През 1878 г. Томас Едисон патентова грамофона. Американският изобретател в областта на електротехниката е основател на някои от големите електротехнически компании. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване през 1882 г. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. В Мичиган е основана компанията “Келог", най-големият производител на зърнени храни в света (1906).  

2018 г.  

При нова серия въздушни удари срещу контролирания от опозиционните сили на Дамаск анклав Източна Гута са убити 45 души. 

2018 г. 

Поройни дъждове причиняват частично срутване на огромно сметище в околностите на столицата на Мозамбик, при което загиват 17 души. 

2017 г. 

Кола-бомба експлодира в район Вададжър в Могадишу, Сомалия, убивайки 20 души и ранявайки още 50. 

2017 г. 

SpaceX успешно изстрелва ракета "Falcon 9" от космическия център "Кенеди", изпращайки космически кораб "Дракон" до Международната космическа станция. Успешно е възстановен и първия стадий на изстрелването. 

2017 г. 

Откриват се азиатските зимни игри в Сапоро Дом, Япония. В събитието участват над 2000 спортисти от 31 страни, включително Северна Корея. 

2015 г. 

Египетски войски навлизат на територията на Либия в направление на град Дарна под контрола на "Ислямска държава“ 

2013 г. 

Министър-председателят на Тунис Хамани Джебали подава оставка във връзка с изострени социални протести. 

2012 г. 

Сирия и Египет взаимно отзовават своите дипломати. 

2012 г. 

Иран спира доставката на нефт на британски и френски компании. 

2008 г. 

Пет дни преди края на своя мандат, Фидел Кастро обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. 

1986 г. 

Космическа програма на СССР: В околоземна орбита е изстреляна космическата станция Мир — първата изследователска станция за дълго обитаване. 

1938 г. 

Завършва работа първата в света полярна станция “Северен полюс –1". 

1906 г. 

В Мичиган е основана компания “Келог", най-големият производител на зърнени храни в света. 

1878 г. 

Томас Алва Едисон патентова грамофона. Томас Алва Едисон e американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател е на големи електротехнически компании. От 12 годишна възраст работи като вестникар и по-късно като телеграфист. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щат Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и много други); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия през 1883 г. Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване през 1882 г. До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения. 

1878 г. 

Ото фон Бисмарк произнася реч пред Райхстага, в която заявява желанието си да бъде посредник при организирането на предстоящия европейски конгрес (Берлинският конгрес). Впоследствие той е избран за председател. Ото фон Бисмарк (1815–1898 г.) e пруски и германски държавен деец, създател на германската държава. Обединява Германия "отгоре" по пътя на три последователни войни (Пруско-датска 1864 г., Австро-пруска 1866 г. и Френско-пруска 1870–1871 г.). Райхсканцлер е на Германия от 1871 г. до 1890 г. Във вътрешната и външната си политика защитава интересите на юнкерите и едрата германска буржоазия. Стреми се да наложи хегемонията на Германия в Европа. Първоначално насърчава Русия да започне Руско-турската война 1877–1878 г., но на състоялия се от 1 юни до 1 юли в Берлин конгрес застава на страната на нейните противници. Самият конгрес е свикан по настояване на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, също и на Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България чиято съдба се решавала там, нямала представители. Западно- европейските страни не одобряват подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 г. и настояват за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия е принудена да приеме преразглеждането на Санстефанския договор. Като председател на Берлинския конгрес Ото фон Бисмарк улеснява ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатират най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремят да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването й от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили се бори за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излизат и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не е обърнато внимание. 

1855 г. 

Александър II става руски император. Александър II (1818 г.-1881 г.) е руски император от династията Романови, най-големия син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. ( 3 март 1861 г.) отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и други области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.). В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля". 

1807 г. 

Арестуван е Аарон Бур, вицепрезидент на САЩ в годините 1801-1805. Той е арестуван по обвинение в измяна. Според обвинението той планира да нахлуе в Мексико и да установи там свой режим. 

1797 г. 

Наполеон и папа Пий VI подписват Толентинския договор, според който Болоня, Анкона и Ферара се присъединяват към Франция. 

1726 г. 

В Русия е учреден Върховният таен съвет. Той е висше държавно съвещателно учреждение в Русия в периода 1726-1730 г. Състои се от осем души. Създаден е от Екатерина I (на снимката) като съвещателен орган, който има за задача да решава най-важните държавни въпроси. Опитва се да ограничи самодържавието в своя полза, но е разпуснат от императрица Анна Ивановна. 

1674 г. 

Сключен е Уестминстърският мир. Чрез него се слага край на Третата англо-холандска война. Англия е принудена да подпише договора поради това, че парламентът не отпуска повече средства за провеждането на войната. Англичаните са обезкуражени от факта, че холандската флота успява да превземе повече от 550 английски кораба, както и от това, че Холандия успява да си възвърне контрола над Нов Амстердам през 1673 г. Това може лесно да бъде счетено за загуба от страна на Англия, която инициира войната, в която холандците причиняват неочаквано големи финансови разходи за Англия. Според мирния договор Нова Холандия се счита вече за английско владение, а Суринам, завладян от холандците през 1667 г., остава холандска колония, затвърждавайки статуквото от 1667 г. 

356 г. 

Констанций II Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя.Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337-361 г. Втори син е на император Константин I Велики и Фауста. Роден е на 7 август 317 г. в Илирия. Баща му го издига в ранг цезар на 13 ноември 324 г. в Никомедия. По време на смъртта на Константин Велики е на източната римска граница където води военни действия срещу персите. Новината за смъртта на баща му го кара да препусне към Константинопол за да участва в подялбата на империята. Първи от братята си се оказва там и веднага е въвлечен или организира дворцовия заговор целящ осигуряването на имперска власт само на синовете на Константин I (Константин II, Констанций ІІ и Констанс) и отстраняването на другите наследници (Далмаций и Анибалиан). Този заговор известен като "Клането на принцовете" е в противоречие с истинското завещание на Константин Велики което веднага е подправено. Стабилната подкрепа на армията и придворните евнуси осигуряват бързата победа на Констанций ІІ и неговите братя. Далмаций и Анибалиан са несправедливо обвинени в отравянето на Константин Велики и избити заедно с повечето членове на техните семейства (пролетта-лятото 337 г.). Тримата братя се събират в Панония (септември 337) за да поделят империята. Констанций ІІ получава източните провинции Египет, Гърция и Тракия. По-късно принуждава Констанс да му отстъпи Илирик. Постоянното военно напрежение и тежките данъци обезсилват страната и въпреки че като цяло равновесието се запазва резултатът от дългото му властване е по-скоро отрицателен. 

На тази дата са родени: 

1878 г. 

Роден е Кристофър Упдал – норвежки писател. Дебютира като поет лирик (сборник “Песни", 1905 г.). Издава сборник “Свещен огън" (1920 г.), цикъл романи “Танц в царството на мъглите" (т. I, Х, 1911-1924 г.). 

1859 г. 

Роден е Сванте Август Арениус - шведски физико-химик, автор на теорията за електролитната дисоциация (1887 г.), която е едно от най-големите обобщения в химията от ХIХ в. През 1903 г. получава Нобелова награда за физика. Завършва Упсалския университет. Работи във Физическия институт на АН в Стокхолм (от 1882 г.), професор е в Стокхолмския университет (1895 г.) и директор на Нобеловия институт (от 1905 г.). През 1901 г. става член на Шведската АН , почетен директор на университетите в Кеймбридж, Оксфорд, Бирмингам и др. Теорията за електролитната дисоциация обяснява връзката между електрическата проводимост и реакционната способност на електролитите. На нея се основават изследванията в областта на разтворите на В. Оствалд, Я. Вант-Хоф и др. Теорията на Арениус не отчита сложните взаимодействия на разтворените частици една с друга и с разтворителя; нейните количествени изводи се отнасят само за силно разредени водни разтвори. Арениус прави важни открития в областта на учението за скоростта на химичните реакции. Съставя уравнение, което свързва скоростта на реакцията с температурата (1889 г.). Занимава се с изследвания по астрономия и астрофизика, проучва приложението на физико-химичните процеси. Автор е на хипотеза за вечността на живото вещество и за пренасянето на зародишен живот от една планета на друга. 

1843 г. 

Родена е Адела (Аделина) Пати - италианска оперна певица (колоратурен сопран). Семейството й емигрира в САЩ. Започва да пее на 8-годишна възраст и в продължение на 2 години изнася над 300 концерта. На 18 години гастролира в "Ковънт Гардън" (Лондон) в операта "Сомнамбула" на В. Белини и се превръща в сензация. Триумфира по сцените на Брюксел, Париж, Санкт Петербург, Милано, Монте Карло, Мадрид. В репертоара си има 42 опери. Хонорарът й е $ 5 000 за спектакъл; притежава собствен луксозен влак (1881 г.) и частен театър в Южен Уелс (1886 г.). Джузепе Верди я нарича "най-великата оперна певица". Адела Пати умира на 27 септември 1919 г. 

1824 г. 

Роден е Константин Дмитриевич Ушински - руски педагог демократ, създател на научната педагогика в Русия. Завършва Юридическия факултет на Московския университет (1844 г.). Професор в Ярославския Демидовски лицей (1846-1849 г.), преподавател и инспектор на класовете в Гатчинския институт за сираци (1854-1859 г.), инспектор на класовете (зам. директор по учебната работа) на Смолния институт (1859-1862 г.). Основа на неговата педагогическа система е изискването за демократизация на народното образование и идеята за народностно възпитание. Разглежда труда като условие за всестранно развитие на личността. Централно място в образованието определя на родния език. В дидактиката прокарва идеята за възпитаващо обучение, разработва принципите за избиране на учебния материал и методите за обучение в зависимост от възрастовите особености на децата. Педагогическите му идеи са изложени в книги за първоначално четене в клас “Детски свят" (1861 г.) и “Родно слово" (1864 г.). Негов фундаментален труд е “Човекът като предмет на възпитанието. Опит за педагогическа антропология" (2 т. а, 1868-1869 г.). 

1821 г. 

Роден е Август Шлайхер - германски езиковед. Професор е в Пражкия (от 1850 г.) и Йенския (от 1857 г.) университет. Представител е на натуралистичната школа в езикознанието, оформила се под влияние на възгледите на Ч. Дарвин и диалектиката на Хегел. Към езиковите явления и процеси Шлайхер прилага законите на диалектиката на Хегел (разполага в триада основните типове морфологическа структура на езиците), разглежда езика като организъм, който трябва да се изследва с методите на естествените науки, представя идеята за деградацията на езиците и схемата на “родословното дърво" на индоевропейски езици. Сравнителният метод за изучаване на езиците, който използва, подготвя учението за фонетичните закони на младограматическата школа. Трудовете на Шлайхер изиграват значителна роля в развитието на индоевропеистиката, основните задачи на която той вижда в реконструкцията на общоиндоевропейски език. Един от първите лингвисти, които се занимават с изучаване на живите езици (между тях и литовски) и диалекти; изследва и славянски езици. В труда си “Компендиум на сравнителната граматика на индогерманските езици" (ч. 1-2, 1861-1862 г.) излага най-пълно за своето време системата на индоевропейските езици. 

1743 г. 

Роден е Луиджи Бокерини - италиански композитор и виолончелист. Утвърждава виолончелото като солов инструмент. Автор е на около 30 симфонии и около 400 камерно-инструментални произведения, съчинения за виолончело и др. Сонатите и концертите на Луиджи Бокерини са класически образци на соловата инструментална музика от ХVIII век. 

1551 г. 

Роден е Анри III - френски крал (от 1574 г.). Избран е за крал на Полша и за велик княз на Литва през 1573 г. След смъртта на брат си – френския крал Шарл IХ, се завръща във Франция, за да заеме престола. Бори се срещу хугенотите и срещу представителите на Католическата лига. 

1473 г. 

Роден е Николай Коперник - полски астроном, създател на хелиоцентризма. Учи астрономия в Краковския университет (от 1491 г.), продължава обучението си в Болоня, Италия. Работи като преподавател по математика в Рим. Следва медицина в Падуа, след което се завръща в родината си (1505 г.) и постъпва в монашески орден. Същевременно продължава със заниманията си по астрономия. Своята астрономическа система създава още през 1512 г., но едва през 1543 г. (на 70-годишна възраст) успява да публикува съчинението си “За въртенето на небесните сфери" (“De revolutionibus orbium coelestium libri VI"), от което успява да види само един екземпляр в предсмъртния си час. Съчинението е забранено от Католическата църква от 1616 г. до 1828 г. Коперник се отказва от приетото в течение на векове схващане за Земята като център на Вселената. Обяснява видимите движения на небесните тела - около оста си и около Слънцето, в т. ч. и на Земята. 

На тази дата умират: 

2016 г. 

Умира Умберто Еко - италиански писател, философ-семиотик и медиевист. Най-известен със своите романи и есета.Отличен е с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет "Св. Климент Охридски“ (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002). 

2016 г. 

Умира Харпър Ли - американска писателка. Тя е известна с творбата си "Да убиеш присмехулник“ – една от класиките в американската литература, която печели Пулицър и е обявена за най-добрия роман на всички времена във Великобритания. 

1973 г. 

Умира Йожеф (Джозеф) Сигети - унгарски цигулар. Дебютира на 13-годишна възраст в Берлин. През 1917 г.-1924 г. ръководи майсторски класове в Женевската консерватория. От 1940 г. живее в САЩ. Неговите изпълнения на творби на Й. С. Бах, В. А. Моцарт, Л. Бетовен, Й. Брамс, С. Прокофиев, Б. Барток, А. Казели и др. се отличават с дълбочина на интерпретацията и техническо съвършенство. Автор е на транскрипции за цигулка и пиано. 

1952 г. 

Умира Кнут Хамсун (псевдоним на Кнут Педерсен) - норвежки писател. Първият му роман “Глад" излиза през 1890 г. Той е автор още на романите “Бенони" (1908 г.), “Роза" (1908 г.), “Местечко Сегелфос" (1915 г.), “Плодовете на земята" (1917 г.), “Бродяга" (1927 г.), “Август" (1930 г.). Издава стихове (сборник “Дивият хор", 1904 г.) и публицистика. Последната си книга “По обраслите пътеки" издава през 1949 г. През 1920 г. получава Нобелова награда за литература. 

1951 г. 

Умира Андре Пол Гийом Жид - френски писател. Той дебютира с поезия, повлияна от родоначалника на символизма Ст. Маларме, както и от О. Уайлд: "Тетрадките на Андре Валтер" (1891 г.), "Стихотворения на Андре Валтер" (1892 г.). Слава му донасят първите романи: "Аморалистът" (1902 г.), "Тясната врата" (1909 г.) и "Подземията на Ватикана" (1914 г.). През 1926 г. пътува из Африка и написва книги "Пътешествие из Конго" и "Завръщане от езерото Чад". През 1936 г. посещава СССР, среща се със Сталин, присъства на погребението на Горки. След завръщането си във Франция издава книга "Завръщане от СССР". Написва още няколко романа: "Женевиев" (1936 г.), "Училище за жени" (1944 г.) и др. По време на окупацията на Франция от Германия напуска родината си. Автор е на пиесите "Цар Кандавл" (1901 г.), "Саул"(1903 г.), "Едип"( 1930 г.), "Дневници", очерци, литературнокритическата книга "Достоевски" (1923 г.). Носител е на Нобелова награда за литература за 1947 г. 

1942 г. 

Президентът на САЩ Франклин Рузвелт издава заповед за интерниране на всички американци от японски произход. 

Франклин Рузвелт е американски политик, президент на САЩ (1933-1945 г.), член на Демократическата партия. През 1904 г. завършва Харвардския университет, а през 1907 г. Юридическия факултет на Колумбийския университет. От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк. В периода 1913-1920 г. е помощник морски министър. Заема отговорни постове в различни фирми и банки (1921-1933 г.). През 1921 г. заболява тежко и остава инвалид, но това не пречи на активната му политическата дейност. Избран е за губернатор на щата Ню Йорк през 1928 г. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. През 1933 г. е избран за президент на САЩ, след това е преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича "Нов курс". Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическата криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германския договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика. Провъзгласява "морално ембарго" върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и други материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем - наем; ленд - лийз). След намесата на САЩ във войната на 11 юни 1942 г. подписва съветско-американския договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари1945 г.) конференция. 

1942 г. 

Умира Карлис Зале (Карл Фьодорович) - латвийски скулптор. Учи Петербургската художествена академия (1917-1920 г., в класа на А. Т. Матвеев). Живее и работи в Берлин (1921-1923 г.), след което се завръща в Латвия. Най-големите произведения: Братско гробище в Рига (1924-1936 г., заедно с арх. А. К. Бирзениек) и Паметник на свободата (1931-1935 г.) в Рига. Развива националните традиции в стил "модерн". Ръководител е на скулптурно ателие (1936-1942 г.) и професор в Латвийската художествена академия в Рига. 

1054 г. 

Умира Ярослав Мъдри - велик киевски княз (от 1019 г.), син на княз Владимир Святославич. Докато баща му е жив, Ярослав Мъдри е княз в Ростов, а след това е негов помощник в Новгород. През 1015 г. Новгород спира да плаща данък и прави опит да се отдели от Киев. По време на подготовката за война Ярослав получава известие за смъртта на баща си и за заемането на трона от брат му Светополк. Той воюва за Киев 4 години. Подържа полския крал Болеслав I и печенегите. През 1019 г. след победа край р. Алта Ярослав Мъдри завзема Киев и става велик княз. При него са налице първите признаци за раздробяване на древна Русия. Принуден е да води борба с княз Бречислав, на когото през 1021 г. предава градовете Усвет и Витебск. Опасен противник е и брат му - княз Мстислав Владимирович, на когото отстъпва земите на източно от р. Днепър. След смъртта на Мстислав и след успешни походи в Полша (1030-1031 г.) Ярослав Мъдри разширява границите на западна и северозападна, утвърждава властта си на западния бряг на Чудското езеро, където построява гр. Юриев. През 1040 г. изпраща войски в Литва, а през 1042 г. - в Южна Финландия. През 1036 г. разгромява печенегите край Киев и спира техните набези. През 1043-1046 г. воюва с Византия. След смъртта му руската земя е поделена между 5-мата му синове. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;