През 1908 г. Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун. Това са административни реформи, наложени на Османската империя от Великите сили за населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Те целят въвеждането на подобрения в администрацията, за да се притъпи недоволството на потиснатото население. По света: през 1302 г. италианският поет Данте Алигиери е лишен от граждански права и е изпратен в изгнание. През 1765 г. в двореца Уайтхол в Лондон е подписан Уайтхолският договор между Великобритания и Прусия. Той слага началото на политическото прегрупиране в Европа в навечерието на Седемгодишната война (1756-1763 г.). През 1915 г. американски войски окупират Хаити. В следващите десетилетия местните управници се сменят с кървави преврати или са убивани. Американците напускат острова през 1934 г. Едва след това е избран първият тъмнокож президент на Хаити. През 1944 г. по време на Втората световна война Ленинград е напълно освободен след 872-дневна германска блокада. Немските войски нахлуват в Съветския съюз през юни 1941 г. и наближават Ленинград от запад и юг, докато финландските съюзници на германците се придвижват от север. Година по-късно на същия ден Съветските войски освобождават задържаните в концлагера Освиенцим. Това е най-големият концлагер (1940-45 г.), създаден от германските нацисти около гр. Освиенцим (немско име: Аушвиц) до Краков. През 1959 г. НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен. Осем години по-късно на 27 януари 1967 г. избухва пожар в американският космически кораб “Аполо 1", при който загиват тримата астронавти на борда - Върджил Грисъм, Роджър Чафи и Едуард Уайт. Същия ден СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ. На 27 януари са родени: През 1756 г. Волфганг Амадеус Моцарт - германски композитор, един от най-великите музикални гении на всички времена.; през 1775 г. Фридрих Шелинг - германски философ, представител на немския класически идеализъм. 1775 г. ; през 1826 г. Михаил Салтиков-Шчедрин - руски писател сатирик, публицист; през 1843 г. Джеймс Уорд - английски психолог и философ; през 1938 г. Александър Чирков - български лекар, хирург, професор. На 27 януари умират: през 1901 г. италианският оперен композитор Джузепе Верди; през 1932 г. българският книжовник Димитър Мишев.

2018 г.

Най-малко 102 души загиват, а над 150 са ранени при силна експлозия в афганистанската столица Кабул.

Взривното устройство се намира в линейка, а експлозията става на полицейски контролно-пропускателен пункт в гъсто населен квартал близо до международни дипломатически представителства.

2018 г.

Президентските избори в Чехия са спечелени от Милош Земан с преднина от 51,36 %.

2018 г.

Президентът Хуан Орландо Ернандес Алварадо полага клетва за своя втори президентски мандат на фона на протестите, водени от Салвадор Насрала, бивш кандидат за Алианса на опозицията срещу диктатурата.

2018 г.

На 91 години умира Ингвар Кампрад, основателят на шведската мебелна верига Икеа (Ikea).

2017 г.

Президентът на САЩ, Доналд Тръмп, издава заповед, забраняваща пътуване до САЩ за 7 мюсюлмански страни и спиране на приема на бежанци.

2016 г.

Атентатори-самоубийци се взривяват в североизточния нигерийски град Чибок, убивайки 13 и ранявайки най-малко 30 други.

2016 г.

Броят на жертвите от ураган, ударил Източното САЩ нараства до 50 души.

2016 г.

Няколко случая на вируса на Зика са докладвани в Дания, Италия, Испания, Обединеното кралство и Швейцария

2016 г.

Хилда Хейне е избрана за президент на Маршаловите острови от Парламента и става първата жена президент на страната. Тя застава на мястото на досегашния президент Кастен Немра, който е свален с вот на недоверие на 26 януари.

2016 г.

Кристиане Тобриа подава оставка като министър на правосъдието във Франция поради различия с президент Франсоа Оланд относно висящо законодателство за тероризъм.

2015 г.

Според годишният доклад Country Risk 2015 на френската компания за кредитно застраховане КОФАСЕ през 2015 г. се очаква ръст от 3.1% на глобалната икономика

2015 г.

На 27 януари 2015 г. новото правителство на СИРИЗА и "Независимите гърци“ отново премахва министерския статут на институцията като я инкорпорира в Министерството на вътрешните работи. За нея отговаря заместник-министърът за Македония и Тракия Мария Коля-Царуха.

2014 г.

Проведени са президентски избори в Хондурас, за 55-ти президент на страната е избран Хуан Орландо Ернандес

2012 г.

Докладчикът на ЕС за ACTA Кадер Ариф е подава оставка в знак на протест, поради липсата на прозрачност при воденето на преговорите и недопускането на обществени организации до обсъждането на законопроекта. Според него споразумението ограничава гражданските свободи.

2001 г.

В Индия става земетресение, в резултат на което умират повече от 13 хиляди души.

1997 г.

Умира Александър Зархи – руски режисьор и сценарист. През 1927 г. завършва Ленинградския техникум по изкуствата. От 1929 г. е в Ленинградската кинофабрика "Совкино" (след това "Ленфилм"), където участва в създаването на сценариите на филмите "Луната отляво" (1929 г.) и "Огненият транспорт" (1930 г.), съвместно с А. Иванов и Й. Хейфиц. Зархи и Хейфиц снимат заедно "Вятър в лицето" (1930 г.) и "Полуден" (1931 г.). Широка известност на двамата носи комедията "Горещи пари" (1935 г.). Те създават още "Депутатът от Балтика" (1937 г.), "Член на правителството" (1940 г.). През военните години снимат "Наричаха го Сухе Батор" (1942 г.), "Малахов Курган" (1944 г.), "Разгромът на Япония" (1945 г.). През 1947 г. Зархи реализира "В името на живота". По-късно поставя "Павлинка" (1952 г.). Екранизира класически литературни творби: "Ана Каренина" (1968 г.), "Градове и години" (1974 г.). Проблемите за творчеството и живота на хората на литературата и изкуството са разработени в "Повест за неизвестния актьор" (1977 г.), "26 дни от живота на Достоевски" (1981 г.), "Чичерин" (1986 г.).

1990 г.

Беларуският език е обявен за държавен език на Беларус. Белоруският език (Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 8–9 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.

1987 г.

Умира Норман Макларен – канадски режисьор и аниматор. Завършва художествена школа в Глазгоу. В периода 1933-1937 г. снима експериментални късометражни документални и мултипликационни филми - “От седем до пет", “Свят без граници". От 1937 г. сътрудничи на Гриърсън. Използва нова техника – рисувана оптическа фонограма: рисунка, непосредствено върху кинолентата. В годините между 1939-1941 г. е в САЩ и експериментира с цветна лента - “Алегро", “Звезди и линии". От 1941 г. по покана на Гриърсън е в Канада като сътрудник на националното киноуправление, в което през 1943 г. създава анимационна секция и снима “Танц на долари" (1943 г.), “Малка фантазия" (1946 г.), “Сега е моментът" (1950 г.), “Съседи" (1953 г.), “Блещукаща пустота" (1954 г.), “Стол" (1957 г.), “Косът" (1958 г.), “Мозайка" (1964 г.). Използва принципа на илюстрация на музикалния ритъм с абстрактни рисунки при създаването на “Вертикални линии" (1960 г.), “Хоризонтални линии" (1962 г.), “Мозайка" (1965 г.). За антивоенния си филм “Съседи" (1953 г.) получава “Оскар".

1983 г.

В Япония е открит най-дълбокия в света подводен тунел (54 км).

1983 г.

Умира Луи дьо Фюнес - френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, град-сателит на Париж. Снимал се е в 147 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 ("Скъперникът").

Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите: "Зелева супа" (1981), "Замразеният" (1969), "Оскар" (1967) и "Големият ресторант" (1967). Режисьор е на "Скъперникът", (който има награда "Сезар" през 1979 г. за творчество), и където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на "Полицаят и полицайките" на 27 януари 1983 г. умира в дома си в Нант от инфаркт.

1980 г.

Отворена е границата между Израел и Египет. Това става за пръв път от 1948 г.

1973 г.

В Париж е подписано Парижкото съглашение за прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам. Подписано е между представители на ДРВ (Северен Виетнам), прокомунистическото временно революционно правителство на Република Южен Виетнам и САЩ. Състои се от 9 глави, 23 члена и 7 протокола към него. Със съглашението е прекратено съществуването на независима Република Виетнам. Двете части на Виетнам са обединени.

1967 г.

Избухва пожар в американският космически кораб “Аполо 1". На борда на кораба са тримата астронавти - Върджил Грисъм, Роджър Чафи и Едуард Уайт. Целта на американската космическа програма Аполо е да приземи човек на повърхността на Луната. В 6:30 часа от искра в кораба избухва пожар, при който загива екипажът. Истинската причина за искрата, довела до този пожар, не е установена. След този пожар са направени множество промени в дизайна и изработката на следващите кораби от серията Аполо. Мисиите след Аполо 1 до Аполо 7 са без екипаж.

1967 г.

СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ. Забранява присвояването на космическото пространство и небесните тела, извеждането в орбита около Земята на обекти с оръжие за масово поразяване и разполагането му на Луната и другите небесни тела.

1959 г.

НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен.

Джон Глен е роден на 18 юли 1921 г. в Кеймбридж, Охайо, САЩ. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас (1943 г.), след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели на ВМФ в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 20 февруари 1962 г. за първи път в САЩ извършва полет около Земята (5 часа) с космическия кораб "Меркурий".

1949 г.

Умира Борис Асафиев – руски музиковед и композитор, акад. на АН на СССР (1943 г.). Завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1908 г.) и Петербургската консерватория в класа на А. К. Лядов (1910 г.), след което работи като концертмайстор на балета в Мариинския театър. Публикува музикалнокритични статии в печата (под псевд. Игор Глебов). Работи като музикален консултант на Театъра за опера и балет "Киров" и ленинградския Малий театър. Участва в създаването на Ленинградската филхармония. От 1919 г. до 1930 г. е в Института по история на изкуствата в Ленинград. От 1925 г. е професор в Ленинградската консерватория. От 1943 г. живее в Москва, ръководител е на научноизследователския кабинет при Московската консерватория и музикалния отдел при Института за история на изкуствата към АН на СССР. Председател е на Съюза на композиторите на СССР от 1948 г. Прави изследвания върху музикалното наследство на М. И. Глинка, П. И. Чайковски, М. П. Мусоргски. Автор е на статии за творчеството на С. С. Прокофиев, Н. Я. Маяковски, Д. Шостакович, А. К. Хачатурян, В. Я. Шебалин, за видни европейски композитори от ХХ в. Разработва теорията за интонацията като изразително-смислова основа на музиката. Автор е на 28 балета, 11 опери, на музика към театрални спектакли, на 4 симфонични романса и камерни инструментални произведения.

1949 г.

Близо до Шанхай се сблъскват два китайски кораба. Загиват 1600 души.

1945 г.

Съветските войски освобождават задържаните в концлагера Освиенцим. Това е най-големият концлагер (1940-1945 г.), създаден от германските нацисти около гр. Освиенцим (немско име: Аушвиц) до Краков. В концлагера са умъртвени или са загинали от глад и болести около 4 млн. души, предимно евреи и поляци. Впоследствие лагерът е превърнат в музей. Включен е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

1944 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Великобритания, СССР и САЩ отправят предупреждение към България да спре помощта за Германия и да изтегли войските си от Югославия и Гърция, за да не бъде третирана като съюзник на Райха.

1944 г.

По време на Втората световна война Ленинград е напълно освободен след 872-дневна германска блокада. Немските войски нахлуват в Съветския съюз през юни 1941 г. и наближават Ленинград от запад и юг, докато финландските съюзници на германците се придвижват от север. До ноември 1941 г. градът е почти напълно обкръжен и комуникациите и линиите за доставки са прекъснати напълно. През 1942 г. 650 000 ленинградчани умират от глад, болести или откъслечни далечни обстрели от немската артилерия. Ограничени доставки на храна и горива достигат до града с шлепове през лятото и с шейни през езерото Ладога през зимата. Доставките поддържат работата на военните заводи на града, докато двата милиона жители едва оцеляват, а един милион деца и болни или възрастни хора са евакуирани. Съветските офанзиви през 1943 г. пробиват частично немската обсада и са последвани през януари 1944 г. с успешна съветска атака, която отблъсква немците на запад от предградията на града, което слага край на обсадата.

1924 г.

Ленин е положен в Мавзолея на Червения Площад

На 21 януари 1924 г. след неговата смърт са получени над 10 000 съболезнователни телеграми някои от който с предложение за мумифицирането на съветсския лидер. На 23 януари проф. Алексей Ижанович Абрикосовун балсамира тялото на Ленин. В същата вечер е възложено на арх. Алексей Шчусев да конструира и построй мавзилея за полагането на мумията само за 3 дни.

1916 г.

Манитоба става първата канадска провинция, в която на жените са предоставени избирателни права.

1915 г.

Американски войски окупират Хаити. В следващите десетилетия местните управници се сменят с кървави преврати или са убивани. Американците напускат острова през 1934 г. Едва след това е избран първият тъмнокож президент на Хаити.

1908 г.

Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун.

Мюрцщегските реформи са административни реформи, наложени на Османската империя от Великите сили за населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Те целят въвеждането на подобрения в администрацията, за да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането им обаче не е предвиден ефикасен контрол и те остават нереализирани.

1901 г.

Умира Джузепе Верди – италиански оперен композитор. Музикалните му способности са открити от селски органист, когато е на 7 години. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.). Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Джузепе Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф".

1897 г.

В Петербург се състои премиерата на балета “Лебедово езеро" на Чайковски.

Пьотър Чайковски е руски композитор, професор. Роден е през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, а след това в консерваторията при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония: “Зимни мечти". Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество; завършва оперите “Войвода" и “Ундина". През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври - увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета", Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула", която по-късно преработва като “Черевички", както и първия си балет “Лебедово езеро" (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните негови произведения - Симфония №4 и операта “Евгений Онегин". Произведенията на Чайковски звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа", “Дама пика" и “Йоланта", балетите “Спящата красавица", “Лешникотрошачката" и много други. Пьотър Чайковски умира през 1893 г. в Санкт Петербург.

1844 г.

Роден е Нюма Дро – швейцарски държавник. През 1881 г. и 1887 г. е президент на Швейцарската конфедерация. Известен е с участието си в дипломатическия конфликт на Швейцария с Германия (1899 г.). Защитава идеята за засилване на централната власт в Швейцарската конфедерация. Въвежда в обръщение термина "етатизъм" за характеристика на "социализма"; разглежда го като тържество на централизма и държавността над свободата и индивидуалността.

1843 г.

Роден е Джеймс Уорд – английски психолог и философ. Професор в Кеймбридж от 1897 г. Критикува материализма, натурализма и атомизма като механистични учения за света. Противопоставя на теизма на тези учения “спиритуалистичния монизъм". Развива идеята за качествените различия между “царствата на природата". Реалният свят според Уорд е съвкупност от взаимодействащи си “духове", монади. В областта на психологията се обявява срещу еволюционизма, психофизическия паралелизъм и асоциатизма.

1836 г.

Роден е Леополд Захер-Мазох – австрийски писател от еврейски произход. Създава сборниците - "Галицийски разкази" (т. 1-2, 1871 г.), "Руски придворни истории" (т. 1-4, 1873-1874 г.), "Виенски придворни истории" (т. 1-2, 1873-1877 г.), "Еврейски разкази" (1878 г.), "Нови еврейски разкази" (1881 г.), "Полски истории" (1887 г.), "Жестоките жени" (т. 1-6, 1907 г.).

1834 г.

На 27 януари 1880 г. Томас Едисон подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка.

Роден на 11 февруари 1847 г., починал на 18 октомври 1931 г. Американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения. Едисон се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093 г.

1826 г.

Роден е Михаил Салтиков-Шчедрин – руски писател сатирик, публицист. Учи в Московския дворянски институт (1836-1838 г.) и в Александровския (Царскоселски) лицей (1838-1844 г.). Пише и публикува стихове още като ученик. След завършване на лицея работи като чиновник във Военното министерство. Увлича се от утопичния социализъм на Ш. Фурие и Сен-Симон.

За своите първи повести “Противоречия" (1847 г.) и “Забъркано дело" (1848 г.) е преследван от властите и е изпратен на служба в уралския гр. Вятка. След смъртта на император Николай I Салтиков е назначен за чиновник за специални поръчения в Министерството на вътрешните работи (1851-1858 г.), след това - за вицегубернатор в гр. Рязан и гр. Твер (1858-1862 г.). След 1868 г. е уволнен от държавна служба и се занимава само с литературна дейност. Заедно с Н. А. Некрасов е един от редакторите на сп. “Отечественние записки". Най-добрите си творби пише през 70-80-те години на ХIХ в.

1823 г.

Роден е Едуард Лало – френски композитор, по произход испанец. Учи в Парижката консерватория цигулка при Ф. А. Хабенека. Автор е на "Испанска симфония" за цигулка, на голямата пантомима "Нерон", балета "Намуна", оперите "Жакерия" и "Иският цар", "Норвежка рапсодия" и др.

1775 г.

Роден е Фридрих Шелинг – германски философ, представител на немския класически идеализъм. Завършва философия и теология в Тюбингенския университет (1790-1795 г.). По това време се сприятелява с Хьолдерлин и Хегел и става техен съмишленик. Защитава магистърска дисертация на тема “Опит за критично и философско тълкуване на най-старата философия за първия произход на злото у човека - Библия, Битие, глава трета" (1792). След завършване на Теологичния факултет защитава дисертация “За подправянето на посланията на Павел от Маркион" (1795 г.).

След завършване на университета работи като домашен учител (1795-1796 г.). В първото си натурфилософско съчинение: “Идеи за една философия на природата като увод в изучаването на тази наука" (1797 г.), разработва проблемите на философията в нейната цялост. Според Шелинг философията се проявява в две форми - като чиста и като практическа. Следващите две натурфилософски произведения - “За световната душа, хипотеза на висшата физика за обяснението на общия организъм" (1798 г.) и “Първи проект за една система на натурфилософия" (1799 г.), полагат основите на философската система на Шелинг и определят основната тенденция на неговото философско мислене. В “Система на трансценденталния идеализъм" (1800 г.) прави систематизация и обобщение на философските си търсения. В следващото си произведение “Изложение на моята философска система" (1801 г.) Започва работа като преподавател по философия в Йенския университет (1801-1803 г.), по-късно ръководи катедра по философия във Вюрцбург (1803 г.).

1756 г.

Роден е Волфганг Амадеус Моцарт - германски композитор, един от най-великите музикални гении на всички времена. Още в детските си години проявява изключителни музикални способности. На 6-годишна възраст той свири удивително добре на клавесин. Баща му решава да предприеме пътуване с него и със сестра му. В Мюнхен и Виена те имат големи успехи. През следващата година посещават Майнц, Франкфурт, Кобленц, Аахен, Брюксел и Париж. Във френската столица младият Моцарт издава първите си 2 композиции. Посещават Англия, Холандия, Швейцария. През 1767 г. Моцарт заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. През 1769 г. отива с баща си в Италия, където най-големите артисти и просветените владетели го приемат радушно. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски", която има голям успех. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион", симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей", която отбелязва преход между първите му творби и зрялото му творчество. Връща се във Виена, където се жени за Констанца Вебер през 1781 г. и същата година представя комичната опера “Отвличане от сарая". През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро", “Дон Жуан", “Cosi fan tutte" (“Така правят всички"), “Вълшебната флейта", а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием".

Освен опери Волфганг Амадеус Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

1756 г.

В двореца Уайтхол в Лондон е подписан Уайтхолският договор между Великобритания и Прусия. Той слага началото на политическото прегрупиране в Европа в навечерието на Седемгодишната война (1756-1763 г.). Великобритания търси в лицето на Прусия военен съюзник, способен да се противопостави на Франция. От своя страна Прусия иска с помощта на Великобритания да укрепи позициите си в борбата с Австрия и Русия. По договора страните се задължават с обединени сили да не допуснат нахлуването на чужда държава в германските територии. Отговор на този договор е Френско-австрийски договор, сключен във Версай през май 1756 г., към който през януари 1757 г. се присъединява и Русия.

1671 г.

Отряд на английския пират Хенри Морган превзема и разграбва град Панама.

1302 г.

Данте Алигиери е лишен от граждански права и е изпратен в изгнание.

Данте Алигиери е италиански поет. От 1295 г. участва активно в политическия живот на Флоренция. От 1302 г. живее в изгнание. Първите му поетични творби са свързани с школата долче стил нуово ("Нов живот" - автобиографично произведение в стихове и проза, в което възпява любовта си към Беатриче). Световната си известност дължи на "Божествена комедия" (1307-21 г.), съставена от 100 песни в 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай". Написана в алегоричен стил, поемата съчетава средновековните възгледи с идеите на настъпващия Ренесанс, сочи пътя за моралното и политическото възраждане на човека. Чрез нея се утвърждава тосканското наречие като литературен език на Италия. С философския трактат "Пир" поставя началото на художествената проза на италиански език. Пише и трактати на латински език - "За народната реч", "За монархията".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"