2018 г.

Американското Министерство на финансите включва в “Кремълския списък" имената на 114 държавни служители и ръководители на държавни компании, както и 96 олигарси.

Той е съставен съгласно американския закон "За противодействие на противниците на Америка чрез санкции" (CAATSA – The Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act).

В списъка са министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, министърът на транспорта Максим Соколов, министърът на финансите Антон Силуанов, министърът на енергетиката Александр Новак, както и на природните ресурси и екологията Сергей Донской.

2018 г.

Кенийският опозиционен лидер Рейла Одинга полага клетва като "президент на народа" на Кения пред стотици поддръжници въпреки предупрежденията, че церемонията може да граничи с държавна измяна.

2017 г.

Учени в Централен Китай разкриват най-стария(540 милиона години) известен човешки прародител - Сакоритус във вкаменелости.

2013 г.

Южна Корея изпраща в космоса собствена ракета Наро 1 с изследователски спътник STSAT-2C.

1990 г.

На среща с премиер-министъра на ГДР Х. Модров М. Горбачов приема идеята за обединение на двете германски държави.

Михаил Сергеевич Горбачов е руски партиен и държавен деец. Член е на КПСС от 1952 г.. През 1946 г. -1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1955 г. и Ставрополския селскостопански институт през 1967 г. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член е на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС - от 1980 г.. Секретар (1978-1985 г.) и генерален-секретар е на ЦК на КПСС от 1985 до 1991 г.. Президент е на СССР от 1990 до 1991 г.

Горбачов слиза доброволно от политическата сцена през лятото на 1991 г. Основател и ръководител е на фондация "Горбачов" за изследване и развитие на демократичните процеси. Той е лауреат на Нобелова награда за мир през 1990 г. Посещава България през 2002 г. Михаил Горбачов е "Доктор хонорис кауза" на над 100 университета в света, както и на Софийския университет (2002 г.).

1973 г.

В клуба “Попкорн" в Куинс групата Kiss излиза за първи път пред публика.

“Кис" (Kiss) e aмериканска рокгрупа, основана в Ню Йорк през 1972 г.. Състав: Питър Крис - ударни, вокал (до 1980 г.), Ейс Фрейли - китара (до 1983 г.), Джийн Саймънс - бас, вокал; Пола Стенли - китара, вокал; Ерик Кар - ударни (от 1980 г.); Брус Кюлик - китара (от 1984 г.) Репертоарът им включва песни в стил хард-рок.

Aлбуми: “Kiss" (1974 г.), “Hotter Than Hell" (1974 г.), “Dressed to Kill" (1975 г.), “Alive!" (1975 г.), “Destroyer" (1976 г.), “The Originals" (1976 г.), “Rock and Roll Over" (1976 г.), “Love gun" (1977 г.), “Kiss Alive" (1977 г.), “Double Platinium" (1978 г.), “Dinasty" (1979 г.), “Kiss Unmasked" (1980 г.), “Music from the Elder" (1981 г.), “Killers" (1982 г.), “Creatures of the Night" (1982 г.),"Lick it Up" (1983 г.), “Animalize" (1984 г.), “Asylum" (1985 г.), “Crazy Nights" (1987 г.), “Smashes, Thrashes and Hits" (1988 г.), “Hot in the Shade" (1989 г.), “Revenge" (1992 г.), “Alive III" (1993 г.), “Kiss Unplugged", “You Wanted the Best, You Got the Best", “Greatest Hits" (1996 г.), “Carnival of Souls - the Final Sessions" (1997 г.), “Psycho-Circus" (1998 г.).

1967 г.

Oт 30 януари до 1 февруари се провежда официално посещение в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в периода 1956-1981 г. Като водещ говорител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема различни постове в правителствата от 1936 г. и е министър-председател от 1950 до 1956 г. Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 г. Преизбран е през 1962 г. и 1968 г., а през 1973 г. финландският парламент гласува удължаването на мандата му, който преди удължаването трябва да завърши през 1974 г. През 1978 г. е избран за последния си мандат като президент. Подава оставка по здравословни причини през 1981 г. по време на кариерата си Кеконен успява да поддържа неутрални приятелски отношения с СССР.

1963 г.

В галерия "Шарпантие" в Париж е организирана изложбата "Съкровищата на българските музеи". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, сред които е и премиерът Жорж Помпиду.

1948 г.

В Сент-Мориц (Швейцария) се откриват Петите зимни Олимпийски игри. Зимните Олимпийски игри са многодисциплинно спортно събитие, което се провежда веднъж на всеки четири години. Те включват спортове, които се практикуват на лед или на сняг. Всеки Национален Олимпийски Комитет определя спортисти, който да се състезават с представителите на останалите държави за бронзови, сребърни и златни отличия. Последните Зимни Олимпийски игри се провеждат в Торино, Италия, през 2006 г. Следващите ще се проведат във Ванкувър, Британска Колумбия, през 2010 г. Спортните дисциплини включват: алпийски ски, биатлон, бобслей, каране на ски извън писта, кърлинг, фигурно пързаляне, каране на ски в свободен стил, хокей на лед, шорттрек, ски-скокове, сноубординг.

1943 г.

Хитлеристките войски на фелдмаршал Паулус се предават на съветската армия край Сталинград, с което завършва една от най-продължителните и тежки битки през Втората световна война. Победата на съветските войски слага началото на коренен прелом във военните действия на съветско-германския фронт във войната.

Битката при Сталинград от 1942-43 г. е неуспешно немско нападение на съветския град Сталинград по време на Втората световна война. Немските войски нахлуват на територията на СССР през 1941 г. и достигат до предградията на Сталинград (дн. Волгоград) през лятото на 1942 г. Посрещнати от решителните части на Червената армия, защитаващи града под командването на Василий Чуйков, немските войски достигат до центъра на града след яростни боеве. През ноември съветската армия контраатакува и обгражда немската, водена от Вридрих Паулус, който се предава на 30 януари 1943 г. заедно с 91-хилядната си армия. Силите на Оста (немци, румънци, италианци и унгарци) претърпяват 800-хилядни жертви, докато от съветска страна жертвите са 1 милион. Битката маркира най-далечното проникване на Германия на територията на СССР.

1936 г.

Хитлер забранява на немските граждани да приемат Нобелови награди и учредява Немска национална награда.

Немската национална награда за изкуства и наука е медал, създаден по нареждане на Адолф Хитлер вследствие на награждаването на антинацисткия немски писател Карл фон Осиетски с Нобелова награда за мир през 1935 г. Медалът е изработен от Мюлер-Ерфурт и има инкрустирани диаманти. Теглото му е толкова голямо, че се налага създаването на специална лента, която да може а го задържи на сакото на носителя. Силно орнаментирана кутия пази медала, а широк червено-бял пояс го съпътства. На лицето се намира образът на Гьоте, а надписът FÜR KUNST UND WISSENSCHAFT ( за наука и изкуство) е гравиран. Заедно с медала се връчва парична награда в размер на 100 000 райхмарки. Носители на отличието са Фриц Тод, Фердинанд Порше, Вили Месешмит, Вилхелм Филшнер, Аугуст Биер, Ернст Хенкел, Алфред Розенберг, Фердинанд Сауербруш и Пол Труст. Общият брой на националните награди, раздадени от 1937 до 1939 г., е 9, което прави Немската национална награда една от най-редките по времето на Третия райх, по-рядка дори от Немския орден.

1933 г.

Адолф Хитлер е провъзгласен за канцлер на Германия.

Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933 г. - 1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 г. и 1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военнопрестъпник след Втората световна война. Роден е в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през

1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба" (“Mein Kampf"), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила, Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове" (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека" на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер". Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните" елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1917 г.

В САЩ е записана първата в света джазова грамофонна плоча. 'Darktown Strutters' Ball' е една от най-ранните традиционни джазови песни, които се превръщат в хитове. Текстът и музиката, написани от Шелтън Брукс, са вдъхновени от бал на Тихоокеанско-панамската изложба в Сан Франциско през 1915 г. Музиката в аранжименти за група и за оркестър е пусната на пазара за първи път на 18 януари 1917 г. от Уил Розитър в Чикаго. Версията, записана на 30 януари 1917 г. от Оригиналната Диксиленд джазова група, е считана за първия комерсиално създаден джазов запис. 'Darktown Strutters' Ball' впоследствие е записвана от множество поп- и джаз-изпълнители, включително Six Brown Brothers (1917 г.), the Brunswick Military Band (Brunswick 5170, 1918 г.), Miff Mole's Molers (1928 г.), Trump Davidson (1937 г.), Jimmy Dorsey (1938 г.) и Benny Goodman (1945 г.). Песента е записвана също така от музиканти като Ела Фицджералд, оркестъра на Лорънс Уелк и the Beach Boys.

1899 г.

Роден е Макс Тейлър - южноафрикански бактериолог, носител на Нобелова награда за физиология и медицина от 1951 г. Роден в Претория, Южна Африка, Тейлър получава образованието си в университета на Кейп Таун, болницата Сейнт Томас в Лондон и Лондонското училище по тропическа медицина. Изследванията на Тейлър върху жълтата треска започват, когато се свързва с отдела за тропическа медицина в Харвардския медицински университет (1922-1930 г.). Продължават във фондацията Рокфелер, чийто член Тейлър става през 1930 г. Други области на неговите изследвания са енцефалитът и вирусни заболявания, характерни за тропическите райони. За работата му по

разработването на ваксина срещу жълтата треска е награден през 1951 г. с Нобелова награда за Физиология или Медицина.

1882 г.

Роден е Франклин Делано Рузвелт - 32-ият президент на САЩ, няколко пъти преизбиран на този пост. Роден е в Хайд парк, Ню Йорк, САЩ. Той е от Демократическата партия, племенник на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи ("Нов курс"). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война (1939-1945 г.) участва в създаването на антихитлеристката коалиция. Той е един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция. Умира на 12 април 1945 г. в Уорм Спрингс, щата Джорджия.

1848 г.

Роден е Фердинанд Манлихер - австрийски инженер, конструкторът на първата автоматична винтовка, носеща неговото име. Фердинанд Ритер фан Манлихер е роден в Майнц, Германия. Известен е с патентоването на пушката-предшественик на автомат Манлихер-Шонауер в сътрудничество с Ото Шонауер. През 1887 г. Манлихер е награден с трета степен Орден на Желязната корона. През 1892 г. е награден с титлата Ритер фон (рицар). През 1899 г. получава доживотно място в австрийската Горна камара на парлавента - Österreichisches Herrnhaus. Манлихер умира на 20 януари 1904 г. във Виена, Австрия.

1820 г.

Според англичаните на този ден морският офицер Едуард Бенсфилд открива Антарктида. Американци и руснаци също са претенденти, че са първооткривателите на южния континент. Едуард Брансфийлд (1795-1852 г.) е английски морски капитан и антарктически изследовател. През 1820 г. отплава от Чили към Южните Шетлендски острови в Северния Антарктически полуостров. След като обявява владение над остров Крал Джордж от името на Англия, той пътува на юг, като вижда и картографира части от антарктическия континент. Счита се, че е възможно той да е първият изследовател, който вижда антарктическата суша.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";