През 1492 г. - евреите са прогонени от Испания. Същия ден Христофор Колумб започва първото си плаване в търсене на западния път към Индия. 1610 г. - английският мореплавател Хенри Хъдсън, търсейки нов проход от Атлантическия към Тихия океан, открива проток, кръстен по-късно на неговото име. 1692 г. - провежда се битката при Стеенкерк, водена между Франция и обединените холандски, немски и британски войски под командването на принц Уилям Ориндж. Французите, водени от маршал Франсоа Анри Монтморенси Бутвил, дук на Люксембург, побеждават в битката, която е част от Деветгодишната война. Сраженията се водят близо до селото Стеенкерк в Южна Нидерландия, на 50 км от Брюксел. 1778 г. - в Милано е открит знаменития оперен театър “Ла Скала". Първата опера представена на сцената на “Ла Скала" е L'Europa Riconosciuta (“Преоткритата Европа") на Антонио Салиери. 1911 г.- при военна операция за първи път са използвани самолети. От тях италиански войски пускат бомби над турските позиции в Триполи, Африка. 1914 г. - Германия обявява война на Франция, с което последната е привлечена в Първата световна война. 1926 г. - в Англия на улица Пикадили започва да работи първия светофар в Лондон. 1943 г. - по време на Втората световна война, след многочасови бомбардировки над германския град Хамбург е унищожена по-голямата част от града. Умират около 200 хиляди човека. 1988 г. - западногерманецът Матиас Руст, който каца с лекия си самолет близо до Червения площад през 1987 г. е освободен от затвора и екстрадиран от СССР. На 3 август са родени: Джеймс Хетфийлд – китарист и певец на американската рокгрупа “Металика"; Мартин Шийн (псевдоним на Рамон Естевес) – американски актьор и режисьор от испано-ирландкси произход; Клифърд Саймък – американски фантаст; Вилем Матезиус – чешки лингвист; На тази дата умират: Александър Солженицин, руски писател и историк; Константин Константинович Рокосовски – руски военачалник; Габриел Сидони Колет – френска писателка; Торщайн Бунде Велбен - американски икономист институционалист; Джозеф Конард (псевдоним на Йозеф Теодор Конрад Коженьовски) – английски писател от полски произход;

2017 г.

Иранският президент Хасан Рухани е избран за своя втори мандат начело на страната.

2016 г.

Северна Корея изтрелва две балистични ракети. Една от ракетите се взривява при изтрелването, а другата пада в Японско море.

2015 г.

Сирийски изтребител се разбива в пазар в сирийския град Ариха.

2014 г.

Силно земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер в китайската провинция Юнан взима 400 човешки жертви и ранява още 2000, като предизвиква голямо свличане на земни маси върху планинска река, от което се е образува езеро.

2013 г.

Новият президент на Иран Хасан Рухани встъпва официално в длъжност.

2012 г.

Една от най-големите компании на американската фондова борса Knight Capital Group търпи загуба от 440 милиона долара заради срив на системата.

2011 г.

В Египет започна съдебния процес над бившия президент Хосни Мубарак.

2011 г.

Франция разрешава екстрадирането на бившия диктатор на Панама Мануел Нориега в родината му.

2004 г.

От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.

2004 г.

Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.

2000 г.

Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.

1997 г.

Президент на Иран става Мохамед Хатами.

1989 г.

В Отава се състои първата в Канада операция по трансплантиране на сърце.

1988 г.

Западногерманецът Матиас Руст, който каца с лекия си самолет близо до Червения площад през 1987 г. е освободен от затвора и екстрадиран от СССР.

На 28 май 1987 г. Матиас Руст се приземява на Червения площад със самолета си Чесна. Германският пилот е още тийнейджър – на 19 години. Той изминава безпрепятствено 800 километра над територията на СССР. Лети на нищожна височина и системите за ПВО не могат да го засекат, докато не кацва пред Кремъл. Там е засечен от фотокамерите на чужди туристи. Властите считат инцидента за невероятна наглост. Секунди след кацането президентът Михаил Горбачов уволнява министъра на отбраната Соколов, началника на ПВО Колдунов и няколко десетки генерали и офицери. Oперативният дежурен полковник, отговорен за наблюдението над границата с Финландия, пресечена от Руст e осъден на няколко години затвор. Матиас Руст е осъден – на 4 години "поправителни работи", но само след година е освободен.

1968 г.

В Братислава се провежда съвещание на ръководителите на петте източноевропейски комунистически партии (на България, ГДР, Полша, СССР и Унгария) и на Чехословакия, на която се опитват да се договорят за бъдещите си отношения.

1961 г.

В Москва започва съвещание на първите секретари на централните комитети на комунистическите и работническите партии на участничките във Варшавския договор във връзка със сключването на мирен договор с Германия и положението в Западен Берлин. Съвещанието продължава до 5 август.

Варшавският договор е сключен по време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. между България, Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той представлява договор за сътрудничество и взаимна помощ. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация.

Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1960 г.

Нигерия получава независимост от Франция. Колониалната история и развитието на страната се движат паралелно с тези на останалите френски западноафрикански владения. Франция управлява африканските си територии посредством губернатор в Дакар, Сенегал. Освен налагането на френско гражданство на жителите на страната, френската конституция от 1946 г. въвежда децентрализация на властта и ограничено участие в политическия живот на местните съвети. По-нататъшно преразглеждане на организацията на отвъдморските територии се появява с Отвъдморския Реформационен Акт от 23 юли 1956 г., последван от реорганизационни мерки, предприети от френския парламент в началото на 1957 г. Освен премахването на неравенството при гласуването, новите закони съдействат за създаване на органи, осигуряващи в голяма степен самоуправление. След установяването на Петата Френска Република, Нигерия става автономна държава в рамките на Френската Общност, а на 3 август 1960 г. придобива пълна независимост. През първите 14 години от самостоятелното си съществуване като държава Нигерия е управлявана от еднопартиен цивилен режим под президентството на Хамани Диори.

1958 г.

Американската подводница "Наутилус" за пръв път достига под вода Северния полюс.

1957 г.

Танку Абдул Раман е избран начело на Малайзия, за период от пет години. Изборът е направен в столицата Куала Лампур, а Раман довежда страната до независимост един месец по-късно. “Танку" (принцът) има владетелско потекло – брат е на султана на Кеда, - но въпреки това е считан за избраник на народа. Образованието си получава в две британски училища, а висшето си образование завършва в Кембридж през 1925 г. Скоро след Втората световна война се връща във Великобритания, за да следва право. След завръщането си в Малайзия през 1949 г. обстановката в страната е белязана от стремежа към независимост, но и от комунистическия екстремизъм. Раман създава Обединената партия през 1952 г., подтикнат от желанието си да създаде толерантност между малайци, китайци и индийци. Партията печели с убедително мнозинство през 1955 г., когато Раман става министър-председател. Основните проблеми, които среща, са тероризмът и протестите на работническите синдикати.

1957 г.

Съветският съюз извършва изпитания на първата си междуконтинентална ракета Р - 7.

1952 г.

Закрити са ХV Олимпийски игри в Хелзинки, които са открити на 19 юли. По време на Олимпиадата България печели първия си олимпийски медал – бронзово отличие за боксьора Борис Георгиев. Страната ни заема 42. място в крайното класиране.

1943 г.

По време на Втората световна война, след многочасови бомбардировки над германския град Хамбург е унищожена по-голямата част от града. Умират около 200 хиляди човека.

1940 г.

Литва е включена официално в територията на СССР. Литовската република има площ 65.3 хиляди кв. км. Население й е 3690 хиляди жители. Столицата й е Вилнюс. Литва е президентска република. През 1991 г. на референдум 90.5% от населението гласува за независима демократична Литва. На 6 септември 1991 г. Русия признава независимостта на Литва.

1933 г.

На Лондонската международна икономическа конференция е сключена конвенция с участието на Афганистан, Латвия, Иран, Полша, Румъния, СССР и Естония. Лондонските конвенции за определяне на агресията са Международни конвенции, сключени на Лондонската международна икономическа конференция (3 – 5 август 1933 г.). По време на тази конференция са сключени три конвенции: 1. Конвенция с участието на Афганистан, Латвия, Иран, Полша, Румъния, СССР и Естония, сключена на 3 август. Към нея се присъединява и Финландия (1934 г.). 2. Конвенция между Румъния, СССР, Турция, Чехословакия и Югославия, сключена на 4 август 3. Конвенция между СССР и Литва, подписана на 5 август. Лондонските конвенции определят понятието "агресор", разработено от Комисията на Конференцията по разоръжаване (май 1933 г.). Те определят, че в международния конфликт за нападател ще бъде призната държавата, която извърши едно от следните действия: 1) Обяви война на друга държава; 2) Нахлуе с въоръжените си сили, без да обяви война, на територия на друга държава; 3) Нападне със сухопътните, морските или въздушните си сили, без да обяви война, територията, плавателните съдове или въздушните обекти на друга държава; 4) Приложи морска блокада на бреговете или пристанищата на друга държава; 5) Подкрепи въоръжени банди, които са организирани на нейна територия и нахлуват на територията на друга държава, или откаже да изпълни искането на държавата, подложена на нахлуване, да предприеме на своя територия всички зависещи от нея мерки за лишаване на споменатите банди от всякаква помощ или покровителство. Положенията на тези конвенции са използвани от ООН при разработване на определението на понятието "агресия", прието от Общото събрание на ООН през 1974 г.

1927 г.

Започва първата икуменическа църковна конференция в Лозана. Конференцията продължава до 21 август. Българска църковна делегация начело с митрополит Стефан Софийски, протопрезвитер проф. Стефан Цанков и проф. Николай Глубоковски участва в нея. Десет години по-късно в периода 3 – 18 август тя участва и във Втората икуменическа църковна конференция в Единбург.

1926 г.

В Англия на улица Пикадили започва да работи първия светофар в Лондон.

1914 г.

Германия обявява война на Франция, с което последната е привлечена в Първата световна война. Първата световна война от 1914-1918 г. е война между две големи европейски групировки – Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария и Русия – на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1911 г.

При военна операция за първи път са използвани самолети. От тях италиански войски пускат бомби над турските позиции в Триполи, Африка.

1868 г.

Австро-унгарските власти прехвърлят Любен Каравелов в затвора в Будапеща.

1778 г.

В Милано е открит знаменития оперен театър “Ла Скала". Първата опера представена на сцената на “Ла Скала" е L'Europa Riconosciuta (“Преоткритата Европа") на Антонио Салиери.

1692 г.

Провежда се битката при Стеенкерк, водена между Франция и обединените холандски, немски и британски войски под командването на принц Уилям Ориндж. Французите, водени от маршал Франсоа Анри Монтморенси Бутвил, дук на Люксембург, побеждават в битката, която е част от Деветгодишната война. Сраженията се водят близо до селото Стеенкерк в Южна Нидерландия, на 50 км от Брюксел. Войната на Аугсбургската лига, известна още като Деветгодишната война, се води в Европа и Колониална Америка в периода от 1688 до 1697 г. Войната избухва с цел да бъде спряна френската експанзия по поречието на Рейн. Северноамериканските сражения се водят между френски и английски колониални сили, като в Съединените щати днес е известна като Войната на крал Уилям.

1610 г.

Английският мореплавател Хенри Хъдсън, търсейки нов проход от Атлантическия към Тихия океан, открива проток, кръстен по-късно на неговото име. В периода 1607-1611 г. Хенри Хъдсън прави 4 пътешествия в арктическите морета, организирани от лондонски и амстердамски търговци, които търсят възможности за заобиколяне на испанопортугалските владения. През 1607 г. прави опит да открие път към Тихия океан през Северния полюс, стига до 80°23’ с. ш. и открива по пътя си о-в Ян Майен. През 1608 г. се опитва безуспешно да намери проход между Шпицберген и Нова земя. През 1609 г. като служител на холандската Източноиндийска компания се отправя към Баренцево море, а оттам - към бреговете на Северна Америка, в търсене на северозападен проход, като изследва част от бреговете на континента. Открива устието на Хъдсън и навлиза на 250 км срещу течението й. През 1610 г. обхожда пролива между Лабрадор и Бафинова земя (по-късно наречен на негово име) и открива обширен залив (Хъдсънов залив). Зимува в южната му част (залив Джеймз). През 1611 г. по пътя на връщане екипажът на кораба вдига бунт. Хъдсън, синът му и 7 моряка са изоставени в лодка и изчезват безследно.

1492 г.

Евреите са прогонени от Испания. По време на Средновековието евреите имат по-големи права в ислямските региони, отколкото в християнските, като Златната ера на съвместно съществуване се отбелязва в мюсюлманска Испания в периода от ок. 900 г. до ок. 1200 г., когато страната става център на най-богатата, влиятелна и голяма еврейска общност за времето си. Зараждането на по-радикални ислямски режими, като този на Алмохадите, слага край на тази ера към ХІІІ в., като прогонването от 3 август 1492 г. е в резултат на християнската Реконквиста. Голяма част от прогонените евреи намират убежище в Османската империя, която остава толерантна към тях през по-голямата част от съществуването си.

1492 г.

Христофор Колумб започва първото си плаване в търсене на западния път към Индия. Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492-1493 г.) е извършена с екипаж от 90 души и корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня". Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на Индия.

На тази дата са родени:

1963 г.

Роден е Джеймс Хетфийлд – китарист и певец на американската рокгрупа “Металика". Хетфийлд е фронтмен, вокалист и ритъм китарист на американската група, като същевременно е и неин съосновател, заедно с датския барабанист Ларс Улрих.

1940 г.

Роден е Мартин Шийн (псевдоним на Рамон Естевес) – американски актьор и режисьор от испано-ирландкси произход. Баща е на актьора Чарли Шийн. Работи в театъра (“Хамлет") и телевизията. Постига успех в киното с “Дива банда" (1973 г.). Ролята на Кам Уилърд във филма “Апокалипсис сега" от 1977-1979 г. го прави световноизвестен. След това се снима рядко, предимно в поддържащи роли – “Уолстрийт" (1987 г.). Режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля във военната драма “Каданс" (1990 г.). Участва в филмите “Прислужницата" (1991 г.), “Оригинално намерение" (1991 г.), “Причина за вярване" (1993 г.), “Кралицата" (тв, 1993 г.), “Няма дявол" (1993 г.), “Гетисбърг" (1994 г.), “Почетно оръжие" (тв, 1994 г.), “Розуел" (тв, 1994 г.), “Бока" (1995 г.), “Американски президент" (1996 г.), “Война вкъщи" (1996 г.), “Вражески води" (тв, 1997 г.), “Писмо от осъдения на смърт" (1998 г.), “Девета улица" (1999 г.), “О" (2001 г.), “The Confidence Game" (2001 г.), “Хвани ме, ако можеш" (2002 г.), “Ние, народът" (2002 г.).

1904 г.

Роден е Клифърд Саймък – американски фантаст (“Заложници в рая", “Отново и отново", “Градът"). Първият му разказ излиза през 1931 г. Пише разкази за списания. През 1944 г. публикува романа си "Градът“, удостоен с наградата "International Fantasy Award“. Повестта "The Big Front Yard“, излязла през 1958 г. и получава награда Хюго. Печели награда Хюго за най-добър роман (1964 г.), за най-добра кратка история (1981 г.). Печели и награда Небюла за най-добра кратка история (1980 г.) и награда "Grand Master Nebula"(1977 г.). Умира на 25 април 1988 г.

1882 г.

Роден е Вилем Матезиус – чешки лингвист. Един от основателите и ръководител на Пражкия лингвистичен кръжок през 20-те години на ХХ в. Обосновава синхронния подход при изследване на езика, един от основоположниците на функционалната лингвистика. Създава т. нар. теория за актуалното членене на изречението. Автор е на трудове по обща лингвистика и английски език. Умира на 12 април 1945 г в Прага.

1862 г.

Роден е Освалд Кюлпе – германски философ, професор във Вюрцбург, Бон и Мюнхен. Неговото философско учение произхожда от Вунд и представлява един вид критичен реализъм. Автор е на книгите: “Основа на психологията" (1893 г.), “Философията на днешното време" (1902 г.), “Основите на естетиката" (1921 г.) и др. Умира на 30 декември 1915 г. в Мюнхен.

1832 г.

Роден е Иван Зайц – хърватски композитор, диригент и музикален педагог. Учи в Миланската консерватория при Л. Роси. В периода 1855-1862 г. е диригент и концертмайстор в градския театър и оркестъра в Риека. От 1862 г. до 1870 г. работи във Виена, а от 1870 г. – в Загреб. Диригент и ръководител е на музикалния отдел на Хърватския национален театър. Директор и преподавател в школата на Музикалното дружество. Автор е на около 1200 произведения, сред които 20 опери, 30 оперети, музика към спектакли, а също вокални творби (60 кантати, 250 хорови песни, църковни песни и др.). Най-известна му опера е "Никола Шубич-Зринский". Умира на 16 декември 1914 г. в Загреб.

1770 г.

Роден е Фридрих Вилхелм III – пруски крал от 1797 г. Присъединява се към четвъртата антифренска коалиция през 1806 г. По време на войната пруската армия е разбита и според Тилзитския мир от 1807 г. отстъпва на Франция 1/2 от територията на Прусия. В периода 1807-1814 г. е принуден да проведе редица буржоазни реформи. Участва с войски в похода на Наполеон срещу Русия през 1812 г. След победата на Русия обявява война на Франция през март 1813 г. По решение на Виенския конгрес (1814-1815 г.) получава Рейнската област, Вестфалия и голяма част от Саксония. Влиза в Свещения съюз. Участва с войски в потушаването на Полското въстание (1830-1831 г.). Умира на 7 юни 1840 г. в Берлин.

На тази дата умират:

2008 г.

Умира Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат.

Алексаандър Исааевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия. Той е руски романист, драматург, историк и дисидент.

Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 година, а през 1974 г. бива прокуден от родината си.

1968 г.

Умира Константин Константинович Рокосовски – руски военачалник, маршал на СССР (1944 г.) и на Полша (1949 г.). Роден е на 21 декември 1896 г. Член е на Комунистическата партия от 1919 г. По време на Първата световна война е младши унтерофицер. През октомври 1917 г. влиза в Червената гвардия. Участва в Гражданската война (1918-1920 г.) като командир на ескадрон. Завършва кавалерийските курсове (1925 г.) и курсовете за усъвършенстване на висшия команден състав към академията "М. В. Фрунзе" (1929 г.). По време на Втората световна война военни подразделения под негово ръководство воюват около Москва, при Сталинград и при Курск, вземат участие в Белоруската, Източнопруската, Източнопомеранската и Берлинската операции. На 24 юли 1945 г. командва Парада на победата в Москва. През октомври 1949 г. по молба на правителството на Полша и с разрешението на съветското правителство пристига в Полша, където е назначен за министър на националната отбрана и заместник-председател на Съвета на министрите на Полша. През 1956 г. се връща в СССР. Заместник-министър на отбраната на СССР (1956-1957 г.). Кандидат-член на ЦК на КПСС (1956-1968 г.).

1954 г.

Умира Габриел Сидони Колет – френска писателка, член на Академията “Гонкур" (1944 г.). Родена е на 28 януари 1873 г. През 1900 г. публикува автобиографичния роман “Клодин в училище". Публикува над 50 романа, пиеси, статии. Авторка е на романите: “Диалози на животни" (1904 г.) “Развратената наивност" (1909 г.), “Скитницата" (1910 г.), “Обратната страна на мюзикхола" (1913 г.), “Шери" (1920 г.), “Краят на Шери" (1926 г.), “Другата" (1929 г.), “Дует" (1934. г). Пише новели, дневници и спомени: “Домът на Клодин" (1922 г.), “Рождени дни" (1928 г.), “Сидо" (1929 г.), “Вечерна звезда" (1946 г.), “Синият фенер" (1949 г.). Носителка е на ордена на Почетния легион (1953 г.).

1929 г.

Умира Торщайн Бунде Велбен - американски икономист институционалист, известен със своя анализ на скритото потребление. Велбен е роден на 30 юли 1857 г. в графство Манитов, щата Уинкънсин. Получава образование в Карлетън колидж и в Йейлския университет. Преподава икономика последователно в Чикаго, Станфорд, Мисури и Ню Йорк. Под влиянието на еволюционния подход на Дарвин към социалните науки Торщайн Велбен лансира мултидисциплинарната идея в икономиката, като я свързва с антропологията и социологията.

1924 г.

Умира Джозеф Конард (псевдоним на Йозеф Теодор Конрад Коженьовски) – английски писател от полски произход. Роден е на 3 декември 1857 г. в Бердичев, Украйна. Създава романите “Капризът на Олмейра" (1895 г.), “Лорд Джим" (1900 г.), “Сърцето на тъмнината" (1902 г.), “Ностромо" (1904 г.), “Очите на Запада" (1911 г.), “Случай" (1913 г.) и др. Пише разкази, повести и литературна критика.

1857 г.

Умира Йожен Сю (псевд. на Мари Жозеф) - френски писател. Роден е на 10 декември 1804 г. Работи като военен хирург (1823-1829 г.). Първите му литературни опити са очерци, памфлети (“Писма на човека муха до господин префекта на полицията", 1826), водевили. През 1930 г. публикува “сатанинския" разказ “Кернок пиратът". Автор е на романите: “Парижките потайности"(т. 1-10, 1842-1843 г.); “Скитникът евреин"(т. 1-10, 1844-1845 г.). През 1850 г. Сю е избран за депутат в законодателното събрание. През януари 1852 г. емигрира в Савоя, преследван от правителството заради романа “Тайните на народа" (1849-1857 г.).

1780 г.

Умира Абат Етиен Боно де Кондияк – френски философ от школата на сенсуалистите. Роден е на 30 септември 1715 г. в Гренобъл. В Париж поддържа близки връзки с Дидро, Русо и др. Най-важните му философски трудове са “Опит върху произхода на човешките познания", “Трактат за чувствата", в който допуска само чувстването като единствен източник на познанието. Автор е на съчинения в областта на икономиката, реториката, психологията и др.

1546 г.

Умира Етиен Доле – френски филолог и печатар. Роден е през 1509 г. в Орлеан. Заради смелите и дръзки политически схващания е обесен и изгорен в Париж. Автор е на "Коментари по латински език" и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";