На тази дата през 1945 г. завършва работа Потсдамската конференция на страните - победителки от Втората световна война. През 1940 г. след капитулацията на Франция генерал Шарл де Гол напуска страната, започва френската съпротива.

През 1934 г. Адолф Хитлер се провъзгласява за фюрер и получава цялата власт в страната. Открит е Беломорско-Балтийският плавателен канал (1933 г.). Построен е от 100 000 затворници. През 1930 г са създадени руските въздушно-десантни войски. Британски експедиционен корпус прави десант в Архангелск, в помощ на Бялата гвардия (1918). През 1909 г. на въоръжение в армията на САЩ е приет първият боен самолет.

2016 г.

Кола-бомба се взривява и убива 26 души в покрайнините на Бенгази.

2015 г.

Пети ден стотици емигранти от Африка и Близкия изток щурмуват Тунела под Ла Манш, в опити да проникнат нелегално във Великобритания. Френската полиция използва срещу нарушителите сълзотворен газ.

2014 г.

Според обявена статистика броят на загиналите палестинци от началото на израелската операция в ивицата Газа надминава 1600 души. По данни на ООН конфликтът в ивицата Газа до този момент е взел около 300 детски живота предствляващи 30% от общите жертви - 187 момчета и 109 момичета, като най-малко 203 от тях са на възраст под 12 г.

2013 г.

Саманта Пауър става новият представител на САЩ в ООН.

2012 г.

Кофи Анан се оттегля като специален представител на ООН в Сирия.

2011 г.

Италия отзовава посланика си от Сирия.

2011 г.

Норвегия прекратява военните си действия в Либия.

2011 г.

Президентът на САЩ Барак Обама подписва приетия от конгреса закон за държавния дълг, предотвратявайки по този начин технически дефолт на страната. За последните две години 2,8 трлн. долара бюджетен дефицит на САЩ е повече отколкото за предните десет години.

2006 г.

Финландия депозира при италианското правителство ратифицирания от нея договор за присъединяване на България – Румъния към ЕС.

2006 г.

Най-дълго управлявалият лидер на Куба Фидел Кастро претърпява успешна стомашна операция. Преди да постъпи в болницата за извършване на операцията 79-годишният държавен ръководител упълномощава брат си - Раул (на снимката) да поеме част от задълженията, свързани с управлението на Куба. Това провокира сред световната общественост въпросът какво се случва с Куба след ерата на Кастро. Всеобщото мнение е, че каквото и да се случи с Кастро - управлението на Куба ще бъде поверено на неговия брат - Раул. Експертите оценяват Раул като по-прагматичен от по-големия си брат, но считат че не притежава дори наполовина нито харизматичното му излъчване, нито умението за общуване, но и не изключват Раул да направи неочакваното и да започне един предстоящ и истински преход в Куба.

2004 г.

Започва проектът за Уикипедия на астурски език

1990 г.

Започва окупацията на Кувейт от Ирак, която довежда до намеса на войски на ООН, които след по-малко от шест месеца принуждават иракският президент Саддам Хюсеин да признае поражението си и да изтегли войските си.

1946 г.

Основана е Световната федерация на асоциациите за съдействие на ООН /1946 г./. Това е неправителствена организация, която обединява националните организации на над 80 държави.

1945 г.

В Потсдам завършва работата си последната международна конференция на страните победителки във Втората световна война. Потсдамската конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания започва на 17 юли 1945 г. В нея участват Чърчил (заменен от Клемент Атли), Хари Труман и Сталин. Решено е мирните договори със сателитите да се подготвят от Съвета на министрите на външните работи (СМВнР) на СССР, САЩ, Великобритания, Франция и Китай, а мирните договори да се подпишат само с признати демократични правителства. Решават се най-важните международни въпроси, възникнали след Втората световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във Втора световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша, за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР и др. Германия губи 25 % от териториите си.

1940 г.

След капитулацията на Франция генерал Шарл де Гол напуска страната. Започва френската съпротива.

1939 г.

Алберт Айнщайн, разтревожен, че германските учени разработват мощна атомна бомба, използвайки уран, пише на президента Рузвелт с настояване да разреши започване на атомни проекти. Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 г. На 15-годишна възраст той напуска училище. През 1896 г. влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място. През 1901 г. получава швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. През 1905 г. открива теорията на относителността. Той напуска Бюрото за патенти през 1909 г. През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. През 1914 г. Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото й потвърждаване. През 1921 г. получава Нобелова награда за физика. По-късно се премества в Съединените щати

и постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 г.

1934 г.

След смъртта на германския президент Хинденбург, Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер и получава цялата власт в страната. Адолф Хитлер е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия . В периода 1933 г. - 1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 г. - 1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участва в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба" (“Mein Kampf"), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила, Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди през 1925 г. За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) през 1921 г., които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове" (30 юни 1934 г.). Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург, Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер". Обявява всички политически партии, организации и профсъюзи извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните" елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1933 г.

Открит е Беломорско-Балтийският плавателен канал. Построен е от 100 000 затворници.

1930 г.

Създадени са руските въздушно-десантни войски.

1923 г.

Излиза протокол за пълно сливане на демократи и радикали в единна партия Съюз на демокрацията.

1918 г.

Британски експедиционен корпус прави десант в Архангелск, в помощ на Бялата гвардия.

1917 г.

Генерал Радко Димитриев напуска руската армия поради избухналата революция. Радко Димитриев е военен деец и генерал от пехотата. Роден в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., а след Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война от 1885 г. е помощник началник-щаб на Западния корпус. Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години и се включва във военното управление на страната, като началник-щаб на армия (1904–1907 г.) и началник на трета Военноинспекционна област (1907–1912 г.). По време на Балканската война от 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а по време на Междусъюзническата война от 1913 г. е помощник-главнокомандващ Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война от 1914–1918 г. си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ.

1909 г.

На въоръжение в армията на САЩ е приет първият боен самолет.

1878 г.

На 30 юли и на 2 август излизат журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си. Това обаче не важи за черкезите и извършилите престъпления против християните. Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Започва узаконяване преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите( аграрен преврат).

1876 г.

По време на игра на покер в Дакота е убит легендарният военен разузнавач Дивия Бил.

1870 г.

Открито е лондонското метро - най-старото в света.

1824 г.

В Ню Йорк е открито Петю авеню, което става място на най-скъпите и изискани магазини в Манхатън.

1802 г.

Наполеон Бонапарт е обявен от френския Сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник. Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, завзет от англичаните. Френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия в битката при Аустерлиц и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на две зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, а през 1809 г. побеждава Австрия. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия, но е принуден да отстъпи и се връща обратно във Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната. Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1769 г.

Испанският капитан от армията Гаспар де Портола и монахът - францисканец Хуан Креспи основават Лос Анджелис.

1560 г.

Руската кавалерия разгромява рицарите от Ливонския орден в битката при Ермес.

1552 г.

Договорът от Пасау дава религиозна свобода на всички протестанти, живеещи в Германия.

257 г.

Римският Папа Св. Стефан I напуска папския престол, който заема от 12 май 254 г. Той е един от първите папи, които императивно се намесват в делата на други църкви. Влиза в остър спор с картагенския епископ Киприан за кръщението на еретиците. Подкрепян от църквите в Африка, Сирия и Мала Азия, Киприан настоява, че кръщението на еретиците не е действително и при влизането си в Църквата, те трябва да бъдат кръщавани повторно. Папата, подкрепян от църквите в Александрия и Палестина, приема кръщението на еретиците за действително и ги приема в общение само след опрощаване на греховете чрез ръкополагане. Заплашва епископите в Мала Азия със спиране на общението, ако не утвърдят римската практика. Опит за помирение на двете страни прави св. Дионисий, епископ на Александрия. Спорът заглъхва от само себе си след смъртта на папата.

216 г. пр. Хр.

Kартагенската армия, начело с Анибал, разбива при Кана 80-хилядната армия на Рим. Това е най-тежкото поражение на римската армия в цялата й история. В сражението армията на Картаген изгубва 5700 войници, а римляните - около 50 000 души. Тактическият план на Анибал и до днес се изучава във всички военни академии като класически образец

На тази дата са родени:

1934 г.

Роден е Валерий Биковски - руски летец космонавт. От 14 до 19 юни 1963 г. лети на "Восток - 5". Полетът продължава 119 ч. Космическият кораб извършва 81 обиколки около Земята, като изминава 3,3 млн. км. На 16 юни 1963 г. излита и "Восток - 6", пилотиран от В. В. Николаева-Терешкова. Двата полета се осъществяват едновременно.

1932 г.

Роден е Питър О’Тул - английски актьор от ирландски произход. На 12 години напуска училище и започва работа. Следва в Кралската академия за драматично изкуство, играе в различни английски театри и на Бродуей. Бързо се издига във филмовия свят. Участва във филмите "Отвлеченият" (1959 г.), "Белите сенки" (1960 г.), "Невинните диваци" (1960 г.), "Лорънс Арабски" (1962 г.), "Томас Бекет" (1964 г.), "Лорд Джим" (1965 г.), "Библията" (1965 г.), "Как да откраднем милион?" (1966 г.), "Нощта на генералите" (1966 г.), "Екатерина Велика" (1967 г.), "Лъвът през зимата" (1968 г.), "Да накладеш огъня" (тв, 1969 г.), "Войната на Мърфи" (1971 г.), "Човекът от Ла Манча" (1972 г.), "Управляващата класа" (1973 г.), "Петкан" (1974 г.), "Розовата пъпка" (1975 г.), "Фокстрот" (1976 г.), "Зората на Зулу" (1979 г.), "Калигула" (1980 г.), "Живот на карта" (1980 г.), "Моята последна година" (1982 г.), "Пигмалион" (тв, 1983 г.), "Последният император" (1987 г.), "Височайши духове" (1988 г.), "Дъщерята на Ребека" (1991 г.), "Един добър човек сред другите" (1993 г.), "Пътешествията на Гъливер" (1996 г.), "Истинска история" (1997 г.), "Фантоми" (1998 г.), "Историята на отец Дамиен" (1999 г.), "Последната завеса" (2001 г.).

1892 г.

Роден е Джак Уорнър - американски филмов продуцент, съосновател с брат си Хари на филмовата компания “Warner Brothers Pictures" и неин президент от 1956 г.

1865 г.

Роден е американският изследовател Матю Хенсън (1865 - 1940). През 1909 г. заедно с Робърт Пири за първи път достигат Северния полюс.

1842 г.

Роден е Алфред Рамбо - френски историк. През 1897 г. става член на Академията на обществените науки. От 1881 г. е професор по нова история в Сорбоната. В периода 1895-1903 г. е сенатор, а от 1896 г. до 1898 г. - министър на народното образование и изкуствата . Специализира руска история в Русия. Автор е на трудове върху френско-руските и френско-германските отношения. Заедно с Е. Лавис е редактор и един от авторите на многотомната "Обща история от IV в. до наши дни" (1-12 т., 1893-1901 г.). Негови трудове са и "Византийската империя през Х в." (в която е отделено място и за средновековна България), "Константин Багренородни", "Епична Русия", "История на Френската революция" и др. Умира на 10 ноември 1905 г.

На тази дата умират:

1945 г.

Умира Пиетро Маскани - италиански композитор. Роден е на 7 декември 1863 г. в Ливорно. Възпитаник е на Миланската консерватория, където е ученик на Понкиели и на Саладино. След като дирижира оркестрите на различни малки италиански сцени, става директор на музикалния музей “Личео Росини" в Пезаро (1895-1902 г.). Неговата опера “Селска чест" е представена в Рим през 1890 г. Автор е на оперите “Ирис" (1898 г.), “Паризина" (1913 г.), “Малкият Марат" (1921 г.) и др., на оперети, произведения за оркестър, филмова музика. Маскани е един от основоположниците на оперния веризъм.

1934 г.

Умира Паул фон Бенекендорф унд фон Хинденбург - немски генерал, политик. Роден е на 2 октомври 1847 г. Като млад офицер участва във Френско-пруската война (1870-1871 г.). От 1903 г. е главнокомандващ армия. През 1911 г. е пенсиониран. След избухването на Първата световна война отново е зачислен във войската, назначен е за главнокомандващ на съсредоточената в Източна Прусия осма армия. Заедно с ген. Ерих Лудендорф (началник на неговия Генщаб) разбива и унищожава настъпващите руските войски край Таненберг и Мазурските езера. Победите на фон Хинденбург се митологизират от германската преса и помагат за израстването му в кариерата. В края на август 1916 г. той оглавява Върховното военно командване, а ген. Лудендорф е назначен за първи интендант. С решителни мерки двамата военачалници издигат властта си над контрола на имперското правителство и кайзера. В началото на ноември 1918 г., за да спаси монархията в Германия фон Хинденбург съветва Вилхелм II да напусне страната, а самият той предлага услугите си на новосформираното правителство за разгрома на революционното брожение в империята и за мирното завръщане на фронтовите войски в родината. След смъртта на президента Фр. Еберт кандидатурата му за овакантения пост е издигната от десните партии и на проведените през 1925 г. избори с 14,6 срещу 13,7 млн. гласа побеждава кандидата на т. нар. Ваймарска коалиция центриста В. Макс. Като президент въпреки многократно декларираните си монархически убеждения коректно спазва в началото на мандата конституцията. Без запитване до Райхстага през март 1930 г. назначава за канцлер водача на центристите Х. Брюнинг и поставя началото на разпада на парламентарната система и установяване на президентски режим в Германия. В съперничество с А. Хитлер и други политици печели президентските избори през пролетта на 1932 г. и получава втори мандат. Подкрепен е от центристките партии и от социалдемократите, докато Германската национална и националистическа партии гласуват за Хитлер. След изборите утвърждава президентския режим на управление и за по-малко от една година сменя трима канцлера (на 1 юни 1932 г. канцлер Брюнинг е сменен от Фр. фон Папен, който сдава властта на 3 декември на ген. К. фон Шлайхер, а на 30 януари 1933 г. за райхсканцлер е назначен А. Хитлер). След като фон Хинденбург умира, Хитлер приема функциите на държавен глава.

1923 г.

Умира Уорън Хардинг - американски политик и 29-и президент (1921-1923 г.) на САЩ от листата на Републиканската партия. Вътрешната политика на президентството му е подчинена на монополите и се характеризира с разрастване на корупцията и обогатяване на търговците и спекулантите. Провежда политика на експанзия в Далечния изток и Латинска Америка.

Роден е на 2 ноември 1865 г. в Корсика, днес Блуминг Гроу, Охайо.

1922 г.

Умира Александър Греъм Бел – американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. През 1876 г. изобретява телефона. Той е създател на фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона.

1921 г.

Умира Енрико Карузо. Той е италианският певец, тенор. Роден е на 25 февруари 1873 г. в Неапол. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене от 1891 г. при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово" през 1894 г. , след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Солист е в Миланската “Ла Скала" (1900-1901 г.), солист на нюйоркския театър “Метрополитен опера" (1903-1920 г.). Един от най-известните певци в света. Изпълнява всякакви тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето", “Трубадур", “Аида" от Верди), Неморино (“Любовен елексир" от Доницети), Фауст (“Мефистофел" от Бойто), Канио (“Палячи" от Леонкавало), Туриду (“Селска чест" на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми", “Тоска", “Манон Леско" от Пучини), Дон Хозе (“Кармен" от Бизе), Лионел (“Марта" от Фр. фон Флотов).

1823 г.

Умира Лазар Карно - граф и пер, френски държавник и военен деец, инженер, математик. Роден е на 13 май 1753 г. в Ноле. По време на Великата френска революция е член на Комитета за обществено спасение. Организатор на републиканската армия. През 1795 г. става член на Директорията. Министър е на войната през 1800 г. и министър на вътрешните работи през 100-те дни на Наполеон.

1819 г.

Умира създателят на първата парна машина Джеймс Уат (1736 - 1819).

1788 г.

Умира Томас Гейнсбъроу - английски живописец и график. Той е роден на 14 май 1727 г. в Садбъри, Съфолк. Смята се за най-големия (заедно с Дж. Рейнолдс) английски майстор на портрета от ХVIII в. Негови творби са "Синьото момче"( 1770 г.) , портрет на херцогиня де Бофорт, (около 1770 г.), "Пердита", (1781 г.) и др.

1589 г.

Умира Анри III - френски крал от 1574 г., последният представител на династията Валоа. Той е роден на 19 февруари 1551 г. във Фонтенбло Избран е за крал на Полша и за велик княз на Литва през 1573 г. След смъртта на брат си - френския крал Шарл IХ, се завръща във Франция, за да заеме престола. Бори се срещу хугенотите и срещу представителите на Католическата лига.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;