На тази дата арабите завземат втория по значение град на Византийската империя Солун през 904 г.; Христофор Колумб открива остров Тринидад през 1498 г.

През 1944 г. по време на разузнавателен полет изчезва френският пилот и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери.

На 31 юли през 1941 г. Херман Гьоринг дава на шефа на полицията Райнхард Хайдрих писмена директива за изготвяне на план за изтребване на европейските евреи. Херман Гьоринг е един от главните военни престъпници на фашистка Германия.

2017 г.

Наводнения в Гуджарат, Западна Индия, убиват над 213 души.

2017 г.

Съединените щати санкционират венецуелския президент Николас Мадуро заради противоречивите избори за Конституционна асамблея, които според критиците са опит да се установи диктатура.

2016 г.

Бившият японски министър на отбрана Юрико Коике бе избрана за първата жена губернатор на японската столица.

2014 г.

Европейският съд по правата на човека осъжда Русия да изплати 28.5 хиляди евро на бившия заместник министър-председател на Русия и кандидат президент на президенските избори през 2008 година Борис Немцов поради нарушаване на законовите процедури при ареста му след политически митинг през 2010г.

2012 г.

Без ток в Индия остават 600 милиона души като инцидентът представлява една от най-големите подобни кризи в световната история.

2011 г.

В град Хама загинаха 95 човека при масирана танкова операция на сирийските власти които се опитаха да задушат антиправителствените протести.

1991 г.

Президентите на САЩ и Русия Буш и Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.

1971 г.

На втория ден след прилуняването им астронавтите от “Аполо 15" Дейвид Скот и Джеймс Ъруин за пръв път се возят по повърхността на Луната с луноход, наречен “лунно бъги".

Дейвид Скот е американски астронавт, полковник от ВВС. Завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Масачусетския технологичен институт (1962 г.) и училището за летци изпитатели и подготовка на пилоти за аерокосмични изследвания. От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 16 март 1966 г. заедно с Н. Армстронг лети като втори пилот на космическия кораб “Джемини-8". Продължителността на полета е 10 часа и 16 минути. От 3 до 13 март 1969 г. заедно с Дж. Макдивит и Р. Швейкарт лети на космическия кораб “Аполо-9" като пилот на основния блок. Корабът извършва 151 обиколки около Земята за 241 часа и 1 минути, изминавайки 6,6 млн. км. Извършва трети полет в Космоса от 26 юли до 7 август 1971 г. заедно с Дж. Ървин и А. Уордън като командир на космическия кораб “Аполо-15". Лунната капсула със Скот и Ървин каца на Луната в района на източната граница на Морето на дъждовете на 31 юли 1971 г. Престоят им на Луната е 66 часа и 55 минути.

1969 г.

Папа Павел VI посещава Уганда – това е първата папска визита в Африка.

1964 г.

Американската лунна сонда “Рейнджър 7" предава първата снимка отблизо на обратната част на Луната.

1944 г.

По време на разузнавателен полет над териториите, окупирани от Германия, изчезва френският пилот и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Години по-късно е установено, че неговият самолет е бил свален от немски изтребител и е установено мястото на гибелта му.

Сент-Екзюпери пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика от ранна детска възраст. Завършва средното си образование, следва известно време в Екол де Бозар. Постъпва в авиационните войски, откъдето излиза през 1922 г. с чин подпоручик и диплома за граждански летец. През 1923 г. е в Париж без работа и средства, сменя различни професии. Първите му публикации са от 1925 г. (бележки за едно летене със самолет). През 1926 г. постъпва във френското дружество “Латекоер", осигуряващо въздушните съобщения по линията Тулуза - Дакар. През 1927 г. е шеф на френското летище Кап Жуби в Испанска Мавритания, където написва първата си книга - “Южна поща". След 18 месеца, прекарани в Сахара, през 1929 г. е изпратен от френското дружество “Аеропастал" да уреди въздушната линия Буенос Айрес - Пунта Аренас, назначен е за директор на Аржентинската въздушна поща. Завръща се в Париж с ръкописа на “Нощен полет", който през 1931 г. получава. наградата “Фемина". След няколко години безработица, случайни занятия (репортер в Испания и в СССР) и един неуспешен опит за рекордно летене от Ню Йорк до Огнена земя (завършил с дълготрайно лечение) се връща във Франция. Там подготвя книгата си “Земя на хората", получила през 1939 г. Голямата награда на Френската академия. В началото на Втората световна война е мобилизиран във въздушното разузнаване по негово желание. Работи в Северна Африка, демобилизиран е през 1940 г. Същата година заминава за Португалия, а оттам за Ню Йорк. От 1941 г. до 1943 г. в Ню Йорк публикува “Боен пилот", “Писмо до един заложник", “Малкият принц", работи върху голямата си недовършена книга “Цитаделата". С големи трудности успява да си върне правото да лети и през 1943 г. тръгва за Северна Африка с американски конвой. Извършва 8 полета с невъоръжен разузнавателен самолет. На 31 юли 1944 г. в 8,30 ч излита от Алегро (Корсика) и не се завръща.

1941 г.

Херман Гьоринг дава на шефа на полицията Райнхард Хайдрих писмена директива за изготвяне на план за изтребване на европейските евреи.

Херман Гьоринг е роден на 12 януари 1893 година, той е един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Участва в Първата световна война като пилот-изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия (от 1922 г.) и ръководи щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и представител на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия. Гьоринг е главнокомандващ военновъздушните сили (1935 г.) и е ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" (от 1937г.). Той е един от организаторите е на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. През 1940 г. става райхсмаршал. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг през 1946 г. Няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

1928 г.

На екран се появява първият озвучен филм – “Белите сенки на южните морета", създаден в киностудията на “Метро-Голдуин-Майер".

1919 г.

В следвоенна Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстагът се премества във Ваймар. За първи президент е избран социалдемократът Фридрих Еберт.

Ваймарската република е суспендирана след идването на власт на националсоциалистите през 1933 г.

1910 г.

Дегизираният д-р Хоули Крипън - английски убиец, е арестуван на кораб, плаващ за Канада. Капитанът на кораба го разпознава и съобщава по радиото на Скотланд ярд. Това е първият по рода си случай.

1904 г.

В Русия е завършен строежът на Транссибирската железница, свързваща европейската част на страната с тихоокеанските й територии.

1790 г.

Започва да работи американското Патентно ведомство.

1770 г.

В хода на Руско-турската война (1768 г.-1774 г.) край бреговете на река Кагул (Румъния) руски отряд разбива 150-хилядната турска армия, командвана от Халил бей.

Турците отстъпват панически към река Дунав. Това позволява на руските войски да подготвят покоряването на Бендер, Измаил, Кили, Акерман и Браила.

1498 г.

Христофор Колумб открива остров Тринидад.

Италианският мореплавател е роден през 1451 г. В периода 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492-1493 г.) включва корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня" (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493-1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. експедицията открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември - остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция (1498-1500 г.) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и полуостров Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция (1502-1504 г.) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив; от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка; помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите и масово изтребление на коренното индианско население. За приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка в научната литература се водят дискусии. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб; не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него плаванията към американски земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Откритията на великия мореплавател спомагат за преразглеждане на средновековния светоглед и възникването на колониалните империи.

904 г.

Арабите завземат втория по значение град на Византийската империя Солун. Водени от Лъв Триполитански от остров Крит, арабски пирати завладяват и опустошават Солун. От това се възползва и българският княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун.

На тази дата са родени:

1965 г.

Родена е Джоан Кетлин Роулинг – английска писателка. Получава начално образование в град Татшил, средно - в град Уедин. Завършва университет в Екстър, специалност "Френски език". От 1991 г. до 1993 г. живее в Португалия, където преподава английски език. След развода си се връща в гр. Единбург, Шотландия. След 1997 г., когато издава първата си книга за Хари Потър, която става световна литературна сензация, Роулинг изкачва върха на класациите на "Ню Йорк Таймс" за най-известните и богати хора в света. Книгите й са наречени "феномени на британското книгоиздаване"; получава награди за най-продавания автор и за "книга на годината" в САЩ и Великобритания; екранизациите по "Хари Потър" са най-доходните за филмовата индустрия (2001-2002 г.).

Нейни книги са "Заекът" (1972 г.), "Хари Потър и философския камък" (1997 г.), "Хари Потър и стаята на тайните" (1998 г.), "Хари Потър и затворникът от Азкабан" (1999 г.), "Хари Потър и огненият бокал" (2000 г.), "Хари Потър и Орденът на Феникса" (2002 г.), "Хари Потър и Нечистокръвният принц"(2005 г.)

1944 г.

Родена е Джералдин Чаплин – американска актриса. Дъщеря на Ч. Чаплин. За първи път се снима при баща си в “Светлините на рампата" (1952 г.). През 1962-1964 г. учи в Кралската балетна школа в Лондон. Снима се в “Графинята от Хонгконг" (1967 г.), в английски, френски и италиански филми. Известност получава при Карлос Саура, участвайки във филмите му “Нора" (1969 г.), “Анна и вълците" (1972 г.), “Да отгледаш гарван" (1975 г.), “Елиза, живот мой" (1977 г.), “Със завързани очи" (1978 г.), “Мама навърши сто години" (1979 г. Снима се във филмите “Доктор Живаго" (1965 г.), “Жустин" (1969 г.), “Тримата мускетари" (1973 г.), “Четиримата мускетари" (1974 г.), “Нешвил" (1975 г.), “Бъфало Бил и индианците" (1976 г.), “Сватба" (1978 г.), “Вдовицата Монтиел" (1979 г.), “Огледалото се счупи" (1980 г.), “Животът е роман" (1983 г.), “Невинни години" (1993 г.), “У дома за празниците" (1995 г.), “Одисей" (тв, 1997 г.), “Майка Тереза" (1997 г.), “Швейцария-последни дни" (1999 г.), “Лицата на луната" (2001 г.), “Говори с нея" (2002 г.).

1936 г.

Роден е Хорхе Санхинес - боливийски режисьор. През 1965-1966 г. е директор на Националния център за киноизкуство. Създава документалните филми “Революция" (1963 г.), “Укамау" (игрален, 1966 г.), “Кръвта на Кондора" (1969 г.), “Мъжеството на народа" (1971 г.), “Главният враг" (1974 г.), “Марш оттука" (1977 г.), “Като един юмрук" (1983 г.), “Песента на птиците" (1995 г.).

1912 г.

Роден е Милтън Фридман - американски икономист, представител на Чикагската школа в икономиката. Завършва университета “Ратгерс" (1932 г.). Става доктор по философия през 1946 г. и по право през 1968 г. Фридман е професор по икономика в Чикагския университет (от 1948 г.). Съветник е на президента Р. Никсън по икономическите въпроси (1971-1974 г.). Основните му разработки са в областта на теорията и практиката в паричното обръщение. Предлага монетарната теория за националния доход и нов вариант на количествената теория на парите. Според неговата концепция ролята на парите има определящо влияние за равнището на икономическата активност. Обявява се срещу кейнсианството. Смята, че свободата за предприемачеството и стихийният механизъм на пазара могат да обезпечат нормалния ход на възпроизводство без широка държавна намеса в икономиката, а функциите на държавата трябва да бъдат ограничени само до регулиране на прираста на парите в обръщение. Печели Нобелова награда за икономика през 1976 г.

1906 г.

Родена е Вера Петровна Марецка – руска актриса. През 1924 г. завършва студията при театър “Вахтангов" и постъпва в студията на Юрий Завадски. От 1936 г. до 1940 г. е в драматичния театър “Максим Горки" в Ростов на Дон, след което играе в Московския театър на Моссъвет. В киното е от 1925 г. - “Кроячът от Торжок".

Снима се във филмите “Домът на Трубная" (1927 г.), “Поколение на победители" (1936 г.), “Член на правителството" (1940 г.), “Котовски" (1943 г.), “Тя защитава родината" (1943 г.), “Сватба" (1944 г.), “Селската учителка" (1947 г.), “Те имат родина" (1950 г.), “Майка" (1956 г.), “Сред добри хора" (1962 г.), “Лек живот" (1964 г.), “Нощен звън".

1803 г.

Роден е шведският инженер Джон Ериксон (1803 - 1889). Автор на идеята за въртящата се перка и витло, намерила широко приложение в каробстроенето и самолетостроенето.

На тази дата умират:

1993 г.

Умира Елмар Клос – словенски сценарист и режисьор. През 1932 г. участва във филма на Вл. Ванчура “Преди изпитите на матурата". Елмар Клос е сценарист и режисьор на повече от 60 документални филма. След войната снима приключенския филм “Похищение" (1953 г.), сатиричната комедия “Музика от Марс" (1955 г.), психологическата драма “Там, на последната спирка" (1957 г.). Сред по-значимите му творби са: “Смъртта се нарича Енгелхен" (1963 г.), “Обвиняемият" (1964 г.) и безспорния му шедьовър, посветен на расовата сегрегация в словенската провинция по време на войната филм “Магазин на главната улица" (1965 г.), получил “Оскар" за най-добър чуждоезиков филм за 1965 г.

1967 г.

Умира Рихард Кун - германски химик и биохимик (работи във ФРГ). Кун е автор на фундаментални изследвания по химия на растителните пигменти (основно каротиноидите) и витамините (В2 и В6). Рихард Кун става лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1938 г.

1914 г.

Умира Жан Жорес - деец на френското и международно социално и работническо движение. Завършва "Екол Нормал Супериор" в Париж (1881 г.). От 1881 г. е преподавател по философия в лицея Алби, а от 1883 г.- в университета в Тулуза. Член е на Палатата на депутатите през 1885-1889 г., 1893-1898 г.и от 1902 г. От началото на 90-те години на 19-ти век е един от най-активните дейци на френското социално движение. Изучава произведенията на К. Маркс. Одобрява влизането на социалиста А. Милиеран в правителството на Валдек-Русо. През 1905 г. оглавява дясната Френска социална партия, а след обединението й със Социалната партия на Франция, ръководена от Ж. Гед, е един от лидерите на дясното крило на Обединената социална партия. Жорес е убеден защитник на демокрацията и антимилитарист. Взема активно участие в борбата против "президента на реакцията" Ж. П. Казимир-Перие (1894-1895 г.), участва в кампанията за преразглеждане на делото "Драйфус". През 1904 г. основава съществуващия и днес вестник "Юманите". Води решителна борба против колониалната политика на френското правителство (против завземането на Мароко). Убит е от Р. Вилен в деня на обявяването на войната между Франция и Германия. Жан Жорес е организатор и редактор на многотомния колективен труд "Социалистическа история (1789-1900 г.)", в който първите 4 тома, посветени на Великата френска революция, са написани от него. Автор е и на сборник с политически статии.

1886 г.

Умира унгарският композитор, пианист и диригент Ференц Лист. От 9-годишна възраст изнася клавирни концерти. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, където дирижира симфонични концерти и ръководи придворната опера. Автор е на симфонични произведения ("Божествена комедия" - симфония по Данте, "Фауст" - симфония по Гьоте, 12 симфонични поеми, между които "Прелюдии" - по А. Ламартин, "Прометей" - по Й. Хердер, "Мазепа" - по В. Юго, "Тасо" - по Гьоте, "Орфей", 2 концерта за пиано и оркестър); оратории ("Легенда за св. Елисавета", "Христос"); хорови песни и други. Творчеството му е изградено върху унгарски народни мелодии. Лист пише и теоретичните трудове "Лоенгрин" и "Танхойзер" на Р. Вагнер", "Фр. Шопен" и др.

1875 г.

Умира Андрю Джонсън - президент на САЩ (1865-1869 г.).

Андрю Джонсън е роден на 29 декември 1808 г. в Северна Каролина. Бъдещият президент се научава да чете едва на 17-годишна възраст. Единственият друг президент с толкова ниско образование е Ейбрахам Линкълн, считан за най-великия президент, за разлика от последователя си Джонсън, който има славата на един от най-лошите американски президенти.

1849 г.

В сражение загива унгарският поет и революционер Шандор Петьофи (1823 - 1849). Петьофи ръководи въстанието в Пеща през 1848 - 1849 г.

1784 г.

Умира Дени Дидро – френски философ, енциклопедист. Дидро получава образованието си при йезуитите. Той е мислител, писател критик, артист и минава за най-разностранния гений на своето време. В периода 1751-1772 г. работи върху колосалната "Енциклопедия" ("Encyclopedie, ou Dictionnaire Raisonne des Sciences, des Arts et des Metriers"), издадена в 28 тома, 6 тома допълнение и 2 тома таблици. През 1773 г., за да събере зестра за сватбата на дъщеря си, продава своята уникална библиотека на руската императрица Екатерина II. Дори работи известно време в Санкт Петербург (1773-1774 г.). Автор е на две пиеси ("Незаконороденият син", "Баща на семейство") и няколко романа ("Жак Фаталистът", "Внукът на Римо" и др.), публикувани след смъртта му.

По-известните негови съчинения са "Философски мисли" (1746 г., осъдени на изгаряне от Френския парламент), "Разходка на скептика" (1747 г.), "Писмо за слепите в услуга на виждащите" (1749ж), "За красотата" (1751 г.), "Мисли за тълкуването на природата" (1754 г.), "Монахинята" (1760 г.), "Разговор между Даламбер и Д." (1769 г.), "Сънят на Даламбер" (1769 г.), "Философски принципи" (1770 г.), "За драматическата поезия" (1771 г.), "Парадокс за актьора" (1773 г.), "Систематично опровержение на кн. на Хелвеций “За човека" (1774 г.), "Племенникът на Рамо" (1779 г.), "Опит за живописта" (издадена посмъртно; 1795 г.) и др.