На тази дата през 1930 г. в катедралата "Св. Александър Невски" цар Борис III се венчава за принцеса Йоанна Савойска по православния обряд. През 1869 г. се основава Българският революционен централен комитет (БРЦК). На същата дата през 1912 г. Българската армия овладява Мидия – град в Турция в близост до Мраморно море. През 2013 г. е даден старт на строителството на газопровода "Южен поток" на българска територия при село Расово.

2013 г.

Даден е старт на строителството на газопровода "Южен поток" на българска територия при село Расово.

 

2005 г.

С указ на президента се връчва орден "Стара планина" на Любомир Левчев за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му.

2003 г.

С президентски указ се връчва орден "Стара планина" на Артуро Хотон Рислер, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България и на Овидиу Дранга, начални на политико-военния направляващ комитет на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа.

2002 г.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев подава оставка заради отсъствие на политическо доверие към него от правителството и парламентарното мнозинство.

Министър-председателят Симеон Сакскобургготски заминава на двудневно работно посещение в Гърция, където се договаря с гръцкия премиер Костас Симитис за изграждането на нефтопровода Бургас-Алексанруполис. Двете страни се договарят да участват с по 33 %, какъвто дял има и Русия.

Идеята за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис принадлежи на президентите на най-мощните гръцки финансови и петролни групировки - Янис Лацис и Димитрис Копелузос. През юли 1994 г. от гръцка страна започват преговори с България и Русия за изграждане на петролопровода. Мотивите, които обединяват гръцко-руската инициатива, са да се избегне турския контрол в Босфора и Дарданелите, като заедно с това се осигури евтино транспортирана суровина за гръцката промишленост и танкерния флот. За периода 1994-1998 г. Русия претърпява загуби от 800 млн. долара заради турското решение по екологични съображения да ограничи танкерния трафик през Проливите. Икономическата изгода за България и Гърция от транзитирането на нефт по трасето грубо се изчислява на 600-900 млн. долара. Нефтопроводът между българското пристанище Бургас и гръцкото Александропулис е с приблизителна дължина от 256 км. Той удължава линията за пренос на суров нефт от Казахстан до руското черноморско пристанище Новоросийск.

2001 г.

Във връзка с изтичащите 100 дни от управлението на новото правителство на НДСВ с премиер Симеон Сакскобургготски ОДС и БСП излизат с критични становища. ОДС озаглавява своя документ "100 дни на излъганите надежди на българина, на управленски хаос и немощ", а БСП - "100 дни от 800 - излъгани очаквания".

2000 г.

Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС избира за нов организационен секретар Екатерина Михайлова, а за нов член на НИС - Росица Тоткова, заместник-председател на парламентарната група. За заместник на Христо Бисеров като председател на Комисията по национална сигурност е предложен областният лидер на СДС от Пловдив Йордан Бакалов, а на Комисията по бюджет и финанси - Христо Христов.

Националният статистически институт (НСИ) изнася данни, според които отрицателният външнотърговски баланс на България е 727 000 000 долара. Според изнесената информация България внася с 30 % повече стоки, отколкото изнася. Най-оживени са търговските връзки с Италия, Германия, Гърция.

1998 г.

Създаден е Социалдемократически съюз от Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Обединения блок на труда (ОБТ). Съпредседатели стават д-р Петър Дертлиев и проф. Кръстьо Петков (на снимката).

Д-р Петър Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Заради социалдемократическите си идеи е репресиран и преди, и след 9 септември 1944 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от инициаторите за възстановяване на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII-то Велико народно събрание. Избран е от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 г.

Кръстьо Илиев Петков е роден на 18 ноември 1943 г. в гр. Димово, Видинска област. Завършва политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес Университет за национално и световно стопанство). Работи в Института по труда, в Профсъюзния институт "Георги Димитров" и в Института по социология към БАН. От 1990 г. преминава на профсъюзна работа - председател е на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), от 1997 г. се включва и в политическия живот на страната като става учредител и председател на Обединения блок на труда.

1990 г.

В София е учреден Обединен земеделски съюз (ОЗС). Той е регистриран през ноември с.г. Негови съпредседатели са Георги Андреев и Йордан Садовски. През октомври 1997 г. заедно с БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Врабча 1" (Димитър Гичев) и Българския земеделски младежки съюз образува нова формация Земеделски съюз, възглавена от Атанас Железчев.

1973 г.

Приет е Закон за народното здраве. Потвърдена е забраната на частната медицинска практика. Законът е публикуван на 6 ноември същата година.

1948 г.

Подписана е търговска спогодба между България и Кралство Холандия.

1930 г.

В катедралата "Св. Александър Невски" цар Борис III се венчава за принцеса Йоанна Савойска по православния обряд. Католическият обряд е извършен по-рано, на 25 октомври, в църквата "Св. Франциск" в Асизи, Италия.

1922 г.

Постоянното присъствие на БЗНС нарежда да се създаде "Земеделска народна гвардия" - пеша и конна, с главнокомандващ Райко Даскалов.

1920 г.

Изготвен е протокол за сливане на Либералната (радослависти), Народнолибералната (генадиевисти) и Младолибералната партии. От 27 до 29 ноември трите партии провеждат успоредни конгреси, на които одобряват протокола и учредяват Националлиберална партия с орган в. "Независимост".

Националлибералната партия (НЛП) изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на партията се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в Националлибералната партия не престават през целия период от нейното съществуване.

1915 г.

Подразделения от 22-ри пехотен полк и Конната дивизия освобождават Прилеп.

Прилеп е град в Европа, в днешна Република Македония. През 6-7 век е славянско поселение. През 7 век е средище на прабългарите на Кубер. През 1202 г. е присъединен към българската държава. През 13 век е превърнат в административно средище и област към българската държава. През 1246 г. е превзет от Епирското деспотство, през 1254 г. от Никейската империя, през 1334 г. е превзет от Сръбското кралство. През 1366 г. става столица на владението на Вълкашин, след смъртта му през 1371 г. Прилеп става владение на Крали Марко (феодален владетел в периода 1371-1395 на част от югозападните български земи с център Прилеп). През османското робство Прилеп е занаятчийски и търговски център. От 1913 г. според Букурещкия мирен договор е включен в пределите на Сръбското кралство.

1912 г.

От 1-ва и 3-а армия Главното командване създава "Обединена армия" за Чатал-джанската операция с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев.

Българската армия овладява Мидия. Мидия е град в Турция в близост до Мраморно море.

1886 г.

Въпреки забраната на Русия регенството свиква Велико народно събрание в Търново за избор на нов княз на мястото на детронирания Александър Батенберг. Това се приема като проява на независимост от страна на българските управници спрямо постоянните и груби намеси на Русия във вътрешните работи на България.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) генерал Й. Гурко е назначен за командващ на Западния отряд. Същия ден турските войски се оттеглят от с. Долни Дъбник.

1869 г.

Основава се Българският революционен централен комитет (БРЦК).

Български революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на революционните традиции на българския народ в борбата му против османското владичество, на крупното дело на Г. С. Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

1817 г.

Султански ферман разпорежда да се вземат необходимите мерки за възвръщане на забягнали вакъфски селяни от Свищовско: "където и да се намерят, ако не са били вече записани към някое аваризхане и ако не са минали повече от десет години, да се върнат и да се заселят в коренните си села, където са живели от старо време".

Вакъф в Османската империя е движимо или недвижимо приходоносно имущество, включително поземлени имоти, предоставени по волята на притежателя им за издържане на мюсюлмански религиозни и благотворителни институции в империята.

<b> На тази дата са родени:</b>

1934 г.

Роден е в Пловдив художникът Йоан Левиев. През 1958 г. завършва Художествената Академия в София, специалност “Декоративно - монументална живопис" при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив" (1970 г., НХГ), “Спомен за Паша Христова" (1972 г., НХГ), “Баща ми" (1974 г.), “Къща на Главната улица" (1978 г.) и др. Автор е на мащабни стенописи и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт (“Земята и човекът, 1960 г., 1967 г.), в хотел “Марица" (“Из икономическия живот на Пловдив", 1966 г.) и др.

Прави сценично оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ" и др. Умира на 11 март 1994 г. в Пловдив.

 

1919 г.

Роден е Иван Василев – български биолог, хелминтолог, академик (от 1984 г.) и изобретател.

1918 г.

Умира Егон Шиле – австрийски живописец и график. Роден е на 12 юни 1890 г. в Тулен, Долна Австрия. Учи във Виенската художествена академия (1906-1909 г.). Той е представител на стила “модерн" и предшественик на експресионизма. Рисува портрети, пейзажи и фигурални композиции.

1906 г.

Роден е Славчо Милошев Атанасов – български издател.

1891 г.

Роден е Никола Захариев Табаков – български педагог, публицист и обществен деятел

<b> На тази дата умират:</b>

1989 г.

Умира Георги Иванов Парцалев – български драматичен и филмов актьор. През 1950 г завършва медицина в СУ “Св. Климент Охридски". Той е артист в Държавния сатиричния театър от създаването му през 1957 г. Изявява се в комедийния жанр. Част от ролите му са: Осип ("Ревизор" от Н. В. Гогол), Вражалец ("Вражалец" от С. Л. Костов), Хаджи Смион ("Чичовци" от И. Вазов) и др. В киното дебютира през 1958 г. в образа на Полянски от филма "Любимец 13". Сред запомнящите се негови персонажи са: Методи Рашков ("Сиромашко лято", 1973 г.; награда за най-добра мъжка роля на международния кинофестивал "Готвалдов", Прага, 1974 г.), Димо ("Роялът", 1978 г.) и др. Играе още във филмите "Привързаният балон" (1967 г.), "Кит", "Петимата от Моби Дик" (1970 г.), "С деца на море" (1972 г.), "Баща ми бояджията" (1974 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1976 г.), "13-тата годеница на принца", "Тримата от запаса" (1971 г.) и др.

1959 г.

Умира Стефан Василев Манов – български политик, журналист и общественик, един от ръководителите на троцкистите в България.

1946 г.

Умира Александър Михайлов Паскалев – български книгоиздател.

1907 г.

Умира Мария Димитрова Канели – българска драматична артистка, съпруга на Радул Канели. През 1900 г. специализира театрално изкуство в Париж. Артистичната си дейност започва през 1890 г. в театралната трупа на К. Сапунов с ролята на Ева от “Поема на злото" по Ст. Михайловски. Актриса е в

драматичния отдел на столичната драматично-оперна трупа (1891 г.), в театър “Зора" (1892-1894 г.), в театър “Сълза и смях" (1894-1904 г.) и в Народния театър (1904-1906 г.). Изпълнява роли в драми на А. Н. Островски, Молиер, Фр. Шилер, У. Шекспир, Ив. Вазов.

1898 г.

Умира Йосиф Методиев Ковачев – български учител. Учи в Белградската и Киевската духовни семинарии. От 1888 г. е преподавател във Висшето училище в София. Автор е на “Школска педагогика" (1873 г.), “Ръководство за четене и писане по звучната метода" и др.

<b> За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: </b>

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;