Започва антитурският морски поход, който се превръща в антибългарски на граф Амедей VІ Савойски през 1366 г., наричан Зеленият граф. Кръстоносната флота навлиза в Черно море и успява да прогони османците от Галиполи. След нахлуването в края на септември 1912 г. на черногорски войски в Северна Албания Османската империя обявява война на държавите от Балканския съюз - България, Сърбия, Гърция и Черна гора. През 1974 г. започва строежът на автомагистрала "Хемус", свързваща София и Варна.  През 2013 г. Изпълнителният съвет номинира Ирина Бокова за втори мандат начело на ЮНЕСКО. На 4 октомври са родени: българският дипломат и общественик -  Стефан Панаретов и българският драматичен и филмов актьор - Георги Георгиев-Гец.

2013 г.

Изпълнителният съвет номинира Ирина Бокова за втори мандат начело на ЮНЕСКО.

2010 г.

Минчо Минчев получава Орден "Стара планина" I-ва степен "за изключително големите му заслуги в областта на културата.“.

2002 г.

Народното събрание освобождава от длъжност генералния директор на Българска телеграфна агенция Панайот Денев и избира на негово място директора на Радио Варна Стоян Чешмеджиев.

Панайот Денев е роден на 22 август 1954 г. От 1993 г. до 1994 г. е главен редактор е на в. "Демокрация", от 1997 г. до 2002 г. е генерален директор на Българска телеграфна агенция и от февруари 2002 г. до май 2005 г. е директор на Информационно-аналитичния център на СДС.

1996 г.

В София се открива генерална асамблея на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОНОМОС).

1976 г.

В зала "Фестивална" се открива ІХ международна изложба панаир на книгата.

1974 г.

Започва строежът на автомагистрала "Хемус", свързваща София и Варна. Автомагистрала Хемус (пътна номерация магистрала А2) е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва София с Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София. Към май 2006 г. са използваеми участъците Горни Богров - Ябланица и Варна - Шумен.

1970 г.

В периода 2 – 4 октомври президентът на Индия Варахагири Венката Гири е на официално посещение в България.

1947 г.

България подписва търговска спогодба с американската и английската окупационна зона в Германия.

1946 г.

Публикува се проектът за конституция на Националния комитет на Отечествения фронт.

На I конгрес на Отечествения фронт (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945 г.), провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На II си конгрес (февруари 1948 г.) Отечественият фронт прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП (к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган е в. "Отечествен фронт".

1944 г.

Започва издаването на в. "Народ", орган на БРСДП, с главен редактор Димитър Братанов.

1930 г.

В периода 2 – 4 октомври в София се учредява партията Национална задруга за политическо възраждане с председател проф. Александър Сталийски и с орган в. "Възраждане" (от 25 май 1931 г.), копираща италианския фашизъм.

Александър Цанков Сталийски е юрист, политически и държавен деец. Роден е във Видин на 29 август 1893 г. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1914-1918 г.) като офицер. След края на световната война защитава докторат по конституционно право в Германия (1923 г.). Работи като адвокат в София (1928-1944 г.). Член е на Демократическата партия, като след държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в редовете на Демократическия сговор. Александър Сталийски е един от първите идеолози на фашизма в България. През 30-те години на ХХ в. организира и ръководи фашистки организации. Депутат е в ХХI Народно събрание (1923-1927 г.). От 12 юни до 2 септември 1944 г. е министър на правосъдието. Осъден е от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Автор е на книгите "Фашисткото учение за държавата" и "Изходът".

1922 г.

В периода 1 – 4 октомври във Форт Уейн, щат Индиана, се провежда учредителен конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада (9 дружества), организиран от Сребрен Поппетров по инициатива на Тодор Александров. За секретар е избран Михаил Николов.

1922 г.

Дейци на ВМРО убиват в София водача на земеделската емигрантска организация Александър Панов и през декември тя е разпусната от ръководството на БЗНС.

1913 г.

По време на Балканската война, в периода 4 – 12 октомври, българската армия повторно заема Малкотърновско и Свиленград.

1912 г.

След нахлуването в края на септември 1912 г. на черногорски войски в Северна Албания Османската империя обявява война на държавите от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет.

1366 г.

Започва антитурският морски поход на граф Амедей VІ Савойски, наричан Зеленият граф, който се превръща в антибългарски. Кръстоносната флота навлиза в Черно море и успява да прогони османците от Галиполи. Вестта за задържането на император Йоан V Палеолог във Видин по заповед на цар Иван Александър променя посоката на нейното движение. По молба на императрица Ана Савойска Зеленият граф насочва своите 14 кораба към българските черноморски градове и превзема Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Обсадата на Варна обаче се оказва неуспешна, което принуждава Амадей Савойски да започне преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица.

<b>На тази дата са родени:</b>

1926 г.

Роден е Георги Георгиев-Гец – български драматичен и филмов актьор. От 1953 г. до 1991 г. играе в Народен театър "Иван Вазов". В киното дебютира през 1951 г. във филма "Утро над родината". Гец е сред най-популярните и снимани актьори. Участва както във филми за съпротивата – "А бяхме млади" (1961 г.), "Най-дългата нощ" (1967 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), така и в приключенския жанр – "Златният зъб" (1962 г.), "С пагоните на дявола" (ТВ, 1967 г.), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Игрек 17" (1973 г.), "Пътят към София" (ТВ, 1978 г.), "Един ден аванс" (ТВ, 1987 г.). Умира на 2 септември 1996 г. в София. Снима се още в: "Под игото" (1952 г.), "Наша земя" (1953 г.), "Границата" (1954 г.), "Неспокоен път" (1955 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Животът си тече тихо" (1958 г.), "Законът на морето" (1958 г.), "Първият урок" (1960 г.), "Нощта срещу 13" (1961 г.), "Пленено ято" (1962 г.), "Черната река" (1964 г.), "Грамофон и маслини за моите приятели" (ТВ, 1965 г.), "Между релсите" (1966 г.), "С дъх на бадеми" (1967 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Прокурорът" (1968 г.), "Небето на Велека" (1968 г.), "Осмият" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.), "Цитаделата отговори" (1970 г.), "Четиримата от вагона" (ТВ, 1971 г.), "Рожден ден" (ТВ, 1971 г.), "Татул" (1972 г.), "Последна проверка" (ТВ, 1973 г.), "Селянинът с колелото" (1974 г.), "Последният ерген" (1974 г.), "Зарево над Драва" (1974 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Матриархат" (1977 г.), "Сами сред вълци" (ТВ, 1979 г.), "Трите смъртни гряха" (1979 г. -1980 г.), "Уони" (1980 г.), "Милост за живите" (1981 г.), "Най-тежкият грях " (1982 г.), "Равновесие" (1983 г.), "Откога те чакам" (1984 г.), "Стената" (1984 г.), "Мечтание съм аз …" (ТВ, 1984 г.), "Денят на владетелите" (1986 г.), "Те надделяха" (1986 г.), "Баща" (1988 г.), "Право на избор" (1989 г.), "Под игото" (ТВ, 1991 г.), "Кръговрат" (ТВ, 1993 г.).

1853 г.

Роден е Стефан Панаретов – български дипломат и общественик, действащ член на Българската академия на науките, дописен член на Българското книжовно дружество (от 1884 г.). Завършва Робърт колеж в Цариград през 1871 г. и работи в същия колеж като преподавател по български език. От 1914 г. до 1925 г. е пълномощен министър във Вашингтон. През 1919 г. участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор. През 1921 г. е командирован в Женева като делегат на събранието на Обществото на народите. Панаретов има сериозни контакти в Америка и допринася много за развитието на българската кауза. Завещава на Българската академия на науките 2 500 000 лв. Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;