Денят 23 януари: 

Умира Илия Бешков (Илия Бешков Дунов) - български художник, карикатурист и илюстратор. Той е брат на Ив. Бешков.

2003 г.

С решение на 39-тото народно събрание от 23 януари 2003 г. ВИХВП е преименуван в Университет по хранителни технологии.

 

1970 г.

България подписва дългосрочна търговска спогодба с Франция за периода 1970- 1974 г.

 

 

1963 г.

Умира Гьончо Георгиев Белев - български писател. Роден е на 12 юни 1889 г. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в. "Вечерна поща". Става делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни съчинения: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др.

 

 

1958 г.

Умира Илия Бешков (Илия Бешков Дунов) - български художник, карикатурист и илюстратор. Той е брат на Ив. Бешков. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство "Н. Павлович". Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота ("Словото на Бешков", сб., 1965 г.).

 

 

1955 г.

Умира Иван Димитров Камбуров - български музикален публицист, критик и лексикограф. Завършва Русенската мъжка гимназия, след което следва в Лайпцигската консерватория (теория и композиция). От 1922 г. до 1924 г. специализира в Германия и Австрия. Работи като диригент на хорове, учител по музика и военен капелмайстор. Автор е на книгите: “Българска музика" (1926 г.), “Оперното изкуство и нашите оперни дейци" (1926 г.), “Петър Райчев" (1926 г.), “Музикален речник" (1933 г.), “Емануил Манолов" (1935 г.) и др.

 

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в българските 10-а и 16-а

пехотна дивизия са назначени за съветници офицери от Съветската армия.

 

 

1944 г.

Умира Михаил Иванов Маджаров - български публицист, общественик, дипломат, редовен член на БКД (1884 г.). Той е племенник на Г. Бенковски. Завършва Пловдивското българско училище и Роберт колеж в Цариград (1877 г.). Депутат е в Учредителното народно събрание (1879 г.). Михаил Маджаров е един от водачите на Съединистката партия. От 1882 г. до 1885 г. е директор на финансите в Източна Румелия. Бил е редактор във в. “Марица". След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград. През 1889 г. заедно със С. Бобчев редактира сп. “Българска сбирка". Става главен редактор на сп. “Юридически преглед". В различни години е: народен представител (1880-1911 г.; 1919-1931 г.), подпредседател на V ВНС (1911 г.), министър на обществените сгради и благоустройството (1894-1898 г.), пълномощен министър в Лондон (1912-1913 г.) и Петербург (1913-1915 г.), министър на войната (1919 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1919-1920 г.). Михаил Маджаров е активист на Народната партия, русофил, един от редакторите на в. “Мир". През 1902 г. по негова инициатива е създадено Дружеството на българските публицисти. Член е на Славянския институт в Прага. Особено ценни са неговите книги със спомени: “Спомени около епохата. 1854-1878" (т. I, 1942 г.), “Спомени (1854-1889)" (1968 г.).

1941 г.

Умира Добри Христов (Д. Х. Иванов) - български композитор и теоретик, член на БАН (1929 г.). Роден е на 14 декември 1875 г във Варна. За проявени музикални дарби Варненската община го издържа 3 години в Пражката консерватория (ученик на Дворжак). След това става професор в Музикалната академия в София. Композиции: над 250 училищни хорови и солови песни, “Тържествена увертюра “Ивайло" - за откриването на Народния театър (1906 г.), “Тутраканска епопея", (1917 г.), “Литургия на св. Йоан Златоуст" (1925 г.) и др. Теоретични трудове: “Ритмични основи на нашата народна музика" (1911 г.), “Обща теория на музиката" (1924 г.), “Технически строеж на българската народна музика" (1928 г.) и др.

 

1928 г.

Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобеловата награда за литература за 1929 г.

Иван Грозев е роден през 1872 г. Той е поет, драматург, литературен критик и теоретик. Публикува за пръв път през 1896 г., когато в сп. “Българска сбирка" са поместени негови стихотворения. От началото на 20-те години започва да се занимава с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. Ив. Грозев изнася лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет. Сътрудничи на сп. “Хиперион". Умира през 1957 г.

 

 

1923 г.

Със закон е възстановен Хасковският окръг, а Рилският, Бачковският, Троянският, Преображенският и Клисурският манастир са признати за отделни общини.

 

 

1913 г.

В хода на Балканската война 1912-1913 г. започва настъплението на турските войски при Чаталджа. То е успешно отблъснато от авангардите на българските 4-а и 10-а пехотна дивизия.

1904 г.

Приет е Закон за Университета, с който Висшето училище е превърнато в Университет.

1886 г.

В Букурещ започват преговори между България и Сърбия за подписване на мирен договор, който официално да сложи край на Сръбско-българската война (1885 г.). Начело на българската делегация е назначен османски дипломат, но преговорите фактически се водят от втория делегат Иван Ев. Гешов (на снимката).

1878 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил.

Същия ден английското правителството начело с Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите. Целта е да бъде предотвратен пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

 

Енциклопедии - LAROUSSE

 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;