През 1943 г. на 17 март четиридесет и трима депутати от мнозинството начело със заместник-председателя на парламента Димитър Пешев изпращат изложение до премиера срещу антисемитските действия на властите. Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си, а на 26 март Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на ХХV Народно събрание с одобрението на царя, но проваля мартенския план за депортация. През 1965 г. се създава Съюзът на архитектите в България (САБ). Министерството на външните работи изгони през 2001 г. трима дипломати от мисията на Москва у нас. На 17 март са родени: поетът Георги Братанов и писателят Пелин Велков (псевд. на Тодор Велков Пеловски). 

 

 

2016 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия престол , "за неговия изключителен принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Светия престол

 

 

2006 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ на:

1. Негово Кралско Височество Принц Консорт Фредерик – лента "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

2. Негово Кралско Височество Кронпринц Фредерик - първа степен с мечове "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

3. Нейно Кралско Височество Кронпринцеса Мери Елизабет - първа степен "за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

4. Негово Кралско Височество Принц Йоаким - първа степен с мечове "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

5. Кристиян Мейдал председател на Парламента на Кралство Дания - първа степене "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

6. Андерс Фог Расмусен министър-председател на Кралство Дания - първа степене "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

7. Бент Бентсен заместник министър-председател и министър на икономиката на Кралство Дания - първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

8. Пер-Стиг Мьолер министър на външните работи на Кралство Дания – първа степене "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

9. Бриан Микелсен министър на културата на Кралство Дания – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

10. Свен Бойе Мадсен извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания в Република България – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

11. Кристиян Дюбвад Далсьо постоянен държавен секретар на кабинета на министър-председателя на Кралство Дания – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

12. Улрик Федершпил постоянен държавен секретар на Министерството на външните работи на Кралство Дания – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

13. Ове Улеруп посланик, лордчембърлейн на Нейно Величество Кралицата на Дания – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

14. Нилс Айскоу Холм личен секретар на Нейно Величество Кралицата на Дания – първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

15. Кай Раш Ларсен началник на военноморския кабинет на Нейно Величество Кралицата на Дания – втора степен с мечове "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

16. Сьорен Людер Якобсен началник на военния кабинет на Нейно Величество Кралицата на Дания – втора степен с мечове "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

17. Кристофер Бо Брамсен директор на Протокола на Министерството на външните работи на Кралство Дания – втора степен "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-датските отношения“

 

 

2001 г.

Трима руски дипломати са обявени за персона нон грата и на 23 март напускат България.

 

 

1997 г.

Служебното правителство начело на България подписва Меморандум с Международния валутен фонд. В него са определени новите условия, при които след политическата криза от декември-януари 1997 г. Международният валутен фонд е готов да продължи работата си в България.

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

 

 

1990 г.

Учреден е Социалистически младежки съюз (СМС). Регистриран е през април същата година. Пръв председател на съюза е Юрий Борисов. Печатен орган е вестник "Лабиринт". След обединението на Социалистическия младежки съюз с Федерацията на българската социалистическа младеж (ФБСМ) през юли 1995 г. в Български социалистически младежки съюз (БСМС) негов председател е Димитър Георгиев.

 

 

1981 г.

В Ню Йорк Държавният сатиричен театър, София, изнася спектакъл, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

 

 

1965 г.

Създава се Съюзът на архитектите в България (САБ). Съюзът на архитектите в България (САБ) е наследник на Българското инженерно архитектурно дружество, основано през 1893 г. Основните цели на Съюза на архитектите в България (САБ) са защита на професионалните интереси на членовете му, гарантиране на професионализма в тяхната дейност, инициатива и участие при изработване на закони и нормативни документи в България, пропагандиране на достиженията на българската архитектура в миналото и днес, осъществяване на връзки с архитекти в други страни.

Съюзът на архитектите в България (САБ) организира конференции, изложби, дискусии по териториално-селищно устройство, архитектура и опазване на културното наследство.

Организацията е съинициатор на Националния музей на архитектурата в гр. Велико Търново (1979 г.), на Международната академия по архитектура със седалище в гр. София (1981 г.), на Камарата на архитектите в България (1991 г.) и на Националната академия по архитектура със седалище в гр. Пловдив (1994 г.). От 1981 г. Съюзът на архитектите в България (САБ) е съорганизатор на Световното Биенале (Триенале) на архитектурата “Интерарх" в София. От 1969 г. Съюзът на архитектите в България (САБ) е член на Международния съюз на архитектите (МСА) и участва активно в неговата дейност. Член е на ИКОМОС и участва в инициативи на Европейския съюз и международни програми като ЕВРОПАН и др.

 

 

1943 г.

На 17 март четиридесет и трима депутати от мнозинството начело с Димитър Пешев изпращат изложение до премиера срещу антисемитските действия на властите. Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на ХХV Народно събрание с одобрението на царя, но проваля мартенския план за депортация.

 

 

1935 г.

Борис Неврокопски е избран за неврокопски митрополит. До този момент е главен секретар на Светия синод, който пост заема от 28 ноември 1931 г.

Борис Неврокопски (светско име Вангел Симов) е висш духовник, митрополит. Роден е на 26 октомври 1888 г. в с. Гявото, Ресенско (днес в Република Македония). Завършва прогимназия в Одрин и Духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашество и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завършва го с научна степен "д-р на богословските науки". Завръща се в България през 1915 г. и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково. След това е учител в Пловдивската духовна семинария. От 1917 г. до 1922 г. е в българската колония в Унгария, която възглавява в църковно–просветно отношение. През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма "Св. Александър Невски". От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария. В средата на декември същата година е ръкоположен за епископ Стобийски. На 8 ноември 1948 г. е убит в двора на митрополията, след като отслужва Света литургия.

 

 

1923 г.

В периода 1 - 17 март се провеждат заседания на българо-югославска комисия в Ниш. На 23 същия месец се подписва споразумение за обща охрана на границата против четите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

 

 

1903 г.

В София 21 български индустриалци основават Съюз на българските индустриалци с орган списание "Индустриален преглед".

Съюзът на българските индустриалци е професионална организация на едрите български фабриканти. Поставя си за задача да отстоява интересите на индустриалците пред държавните институции, да води борба за прокарване на законодателни актове за насърчаване на родната ни индустрия и др. От 1921 г. открива свои околийски клубове в повечето градски центрове, където има поне 5 предприятия. През 1942 г. е преименуван в Общ съюз на българските индустриалци. Пръв председател е Тодор Балабанов (1903–1912 г.). Съюзът преустановява дейността си през 1948 г.

 

 

1901 г.

Излиза първият брой на вестник "Свободна дума" – независим ежедневник, издаван в София до 22 април 1904 г. Вестникът е издание на либералите тончевисти. Заместен е от в. "Свободно слово" (5 май 1904 г. – 3 юни 1912 г.), който е орган на Либералната партия. Излиза в София два пъти седмично.

 

 

1901 г.

С протоколно решение Академическият съвет на Висшето училище в София закупува ценен хербарий от 5500 вида. Самият хербарий е завещан от Стефан Георгиев, професор по ботаника. Георгиев заболява от туберкулоза и се налага да се лекува в Германия.

 

 

1884 г.

Излиза последният брой на вестник "Братство" – обществено-книжовен вестник. Издава се в Русе два пъти месечно от 1 август 1881 г. Редактор и издател е Г. А. Кърджиев. Вестникът е популяризатор на радикал-социалистическите идеи на В. Пелагич в България.

 

 

1872 г.

Българският екзарх Антим I е посрещнат тържествено в Цариград. Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е духовник, първия български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. Завръщайки се от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I води

борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I Велико Народно събрание (1879 г.) в Търново. Умира на 1 декември 1888 г.

 

 

На тази дата са родени:

 

1944 г.

Роден е Георги Братанов – български поет. Завършва журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Работи като журналист и редактор на вестник "Народен другар", кореспондент на вестник "Народна младеж"; главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България (1990-2000 г.). Член е на Съюза на българските писатели (от 28 декември 1984 г.). Носител е на литературните награди "Васил Карагьозов" и "Яворов и Поморие". Поезията му пресъздава основните философско-екзистенциални проблеми на битието, за самотата, хроничния недостиг на топлина и сърдечност. Противопоставя се на атавистичния страх от неизвестното, от ирационалното в човешките инстинкти. Съчинения: "Ще ви потрябвам" (1977 г.), "Молитва към човека" (1983 г.), "Нощни светове" (1988 г.), "Превъзмогване" (1988 г.), "Баладични часове" (1989 г.), "Мираж" (1990 г.), "Хипноза" (1991 г.), "Топъл джаз" (1992 г.), "Изтича времето" (1994 г.), "Върхът на дъното" (1995 г.), "Доминанти", "Осветени пространства", "Нежна революция" (1998 г., роман), "Неравноделен живот" (1999 г., спомени), "Кабиле спи" (2000 г.), "Зъбер" (2000 г.). Умира на 5 май 2000 г.

 

 

1907 г.

Роден е Пелин Велков (псевд. на Тодор Велков Пеловски) - български писател. Завършва медицина в София (1940 г.). Главен редактор (1945-1950 г.) и директор (1950-1965 г.) на издание "Народна култура". Съчинения: "Труд и хора" (1936 г.), "Зелените братя" (1938 г.), "Малките рибари" (1943 г.), "Стълба до небето" (1957 г.), "Загадъчният връх" (1963 г.), "Двама в пещерата" (1964 г.) и др. Умира през 1987 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;