площада детска болница приема пострадалите, по-голямата част от които са местни жители, които не вземат участие в протеста. На военните е издадена заповед да претърсят района на Пекинския университет, за да открият организаторите на протеста.

1983 г.

ООН обявява този ден за Международен ден за защита на децата-жертви на агресия.

1972 г.

Руският поет Йосиф Бродски е принуден да напусне родината си.

Йосиф Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Учи английски и полски език. Започва да пише стихове през 1958 г. Той е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която определя някои негови стихове като "пленяващи". През 1963 г. Бродски е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели. Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. получава гражданство в САЩ. Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. Погребан е във Венеция.

1970 г.

Тонга получава независимост от Обединеното кралство.

1942 г.

По време на Втората световна война се провежда битката при Мидуей – най-голямото морско сражение през Втората световна война между САЩ и Япония. Това е първото голямо поражение, което японският флот претърпява. Победата на американския флот осуетява японските опити за превземане на два от кораловите острови на архипелага, на които са разположени американски бази за защита на Хаваите. Американското разузнаване дава възможност да се предвиди планът на адмирал Ямамото и да се нападнат по-рано японските самолетоносачи. Битката е забележителна и с това, че се води изцяло от самолетоносачи, като вражеските флотове се намират на 250 мили разстояние един от друг. Япония губи четири самолетоносачи, а САЩ само един. Сражението бележи повратна точка във войната, като слага край на японската експанзия в централната част на тихия океан.

1938 г.

Австрийският психолог Зигмунд Фройд напуска Австрия и заминава за Лондон.

Фройд е основател на психоанализата. Като учен се оформя в духа на традициите на класическия природонаучен материализъм и еволюционизъм. Придобива известност с работите си за детската церебрална парализа и афазията. В сътрудничество с И. Бройер разработва т. нар. “метод на катарзиса" за терапия на неврозите, който се основава върху концепцията за психотравматичната невроза. Съгласно тази концепция неврозите са защитна реакция на психиката спрямо травмираща непоносима идея, която “се изтласква" от съзнанието, но запазва своя афективен заряд (“катексис"). По-нататъшното развитие става чрез издигнатата от Фройд хипотеза за изключителната роля на сексуалността в етиологията на неврозите. По-късно следва отказ от хипнозата, замяна с метода на свободните асоциации и тълкуване на сънищата, предлагане на учението за безсъзнателното. Творческата еволюция на Фройд от момента, когато той окончателно се заема с разработката на психоанализата, може да бъде разделена на 3 периода: ранен период (1895-1905 г.), период на Първа психоаналитична система (1905-1920 г.), период на Втора психоаналитична система (1920-1939 г.). Психологичните и социологичните възгледи на Фройд оказват значително влияние върху изкуството, социологията, етнографията, психологията и психиатрията от първата половина на ХХ в.

1936 г.

Леон Блум става първият премиер-социалист на Франция, както и първия премиер-евреин. Той формира Коалиционно правителство, което представя програма за социални реформи.

Леон Блум е френски социалистически водач и министър-председател на Франция. Роден е на 9 април 1872 г. в Париж в еврейско семейство от средната класа. Следва право в Сорбоната и се дипломира през 1894 г. Работи като правителствен адвокат докато се занимава и с литературна критика — най-вече се изявява като познавач на Гьоте. Скоро става една от водещите фигури във френския литературен живот. Той се изявява в подкрепа на Дрефюс и това води до свързването му със социалистическия водач Жан Жорес, на когото Блум се възхищава. Блум започва да сътрудничи на социалистическия ежедневник Юманите и се присъединява към френската социалистическа партия, тогава наричана СФИО. Скоро става водещ теоретик на партията. През юли 1914 г., когато Първата световна война едва започва, Жорес е убит, а Блум става по-активен в ръководството на партията. През 1919 г. е избран за председател на партийната изпълнителна комисия, както и в Народното събрание като представител на Париж. През 1920 г. работи за предотвратяването на разцепване между поддръжници и противници на Руската революция, но радикалите се отцепват, взимайки Юманите със себе си и формирайки Френската комунистическа партия. Блум води СФИО през 1920 г. и 1930 г. и е редактор на новия партиен вестник (Le Populaire). През 1935 г. всички леви и центристки партии сформират Народен фронт, който печели категорично на изборите през юни 1936 г.

1920 г.

Между държавите от Съглашението и Унгария е подписан Трианонският мирен договор. Договорът е съставен по образец на Версайския, Сенжерменския и Ньойския договор. Той налага на Унгария тежки икономически, финансови и военни задължения. Заедно с това я лишава от излаза й на Адриатическо море и отнема повече от половината й територия. Унгария губи Трансилвания, Банат, Словакия, Закарпатска Украйна и други в полза на Румъния, Югославия, Полша и Чехословакия, които са съюзнички на победителите в Първата световна война (1914-1918 г.).

1917 г.

Колумбийският университет съвместно с Комисията на наградите Пулицър връчват първата награда Пулицър. Наградата е на името на Джоузеф Пулицър. В края на XIX век той се утвърждава като виден представител на американската журналистика.

Джоузеф Пулицър е издател на вестници в началото на XX век. С изданията си New York World and St. Louis Post-Dispatch той утвърждава нови стандарти в журналистика. Той е първият, който може да се нарече учител по журналистика на университетско ниво.

Създаването на наградите Пулицър за литература, журналистика, музика и драма е инспирирано от проницателността на Джоузеф Пулицър. През 1904 г. той писмено заявява желанието си за създаване на подобна награда, която да поощрява най-добрите творци от съответните жанрове. Пулицър определя да бъдат раздавани четири самостоятелни награди за журналистика, четири за литература и една драма, една за образование и четири за стипендии за специализация в чужбина. В областта на литературата наградите се разпределят съответно – една за американска новела, една за оригинална американска пиеса, представена в Ню Йорк, една за историческа книга, свързана с историята на Съединените американски щати, една за американска биография и история на журналистиката в сферата на обществените услуги. Пулицър организира създаването на надзирателна консултативна комисия и делегира права да променя или да преустанови раздаването на награда в някои от областите. Това е с цел ползотворно обслужване на обществените нужди. Комисията също така има право да отнеме награда, ако тя е присъдена на произведение, неотговарящо на утвърдените стандарти. През 1917 г. Комисията, по-късно приела името на Пулицър, увеличава броя на наградите на 21.

1911 г.

В Аляска са открити първите златни залежи.

Аляска включва Алеутските острови, о-в Свети Лаврентий и други острови. Най-висока точка е връх Маккинли - 6 194 м. Климатът й е умерен и субарктичен. Средните януарски температури са -24 градуса Сº. Преобладава тундрова растителност и иглолистни гори, преминаващи на юг в смесени. Населението на Аляска е 610 хил. жители като 16 % са ескимоси, индианци и алеути. Административният й център е Джуно. Аляска е щат на САЩ със собствени законодателни и изпълнителни органи. Паричната й единица е долар. Аляска е открита през ХVII в. от руски мореплаватели. До 1857 г. е владение на Русия. Продадена е на САЩ за 7.2 млн. долара. От 1959 г. става 49-ти щат на САЩ.

1905 г.

В дните между 1 и 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

1896 г.

Хенри Форд тества първия си автомобил в Детройт.

Хенри Форд е американски индустриалец и милиардер. Роден е през 1863 г. Учи в Детройт. На 24 години става главен инженер на дружество “Едис Илюминейтинг". През 1903 г. създава “Форд мотор", от което прави най-голямото в света предприятие за производство на автомобили със 75 000 работника, които от 1914 г. участват в печалбите на предприятието. През 1928 г. пише история на живота си. Умира през 1947 г.

1880 г.

Със Закон за правото на рязане на монети в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк.

1800 г.

Завършено е строителството на Белия дом във Вашингтон, и в него влизат първите обитатели: президента Джон Адамс и жена му.

Белият дом e официалната резиденция на президентите на САЩ. Сегашното название на сградата е дадено през 1901 г. от президента Теодор Рузвелт, а преди това сградата е наричана или Президентски дворец, или Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт. Лично президентът Джордж Вашингтон и градският архитект Пиер Л'Енфант избират мястото, върху което да бъде построен президентския дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство. Сградата е единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения. По време на съществуването си Белият дом е претърпял два пожара - по време на Британско-американската война (1814 г.) и през 1929 г., когато пожар обхваща западното крило. Шестетажната сграда има 132 стаи и 32 бани, 412 врати, 147 прозореца, 4 стълбищни клетки и 3 асансьора. В сградата има тенис-корт, басейн, киносалон, спортни уреди и др. В Белия дом се провеждат заседанията на правителството на САЩ и е работно място за щаба на президента. За охраната му се грижи Secret Service.

1783 г.

Братя Монголфие демонстрират своя балон с горещ въздух.

1666 г.

В Париж се състои премиерата на пиесата “Мизантроп", на Жан Батист Молиер.

Молиер (псевдоним на Жан Батист Поклен) е френски драматург, актьор и един от създателите на френската комедия. Той е роден на 15 януари 1622 г. в Париж. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право, към което не изпитва влечение. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър. Скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон", а от 1661 г. - в театър “Пале роял". Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Кариерата и личният му живот често са спохождани от несгоди, които той стоически понася и претворява в комически сюжети. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) - “Сганарел" (1660 г.), “По неволя доктор" (1666 г.), “Мнимият болен"; комедии на нравите - “Училище за мъже" (1661 г.), “Училище за жени" (1662 г.), “Буржоата благородник" (1670 г.), “Смешните фантазьорки" и др.; комедии на характера - “Мизантроп" (1666 г.), “Тартюф" (1664 г.), “Дон Жуан" (1665 г.), “Скъперникът" (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.

1534 г.

Френският изследовател Жак Картие открива остров Принц Едуард (Канада). Островът е една от десетте провинции на Канада. Той е с обща площ от 5 660 кв. км и население от 138 519 жители. Това е най-гъсто населената провинция на Канада. Основни отрасли на промишлеността са селското стопанство и туризма.

Жак Картие е френски мореплавател и пътешественик. По поръчение на френския крал Франсоа I (1534 г.) изследва “западните крайбрежия" и стига до Нова земя и Канада, открити преди това от Дж. Кабот (1497 г.). Изследва тези територии и ги присъединява към Франция.

На тази дата умират:

1971 г.

Умира Дьорд Лукач – унгарски философ, литературен критик, член на Унгарската АН. Два пъти лауреат на наградата "Л. Кошут" (1948 г. и 1955 г.). Следва философия в Будапеща, Берлин и Хайделберг. Влияние върху изграждането на философските му възгледи оказват Г. Зимел и М. Вебер, с които дружи, както и класическата немската философия. Най-значителните му трудове от този период са: "Душа и форма" (1910 г.), "История на развитието на съвременната драма" (1912 г.) и "Теория на романа" (1920 г.). По време на Първата световна война скъсва с кръжока на Вебер и застава на интернационални позиции. През 1918 г. е приет в Комунистическата партия на Унгария, а през 1919 г. е народен комисар по културата на Унгарско съветската република (1919 г.). След разгрома на републиката емигрира във Виена, където участва активно в нелегалната дейност на Унгарската комунистическа партия. В периода 1930-1945 г. живее и работи в Москва. Трудовете му от този период са събрани в сборника "Литературните теории на ХIХ в. и марксизмът" (1937 г.) и "Към историята на реализма" (1939 г.), "Историческият роман", "Гьоте и неговата епоха", "Младият Хегел" и др. През 1945 г. се завръща в Унгария. Активен участник в движението за мир, член на Световния съвет за мир. Издава съчиненията, в които критикува съвременните буржоазно философски теории ("Разрушаването на разума", 1954 г.). През 50-те години работи над систематизирано изложение на марксистката естетика ("Специфика на естетическото", 1963 г.). Последните му трудове са посветени на онтологията на общественото битие.

1958 г.

Умира Д-р Гаврил Кацаров – български историк, археолог, действителен член на БКД (1909 г.). Роден е на 4 октомври 1874 г. в Копривщица. Завършва класическа филология и стара история в Лайпциг. Професор по история и археология на източните и класическите народи в СУ “Св. Климент Охридски". Член на много европейски АН, археологически институти и дружества. Основател и председател (1908-1920 г.) на Българското археологическо дружество; на тракологията в България. Автор е на трудовете “Принос към историята на София в старо време" (1910 г.), “Извори за старата история и география на Тракия и Македония" (1915 г.), “Приноси към историята на древността" (1920 г.), “Цар Филип II Македонски" (1922 г.), “България в древността" (1926 г.) и др.

1925 г.

Умира Пиер-Феликс Луис – френски писател. Роден е на 10 януари 1870 г. в Гент. Автор е на романа "Афродита", на повестите "Жената и куклата", "Приключенията на цар Позол", на сборник разкази: "Сангин", "Архипелаг", "Залез на нимфите" и др. Превежда от Лукиан "Сцени от живота на куртизанките" и издава "Песните на Билитис", пише поеми в проза, които представя като превод от творбите на древна поетеса. На български език са преведени: "Афродита" (от Димчо Дебелянов), "Жената и куклата", "Песните на Билитис" и др.

1917 г.

Умира Йордан Николов Попиванов с псевдоним Беломорски. Той е български просветен деец от Македония и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Прилеп.

Николов е роден в 1884 година в с. Варош, днес квартал на град Прилеп, Република Македония. Учителства в Прилеп, Солун, Сяр и на други места. Като учител в Прилеп в 1907 г. е секретар на околийския комитет на ВМОРО. От 1901 до 1902 и от 1907 до 1911 г. е учител в солунските български гимназии - мъжката, търговската и девическата. През 1910-1911 г. е директор на девическата гимназия "Свето Благовещение“.

Делегат е от Охрид на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 г.

На изборите в 1912 г. е избран за депутат в Османския парламент от Солун.

1914 г.

Умира Вилхелм II с пълно име Фридрих Вилхелм Виктор Алберт Пруски. Той е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г. След неговата абдикация Германия е обявена за република. Той е син на германския император (кайзер) Фридрих III от династията Хоенцолерн, негов предшественик на трона, който управлява само 99 дни, внук на британската кралица Виктория по майчина линия и е роднина на мнозина европейски монарси и принцове. През 1890 г. той уволнява канцлера Ото фон Бисмарк. През 1914 г. подкрепя Австро-Унгария в Юлската криза, довела до Първата световна война. Бомбастичен и поривист, той понякога прави нетактични изявления по чувствителни теми без да се консултира с министрите си. Един такъв политически гаф е интервю за британския вестник "Дейли Телеграф“ през 1908 г., след което губи част от властта си. Неговите генерали Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф диктуват политиката през Първата световна война и нямат уважение към цивилното правителство. Неефективен като военен лидер, той губи подкрепата на армията, абдикира през ноември 1918 и бяга в изгнание в Нидерландия.

1876 г.

Умира Абдул Азис – османски султан (1861-1876 г.). Роден е през 1830 г. Той е син на султан Махмуд II и брат на султан Абдулмеджид. Води либерална политика: създава Върховна сметна палата, дава статут на държавна емисионна банка на "Банк отоман" (1863 г.), отдава на концесия строителството на жп линии, предоставя привилегии на индустрията. Чуждите поданици получават право да притежават недвижими имоти в империята. По време на управлението му избухват поредица от въстания: в Черна гора (1862 г.), Сърбия (1862 г.), Азиатска Турция (1864-1868 г.), на о. Крит (1866-1868 г.), в България (1868 г.). Въстанията в Босна и Херцеговина (1875 г.) и в България (1876 г.), които провокират т. нар. Източна криза и намесата на Великите сили. Абдул Азис е свален с преврат от либералната опозиция. По време на неговото управление е учредена Българската екзархия (1870 г.).

1872 г.

Умира Станислав Монюшко – полски композитор. Роден е през 1819 г. в с. Убел, близо до Минск. От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави първите си композиционни опити. След завършване на образованието си работи като органист във Вилнюс, където започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите “Лотария", “Идеал", оперетите “Дон Кихот, или Стоте безумства", “Явнута", много песни, както и първата редакция на операта “Халка". След огромния успех на “Халка" Станислав Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава много произведения, между които оперите “Салджията" (1858 г.), “Графинята" (1859 г.), “Честна дума" (1860 г.), “Страшният двор" (1865 г.), балетът “Монте Кристо", кантатите “Кримски сонети" и “Пани Твардовска" (по либрето на Адам Мицкевич), увертюрата “Байка" и др.

1798 г.

Умира Джовани Джакомо Казанова - италиански писател и мемоарист. Той е роден на 2 април 1725 г. във Венеция. Води бурен живот, пътува из Европа, многократно е арестуван и пребивава в затвора. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон" (1788 г.). През 1788 г. издава “История на моето бягство…" - част от публикуваните посмъртно “Спомени" (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на историческите събития.

1039 г.

Умира Конрад II. Той е император на Свещената Римска империя от 1027 до 1039 г., от 1024 г. римско-немски крал на Източното франкско кралство, от 1026 - крал на Италия, от 1033 - крал на Бургундия. Той е първият римско-германски император от франкската Салическа династия. Това обаче не може да се твърди със сигурност, тъй като подобно разграничаване се появява чак в края на династията.

На тази дата са родени:

1975 г.

Родена е актрисата Анджелина Джоли. Тя е дъщеря на носителя на Оскар Джон Войт, а майка й Маршелин Бертранд е популярна в миналото актриса и фотомодел. Анджелина започва да взима уроци по актьорско майсторство в театралния институт Лий Страсберг, когато е на 12 години. Там взема участия в няколко сценични постановки. По-късно започва работа и като професионален модел в Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис. Кариерата й като актриса започва с участия във филми, режисирани от брат й Джейм Хевън, по време на неговото следване в USC School of Cinema. Първият й голям успех идва с “Хакери", превърнал се в един от емблематичните компютърни филми. По време на снимките тя среща бъдещия си съпруг - Джони Лий Милър. Женят се през май 1996 г. Бракът им продължава до 1999 г. През 2000 г. Анджелина се омъжва за Били Боб Торнтън. Развеждат се на 27 май 2003 г. Има две осиновени деца – Мадокс и Захара, а на 27 май 2006 г. ражда момиче - Шайлоу Нувел Джоли-Пит. Баща не детето е Брат Пит. Някои от филмите с нейно участие са “Да изчезнеш за 60 секунди", “Първичен грях", "Лара Крофт: Томб Рейдър", "Първороден грях", "Лара Крофт 2: Люлката на живота", "История с акули", "Александър", "Г-н и г-жа Смит". Когато получава “Оскар" тя е на 24 години и има вече три награди “Златен глобус" – за “Джия", за “Джордж Уолъс" (1997 г.) и за “Луди години".

1956 г.

Роден е Димитър Дерелиев - български филмов драматург, сценарист и продуцент, директор на Националния филмов център. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридкси." Автор е на повече от 40 документални филма, между които "Неонови приказки" (най-добър документален филм в света за 1993 г. според класацията на Би Би Си), "Черна хроника" (за аварията в Чернобил), "Епизоди от живота на Леон Даниел" и др.

1941 г.

Родена е Екатерина Петрова Йосифова –българска поетеса, журналист, драматург, педагог. През 1964 г. завършва специалност "Руска филология" в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като учител в Дупница и Кюстендил. Редактор е на вестник "Звезда" (Кюстендил) и драматург на Кюстендилския театър. От 1981 г. до 1990 г. завежда отдел "Поезия" в алманах "Струма". Някои от най-известните й съчинения са "Късо пътуване" (1969 г.), "Нощен иде вятър" (1972 г.), "Посвещение" (1979 г.), "Къща в полето" (1983 г.), "Имена" (1984 г.), "Подозрения" (1993 г.), "Ненужно поведение" (1994 г.), "Малко стихотворения" (1998 г.), "Нищо ново" (2001 г.), стихосбирката “Нагоре-надолу" (2005 г.) През 1984 г. Катерина Йосифова печели годишната награда за поезия на СБП, през 1998 г. наградата на Сдружението на българските писатели (наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999 г.).

1929 г.

Роден е Каролос Папуляс в с. Депалица, Гърция. Завършва право в Атинския и Миланския универститет, има докторат по международно частно право от университета на Кьолн, сътрудник е на Мюнхенския институт за Югоизточна Европа. Освен родния гръцки, Папуляс говори френски, немски и италиански език. Той е бивш състезател по овчарски скок и волейбол и председател на Националния спортен съюз на Гърция в продължение на 25 години. Също така е основател и ръководител, до избирането му за президент на Гърция, на Асоциацията за гръцко лингвистично наследство.

Каролос Папуляс е съосновател на ПАСОК през 1974 г. и близък сътрудник на нейния ръководител Андреас Папандреу. Заема различни правителствени постове в неговите кабинети и на два пъти, през 1985-1989 и 1993-1996 е министър на външните работи на Гърция.

Успява за пръв път да влезе в парламента през 1977 г. и остава непрекъснато депутат до изборите през 2004 г.

На 8 февруари 2005 г. Каролос Папуляс е избран от парламента за президент на Гърция с подкрепата на министър-председателя Костас Караманлис от управляващата Нова демокрация и лидера на опозиционната ПАСОК Георгиос Папандреу. На 3 февруари 2010 г. той е преизбран от парламента за втори петгодишен мандат.

Каролос Папуляс е женен за Меи Пану и има три дъщери.

Умира на 13 март 2015 г.

1927 г.

Роден е Владимир Гиновски в с. Галичник, тогава в Югославия. Произхожда от Фърчковския род, известен с иконописците и резбарите си от т. нар. Дебърска художествена школа . Учи скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров, като завършва в 1952 г.

Създава бюстове на видни възрожденци, революционери и културни дейци. Автор е на над 50 паметника в страната и в чужбина.

Носител е на Награда за цялостно творчество на СБХ (1997).

Владимир Гиновски почива в София на 23 декември 2014 г.

По-известните му творби са:

Паметникът на Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, 1972 г. (с копия в Рим, Италия и Мурманск, Русия)

Паметникът Христо Ботев във Враца, 1964 г.

Бюстът на Тодор Александров от паметника му в Кюстендил, 1991 г.

Бюст на Васил Левски в Борисовата градина, София[3];

Паметникът на Елин Пелин в Байлово, България (1977)

Паметникът на полковник Серафимов, Смолян

Паметникът на Васил Левски в Плевен, България, в Унгария и във Вашингтон, САЩ

Паметникът на Тодор Александров в Кюстендил (1991)

Роден е Джералд (Джери) Джоузеф Мълиган – американски джаз-музикант (баритон-саксофонист). Израства във Филаделфия, където е организатор на местния радиооркестър. След завръщането си в Ню Йорк постъпва в биг-бенда на Джийн Крупа, с когото записва първата си творба - “Диск джокей". По-късно аранжира при Майлс Дейвис редица пиеси, които го налагат като един от най-оригиналните майстори на съвременната оркестрация. Успоредно с това расте славата му на саксофонист в боп-куул стила. Успешни са концертните му изяви и записи като гост-солист с групата на пианиста Дейв Брубек. Саксофонистът съчетава стария нюорлийнски двувременен бийт с хармонията на модерния джаз. В продължение на 40 години името му е във водещите номинации на авторитетното джаз-списание “Даун Бийт". Най-известните му албуми са “Jeru" (1962 г.), “The Age of Stream" (1971 г.), “Carnegie Hall Concert, Vol. I&II" (1974 г.), “Symphonic Dream" (1987 г.), “ReBirth of the Cool" (1992 г.).

1915 г.

Роден е Кейта Модибо – първият президент на Мали. Той е президент и министър-председател на Република Мали в периода 1960-1968 г. Модибо основава и в периода 1947-1968 г. е генерален секретар на партията Судански съюз. Отстранен е от властта след военен преврат. Умира през 1977 г.

1882 г.

Роден е Фьодор Фьодорович Комисаржевски - руски режисьор, педагог и театрален теоретик. Той е брат на В. Комисаржевска. През 1910 г. организира студия, а през 1914 г. - театър “Комисаржевска", “Нов театър" и др. През 1919 г. емигрира. Умира на 16 април 1954 г. в Дарън, щата Кънетикът в САЩ.

1877 г.

Роден e Хенрих Виланд – немски химик и биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия (1927 г.). Следва в Щутгарт, Берлин и Мюнхен. През 1901 г. защитава докторат по философия. Професор е от 1909 г. През 1913 г. става член на Съвета по органична химия в Мюнхенския университет, а през 1917 г. става редовен професор във Висшето техническо училище в Мюнхен. От 1917 е професор във Фрайбургския университет. През 1925 г. сменя Р. Вилщетер като ръководител на катедрата по органична химия в Мюнхенския университет. Изследванията му са главно в областта на химията на хормоните, стероидите, алкалоидите, жлъчните киселини, хлорофила и хемоглобина. Предлага (заедно с В. И. Паладин) теорията за дехидрирането, която изяснява механизма на окислителните реакции. Хенрих Виланд умира на 5 август 1957 г. в Щарнберг.

1599 г.

Роден e Диего Родригес Веласкес – испански художник. Отличава се главно като портретист. Най-известните му творби са: "Закуска", "Предачките", "Менини", "Инфанти", портрети на Филип IV, Маргарита Мария, Мария Терезия и др. Умира на 26 август 1660 г. в Мадрид.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";