На тази дата през 1876 г. завършва Оборищенското събрание. В него вземат участие 65 представители на революционните комитети на около 58 селища от IV-Панагюрски, революционен окръг в историческата местност Оборище, намираща се на 11 км северозападно от Панагюрище. През 1879 г. е приета Търновската конституция. На тази дата през 1925 г. е извършен атентат в софийската катедрала "Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.). На тази дата са родени: актьорът Константин Василев Кисимов и поетесата Елисавета Багряна. На 16 април умират: Сергей Румянцев (псевд. на Димитър Диловски Митов)- поет; Илия Николов Булев - писател, публицист и учител.

1998 г.

Тридесет и осмото Народно събрание приема концепция за национална сигурност, предложена от правителството на Иван Костов. Тя е подкрепена от 170 депутати, а само 48 (от ПГДЛ) са против.

 

 

1976 г.

Завършва официалното посещение в България на министъра на външните работи на Франция Жан Сованярг.

 

 

1948 г.

Завършва съдебният процес срещу бившия лидер на БЗНС “Врабча-1" Димитър Гичев, обвинен в съдействие за “организиране на въоръжени чети" за борба срещу властта, в даване на нареждания за “организиране на саботажи", в “разпространяване на слухове". Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата.

Димитър Любомиров Гичев е политически и държавен деец. Роден е в Перущица. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Софийската духовна семинария. Влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.) и развива активна антивоенна дейност между войниците на фронта, за което е съден от военен съд. След това се отдава на активна обществена дейност. Издигнат е за окръжен организатор на БЗНС в Пловдивския край (1919-1922 г.). През 1922-1923 г. е окръжен управител в Пловдив. Избран е за народен представител в ХХ Обикновено народно събрание. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност, но няколко месеца по-късно е заловен и подложен на жестоко малтретиране. Пуснат е на свобода след голяма парична гаранция. След атентата в софийската катедрала “Св. Неделя" през април 1925 г. отново минава в нелегалност, без да прекъсва политическата си дейност. Усилията му са насочени към възстановяването на БЗНС и на неговия печатен орган в. “Земеделско знаме" след удара, нанесен на съюза по време на априлските събития 1925 г. От есента на 1925 г. постепенно се утвърждава като лидер на БЗНС “Врабча 1". Под негово ръководство съюзът напуска позицията си за самостоятелна борба и приема сътрудничеството на десните политически партии в страната. След победата на Народния блок в парламентарните избори през юни 1931 г. Гичев е включен в правителството отначало като министър на земеделието и държавните имоти (юни 1931 г. - декември 1932 г.), а след това възглавява Министерството на търговията, промишлеността и труда (декември 1932 - май 1934 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г., поради разтурянето на политическите партии развива полулегална обществено-политическа дейност. Включва се в редовете на легалната опозиция на монархическия режим и се обявява против външнополитическото обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. В началото на септември 1944 г. влиза в кабинета на К. Муравиев като министър без портфейл. След 9 септември 1944 г. е съден от Народния съд, но след едногодишнен затвор е пуснат на свобода. Заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е подложен на ново преследване и получава доживотна присъда. Освободен в началото на 60-те г., но поради сериозно влошеното му здравословно състояние скоро след това умира.

 

 

1925 г.

Извършен е атентат в софийската катедрала “Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.). Той представлява отговор на масовия терор на сговористкото правителство срещу левите сили в страната след държавния преврат на 9 юни 1923 г. до пролетта на 1925 г. Най-напред са смазани Юнското въстание (1923 г.) и Септемврийското въстание (1923 г.), след което се пристъпва към физическото ликвидиране на отделни партийни функционери. В началото на януари 1924 г. е прокаран и Законът за защита на държавата, по силата на който през април същата година са забранени БКП (т. с.) и нейните поделения в лицето на Комсомола и кооперация “Освобождение". В същото положение фактически се оказва и БЗНС. Убийствата на комунисти и леви земеделци не стихват. Една от големите жертви е П. Д. Петков, убит през юни 1924 г. Сговористите също дават жертви. Сред тях е Н. Милев, проф. по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски", и директорът на проправителствения в. “Слово", с голямо влияние сред водителите на ВМРО. В отговор на неговото убийство загиват комунистическите депутати Т. Страшимиров и Х. Стоянов. Убит е и народният трибун В. Иванов, както и журналистът Й. Хербст. При такава обстановка ръководителите на Военната организация К. Янков, Ив. Минков и др., без съгласието на Задграничното ръководство на БКП (т. с.), решават да отговорят на белия терор с червен. Замислят най-различни варианти за ликвидирането на сговористкото правителство. Спират се на убийството на о.з. ген. К. Георгиев, който по онова време е председател на градското бюро на Демократическия сговор в столицата като се надяват, че на неговото погребение ще се стече цялото правителство. Месеци преди това незабелязано от властите те внасят взривни материали в столичния храм “Св. Неделя". На 14 април 1925 г. неочаквано е извършено нападение върху цар Борис III от анархистката чета на Тумангелови в Арабаконашкия проход. Акцията не отменя решението на К. Янков и неговите съратници. На следващия ден привечер в центъра на столицата (при храма “Св. Седмочисленици") е прострелян о.з. ген. К. Георгиев. По време на опелото му в катедралата “Св. Неделя" на 16 април 1925 г. в присъствието на почти цялото правителство взривните материали са запалени, в резултат на което покривът се срутва. От падащите каменни късове на място загиват над 140 души, а десетки други са ранени. Някои от тях през следващите дни също умират от получените рани, поради което броят на жертвите достига около 200 души. Сред тях са и видни военачалници. Нито един от присъстващите министри не загива. Някои от тях получават само леки наранявания. Атентатът заварва цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата.

 

 

1879 г.

Приета е Търновската конституция. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Първата българска конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална.

 

 

1876 г.

Завършва Оборищенското събрание. В него вземат участие 65 представители на революционните комитети на около 58 селища от IV-Панагюрски революционен окръг в историческата местност Оборище, намираща се на 11 км северозападно от Панагюрище. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет трябва да се проведат предварителни събрания за уточняване на някои въпроси по хода на подготовката на Априлското въстание. Ръководните дейци на IV революционен окръг определят Оборище за място на срещата. С цел да не се допуснат шпиони и случайни лица делегатите са снабдени с пълномощни писма от съответните революционни комитети. Делегатите полагат клетва, след което пристъпват към своята работа. Те преглеждат сметките на всяко село, представени от революционните им комитети, и правят равносметка за цялостната подготовка на въстанието. Определят и датата на въстанието (1 май). Избрана е комисия, която да изработи устав и програма, подробен план за въстаническите действия, военни инструкции, прокламации и т. н. След бурни разисквания делегатите приемат предложението на Г. Бенковски (на снимката) и гласуват пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, като с това утвърждават принципа на демократическия централизъм. Оборищенско събрание е най-ярката проява на организираност на българското националнореволюционно движение. Взетите от него решения са направени достояние и на останалите революционни окръзи чрез специално изпратени до тях куриери.

 

 

1873 г.

В Шумен завършва учителски събор. Той е организиран по инициатива на варненско-преславския митрополит Симеон Варненско-Преславски. На събора присъстват 20 делегати - учители от цялата епархия.

 

Симеон Варненско-Преславски е висш духовник, митрополит. Той е роден е в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г.е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г. и от 1902 до 1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Той е депутат в Учредителното събрание от 1879 г., в I Обикновено народно събрание и във II Велико народно събрание и председател на III Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. - 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения се занимава и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които “Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса

I" (1917 г.), “Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български" (1931 г.) и др.

 

 

1872 г.

Делегация от трима български представители - Гаврил Кръстевич (на снимката), Иванчо Пенчович и Георги Чалъкоглу, посещава вселенския патриарх. От името на Антим І те го молят да даде позволението си на българския екзарх да го посети и “да му целуне ръка" в знак на помирение между българи и гърци. Патриархът обещава да предаде молбата на Антим І за разглеждане от Светия синод.

 

 

1404 г.

В писмо до бургундския херцог Филип Добри крал Сигизмунд съобщава за съвместни антиосмански действия на влашкия воевода Мирчо Стари и Константин, който в писмото е наречен “император на България".

Мирчо Стари е воевода във Влашко. Той оказва решителен отпор на османската армия в Ровинската битка през 1395 г. След Никополската битка през 1396 г. е принуден да стане васал, но през 1402 г. отхвърля васалитета. Възползва се от избухналото въстание на Константин и Фружин през 1404 г. и завзема Добруджа. Скоро след това е притиснат от султан Мехмед I и отново признава своя васалитет към османлиите.

 

 

На тази дата са родени:

 

1897 г.

Роден е Константин Василев Кисимов - български актьор. Следва право и философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски" (1921-1922 г.). До 1924 г. играе в “Театър - студио" на И. Даниел. Завършва Драматичната школа при Народния театър “Иван Вазов". Най-характерните му роли в киното са във филмите “След пожара над Русия" (1929 г.), “Безкръстни гробове" (1931 г.), “Грамада" (1936 г.), “Калин Орелът" (1950 г.), “Под игото" (1952 г.), “Героите на Шипка" (1955 г.), “Хайдушка клетва" (1958 г.), “Хитър Петър" (1960 г.), “Стубленските липи" (1960 г.), “Вятърната мелница" (1961 г.), “Българи от старо време" (тв, 1963 г.), “Грамофон и маслини за моите приятели" (тв, 1965 г.).

 

 

1893 г.

Родена е Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – българска поетеса. Завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Известно време е гимназиална учителка. От 1921 г. активно участва в литературния живот на България. През 1927 г. издава стихосбирката си “Вечната и святата". Елисавета Багряна е авторка на “Звезда на моряка" (1932 г.), “Сърце човешко" (1936 г.), “От бряг до бряг" (1962 г.) и др. Поезията й е превеждана на повече от 25 езика. Умира на 23 март 1991 г. в София.

 

 

На тази дата умират:

 

 

1966 г.

Умира Илия Николов Булев - български писател, публицист и учител. Участва в списването на различни учителски, ученически и детско-юношески издания

(“Педагогическа практика", “Венец", “Детски живот", “Просветно единство", “Светулка", “Другарче" и др.). Автор на съчинението “Илия Р. Блъсков" (1934 г.).

 

1949 г.

Умира Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, действителен член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). През 1893 г. завършва филология и история във Висшето училище в София . Работи като учител в Търново и София. В периода 1923-31 г. е секретар, а през 1936-1938 г. е председател на Историко-филологическия клон на БАН. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български юнашки исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от втората половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Най-добрите си качества на изследовател проявява в областта на българската средновековна история и литература: владее старобългарски, гръцки, латински език, познава отлично български и чужди литературни извори, стреми се към задълбочен анализ на всички известни факти. Отделни съчинения “Психологическа христоматия" (1897 г., съвм. с Н. Станев), “Царуването на Бориса-Михаила" (1907 г.), “Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (1920 г.), “Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (1926 г.), “Цар Борис-Михаил" (1921 г.), “История на града Плевен до Освободителната война" (1938 г.).

 

1925 г.

Умира Георги Гъдев – български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913 г.). По време на Първата световна война е командир на ескадрон и проявява изключителна храброст. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".

 

 

1925 г.

Умира Григор Георгиев Кюркчиев - български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Загива при атентата в катедралата “Св. Неделя" в София.

 

 

1925 г.

Умира Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в Първи пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и командир на ЖП дружина. През Първа световна война (1915-1918 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен от армията. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".

1925 г.

Умира Калин Георгиев Найденов - български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор е на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914 г.). От 21 септември 1915 г. до 21 юни 1918 г. е министър на войната.След войната е професор във Военното училище. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".

 

 

1925 г.

Умира Стефан Михайлов Нерезов - български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - началник на щаба на действащата армия. През I световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Загива при атентата в църквата "Света Неделя" в София.

 

 

1925 г.

Умира Иван Тодоров Попов - български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на 22-ри, 27-ми и 8-ми пехотен полк (1893 г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва бригади в 5-та, 7-ма и 9-та пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 2-ри бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1-ва пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13-та пехотна дивизия (юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен представител в ХVII ОНС. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".

 

 

1925 г.

Умира Иван Великов Стойков - български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 1-ва конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на 9-та дивизионна област (1917 г.). Загива при атентата в църквата “Св. Неделя".

 

 

1925 г.

Умира Сергей Румянцев (псевд. на Димитър Диловски Митов) - български поет. През 1916 г. завършва гимназия в Плевен. Учител по литература му е Н. В.

Ракитин, който го насочва към творчеството на А. С. Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Толстой, Хр. Ботев, Иван Вазов. През 1917 г. Завършва Школата за запасни офицери в София . През 1917 г. е адютант на дружина в щаба на полка в Плевен и командир на рота. Участва в Първата световна война, в която е раняван 3 пъти. Учителства в с. Златна Панега (1918-1919 г.) и в с. Блъсничево (1919-1921 г.). През 1919 г. членува в организацията на тесните социалисти. Наклеветен, че е извел децата на “червената първомайска манифестация" през 1921 г., е уволнен от министъра на народното просвещение Ст. Омарчевски. Преместен е на работа в Народния театър в София. През април 1922 г. заедно с Ал. Стамболийски участва в международната конференция в Генуа, където се среща с министъра на външните работи Г. В. Чичерин. Придружава Стамболийски в обиколката му във Франция, Италия, Швейцария и Англия. След завръщането си е един от основателите и ред. на хумористичния вестник “Див дядо". Живее нелегално. На 16 април 1925 г. е разкрит, арестуван в Ст. Загора и откаран в София, където изчезва безследно. Автор е на съчиненията “Селски бодили" (1924), “Стихотворения. Под ред. Н. Пенчев. Рупци, Луковитско" (1945 г.), “Избрани стихотворения. Под ред. на Д. Гундов" (1955 г.), “Избрани стихотворения. Под ред. на В. Андреев" (1959 г.), “Избрани стихотворения".

 

 

1903 г.

Умира Владимир Пингов - деец на национало-освободителното движение. Учи в Солунската мъжка гимназия. Другар на Й. Попйорданов и участник в Солунските атентати. Загива при опит да взриви газовата станция.

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse";

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;