През 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание се създава Военна прокуратура към МВР. През 1984 г. се открива големият електрифициран ЖП пръстен София – Горна Оряховица – Русе – Варна – Бургас – Пловдив – София. През 1895 г. в периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него. На 19 март са родени: писателят Петър Славински, Огнян Герджиков; Иван Куртев – педагог, политически и държавен деец. На тази дата умират: драматургът Константин Мутафов; Руси Стоянов Русев –литературен историк и критик; Константин Димитров Мутафов –драматург, театрален критик и преводач. 

 

2018 г.

Туристически автобус с около 40 българи се е преобръща в района на град Марса Алам в Египет. 20 от пътниците са пострадали. Петима от тях са с фрактури, а останалите - с охлузни рани. Египетски медии отбелязват, че българските туристи се чувстват добре и не се налага пострадалите да останат в болница.

 

 

2008 г. 

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Мигел Анхел Моратинос "за изключително големите му заслуги за присъединяването на Република България към Европейския съюз.“

 

2001 г. 

На 19 и 20 март на посещение в България е директорът на Федералното бюро за разследвания (ФБР) Луис Фрий.

Федералното бюро за разследвания (ФБР) е федерален разследващ орган на САЩ. Създаден е през 1908 г. за разследване нарушенията на федералното законодателство, гражданските права и вътрешната сигурност. Седалището на Федералното бюро е във Вашингтон.

Луис Фрий е роден на 6 януари 1950 г. в Ню Джърси. През 1974 г. получава правна диплома от университета Ръджърс. През 1975 г. приема назначение за агент на ФБР. През 1981 г. е повишен в асистент-окръжен прокурор в Южния окръг на Ню Йорк. През 1984 г. завършва и Нюйоркския правен университет. На 6 август 1993 г. Фрий става директор на ФБР след одобрение от сената и предложение от тогавашния президент Бил Клинтън.

 

 

2001 г.

Временно изпълняващият длъжността генерален директор на Българското национално радио Александър Бразицов уволнява Лили Маринкова и Петър Волгин и заменя стачкуващите журналисти с верни на ръководството кадри от програма “Христо Ботев". Това е отговор на заплахата на стачкуващите, че ще обявят гражданско неподчинение. Програмите на радиото се превръщат в правителствени хроники. В продължаващия конфликт са уволнени още 17 журналисти. След няколко месеца спорът приключва с решение на Висшия административен съд, че при избора на новия директор на Българското национално радио не са спазени изискванията на закона. На 28 май НСРТ избира за нов генерален директор Поля Станчева, която преди това е оглавявала пресцентъра на Министерския съвет.

 

 

1984 г. 

Открива се големият електрифициран ЖП пръстен София – Горна Оряховица – Русе – Варна – Бургас – Пловдив – София.

 

 

1976 г. 

Публикува се Закон за устройство на съдилищата.

 

 

1951 г. 

С указ на Президиума на Народното събрание се създава Военна прокуратура към МВР. Военна прокуратура е военно учреждение в системата на прокуратурата, осъществяващо функциите и компетенциите на прокуратурата във въоръжените сили.

 

 

1925 г. 

По искане на властите е получено разрешение от Антантата България да свика временно 3000 наборници за потушаване на евентуален комунистически бунт. На 24 април е дадено разрешение за увеличаване на контингента до 10 000 души в срок до 31 май.

 

 

1923 г. 

Формира се съставът на Четвърти Държавен съд с председател Петър Михов. Михов е председател на Софийския окръжен съд. Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция. Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители. На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода. Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища. Членове на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър. След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител. При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване. От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване. Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни и 4 запасни. С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.

 

1895 г.

В периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). На конгреса се създава Македонски комитет – легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на Константин Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Данаил Николаев, Йосиф Ковачев, Борис Сарафовов, Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си взаимодействат. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-ия си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Христо Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.

 

На тази дата са родени:

1946 г.

Роден е Огнян Герджиков – юрист и държавен деец. През 1971 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски". Oт 1979 г. е преподавател в същия факултет.Първоначално е старши асистент, а след това започва да се издига в йерархията като доцент и професор. Специализира във Виенския университет и в института “Макс Планк" в Хамбург.

Герджиков изнася лекции и доклади в Ягелонския университет в Краков, в Европейския институт в Саарбрюкен, в Женевския университет, в института “Макс Планк" и Търговската палата в Хамбург.

През 1991-1993 г. е първи заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски", а от 1993 г. до 1994 г. заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски". В периода 1996 – 2000 г. Герджиков е председател на Фондация “Св. Климент Охридски". Ръководител е на Катедрата по гражданско – правните науки при Юридическия факултет към същия университет (1993 – 1997 г. и от 2000 г.).От 1997 г. до 2000 г. е член на Комисията по обществени науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет. От 1999 г. е председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара. От май 2001 г. той е ръководител на юридическия екип на Национално движение “Симеон II". Депутат е в ХХXIX Народно събрание.

На 5 юли 2001 г. проф. Огнян Герджиков е избран за председател на ХХXIX Народно събрание.

Автор е на многобройни научни публикации – монографии и статии в български и чуждестранни издания. На изборите за народни представители проведени през 2005 година Огнян Герджиков е избран за депутат от НДСВ.

 

 

1936 г.

Роден е Иван Куртев – педагог, политически и държавен деец. Завършва педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Работи като учител и рехабилитатор в училище за глухи деца в София. В периода 1957–1963 г. той е преследван и изселван по политически причини. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. От 1991 г. Куртев е председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия (СДП). Главен секретар е на Националния координационен комитет на СДС. На XI конференция на СДС е избран за председател на Контролния му съвет. Депутат е в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Заместник-председател е на ХХXVIII Народно събрание.

 

 

1909 г. 

Роден е Петър Славински – български писател, драматург. В периода 1933–1936 г. той работи в дирекция “Храноизнос". След това заема административни служби в Столичната община до 1944 г. На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Той ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. През 1946–1951 г. е председател на Клуба на културните дейци, а през 1946–1950 г. е главен секретар на Българо-унгарското дружество. От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Година по-късно Славински е директор на Държавния музикален театър “Ст. Македонски". От 1955 г. той живее и твори в Балчик. За пръв път печата през 1927 г. във вестник “Ехо". Негови съчинения са: “Фрина" (1935 г.); “Последният щурм" (1969 г.); “Пратеник на свободния свят" (1959 г.); “Претворена земя" (1970 г.); “Тайни" (1960 г., в съавторство с Б. Дановски); “Победени хоризонти" (1966 г.); “Слънчев извор" (1962 г.); “Живот за живота" (1965 г.); “Огънят и спомените" (1975 г.); “Птици долитат при нас" (1977 г.) и “Далечни далечини" (1977 г.).

 

 

На тази дата умират:

2016 г.

Умира бившият депутат от "Атака" Павел Чернев. Юрист по образование, Чернев е роден на 10 юли 1969 г. в столицата. Участва в студентските движения за демокрация и гласност. Гради политическа кариера първо във ВМРО, а после - в "Атака".

 

 

1988 г. 

Умира Руси Стоянов Русев – български литературен историк и критик. През 1923 г. той завършва английска филология (бакалавър) в университета “Виктория" в Манчестър. Няколко години по-късно специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк. След като се завръща в България работи като учител в София и лектор и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английски и американска литература. Русев е автор на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели (В. Уулф, О. Хъксли, Дж. Джойс). Основно работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българската литература. Той е един от първите преводачи на най-добрите драми на У. Шекспир. Русев е автор на “Граматика на английския език" (1934 г.), “Българо-английски речник" (1947 г.), “Английски пословици и българските им съответки" (1967 г.).

1946 г. 

Умира Константин Димитров Мутафов – български драматург, театрален критик и преводач. Той завършва гимназия в родния си град и драматична школа във Флоренция. Негови са драмите “Иуда" (1914 г.), “Пленникът в Трикери" (1917 г.), “Дядо Климе" (1917 г.), “Омуртаг" (1925 г.), “Над живота" (1906 г.), “Убитата лисица" (1933 г.). Той е автор и на 2 тома детски пиеси (1928 г. и 1929 г.). Мутафов има и редица разкази, печатани в периодични издания.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";