В далечната 1206 година българският цар Калоян започва блестяща операция за превземането на крепостта Русион (днес в Турция). Водените от българския владетел отряди от българи, кумани и ромеи разбиват рицарската войска на Латинската империя, след което България овладява редица крепости в близост до Константинопол. Възстановената десетина години по-рано независима средновековна българска държава след почти два века византийско владичество, дава все повече индикации, че ще стане най-силната държава на Балканите.

През 1915 година в Градското казино в София терористи от Младотурския комитет извършват атентат с цел България да бъде откъсната от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.

През 2006 г. в областта "Грамадите" между Пещера и Брацигово бяха открити телата на зверски убитите момичета от Пазарджик Росица и Христина Белнейски. Убийството потресе цяла България, даде повод за много спекулации и слухове.

На 31 януари умират: българският нумизмат Никола Мушмов, политиците Коста Лулчев и Константин Муравиев, писателят Стоян Загорчинов.

2018 г.

Директорът на Националната служба за охрана Ангел Антонов подава оставка. На заседанието си кабинетът дава съгласието си за освобождаването на Антонов в рамките на съгласувателна процедура с администрацията на президента, както е по закон.

2007 г.

Стартира изграждането на магистрала "Люлин" в България.

2006 г.

Открити са телата на две момичета - Росица и Христина Белнейски от Пазарджик в местността "Грамада" между Пещера и Брацигово. Двете момичета - на 18 и 15 години – са в неизвестност от 27 януари. Телата на децата са с множество наранявания.

Сестрите Белнейски от Пазарджик са забелязани за последно на 27 януари 2006 г. около 22.30 ч. в заведението “Булид", намиращо се на бул. "България" в областния град.

На 29 януари 2006 г. сутринта – в понеделник, родителите подават сигнал за изчезването на децата им и допълват, че и в събота, и в неделя са чакали момичетата да се върнат. На мобилния телефон на майка им е имало поне 4-5 позвънявания, след което се е затваряло, без да бъде осъществен какъвто и да е разговор. От полицията са категорични, че става дума за убийство. Сформирана е оперативноследствена група от следователи, криминалисти и експерти, която извършва оглед на местопроизшествието.

Извършена е тройна медицинска експертиза, която установява, че смъртта на Росица и Христина Белнейски е настъпила след множество удари с тъп предмет, както и че двете сестри са били девствени до трагичния случай.До този момент са разпитани хиляди граждани. Оттогава до днес убийците на двете момичета са неизвестни.

2000 г.

Българското правителство постига споразумение с МВФ минималната заплата в България да бъде 75 лв.

1961 г.

Закрита е изложбата "2500 години изкуство по българските земи". Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен.

1952 г.

Министерският съвет издава постановление "За състоянието и задачите на кинематографията" в България. Отчетено е, че "нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм", че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само "високо идейни" филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали "буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични и други такива филми". Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски.

1947 г.

Приет е законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.

1936 г.

Роден е Юлиан Вучков - български театровед, театрален критик и публицист. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност театрознание. В периода 1969-1990 г. е главен редактор на списание "Театър". Автор е на 12 книги и над 600 публикации. По-известни от тях са: "Българска драматургия 1878-1944", "Българска драматургия 1944-1979", "Живот с голяма и с малка буква", "Театрални светове", "Театърът реалност и магия" и др. Носител на награди от Съюза на писателите, Съюза на артистите, Комитета за култура и др.

1923 г.

В България е приет Закон, според който министрите могат да бъдат давани под съд. Закона е променен на 9 юли 1924 г.

1915 г.

Извършен е атентат в Градското казино в София. Атентатът е дело на терористи от Младотурския комитет и целта му е България да бъде откъсната от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.

1911 г.

Родена е Ванга (Вангелия Гущерова) - българска пророчица. Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса "Света Петка Търновска" в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.

1910 г.

Роден е Иван Милчев – български поет. През 1928 г. завършва Педагогическото училище в Лом. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са: “Поле" (1931 г.), “Пост на мира" (1950 г.), “Жътвен поход" (1951 г.), “Три поколения" (1955 г.), “Небето в капчица роса" (1957 г.), “Да се откриеш" (1968 г.), “Осъществяване" (1968 г.), “Насаме със себе си" (1970 г.), “Лирично ежедневие" (1974 г.), “Неуловимото" (1976 г.), “Оня далечен мой свят" (1978 г.), “Великата обич" (1979 г.), “Неспокойни стихове" (1979 г.), “Откровено" (1982 г.), “Равносметка" (1986 г.), “Метаморфози" (1989 г.) и др.

1904 г.

Умира Киро Тушлеков - български книжовник и педагог. Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост". През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас" (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница и взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

1903 г.

Под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета (ВМОК) в София. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 г. до 1903 г. в София. Комитетът е основан през март 1895 г. в София под името Върховен македонски комитет. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 г. широка автономия на останалата в границите на Османската империя Македония. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвена е програма за действие, която е приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След смъртта на Трайко Китанчев за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство.

През 1900 г. Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902 г. През февруари 1903 г. правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.

1885 г.

В България е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата. С този закон се цели предпазването от намесата на чужд капитал в изграждането на линията Цариброд-Вакарел. Решено е и откупуването на линията Русе-Варна, гласувано на 4 декември 1885 г. Линията Русе-Варна е откупена за 44 500 000 франка.

1854 г.

Роден е Стефан Стамболов - български политик, редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. - 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.

1206 г.

Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол.

Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на Константинопол през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.