На тази дата през 1986 г. Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан.

През 1929 г. 48 държави подписват в Женева конвенция за военнопленниците.

На 28 юли през 1914 г. започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

2017 г.

Северна Корея изстрелва междуконтинентална балистична ракета, която лети около 1000 километра хоризонтално за около 45 минути и се пада в Японско море.

2016 г.

Северна Корея обявява, че Съединените щати "пресичат червената линия в конфронтацията", след като санкционират лидера Ким Чен-ун за нарушаване на правата на човека и счита, че санкциите са "обявяване на война" от САЩ.

2016 г.

Сирийското правителство предлага амнистия на бунтовниците, които се предадат в рамките на три месеца.

2016 г.

Над 64 души умират в Непал след тежки мозонски дъждове, предизвикващи наводнения и свлачища.

2014 г.

Международният съд в Хага осъжда Руската Федерация на 50 милиарда долара, които тя трябва да изплати до 15 януари 2015 г. на акционерите на някогашния петролен гигант "ЮКОС“. Руските власти възразяват на решението, тъй като Енергийната харта и Договорът за Енергийната харта не са ратифицирани от Русия. Съдът приема приема, че "ЮКОС“ се е опитала да скрие доходи чрез подставени структури в руската автономна република Мордовия, "исканите от държавата сума са представлявали пълномащабна атака срещу "Юкос" и нейните собственици с цел да бъде докарана компанията до банкрут“.

2013 г.

В Камбоджа се провеждат парламентарни избори.

2013 г.

В Мали се провеждат президентски избори.

2013 г.

В Севернокипърската турска република се провеждат президентски избори.

2011 г.

Олянта Умала (Оланта Умала Мозес Тасо) официално заема поста президент на Перу.

2006 г.

Никола Груевски встъпва в длъжност като президент на Република Македония

2006 г.

Десетки израелски танкове и бронетранспортьори напускат Ивицата Газа след двудневна офанзива срещу палестински екстремисти. Израелското командване потвърждава сведенията с думите, че операцията в Ивицата Газа е завършила.

За последните два дни в престрелки между израелски войници и палестински екстремисти загиват 30 палестинци, почти половината от които мирни жители.

2006 г.

Новият президент на Перу Алан Гарсия встъпва в длъжност.

В церемонията взимат участие президентите на осем латиноамерикански страни, испанския принц Фелипе и министъра на търговията на САЩ Карлос Гутиерес.

Алан Габриел Гарсия Перес за втори път заема този пост. Той е президент на Перу през периода от 1985 г. до 1990 г., тогава неговото управление приключва с икономически хаос в страната.

1986 г.

Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан.

1929 г.

48 държави подписват в Женева конвенция за военнопленниците.

1914 г.

Започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

Първата световна война (1914 - 1918) се води между двете големи групировки - Тройният съюз и Съглашението (Антанта). Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1913 г.

Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.

Този договор е подписан между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.

Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.

1808 г.

В Цариград е извършен преврат под ръководството на влиятелния русенски аянин Мустафа паша Байрактар.

Целта на преврата е да се възстанови на престола Селим ІІІ. Докато Мустафа Байрактар се опитва да влезе в двореца, Селим ІІІ е удушен. След като дворецът е превзет, султан Мустафа ІV е детрониран, а на негово място е поставен Махмуд ІІ (1808 г.-1839 г.).

1806 г.

Роден е Александър Андреевич Иванов – руски художник.

Учи в Петербургската художествена академия от 1817 г. до 1828 г. при своя баща А. И. Иванов и в класа на А. И. Егоров. През 1830 г. Дружеството за поощряване на художниците го изпраща в Италия, посещава Австрия и Германия. От 1831 г. до 1858 г. живее в Рим, пътува из Италия, Венеция, Неапол, Лондон (1857 г.), среща се с А. И. Херцен. Произведенията му от ранния (петербургски) период: “Приам, изпращащ на Ахил тялото на Хектор" (1824 г.) , Третяковска галерия; "Иосиф, тълкуващ съня на затворените с него в тъмница виночерпец и хлебар" (1827 г.), "Белерофонд в поход срещу Химера",

(1829 г.), "Явяването на Христос пред Мария Магдалина" (1835 г.), Руски музей, Петербург. Ранният му период завършва с картината "Аполон, Хиацинт и Кипарис" - една от първите му работи в Рим.. Върху формирането на светогледа на Иванов в Рим оказва влияние Н. В. Гогол, Н. М. Рожалин и Ф. Овербек. От 1837 г. до 1857 г. работи върху картината "Явяването на Христос пред народа" (днес в Третяковската галерия). Разглежда евангелския сюжет като реално историческо събитие. Създава пейзажните етюди - "Апиевият път при залез слънце"(1845 г.), "На брега на Неаполитанския залив" (края на 40-те - началото на 50-те години), Третяковска галерия. През последното десетилетие от живота си работи цикъла "Библейски ескизи" (акварел, Третяковска галерия). Умира на 15 юли 1858 г.

1794 г.

В Париж са изпратени на гилотината Робеспиер, Сен-Жюст и още 19 френски революционери. Превратът от 27 - 28 юли слага край на диктатурата на якобинците. Якобинците са членове на Якобинския политически клуб в Париж по време на Великата френска революция, които изразяват интересите на радикалната буржоазия.

1402 г.

Войските на Баязид І търпят поражение в битката при Анкара от монголския владетел Тимур (1336-1405 г.). Баязид І е пленен и не след дълго умира. Тимур е монголски хан, когото европейските извори наричат Тамерлан. Той възстановява бейлиците в Анадола и силно ограничава азиатските владения на Османската династия. Османската държава преживява дълбока криза, чиито политически израз е дългата междуособна война за владетелския трон между Баязидовите синове Сюлейман Челеби (1402-1411 г.), Муса Челеби (1409-1413 г.) и Мехмед І Челеби (1413-1421 г.).

На тази дата са родени:

1954 г.

Роден е Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013).

1951 г.

Родена е Наталия Белохвостикова - руска актриса.

Завършва ВГИК през 1971 г., работи в Театър-студията на киноактьора. Снима се във филмите "Край езерото" (1970 г.), "Пей песен, поете" (1971 г.), "Надежда" (1974 г.), "Океан" (1974 г.), "Червено и черно" (1976 г.), "Чаша вода" (1979), "Малки трагедии" (тв, 1980 г.). Етап в творческото й развитие са ролите във филмите на Алов и Наумов - "Легенда за Тил" (1977 г.), "Техеран ‘43" (1981 г.), "Бряг" (1984 г.), "Избор" (1988 г.).

1929 г.

Родена е Жаклин-Бувие Кенеди (1929 - 1994). Съпруга на американския президент Джон Кенеди, а след неговото убийство - на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.

1920 г.

Роден е Андрю Маклаглен – американски режисьор, син на В. Маклаглен.

През 1956 г. снима уестърна “Застреляй този човек". Снима: “Шенандоа" (1965 г.), “Пътеки на Запад" (1967 г.), “Чейзъм" (1970 г.), “Парад на глупците" (1971 г.), “Кехил - шериф на САЩ" (1973г.), “Последният достоен мъж" (1976 г.), “Дивите гъски I “ (1978 г.), “Морски вълци" (1980 г.), “Сахара" (1982 г.), “Кавалерите на дългите сенки" (1984 г.), “Мостът на река Куай" (1989 г.).

1915 г.

Роден е Чарлз Таунс – американски физик, лауреат на Нобелова награда.

От 1931 г. до 1937 г. учи в Гринвил, а от 1937 г.до 1939 г. в Калифорнийския технологичен институт. От 1939 г. до 1948 г. работи във фирмата “Бел телефон", от 1948 г. е в Колумбийския университет, а от 1950 г. е професор там. От 1961 г. до 1966 г. е преподавател в Масачусетския технологичен институт, от 1967 г. ръководи Физическия отдел в Калифорнийския университет в Бъркли. Президент на Американското физическо дружество през 1967 г. Основните му трудове са по квантова електроника. Независимо от А. М. Прохоров и Н. Г. Басов предлага идеята за нов принцип на генериране и усилване на електромагнитните вълни и на тази основа (заедно с колектив) създава първия квантов генератор - мазер. Съвместно с А. Шавлов обосновава възможността за създаване на оптически квантов генератор (лазер). Прилага методите на квантовата електроника и нелинейната оптика в астрофизиката; през 1969 г. открива мазерния ефект в Космоса. Печели нобелова награда за 1964 г.

1874 г.

Роден е Ернст Касирер - немски философ, един от водещите представители на Марбургската школа на неокантианството.

Учи в Берлин, Лайпциг, Хайделберг. От 1896 г. е асистент на Коен в Марбург. Преподава философия в Берлинския (от 1908 г. до 1919 г.) и в Хамбургския университет (от 1919 г. до 1933 г.), негов ректор от 1930 г. Когато Хитлер идва на власт, Касирер емигрира и става преподавател отначало в Оксфордския университет в Англия, после в университета в Гьотеборг, Швеция (1935 г.-1941 г.). През 1941 г. заминава за САЩ. Работи като преподавател в Йейлския, а по-късно и в Колумбийския университет. Още в първите му трудове по история на философията и философия на науката са свързани с “марбургската" интерпретация на Кантовия критицизъм. Умира на 13 април 1645 г.

1868 г.

Приета е 14-ата поправка на Конституцията на САЩ. Тази поправка гарантира граждански права на всички, родени в страната или по-късно натурализирани афроамериканци. Главната й цел е да бъдат дадени права на всички освободени след Гражданската война роби.

1851 г.

Роден е Теодор Липс – германски философ и психолог, естет.

Професор е в университетите в Бон от 1884 г., Бреслау от 1890 г. и Мюнхен от 1894 г. Основател е на Мюнхенския психологически институт. Заедно с В. Вунд и Г. Ебинхаус Липс е един от систематизаторите на немската психология от края на ХIХ век. Изходно понятие в неговата философия е непосредственият психологически "опит"; според него психологията е основа на философията, логиката, етиката и естетиката. По-късно под влияние на феноменологията на Е. Хусерл се опитва да преодолее психологизма.

1849 г.

Роден е Векослав Клаич – хърватски историк, професор от Загребския университет от 1893 г. до 1922 г., почетен доктор на Пражкия университет през 1922 г.

През 1873 г. завършва Виенския университет. Съчиненията му са посветени на средновековната история, историята и географията на Хърватия, средновековната история на Босна, историята на хърватската музика. Неговият основен труд е многотомна история на Хърватия (описваща събитията до 1608 г.). Опитва се да обясни възникването на хърватската държава с прииждането на 7 или 8 племена от хървати завоеватели, които подчиняват славяните и образуват особена привилегирована прослойка от населението, от която се формира господстващата класа на хърватското общество.

1828 г.

Роден е Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко - руски генерал.

Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война от 1877 г. до 1878 г. Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турските войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член на Държавния съвет на Русия от 1886 г. до 1894 г. Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 юли 1828 г.

1812 г.

Роден е Юзеф Игнаций Крашевски – полски писател, предтеча на реализма в полската литература.

Автор е на “селските" романи “Уляна" (1843 г.), “Остап Бондарчук" (1847 г.) и други.

1804 г.

Роден е Лудвиг Фойербах - германски философ-материалист, представител на най-радикалните кръгове на немското общество от 30-те - 60-те години на ХIХ век, идеолог на немските радикали.

След завършване на местната гимназия постъпва в Хайделбергския университет през 1823 г., където изучава теология. След една година напуска Хайделберг и постъпва в Берлинския университет, където слуша лекциите на Хегел. Изпитва известно неудовлетворение от абстрактния характер на Хегеловата философия и започва да се занимава с природни науки. Завършва университета и защитава докторска дисертация на тема “За единния, универсален и безкраен разум" през 1828 г., посветена на Хегел. Става частен доцент в Ерлангенския университет, чете лекции по история на философията, логика и метафизика. За разлика от Хегел, който смята, че логическите категории имат самостоятелно битие, стоящо над природата и историята, Фойербах схваща логиката като теория на познанието, основана на историята на познанието. През 1830 г. издава “Мисли за смъртта и безсмъртието", където се противопоставя на християнските догми и отрича личното безсмъртие. Цялото произведение е атеистично, но изходните позиции на философа са идеалистични. Доказва, че човекът е смъртен, а животът му - временен, преходен. Според Фойербах безсмъртието на човека трябва да се разбира само като продължаване на човешките дела в паметта на живите хора. Вечен, безсмъртен и абсолютен е само родовият, всеобщият, универсалният разум, родовото мислене, родовото съзнание. След издаването на това съчинение Фойербах е уволнен от университета и повече не може да намери преподавателско място в германски университет. Умира на 13 септември 1872 г.

1750 г.

Роден е Филип Фабр Д’Еглантин - френски общественик и политик, участник във Великата френска революция, якобинец.

Работи като провинциален актьор и се заселва в Париж през 1787 г. Фабр Д’Еглантин е известен като автор на комедии, насочени против феодализма. Член е на Клуба на корделиерите от 1790 г. Участник е във въстанието на 10 август 1792 г., член на въстаническата Парижка комуна през 1792 г. Член е на Конвента, взема участие в разработването на републиканския календар. В края на 1793 г. се присъединява към дясното крило на якобинците около Ж. Дантон. Заедно с други дантонисти е осъден на смърт и 5 април 1974 г. е гилотиниран.

На тази дата умират:

1960 г.

Умира Етел Лилиан Войнич - английска писателка от ирландски произход.

Родена е на 11 май 1864 г. След смъртта на баща й, семейството й се премества в Лондон. От 1887 г. до 1889 г. живее в Русия. От 1920 г. в Ню Йорк. Първият й роман "Стършел" й носи световна известност. По романа й е създаден филм, драматизиран е и са поставени 2 опери; на български език е преведен за първи път през 1921 г. След "Стършел" Войнич написва още четири романа: "Джек Реймънд" (1901 г.), "Оливия Летам" (1904 г.), "Прекъсната дружба" (1910 г.), "Събуй обущата си" (1945 г.). Авторка на няколко музикални съчинения, между които ораторията "Вавилон" (1948 г.).

1922 г.

Умира Матю Базил Гед - френски политик.

Един от водачите на Френската социалистическа партия. Противник на Жорес. Министър през 1914 г. и 1915 г.

1849 г.

Умира Карло Алберто- крал на Пиемонт (Сардинското кралство) (1831 г. -1849 г.), от Савойската династия.

По време на революцията от 1848 г. до 1849 г. въвежда умерено-либерална конституция, така наречения Албертински статут. Води политика на компромиси спрямо двете борещи се страни, заради което е наречен “краля на колебанията". Под натиска на национално-освободителното движение обявява война на Австрия; след поражението през 1848 г. -1849 г. се отказва от престола на 23 март 1849 г. и бяга в Португалия.

1808 г.

Умира Селим III - турски султан от 1789 г. до 1807 г.

Провежда военни, административни и финансови реформи; засилва централната власт. Води войни с Франция (1798 г. -1801 г.), с Русия (1806 г. -1812 г.) и с Англия (1807 г. -1809 г.). Убит след еничарски заговор.

1794 г.

Умира Филип Франсоа Жозеф Леба - френски революционер, сподвижник на М. Робеспиер.

В периода на Великата френска революция (1789 г. -1799 г.) е якобинец, от 1793 г. - член на Комитета по обществена безопасност. По време на термидорския преврат се самоубива.

1794 г.

Умира Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер - един от ръководителите на Великата Френска революция, адвокат.

Роден е на 6 май 1758 г. Учи в колежа "Луи Велики" в Париж; завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Приема идеите на просветителите; смята се за ученик и последовател на Ж.-Ж. Русо. Адвокат е в Арас след 1781 г., защитава подсъдими на политически процеси; член е на Араската академия за наука и изкуство през 1783 г. Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Налага се като лидер на якобинците, ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврата на 9 термидор. Осъден е на смърт и гилотиниран.

1794 г.

Умира Луи Антоан Сен Жуст - участник във Великата френска революция, съратник на М. Робеспиер.

Възторжено приветства започналата революция и се включва в политическата борба. През септември 1792 г. е избран в Конвента, влиза в крилото на якобинците. В края на 1792 г. подкрепя смъртната присъда на крал Луи ХVIII. Участва в създаването на якобинската конституция през 1793 г. Като член на Комитета за обществено спасение е един от ръководителите в политиката на якобинската диктатура. Сен Жуст е главният обвинител в процесите срещу жирондистите, ебертистите и дантонистите. Изпратен като комисар заедно с Ф. Леба в Рейнската, проявява твърда воля в борбата с контрареволюционерите през 1793 г. и способства за победата на френските войски при Фльорус на 26 юни 1794 г. По негова инициатива Конвентът приема така наречените Вантозки декрети през 1794 г. След контрареволюционния преврат на 9 термидор е осъден на смърт и екзекутиран заедно с М. Робеспиер.

1750 г.

Умира Йохан Себастиан Бах - немски композитор и органист.

Роден е на 21 март 1685 г. От 1703 г. до 1723 г. работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Творчеството на Бах е връх в изкуството на предкласиците. Автор е на 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и други ("Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др.; около 30 творби, написани по поръчка на светски лица) на теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748 г. -1750 г.). Синовете на Бах също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах.

1741 г.

Умира Антонио Вивалди - италиански композитор, цигулар и музикален педагог.

Роден е на 4 март 1678 г. Учи композиция при Дж. Легренци и цигулка при баща си Дж. Батиста. От 1714 г. ръководи оркестъра и хора на консерваторията "Дела Пиета" във Венеция. Вивалди е виден представител на италианското цигулково изкуство на ХVIII век, утвърдил нов маниер на изпълнение. Майстор на ансамблово-оркестровия концерт - кончерто гросо. Автор е на около 40 опери, кантати, симфонии, църковни творби, повече от 460 концерта, между които прочутият цикъл от 4 цигулкови концерта "Годишните времена" - ранен образец на програмната симфонична музика.

1655 г.

Умира Саваниен Дьо Сирано Дьо Бержерак – френски писател.

Роден е на 6 януари 1619 г. Автор е на фантастичните романи “Другият свят: Комичната история на държавите и империите на Луната" (1648 г. -1649 г., издаден посмъртно 1657 г.) и “Комична история на държавите и империите на Слънцето" (1662 г., посмъртно) и други.

1540 г.

Умира лорд Томас Кромуел (ок. 1485 - 1540) - английски държавник, син на Оливър Кромуел. Предполага се, че е роден около 1485 г. в Патни. От 1533 г. заема най-важните държавни постове при крал Хенри VIII. Съдейства за укрепване на английския абсолютизъм. След редица неуспехи във вътрешната политика, е обявен за държавен изменник.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;