На тази дата жестоко е потушен поредният опит на българите от Берковско, Пиротско и Белоградчишко да се надигнат срещу османската власт, след като са разгромени в Чипровската клисура. Водачите на въстанието бягат към Влашко и Сръбско. Завършва визитата на Бил Клинтън в България - това е първото посещение на действащ американски президент у нас се състои през 1999 година.

2021 г.

46 души загиват след като пътнически автобус се самозапалва на АМ "Струма“ край Боснек.

2009 г.

Йорданка Асенова Фандъкова полага клетва за кмет на Столична община, с което става първата жена на този пост. По професия тя е учител. Член е на ПП ГЕРБ. За периода 2005-2009 г. е заместник-кмет на Столичната община. От 27 юли 2009 г става министър на образованието, младежта и науката. На 15 ноември 2009 година спечелва изборите за кмет на Столичната община.

Дават се български имена на множество географски обекти (н. Студена, н. Радуил, н. Устина), които се намират на Антарктическия полуостров.

1999 г.

Приключва тридневното официално посещение на президента на САЩ Бил Клинтън в България. Това е първата визита на действащ американски президент в страната. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов отправят послания към българския народ на митинг пред храм-паметника "Св. Александър Невски".

1944 г.

Министерският съвет приема постановление, което предвижда да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по т.нар. Народен съд, ако имат активно участие във войната срещу Германия. Постановлението е по доклад на военния министър Дамян Велчев.

То е обнародвано на 1 декември 1944 г. Целта му е да запази от преследване поне част от кадровите военни, но БРП (к) се противопоставя. От 4 до 7 декември тя организира митинги и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е отменено.

1944 г.

Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за "фашистки прояви". Сред тях са Богдан Филов (на снимката), Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.

1935 г.

Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти.

1935 г.

Започва дейността си 53-тото правителство на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен служебен кабинет, който многократно е преустройван.

Георги Кьосеиванов е държавен деец и дипломат. Роден е на 19 януари 1884 г. в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), управляващ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 г. до 1929 г. е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград. От 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази длъжност остава до 1 октомври 1944 г. До смъртта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.

1931 г.

Завършва конференция на Централния добруджански акционен комитет. По време на нея се стига до разцепление и се оформят два комитета: първият - от групата на Петър Вичев, Иван Русев и Иван Томов, а вторият (комфракция) - от Иван Георгиев, Асен Панев, Димитър Ганев.

Централният добруджански акционен комитет е учреден в края на ноември 1929 г. в София. Той е основан от група леви дейци начело с д-р Петър Вичев, отстранени от съюза "Добруджа" на неговия 13-ти конгрес (от 8-10 ноември, Разград).

1921 г.

Правителството учредява Комитет по проблемите на руските бежанци в състав: митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 000 000 лв. за издръжката на 3000 руски деца.

Като резултат от Гражданската война в Русия, от 1919 г. до края на 1923 г. в България пристигат над 35 000 руски бежанци. Настаняването им в страната става без споразумения и под натиска на Съглашенската комисия и на ОН. Съгласно клаузите на Ньойския договор България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжена сила. Ето защо войниците и офицерите

от руската армия формално са разоръжени и допуснати в качеството им на “бежанци" на базата на специално съглашение, подписано между българското и южноруското правителство. До средата на 1923 г. емигрантите се издържат със средства от френското правителство и от руски държавни финанси отпреди 1917 г., останали в чужбина. Под влияние на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към ОН в края на 1922 г. в България се създава специализирана държавна институция, занимаваща се с проблемите на русите – Комитет за руските бежанци, подчинен на Министерството на външните работи и изповеданията и със смесен българо-руски състав на служителите му. Българската държава заделя от бюджета си по около 11–12 000 000 лв. годишно, което съставлява над 2/3 от всички суми, необходими за издръжка на нуждаещите се руски емигранти. България се присъединява към инициативите на ОН за урегулирането на юридическия статут на руските бежанци. На базата на Съглашението от 12 май 1926 г. тя им издава Нансенови паспорти, осигуряващи им право на свободно излизане и влизане в приелата ги страна при наличие на съответна редовна виза. Парламентът одобрява и приетата през октомври 1933 г. Конвенция за международния статут на руските бежанци, регламентираща правата им на труд, образование на родния език и други. На базата на специални облекчения за приемането на българско поданство до началото на 1940 г. 5253 руси стават български граждани. Същевременно е изградена и мрежа от руски обществени организации. В края на 20-те години техният брой е 80, до 1944 г. достига над 100. Сред тези организации са Съюзът на руските инвалиди, Руският Червен кръст, Дружеството за осигуряване на висше образование на руските младежи зад граница и други.

1916 г.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ (5 декември по нов стил).

Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на река Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Дунавската армия получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ. Форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.

1916 г.

Поради конфликт с фелдмаршал Макензен, командващият Трета армия генерал-лейтенант Ст. Тошев е сменен с генерал-лейтенант Стефан Нерезов.

Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Учи във военното училище в София и във Военната академия в Торино. След включването на България в Първата световна война е назначен за главнокомандващ 9-та пехотна Плевенска дивизия, която под негово ръководство става най-добрата дивизия в

българската армия. В края на войната Стефан Нерезов командва Първа армия. От 1919 г. до 1920 г. той е началник–щаб на Българската армия.

1877 г.

На 23 ноември (11 ноември по стар стил) в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разбива турската отбрана при село Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на генерал Й. В. Гурко, за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд.

От 31 октомври 1877 г. за командващ на отряда е назначен генерал Йосиф Гурко. Планът за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е одобрен на 7 ноември 1877 г. от император Александър II.

През 1877-1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1837 г.

Берковският мюдюрин (турски подуправител стоящ начело на подоколия, в която влизат голям брой села) организира настъпление срещу въстаниците в Чипровската клисура и ги разгромява. Една група начело с Кръстьо Нешин успява да достигне до Сърбия, а Върбан Панов се насочва към Влашко, но е заловен и обесен.

В годините 1834 г. – 1837 г. избухват Берковско–пиротските въстания. Те са бунтове на българското население от Северозападна България. Повод за този бунт е неизпълнението на обещаната от Високата порта аграрна реформа. Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.

Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига няколко хиляди души. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз

Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество. Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ.

1708 г.

Православната църква анатемосва украинския хетман Иван Мазепа за това, че изменя на Петър I.

Иван Степанович Мазепа (1644 – 1709 г.) е хетман на Украйна в периода 1687-1708 г. Израства и получава възпитание в полския кралски двор. От 1682 г. до 1686 г. е генерален есаул. След като става хетман, се стреми да откъсне Украйна от Русия; води тайни преговори с Швеция и Полша. По време на Северната война (1700-1721 г.) преминава на страната на шведите (1708 г.) и след поражението им в Полтавската битка (1709 г.) бяга заедно с Карл ХII-ти в Турция.

На тази дата са родени:

1942 г.

Умира Тодор Кулев – български държавен деец, юрист. Той е роден в Габрово. Учи медицина в Санкт Петербург, право в Берн и Страсбург, Франция. Завръщайки се в България, работи като адвокат в Търново. През 1911 г. става доцент по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", пет години по-късно и професор. Тодор Кулев участва активно в създаването на Народния сговор и в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. След осъществяването му се включва в Демократическия сговор. Председател е на ХХI-вото Обикновено народно събрание (1923–1926 г.). В правителството на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 г. – 15 май 1930 г.) е министър на правосъдието. Автор е на трудове в областта на съдебното дело: "Наказателно-правна вменяемост", "Престъпността на малолетните", "Правосъдие и администрация" и други.

1937 г.

Роден е Радован Павловски – поет. Роден е в Ниш. Следва право и филология в София. Първата му стихосбирка - "Суша, сватба и преселение" (1961 г.), е посрещната добре от критиката в Скопие. Следват: "Кораб" (1965), "Високо пладне" (1966), "Климат и лира" (1966 г.), "Страна на езера" (1969 г.), "Слънце, за което змията не знае" (1972 г.), "Пир" (1973 г.), "Зърна" (1975 г.), "Мълнии" (1977 г.), "Стража" (1980 г.), "Чума" (1984 г.), "Юношата, който спи по пладне" (1987 г.). Негови книги са преведени на над 30 езика.

На тази дата умират:

1926 г.

Умира Марин Бъчеваров – първият български професор по астрономия. От 1893 г. е професор по астрономия, ректор е на Софийския университет от 1895 г. до 1896 г. и от 1904 г. до 1905 г., Марин Бъчеваров е основател на Метеорологичната станция (1887 г.) и на Астрономичната обсерватория (1894 г.) в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;