2018 г.

Парламентът на Румъния потвърждава, че Виорика Дънчила е първата жена премиер на страната в историята. Кабинетът на Дънчила събира 282 гласа подкрепа срещу 136 "против" при необходими повече от 233 гласа. Това е трето правителство на чело на Румъния в рамките на една година.

2018 г.

Заместник-директорът на ФБР Андрю Маккейб подава оставка. Тръмп публично упреква своя министър на правосъдието Джеф Сешънс, че не е уволнил Маккейб, когато той е изпълняващ длъжността директор на ФБР.

2018 г.

Aвтобус се спуска в река Бхайраб, след като пада от мост в Западна Бенгалия, Индия. Най-малко 36 души загиват. Късната реакция на спасителите води до насилие между местните жители и полицията.

2017 г.

Над 90 000 души маршируват през румънската столица Букурещ и други градове срещу правителствено предложение за помилване на хиляди затворници.

2016 г.

Няколко десетки имейли, които Хилъри Клинтън е получавала на личната си електронна поща, докато е била държавен секретар на САЩ, са съдържали строго секретна информация

2016 г.

Мексиканския Федерален окръг е официално преименуван в Мексико Сити и се превръща в един от най-административни единици от Мексико 32 от първо ниво.

2015 г.

Колийн Маккълоу (на английски: Colleen McCullough[1]) е австралийска писателка, автор на няколко романа със световна известност

Тя е родена в Уелингтън, Нови Южен Уелс, Австралия, в семейството на Джеймс и Лаура Маккълоу. Майка ѝ е от Нова Зеландия и има маорски корени.

2015 г.

Първият тур на президентските избори в Италия приключва без да бъде избран нов държавен глава.(btvnovinite.bg)

2015 г.

Канадските катерачи Уил Гад и Сара Хуникен стават първите, изкатерили заледения водопад Ниагара на границата между САЩ и Канада.

2014 г.

Богуслав Соботка встъпва официално на длъжността министър-председател на Чехия (11-тия).

2014 г.

Президентът на Сърбия Томислав Николич разпуска парламента и назначава дата за нови парламентарни избори.

2013 г.

Сенатът на САЩ утвърждава избирането на Джон Кери за държавен секретар на САЩ.

2006 г.

Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах полага клетва като емир на Кувейт лед потвърждение на избора му от парламента на Кувейт. Той е четвъртият син на шейх Ахмад Ал-Джабер Ал-Сабах, бивш емир на Кувейт Също така е глава на управляващата фамилия Ал-Сабах.

2002 г.

В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ за да опише правителствата, които обвинява в спонсориране на тероризма и опити за набавяне на оръжия за масово унищожение Джордж Уокър Буш за пръв път използва израза "Оста на злото“. В своята реч Буш назовава Ирак, Иран и Северна Корея.

2001 г.

Ариел Шарон почели изборите за министър-председател на Израел. Шарон успява да победи досегашнния премиер на страната Ехуд Барак.

2002 г.

Умира Астрид Ана Емилия Линдгрен (Lindgren) – шведска писателка. Родена е на 14 ноември 1907 г. Автор е на над 100 произведения, преведени на 80 езика, отпечатани в над 130 млн. екземпляра. По нейни сюжети са снимани над 40 филма и сериали. Носителка е на 10 шведски и международни награди, включително и на най-престижния за детските автори медал "Ханс Кристиан Андерсен". В родния й град и в Стокхолм е открит (1989 г.) националният музей "Светът на Астрид Линдгрен". Авторка е на повестите: "Пипи Дългото чорапче" (1945-1952 г.), "Знаменитият детектив Кале Блумквист" (1946 г.), "Ние, от Бюллербю" (1946 г.), "Мио, мой Мио" (1954 г.), "Три повести за Карлсон, който живее на покрива" (1955-1968 г.), "Расмус бродягата" (1956 г.), "Емил от Льонеберя" (1963 г.), "Новите приключения на Емил от Льонеберя" (1966 г.), "Още е жив Емил от Льонеберя" (1970 г.), "Братя Лъвско сърце" (1973 г.), "Роня, дъщерята на разбойника" (1981 г.).

1996 г.

Умира Йосиф Бродски (Brodsky) – руски и американски поет и есеист от еврейски произход. Роден е на 24 май 1940 г. в Ленинград, дн. Санкт Петербург. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1987 г. От 1972 г. живее в САЩ. Творчеството му включва стихосбирки, книга с есета и пиеса, писани на руски език. Сам превежда творбите си и твори на английски език: "A Part of Speech" (1977 г.), "Less Than One" (1987 г.), "Homage to Urania" (1987 г.).

1993 г.

Приета е Конституцията на Казахстан.

1992 г.

В периода 28 януари - 4 февруари в Давос (Швейцария) се провежда Световен икономически форум, на който президентът Желев изнася лекция "Стабилността на Югоизточна Европа - предпоставка за добруване на Европа".

1990 г.

Разпусната е Полската обединена работническа партия.

1988 г.

Върховният съд на Канада признава за противоконституционен закона, който забранява абортите.

1986 г.

На полигона на NASA в Кейп Канаверал няколко секунди след излитането си се взривява американската космическа совалка “Челинджър", при което загиват и седемте астронавти на борда, сред които и учителката Криста Макколиф, избрана за полета измежду десетки хиляди обикновени американци, явили се на конкурса за полет в Космоса на астронавт непрофесионалист.

1956 г.

Елвис Пресли за първи път се появява по телевизията.

Елвис Пресли е американски певец и китарист, киноактьор, наречен "крал на рока". Музикалната си кариера започва съвсем случайно: изпълнява непретенциозни песни, съчетаващи ритъм-енд-блус, кънтри-енд-уестърн и госпъл. През 1953 г. записва една от тези песни срещу 4 долара във фирмата "Сън Рекърдс" (продуцент Сам Филипс). На следващата година Сам Филипс го кани отново и той дебютира вече професионално с "Всичко е наред" (рокабили). Следват изяви в "Гранд Оул Опри" в Нешвил (26 септември 1954 г.), по радиото и по телевизията. През април 1955 г. се среща с полковник Томас Паркър, който се заема с делата му, през май негови песни влизат в класациите за кънтри-енд-уестърн, а до края на 1955 г. "RCA" го откупува от "Сън Рекърдс". В началото на 1956 г. записва "Хотелът на разбитите сърца", на 28 януари 1956 г. се представя по националната телевизия. През март 1958 г. Паркър изпраща Пресли в армията (служи във Федерална република Германия, бивша) – ход, с който певецът печели нови почитатели. През 1960 г. в репертоара му се появяват сладникави балади в съпровод на струнен оркестър, а самият Пресли се представя с Франк Синатра в телевизионно шоу. След появата на "битълсманията" почти престава да концертира, а песните му звучат само във филми. В първия си филм – "Обичай ме нежно", Пресли се снима още през 1956 г. До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. През 1969 г. се завръща отново на сцената, като се утвърждава с участието си в шоупрограмите на Лас Вегас. За международното му признание в началото на 70-те години допринася предаваният чрез спътник концерт от Хавайските острови (1973 г.), който е гледан от над 2 млрд. зрители в 40 страни. Въпреки огромната си известност Пресли няма изнесени концерти извън САЩ, като се изключат три участия в Канада през 1957 г. и една импровизирана изява в Париж през 1959 г. През 70-те години е обхванат от натрапчиви идеи и мания за преследване, конформизъм и алиенация. Умира на 16 август 1977 г. от сърдечен удар в луксозното си имение "Грейсланд", превърнато по-късно в музей.

Избрани албуми: "Elvis Presley" (1956 г.), "Elvis" (1956 г.), "Loving You" (1957 г.), "Elvis’s Golden Records: 50 000 000 Elvis Can’t Be Wrong, Vol. I, Vol. II" (1958 г., 1959 г.), "King Creole" (1958 г.), "For LP Fans Only" (1959 г.), "A Date with Elvis" (1959 г.), "Elvis is Back" (1960 г.), "His Hand in Mine" (1960 г.), "Something for Everybody" (1961 г.), "Blue Hawaii" (1961 г.), "Pot Luck" (1962 г.), "It Happened at

the World’s Fair" (1963 г.), "Roustabout" (1964 г.), "Paradise, Hawaiian Style" (1966 г.), "How Great Thou Art" (1967 г.), "Glambake" (1967 г.), "Double Trouble" (1967 г.), "Speedway" (1968 г.), "Еlvis" (1968 г.), "From Elvis in Memphis" (1969 г.), "That’s the Way it is" (1970 г.), "I’m 10 000 Years Old, Elvis Country" (1971 г.), "Еlvis Live at Madison Square Garden" (1972 г.), "Aloha from Hawaii Via Satellite" (1973 г.), "Hits of the 70 s" (1974 г.), "The Sun Sessions" (1976 г.), "Еlvis, Scotty and Bill – the First Year" (1979 г.), "Еlvis Aaron Presley" (1980 г.), "This is Elvis" (1981 г.), "The Memphis Record" (1987 г.), "The Legend Begins" (1992 г.), "The king of Rock’n’Roll" (1993 г.), "The Complete 50’s Masters" (1993 г.), "From Nashville to Memphis" (1994 г.), "The Essential 60-s Masters, Vol.1" (1994 г.). Шлагери № 1 в класацията на САЩ: "Heart-break Hotel" (1956 г.), "I Want You, I Need You, I Love You" (1956 г.), "Don’t Be Cruel" (1956 г.), "Hound Dog" (1956 г.), "Love Me Tender" (1956 г.), "Too Much" (1957 г.), "All Shook Up" (1957 г.), "Let Me Be Your Teddy Bear" (1957 г.), "Jailhouse Rock" (1957 г.), "Don’t" (1958 г.), "Hard Headed Woman" (1958 г.), "A Big Hunk O’Love" (1959 г.), "Stuck on You" (1960 г.), "It’s Now or Never" (1960 г.), "Are You Lonesome Tonight" (1960 г.), "Surrender" (1960 г.), "Good Luck Charm" (1962 г.), "Suspicious Minds" (1969 г.), "Elvis № 1" (2002 г.).

1941 г.

Английското правителство закрива вестника на британската компартия – “Дейли Уъркър" във връзка с неговата антивоенна позиция.

Вестникът започва да се издава през 1924 г. в Ню Йорк от комунистическата партия в САЩ. Продажбите достигат връх от 35-хиляден тираж.

1939 г.

Алберт Айнщайн за пръв път изказва мнението, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като нов, мощен източник на енергия; неговото схващане много скоро е доказано от създаването на атомната бомба.

Алберт Айнщайн е германски физик теоретик, член на много академии на науките, професор. Роден е в Германия, живее в Швейцария (от 1893 г.), в Германия (от 1914 г.) и в САЩ (от 1933 г.). Един от създателите е на съвременната физика. През 1905 г. създава специалната, а през 1915-1916 г. и общата теория на относителността. Въвежда представата за квантовата структура на лъчението и открива законите на фотоефекта, развива статистическата теория на брауновото движение, теорията на флуктуациите и квантовата статистика на Бозе - Айнщайн, работи върху проблемите на космологията и единната теория на полето. Обявява се против ядреното въоръжаване. През 1921 г. получава Нобелова награда за физика.

1938 г.

Никита Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия.

Никита Сергеевич Хрушчов е роден на 17 април 1894 в с. Калиновка, Курска губерния. Той е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Работник и миньор в Донбас (от 1908 г.), участник в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.). От 1938 г. до март 1947 г. е първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия. В

периода 1944-1947 г. е ръководител на украинското правителство. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). Секретар на ЦК на ВКБ (б) от декември 1949 г. От от 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин". Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната социалистическа система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократичен централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността". Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавната сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на художествено-творческата интелигенция. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.). Умира на 11 септември 1971 г. в Москва.

1935 г.

В Германия е произведен първият изкуствен изумруд. Изумрудът е разновидност на минерала берил, оцветен е в зелено от остатъчни следи от хром и понякога желязо. Изключително ценен като скъпоценен камък, вероятно най-ценният скъпоценен камък в света. Наричан още и смарагд, от гръцката дума smaragdos – зелен камък.

1935 г.

Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.

Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. На север граничи с Гренландско море, на изток - с Норвежко море; на запад Датският пролив отделя острова от Гренландия. Площ - 102 819 кв. км. Население - 267 000 души (1996 г.), исландци; 96% протестанти. Официален език - исландски. Столица - Рейкявик. Парична единица - исландска крона. В административно отношение се дели на 23 окръга (сисли); столицата и някои други градове имат самостоятелно административно управление.

1930 г.

Извънреден църковен събор в Киев ликвидира Украинската автокефална православна църква.

Украинската автокефална църква води началото си от 1921 г., когато по един спорен начин част от духовенството се откъсва от Руската църква и образува своя структура. Тази структура не просъществува дълго на територията на Украйна и се запазва само в чужбина - САЩ, Канада и Германия. Тя се връща в страната през 1989 г. и неминуемо се конфронтира с официалната църква. Така се поставя началото на разколите в Украйна. След първоначален успех тази църква преживява упадък. Причината е противоречивата личност на екс-митрополита Филарет, низвергнат от Московската патриаршия, който започва да използва Автокефалната църква за свои цели. Така през 1992 г. той предизвиква разкол в нея. През следващата 1993 г. Автокефалната църква избира свой "патриарх" - Владимир. Неудовлетвореният от този избор Филарет основава Украинската православна църква - Киевски патриархат.

1925 г.

Английският доктор В. Бейкър обявява, че кръстословиците предизвикват главоболие.

1922 г.

Роден е Робърт Уилям Холи (Holley) - американски биохимик. Професор по биохимия и молекулярна биология в университета “Корнел". През 1961 г. започва разшифроването на генетичния код. Открива (1965 г.) химическа структура на биологически активна нуклеинова киселина; освен първична, транспортната РНК има и вторична структура, която прилича на трилистна детелина. По този начин се разбира как се използва генетичната информация. Нобелова награда за медицина (заедно с М. Ниренбърг и Х. Корана, 1968 г.) за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

1921 г.

В Париж на Елисейските полета са погребани останките на Незнайния воин.

Шанз-Елизе (на френски Champs-Élysées, което буквално означава "елисейските полета“) е широко авеню (булевард) в Париж. Шанз-Елизе е една от най-известните улици в света. Името е свързано с елисейските полета, които са царството на мъртвите в гръцката митология.

1901 г.

Умира Йосиф Владимирович Гурко – руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при село Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор

на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател е на принципите на Суворовската военна школа.

1887 г.

Във Форт Кю (Монтана, САЩ) е измерена най-голямата снежинка в света – дълга е 38 см.

1880 г.

Умира Жул Фавр (Favre) - френски политик, адвокат, участник в Юлската революция (1830 г.). Роден е на 21 март 1809 г. в Лион. От 1848 до 1855 г. е депутат в Учредителното, а после в Законодателното събрание. От 1858 до 1870 г. е депутат в Законодателния корпус, един от лидерите на буржоазно-републиканската опозиция срещу режима на Втората империя. Министър на външните работи (септември 1870 - февруари 1871 г.) в правителството на националната отбрана, от февруари до юли 1871 г. - във Версайското правителство на А. Тиер. На 28 януари 1871 г. сключва примирие с Германия при крайно тежки за Франция условия. Един от организаторите на потушаването на Парижката комуна (1871 г.). Подготвя и сключва Фракфуртския мир (1871 г.). Сенатор от 1876 г.

1874 г.

Създадена е Монреалската търговска борса. Борсата е открита официално след 40 години търговия предимно в областта на железопътен транспорт и банкови ценни книжа. За неин първи управител е назначен Лорн Макдугъл. Борсата започва работа през 1832 г. в Монреал, Канада. През 1872 г. ключови фигури за развитието на борсата са: Хартленд Клеър Макдугъл, Джордж Кембъл Макдугъл, Джеймс Бърнет и Франк Бонд.

1855 г.

В Панама е построена железопътна линия, дълга 77 км. Тя свързва гр. Панама на Тихия океан с гр. Колон на Карибско море. Тази железопътна линия минава

през блата и девствени тропични гори. Главната работна сила на строежа са негри и китайци, които работели срещу мизерно заплащане. Те масово измирали от треска, малария и недохранване. Казват, че “всяка поставена траверса струвала живота на един работник".

1854 г.

Умира Жером Адолф Бланки (Blanqui) - виден френски публицист и икономист, професор по политическа икономия, член на Академията за обществени и политически науки (1838 г.). Роден е на 21 ноември 1798 г. Брат е на Л. О. Бланки. Депутат. Автор на стопански и социалнополитически студии за Великобритания, Франция, Испания и др. След зверствата, извършени от турските башибозуци в Пиротско, Нишко и Лясковско при потушаване на въстанието през 1841 г., Бланки е изпратен от френското правителство да направи анкета. Изследванията си Бланки излага в книгата "Пътувания по България" (1843 г.), в която дава ценни сведения за икономическото и социалното положение на българския народ; запознава Европа с неговите проблеми.

1820 г.

Руската антарктическа експедиция под ръководството на Белингсхаузен и Лазарев открива Антарктида, с което доказва правотата на всички пътешественици и учени, търсили почти два века доказателство за съществуването на “Голямата южна земя".

Адмирал Фадей Фадеевич Белинсхаузен е руски мореплавател. Участник е в първото руско околосветско плаване (1803-1806 г.). Ръководи първата антарктична околосветска експедиция (1819-1821 г.), с корабите "Восток" и "Мирни". На Белинсхаузен са наречени море, остров, планина в Антарктида и на остров Сахалин, първата съветска полярна станция (1968 г.) в Антарктида и др.

Адмирал Михаил Петрович Лазарев е руски мореплавател, изследовател на Антарктида. Извършва три околосветски плавания (1813-1815 г.), в едно от които участва в експедицията на Ф. Ф. Белинсхаузен (1819-1821 г.) при откриването на Антарктида като командир на кораба "Мирни". През 1833-1850 г. ръководи руския черноморски флот. На Лазарев са наречени атол в Тихия океан, бряг, депресия, залив, море, шелфов ледник в Антарктида, нос, връх, река, риф на Алеутските острови, нос в Охотско море и др.

1814 г.

Публикувана е първата книга на Стендал "Животът на Хайдн, Моцарт и Метастазио".

Анри-Мари Бейл (Стендал) е френски писател. Той е един от основоположниците на критическия реализъм. Автор е на романите “Арманс, или Сцени от парижкия живот" (1827 г.), “Люсиен Льовен" (1834-1835 г.), “Червено и черно" (1830 г.), “Пармският манастир" (1839 г.), на повести, мемоари (“Животът на Наполеон", 1817-1818 г.; “Мемоари за Наполеон", 1836-1838 г.), трудове върху изкуството (“История на живописта в Италия и Рим", 1817 г. и др.), на психологическата студия “За любовта" (1822 г.) и др.

1807 г.

На лондонската улица Пел Мел за първи път в света са запалени газови фенери.

1738 г.

Започва строителството на Уестминстърския мост в Лондон.

Мостът над река Темза е предназначен за пешеходен и автомобилен трафик. Свързва Уестминстър и Ламбет. Съоръжението е открито през 1862 г., като включва 7 арки от желязо с готически детайли. Това е най-старият мост в централната част на река Темза.

1725 г.

Умира Петър І - руски цар (от 1682 г.) и първи руски император (от 1721). Син на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III през 1682 г. До 1689 г. царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна. По време на своето управление започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. През 1725 г. открива АН в Петербург. По негово време е създаден съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въведен е и нов календар (1700 г.). Петър І умира след простудяване при спасяването на моряци от потъващ във Финския залив кораб.

1687 г.

С императорски указ в Япония е забранено убиването на животни.

1644 г.

Френският драматург Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима “Молиер".

Молиер (псевд. на Жан Батист Поклен) - френски драматург, режисьор и актьор, един от създателите на френската комедия. Роден е на 15 януари 1622 г. в Париж. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право, към което не изпитва влечение. Напуска училище след 2 години

и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър; скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон", а от 1661 г. - в театър “Пале роял". Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Кариерата и личният му живот често са спохождани от несгоди, които той стоически понася и претворява в комически сюжети. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) - “Сганарел" (1660 г.), “По неволя доктор" (1666 г.), “Мнимият болен"; комедии на нравите - “Училище за мъже" (1661 г.), “Училище за жени" (1662 г.), “Буржоата благородник" (1670 г.), “Смешните фантазьорки" и др.; комедии на характера - “Мизантроп" (1666 г.), “Тартюф" (1664 г.), “Дон Жуан" (1665 г.), “Скъперникът" (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.

1596 г.

Умира Сър Франсис Дрейк (Drake) – английски мореплавател, пират. Роден е около 1540 г. Един от първите англичани, извършили околосветско пътешествие.

1547 г.

Умира Хенри VІІІ – втори английски крал (от 1509 г.), от династията Тюдори; един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха. Умира на 28 юни 1491 г.

1457 г.

Роден е Хенри VІІ – крал на Англия (от 1485 г.), основател на династията Тюдори. Заема престола като кандидат на Ланкастърите, след като побеждава Ричард III в битката при Босуърт (22 август 1485 г.), с която завършва войната на Червената и Бялата роза. Чрез редица действия ограничава могъществото на едрите феодали (конфискация на земите, разтуряне на военните дружини, създаване на извънредни съдилища). В интерес на зараждащата се буржоазия насърчава развитието на корабоплаването и външната търговия. По време на неговото управление са заложени основите на абсолютизма. Умира на 21 април 1509 г.

814 г.

Умира Карл І Велики (Carolus Magnus) – крал на франките (от 768 г.), император (от 800 г.); от династията Каролинги. Роден е на 2 април 742 г. Син е на Пипин Къси. Става едноличен управител на обединената държава от 771 г. В резултат на многобройни завоевателни походи (против лангобардите 773-774 г., 776-777 г.; баварския херцог Тесилон, 788 г.; саксите, 772-804 г.; арабите в Испания, 778-779 г., 796-810 г. и др.) разширява границите на кралството си. Папа Лъв III го коронясва в Рим за император (800 г.). Империята на Карл І Велики включва различни племена и народности, с различна степен на общественото развитие. Взема мерки за укрепване на границите и се стреми да централизира властта. Център на държавния живот е кралският двор. Опитва се да контролира дребните благородници. За да подчини голямата държава на единни закони, издава много капитоларии. Според него Католическата църква е опора на кралската власт. Затова се намесва в назначаването на епископите, поощрява принудителното християнизиране на населението в завоюваните земи. Вътрешната политика на Карл І Велики помага за феодализацията на франкското общество. След смъртта му империята на франките се разпада.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";Празник на град Търговище - (от 1993 г.) и на град Кюстендил - (от 2009 г.)