Делегация от българи от Източна Румелия връчва през 1878 г. мемоар на Европейската комисия на Великите сили в Пловдив против разпокъсването на българския народ. През 1912 г. при Бунархисар подофицерът Койчо Йончев от  18-и пехотен Eтърски полк, командир на взвод в бойно охранение на полка, отразява атака на две турски роти. В периода 17 - 20 октомври 1912 г. Първа и Трета Българска армия пробиват втората турска отбранителна линия Люлебургаз-Бунархисар. През 1915 г. по време на Първата световна война при село Криволак (днешна Македония), се разразява боят между части на 7-а и 11-а пехотна българска дивизия и 122-а френска дивизия. Българските войски не успяват да пробият отбраната на френските и временно преминават в отбрана.

В периода 14 – 17 октомври 1922 г. чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.  На тази дата са и родени: полковник Марчо Марчев, командир на 6-а пехотна Бдинска дивизия в периода, българският сценарист и режисьор - Анжел Раймонд Вагенщайн, българският театрален и филмов актьор - Апостол Карамитев. На 17 октомври умира Петър Горанов.

2011 г.

За инициативата "Глобален протест" в София се събират само петдесетина граждани. Двойно повече бяха служителите на реда. Неучастието на българското общество в инициативата показва липсата на средна класа в България. Според Меглена Кунева "причина за незрялото общество в България е липсата на независима средна класа. По думите й това са хора, които взимат решение за това какво да правят със себе си, а не просто да получават заплата.“

2007 г.

Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт.

2005 г.

Aнтон Дончев е избран да получи литературната награда "Йордан Йовков". Националната литературна награда се връчва от Община Добрич през пет години, във връзка с юбилейни годишнини от рождението на добруджанския писател Йордан Йовков.

2004 г.

В Беларус се провежда референдум и е решено от конституцията да се премахне ограничението върху броя на президентските мандати, които може да заема едно и също лице.

2001 г.

В периода 15 - 17 октомври в София се провежда III икономически форум за Югоизточна Европа, който обсъжда конкурентноспособността на икономиките на тези страни, ролята на валутния борд и др.

1999 г.

В Германия е намерен оригиналът на списъка на немския индустриалец Оскар Шиндлер с имената на 1200 спасени от него евреи.

1998 г.

Провежда се X конференция на СДС, която приема строго централизиран устав и обсъжда борбата срещу корупцията, интегрирането на малцинствата в управлението, принципите на християндемокрацията, медийната политика и т.н. В резолюцията по вътрешната политика е записано, че СДС е християндемократическа и народна партия по идеология, диалогична, национално отговорна и европейска като поведение. Основните й принципи като народна партия са: свобода, солидарност, справедливост, човешко достойнство и отговорност, яснота и прозрачност в политическия живот и последователност в поведението. Дългосрочната политическа цел е запазване на коалицията ОДС, успех на местните избори, спечелване на следващите парламентарни и президентски избори, запазване мнозинството в НС и успешно съвместно управление на всички нива. Създаден е и Младежки СДС.

1994 г.

XXXVI Народно събрание приключва работата си.

1983 г.

Започва Международният телевизионен фестивал "Златната ракла" в Пловдив.

1981 г.

Във Велико Търново се организира тържествено събрание за честване на 1300- годишнината на българската държава.

1971 г.

В София е създадено Дружеството на физиците.

1949 г.

Установени са дипломатически отношения с Германската демократична република (ГДР).

България и Германия установяват дипломатически отношения на 8 юли 1879 г. Те са прекъснати в края на Втората световна война на 5 септември 1944 г., но са подновени отново, с Германската демократична република (ГДР) на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954 г.), а с Федерална република Германия - на 21 декември 1973 г.

1922 г.

В периода 14 – 17 октомври чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.

Македонска федеративна организация е организация на български бежанци от Македония, основана през есента на 1920 г. по време на Втория велик събор на Съюза на македонските братства, от който се отцепват около 60 делегати начело с арх. Н. Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и др. и образуват Временна комисия на македонските братства в България. В края на 1921 г. се свиква учредителен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели - независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Скоро след това организацията се разделя на две - легална, възглавявана от арх. Н. Юруков, и нелегална - от д-р Ф. Атанасов. През 1921 г. между федералистите и автономистите се постига помирение, фиксирано с протокол, подписан в Тирана. По силата на този акт двете организации поемат задължение да установят своите ръководни органи в албанската столица, за да не се позволява на управляващите среди в България да се месят в тяхната дейност. Примирието обаче се оказва нетрайно. Част от привържениците на Македонска федеративна организация правят опит да създадат своя организация вътре в Македония, но без успех. Друга част от дейците и преминават на служба към сръбските власти и отслабват по този начин и без това незначителното и влияние сред македонските българи. В края на януари 1923 г. легалната федеративна организация се обединява или по-скоро влива в Съюза на македонските братства. Сливат се и печатните им органи - вестниците "Автономна Македония" и "Македония", и вместо тях започва да излиза в. "Независима Македония". И това обединение се оказва краткотрайно. Федералистите започват да издават нов свой печатен орган - в. "Македонско съзнание", който скоро след това застава на сръбски позиции и дори се отпечатва в Белград. Това предизвиква отцепване на част от съмишлениците на организацията, сред които и Т. Паница, които се изявяват като последователни федералисти и формират своя М.ф.о. През пролетта на 1924 г. те влизат в нови преговори с автономистите и постигат единомислие с тях, изразено в Майския манифест на Вътрешната македонска революционна организация от 1924 г. И това обединение се оказва нетрайно, поради което тези дейци се ориентират към единодействие с Българската комунистическа партия. Дейността им престава през 1925 г. след формирането на ВМРО (обединена).

1920 г.

В периода 17 - 20 октомври се състои втори Велик македонски събор в София с участие на 200 делегати от 68 братства. 63 делегати напускат събора и създават Временна комисия (председател д-р Христо Далкалъчев, членове - арх. Никола Юруков, д-р Филип Атанасов, Христо Татарчев и д-р Александър Димитров), която е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави и с орган в. "Автономна Македония" (от 1 декември). Между 17 декември и 20 март специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.

1919 г.

След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия и там е установен протекторат на Антантата начело с френския ген. Шарпи. Гръцка дивизия окупира Ксанти.

1918 г.

Правителството на Александър Малинов (демократи и радикалдемократи) е преустроено в ширококоалиционно и в него са привлечени министри от Народната партия, БЗНС и БРСДП.

1915 г.

През Първата световна война при село Криволак (днешна Македония), се разразява боят между части на 7-а и 11-а пехотна българска дивизия и 122 френска дивизия. Българските войски не успяват да пробият отбраната на френските и временно преминават в отбрана. Съглашенските войски настъпват по долината на Вардар с цел да се съединят със сръбската армия.

1912 г.

В периода 17 - 20 октомври Първа и Трета Българска армия пробиват втората турска отбранителна линия Люлебургаз-Бунархисар.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.

1878 г.

Делегация от българи от Източна Румелия връчва мемоар на Европейската комисия на Великите сили в Пловдив против разпокъсването на българския народ.

На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е  ревизията на Санстефанския договор (3 март 1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части. Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

<b>На тази дата са родени:</b>

1957 г.

Роден е Владимир Любомиров Левчев - български писател, поет, белетрист, публицист, преводач. Син е на Л. Левчев. Първите му стихове са във в. "Народна младеж" (1972 г.) и в сп. "Родна реч". Завършва изкуствознание във ВИИИ (1982 г.) в София. Работи в отдел "Поезия" в изд. "Народна култура" (1982-1990 г.). Издава и редактира сп. "Глас" (от 1989 г.) - едно от първите "самиздатски" издания в България. От 1990 г. завежда отдел "Култура" във в. "Демокрация", от 1991 г. е заместник-главен редактор на "Литературен вестник" (до 1993 г.). Главен координатор е на "Свободно поетично общество". От 1994 г. живее във Вашингтон, САЩ. Преводи: "Крила над черната шахта" от А. Гинзбърг (1983 г.), "Достойно ест" от О. Елитис и "Бхагавадгита" (1987 г., 1989 г.), преводи на Вл. Висоцки, на Д. Кийтс, Т. С. Елиът и др. Негови стихове са публикувани в антологииите "Child of Europe" (1990 г., London) и "Young poets of Bulgaria" (1990 г., London). Автор е на 12 книги на български и английски език: "Аритмии" (1977 г., н. "Д. Дебелянов"), "16 стихотворения" (1981 г.), "Кой сънува моя живот" (1983 г.), "Някой ден" (1983 г.), "Цветя, градове и морета" (1986 г.), "Пейзаж на неизвестен майстор" (1987 г.), "Любовни писма до свободата" (роман, 1998 г.), "Небесни Балкани" (поезия, 2000 г.).

1923 г.

Роден е Апостол Милев Карамитев - български актьор. Завършва ВИТИЗ през 1951 г. Дебютира във филма “Утро над родината" (1951 г.). Играе в: “Под игото" (1952 г.), “Наша земя" (1953 г.), “Песен за човека" (1954 г.), “Героите на Шипка" (1955 г.), “Това се случи на улицата" (1956 г.), “Легенда за любовта" (1957 г.), “Хайдушка клетва" (1958 г.), “Любимец 13" (1958 г.), “Три звезди" (1959 г.), “Нощта срещу 13-ти" (1961 г.), “Специалист по всичко" (1962 г.), “Приключение в полунощ" (тв, 1963 г.), “Рицар без броня" (1966 г.), “Бялата стая" (1968 г.), “Малки тайни" (1969 г.), “Свобода или смърт" (1969 г.), “Сватбите на Иван Асен" (1975 г.). Участва и в постановки на телевизионния театър: “Прикованият Прометей" (1967 г.), “Новият" (1967 г.), “Цената" (1969 г.), “Тойфеловата кула" (1971 г.), “Рожден ден" (1971 г.), “Най-достойният" (1972 г.), “Не подлежи на обжалване" (1973 г.). Умира на 9 ноември 1973 г.

1922 г.

Роден е Анжел Раймонд Вагенщайн - български сценарист и режисьор. Първият му сценарий е съвместно с О. Василев - "Тревога" (1952 г.) за филма на З. Жандов.  Режисира документалните тв филми - "Един куршум и три зърна ориз" и "Под небето на Бак Бо" (1975-1976 г.), "Български дух" (1990 г.). По-известни постижения в игралното кино: "Наша земя" (1953 г.), "Септемврийци" (1954 г.), "Две победи" (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), "Звезди" (1959 г.), "Двама под небето" (1962 г.), "Хроника на едно убийство" (1962 г.), "Веригата" (1964 г.), "Езоп" (1970 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Смърт в розово" (тв театър, 1979 г.), "Борис I" (1984 г.), "Мъгливи брегове" (1986 г.), "Спомени от пепелта" (1993 г.), "След края на света" (1998 г.), "Петокнижие Исааково" (роман, 1999 г.; през 2001 г. на екран излиза филм със същото заглавие, продукция на Германия). Кавалер е на френския "Орден за заслуги към нацията" (1996 г.). Участник е в програмата "Красивите чужденки" за представяне на български автори във Франция (2001 г.).

1897 г.

Роден е полковник Марчо Марчев, командир на 6-а пехотна Бдинска дивизия (14 септември1944 г.-5 декември 1944 г.).

1853 г.

Роден е Иван Петков Славейков - български учител, публицист, обществен и държавен деец. Завършва Робърт колеж в Цариград (1871 г.). Работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). Главен училищен инспектор е в Сливенска губерния (1878-1879 г.). Заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар е на Министерския съвет (1880-1881 г.), кмет е на София (1885 г.). Народен представител е в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19 февруари – 25 април 1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Член е на Българското книжовно дружество и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Сътрудничи на много вестници и списания, редактира в. “Независимост", “Търновска конституция", “Искър" (1886-1887 г.) и “Знаме" (1894-1898 г.). Главен редактор е през 1888 г. на в. “Търновска конституция", орган на Народнолибералната партия. Дипломат е в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.), министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков", папка 46) и статията му “За образованието в българските училища". Написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар" от У. Шекспир. Умира на 21 април 1901 г. в София.

<b>На тази дата умират:</b>

2011 г.

Умира Петър Горанов. Горанов е роден на 19 март 1926 г. Завършва специалност история и философия в Софийския университет през 1950 г. Работи като учител и впоследствие директор на основното училище в Любимец, Хасковско.  След това преподава в НШЗО "Христо Ботев" – гр. Велико Търново. Преподавател е по стопанска история във Висшия финансово-стопански институт. Кандидат е на икономическите науки и доцент от 1963 г. Основава и ръководи катедра "Най-нова история“ във Великотърновския университет – 1965 г. През 1985 г получава титлите Доктор на историческите науки и професор. Заместник-ректор на университета е и ръководител на научноизследователския сектор.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>

<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";</b></i>