(За ФБ) Добрич се връща в пределите на България, след като по силата на Крайовската спогодба на 25 септември 1940 г. градът е освободен от румънска окупация

Днес е празникът на Добрич - на днешния ден градът празнува възвръщането си към България. По силата на Крайовската спогодба на 25 септември 1940 г. градът е освободен от румънска окупация. След почти четвъртвековно румънско владичество Южна Добруджа е върната отново в пределите на Отечеството. През 1396 г. султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд в Битката при Никопол. Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари. На тази дата през 1869 г. в румънския град Браила  е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН). На същата дата през 1915 г. в хода на Първата световна война за главнокомандващ армията е назначен ген. Никола Жеков, а за началник-щаб ген. Константин Жостов. През 1918 г. - в София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина.

2006 г.

Споразумение за сътрудничество по граничните въпроси е подписано между България и Украйна. От българска страна споразумението е парафирано от министъра на вътрешните работи Румен Петков, а от украинска от председателя на Държавната гранична служба там Микола Литвин.

МВР е отправило предложение до Европейската комисия за подпомагане дейността на Граничния контролен център Бургас. Според министър Петков това ще спомогне за засилването на граничния контрол в района. Микола Литвин смята, че подписаното споразумение ще засили контрола в северозападната част на Черно море, и така ще се противодейства на международната организирана престъпност.

1998 г.

Бордът на директорите на МВФ одобрява 3-годишното споразумение с България, според което на страната ни се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара. Ангажиментите на България са: до средата на 1999 г. да се закрият губещите предприятия, да стартира приватизацията на Булбанк и Експресбанк, да се подготвят за продажба Хебросбанк и ТБ Биохим, постепенно да се ликвидират субсидиите в областта на енергетиката, да се либерализират пазарите за селскостопанска продукция.

1990 г.

В периода 22 - 25 септември се провежда ХХХІХ конгрес на Българската социалистическа партия (БСП), на който е приета платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в "модерна лява партия на демократичния социализъм", програма за действие, устав, решение по символите и обръщение "Мир, ред, спасение". Александър Лилов е преизбран за председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП), а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси.

България става член на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ).

Двете организации са създадени през 1944 г. с подписването на споразумение между страните членки на ООН. Фондът започва своето реално съществуване от 1946 г. с 36 страни членки и статут на специализирано учреждение към ООН. В момента страните членки на МВФ са приблизително 200. Основните цели на фонда са да съдейства за стабилността на валутните курсове, за премахване на валутните ограничения и по международни валутни въпроси, да предоставя временни финансови помощи и спомага за растежа на международната търговия.

1932 г.

Провеждат се общински избори в София.

На тях гласуват 44 000 от 64 000 избиратели. Работническата партия печели 19 съветници, Народният блок - 12, Сговорът на Александър Цанков – 4.

Софийският окръжен съд утвърждава избора, но касира 15 съветници от Работническата партия, а съветниците на Сговора на Александър Цанков подават оставка и са заменени с националлиберали. Столичният общински съвет остава в минимален състав. За кмет е избран Харалампи Орошаков (демократ).

1921 г.

В периода 25 - 27 септември е проведен учредителен конгрес на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС) в София. За секретар е избран Стефан Цанов, а за главен редактор на печатния орган "Младежко знаме", Цвятко Аврамов.

1918 г.

На 25 септември са помилвани осъдените по Деклозиеровата афера, а на 14 ноември 1919 г. Главният военнокасационен съд отменя присъдите им. По тази афера на 21 октомври 1916 г. са осъдени на 8 до 10 г. затвор 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци.

Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, тогава те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. по тяхно внушение и с тяхна материална подкрепа в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиерова афера не дава очакваните резултати. Вместо да се стъписа пред нея, правителството на д-р Васил Радославов взема крути мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това последва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война чрез арбитражен съд в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер.

В София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина.

На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта. Делегацията заминава за Кюстендил, а Райко Даскалов се отделя и пристига в Радомир, където се присъединява към въстаниците. По-късно Александър Стамболийски също се присъединява към въстаниците.

1915 г.

В хода на Първата световна война за главнокомандващ Действащата армия е назначен ген. Никола Жеков, а за началник-щаб ген. Константин Жостов.

Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен на 25 декември 1864 г. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Към края на войната е на лечение във Виена. Завръща се в България и е уволнен от армията. Съден е за втората национална катастрофа заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) емигрира в чужбина. Умира на 1 ноември 1948 г.

Константин Жостов е военен деец, генерал-майор. Роден е на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. Завършва Военното училище в София, след което и Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб. Включва се като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912–1913 г.) е началник-щаб на Трета армия и на обединените Първа и Трета армия по време на сраженията при укрепените линии Люлебургаз–Бунархисар и Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон за подписване на мирния договор (1913 г.).

1871 г.

Антим VI се среща с българските първенци, членове на смесения съвет, за да обсъдят въпроса за границите на Българската екзархия. В разговорите участват Георги Чалоглу, х. Иванчо Пенчович, Гаврил Кръстевич, х. Николи х. Минчоглу, д-р Стоян Чомаков и Димитър Гешов.

1869 г.

В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН). Учредяването става на специално свикано за целта представително събрание.

1396 г.

Султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд в Битката при Никопол.

Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари. Събралата се в унгарската столица Буда кръстоносна войска пристига под стените на Никопол, където я очаква армията на Баязид І, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич. В ожесточеното сражение християнската войска е напълно разгромена. Голямата част от кръстоносците намират смъртта си в битката. Крал Сигизмунд се спасява с бягство.

<b>На тази дата умират:</b>

1942 г.

Умира Ставре Наумов – български журналист, един от създателите на "жълтия" периодичен печат в България. Завършва френско училище и румънския лицей в Битоля. Следва финансови и търговски науки в Румъния и Франция. Работи като главен счетоводител на застрахователно дружество "Балкан" София. Стамболовист, член е на Народнолибералната партия (генадиевист). От 1882 г. до 1884 г. сътрудничи на вестник "La Bulgarie". Основава вестник "Вечерна поща" (1900-1914, заедно със Ст. Шангов) Главен редактор е на вестник "Дневник" (1902-1944 г.). Един от основателите и директорите е на вестник "Софийска вечерна поща" (1911-1913 г.), вестник "Реч" (1908-1913 г.), списания "Илюстрована седмица" и "Минерва", вестници "АБВ" (1924-1925 г.) и "Неделно АБВ".

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници </b>:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;