През 1994 г. над Шефилд (Англия) се образува най-дългата дъга. Явлението се наблюдава от жителите на града в продължение на шест часа. През 1995 г. американски астронавт за първи път лети на космически кораб “Союз". На борда има двама руски космонавти - Владимир Дежуров и Генадий Стрекалов, а американският астронавт е Норман Тагард. Учредени са музикалните награди “Грами" (1958). Наградите се присъждат от National Academy of Recording Arts and Sciences и се смятат за еквивалент на филмовата награда "Оскар". На същата дата през 1983 г. Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Сач сформират рок-групата “Бон Джоуви". През 2000 г. Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в Интернет (за един ден то е прочетено от 2 млн. души).

2018 г.

Британският физик и космолог Стивън Хокинг умира на 76-годишна възраст в дома си в Кеймбридж.

2018 г. 

Филипинският президент Родриго Дутерте обявява оттеглянето на страната си от Международния наказателен съд (МНС) поради атаки на длъжностни лица на ООН и нарушения на надлежния процес от страна на МНС.

2018 г. 

Британският министър-председател Тереза Мей обявява, че Лондон гони 23 руски дипломати във връзка с аферата "Скрипал".

2018 г. 

Убита е Мариел Франко, общински съветник и популярен бразилски активист за човешки права и защитник на жените и на бедните от Партията на социализма и свободата. Франко е нападната, след като се прибирала от мероприятие, посветено на борбата с расовата дискриминация.

2018 г. 

За четвърти път Бундестагът избира Ангела Меркел за канцлер. Избрана е с гласовете на 364 депутати.

2018 г.

Словенският премиер Миро Церар подава оставка, няколко часа, след като Върховният съд на страната анулира резултатите от произведения през септември референдум, с който е одобрен железопътен проект на стойност 1 милиард евро.

2018 г. 

Американският президент Доналд Тръмп потвърждава назначаването на Лари Кудлов за икономически съветник в Белия дом, заменяйки Гари Кон, който напуска предната седмица.

2015 г. 

Египет обявява амбициозен план на стойност 45 милиарда долара за преместване на столицата на 45 километра източно от Кайро, където в пустинята ще се създаде и най-големият парк в света.

2014 г.

Естонският президент Томас Илвес дава мандат на министъра на социалната политика Таави Ройвас да състави новото правителство на Естония.

2013 г.

Си Дзинпин е новият председателя на КНР.

2013 г.

Европейската космическа агенция и Федералната космическа агенция на Русия подписват съглашение за съвместна работа по проекта ЕкзоМарс.

2005 г.

Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.

2004 г.

Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург). През 1975 г. завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет и е изпратен по разпределение на работа в органите на държавна сигурност. До 1990 г. служи в Първо главно управление на КГБ на СССР, дълго време работи в Германия. От 1990 г. е помощник на заместник-ректора на Ленинградския държавен университет по международните въпроси, а по-късно съветник на председателя на Ленинградския съвет. От месец юни 1991 г. председателства Комитета по международни връзки на кметство Санкт-Петербург. През 1994-1996 г. е първи заместник на председателя на правителството (кмета) на Санкт-Петербург и председател на Комитета по международни връзки. От началото на 1997 г. е заместник на управляващия дейността на Президента на Русия, след това е заместник-ръководител на Администрацията на Президента на Руската федерация - началник на Главното управление за контрол. От 25 май до юни 1998 г. е първи заместник-ръководител на Президентската администрация. От 25 юли 1998 г. до 9 август 1999 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. От октомври 1998 г. е член на Съвета за сигурност на Руската федерация. От 29 март до 9 август 1999 г. е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 г. Президентът на Русия Борис Елцин назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Председател на Правителството на Руската федерация. Едновременно с това в телевизионно обръщение към гражданите на страната Борис Елцин заявява, че би желал през 2000 г. да види Владимир Путин като свой приемник на поста Президент на Русия. От 16 август 1999 г. Владимир Путин е Председател на Правителството на Руската федерация (за неговото утвърждаване гласуват 233 депутати от Държавната Дума, 84 са против и 17 - въздържали се). От 31 декември 1999 г. Владимир Путин е изпълняващ длъжността Президент на Руската федерация. В този ден Президентът на Русия Борис Елцин доброволно прекратява изпълняването на президентските пълномощия и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Президент на Русия. На 6 януари 2000 г. Владимир Путин е издигнат за кандидат за Президент на Руската федерация. На 26 март е избран за Президент на Руската федерация още на първия тур на предсрочните избори. Според резултатите от изборите Владимир Путин събира 39 740 434 гласа или почти 53% от гласовете на избирателите, упражнили правото си на глас. Владимир Путин притежава военен чин полковник от запаса.

2000 г. 

Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в Интернет (за един ден то е прочетено от 2 млн. души). Той е един от най-популярните съвременни американски романисти. Повече от романите му са адаптирани за киното. Автор е на книгите “Салемските призраци", “Куджо", “Живата факла", “Мъртва зона", “То", “Кристин", “Гробище за домашни любимци", “Слабака", “Маймуната", “Мизъри" и др. “Писателят на ужаса" успява да изведе фантастичния жанр на челни позиции в американската проза през 70-те и 80-те години.

1995 г.

Американски астронавт за първи път лети на космически кораб “Съюз". Космическият кораб е изстрелян от космодрума в Байконур. На борда има двама руски космонавти - Владимир Дежуров и Генадий Стрекалов, и американския астронавт Норман Тагард.

1994 г. 

Над Шефилд (Англия) се образува най-дългата дъга. Явлението се наблюдава от жителите на града в продължение на шест часа. Дъгата е природно явление, което представя седемте цвята на спектъра и се дължи на пречупването и отражението на слънчевите лъчи върху облаците. Седемте цвята на дъгата са наредени в следния ред: виолетов, индигов, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Според Библията небесната дъга била залог за помирение, дадено от Бог на Ной след потопа. Древните гърци я смятали за пояс на богинята Ирида, вестителка на боговете.

1983 г.

Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Сач сформират рок-групата “Bon Jovi". Лидер на формацията е Джон Бон Джови (композитор, вокалист и китарист). През 1982 г. той написва първата си песен - "Runaway", която става радиохит в Ню Йорк. Дебютният албум на групата наречен “Бон Джови" излиза на 21 януари 1984 г. През 1985 г. излиза вторият албум - "7800° Fahrenheit".

Следват турнета, а през 80-те години излизат албумите "Slippery When Wet" (1986 г., песента "Livin’On A Player" се задържа в класациите 13 седмици, а албумът достига първо място в "Billboard") и "New Jersey" (1988 г.). През 1984 г. "Бон Джови" участват в "Moscow Music Peace Festival" и започват голямо световно турне. След него Джон Бон Джови издава соловия албум "Blaze of Glory", инспириран от филма "Young Guns II" ("Млади стрелци II"). През 1990-1991 г. групата е на кратко турне в Япония. Следват албумите "Keep The Faith", който остава встрани от музикалната концепция на дебютния "Бон Джови", и сборният "Gross Road", продаден в 10 млн. копия из цял свят. Групата участва в благотворителния проект "A Very Special Christmas 2". През 1995 г. басистът Алек Джон Съч напуска групата и е заменен от Хюи Макдоналд. Същата година излиза албумът "This Anin’t A Love Song". През 2000 г. групата отново се събира и издава албума "Crush". През 2002 г. излиза албумът "Bounge".

1958 г.

Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата “Грами", за постижения в областта на музикалното изкуство. Присъжда се от National Academy of Recording Arts and Sciences и се смята за еквивалент на филмовата награда "Оскар". Обхваща музиката, която е записана и издадена на грамофонни плочи. Наградите не са точно определени и броят им се променя от година на година. Някои от категориите са: албум на годината, песен на годината, изпълнител на годината. Отделни награди се присъждат за класическа музика, поп, рок, джаз, соул, кънтри и всички останали стилове и направления, както и за звукозапис, аранжимент, нов певец, певица или група и т. н.

1953 г.

За генерален секретар на ЦК КПСС е избран Никита Хрушчов.

1913 г.

Извършен е първият опит да се достигне Цариград от летците Ернест Бюри със самолет “Фарман" и Симеон Петров със самолет “Блерио". Опитът е неуспешен поради късния час на излитането – 16,25 ч.

1822 г. 

В Киевския театър се състои първият спектакъл на украински език.

1558 г. 

Фердинанд I без съгласието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя. Свещената римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия, включително Рим. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, дн. Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир през 1648 г. утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Тя съществува до 14 декември 1805 г. , когато е сключен т. нар. Пресбургски договор.

1492 г. 

Испанската кралица заповядва да бъдат заточени 150 000 евреи в случай, че не приемат католическата вяра.

На тази дата са родени:

1934 г. 

Роден е Юджийн Сернан – американски астронавт, капитан III ранг от ВМФ. Завършва университета “Пердю" (Лафайет, щата Индиана) през 1956 г., получава степен бакалавър на науките в областта на електронната техника. Завършва Военноморското училище в Монтерей (Калифорния) и получава степен магистър на науките по авиационна техника. От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. От 3 до 6 юни 1966 г. заедно с Т. Стафърд лети в Космоса на борда на кораба “Джемини-9" като втори пилот. За 72 ч и 21 мин корабът извършва 45 обиколки около Земята, като изминава около 1,8 млн. км. По време на полета Юджийн Сернан излиза в открития Космос за около 2 ч и 5 мин. За първи път е извършена среща с ракета мишена. Лети в Космоса за втори път заедно с Дж. Янг от 18 до 26 май 1969 г. и обикаля около Луната като пилот на лунната капсула на космическия кораб “Аполо-10". Отделилата се от космическия кораб лунна капсула със Сернан и Стафърд достига на 15 км от повърхността на Луната. От 7 до 19 декември 1972 г. заедно с Х. Шмит и Р. Евънс извършва полет до Луната като командир на космическия кораб “Аполо-17". Лунната капсула със Юджийн Сернан и Шмит се прилунява на 11 декември 1972 г. и пребивава на Луната 75 ч. Астронавтите излизат 3 пъти на нейната повърхност, където прекарват общо 23 ч и 12 мин.

1933 г.

Роден е Куинси (Дилайт) Джоунс - един от най-известните композитори, аранжьори и продуценти, тромпетист и пианист. Голяма е заслугата му за развитието на джаза и стиловете ритъм енд блус, соул, диско, фънк и др. Автор е на музиката на повече от 35 филма. Номиниран е за наградата "Грами" 55 пъти, получава я 11 пъти. Връх в продуцентската му кариера са албумите на Майкъл Джексън. От 1964 г. е вицепрезидент на фирмата "Меркюри Рекърдс".

1928 г.

Роден е Франк Борман – американски астронавт. През 1977 г. завършва Калифорнийския технологичен институт, от 1957 г. до 1960 г. е преподавател във Военната академия. През 1960 г. завършва Училището за летци и астронавти при НАСА. Лети в Космоса заедно с Дж. Ловъл като командир на космическия кораб "Джемини - 7", изведен в орбита на 4 декември 1965 г. Полетът продължава 14 денонощия (330 ч). Корабът прави 206 обиколки около Земята. За втори път лети на кораба "Аполо-8" заедно с У. Андерсън и Дж. Ловъл. Корабът е изведен в орбита на 21 декември 1968 г. (завръща се на Земята на 27 декември 1968 г.) и извършва 10 обиколки около Луната.

1925 г.

Роден е Джон Уейн - английски писател. Уейн завършва Оксфордския университет. През 1947-1955 г. той е преподавател по английска литература в Редингския университет. Най-известният му роман е “Обърни се с гняв назад" (1953 г.). В романите “Съперници" (1958 г.) и “Убий бащата" (1962 г.) гротескно-сатиричното възприемане на действителността се сменя с реалистично изображение на нрави и характери. Издава романите: “Млади гости" (1965 г.), “По-малки от небето" (1967 г.), “Зима в планината" (1970 г.) и др. Автор на поетични сборници, историческа поема “Фенг" (1975 г.), кн. “Животът и светът на Шекспир" (1964 г.).

1912 г. 

В Рим анархистът Д’Алба извършва неуспешен опит за убийство на краля на Италия Виктор Емануил III. Той е последния крал на Италия. Заема италианския престол от 1900 до 1946 г. Обявен е за император на Етиопия (1936-1941 г.) и крал на Албания (1939-1943 г.), но тези титли не получават пълно международно признание. Виктор Емануил е единствено дете на краля на Италия Умберто I и принцеса Маргарита Савойска. През 1896 г. той се жени за Елена Петрович Негош, дъщеря на краля на Черна гора Никола I, и двамата имат пет деца. С подкрепата си за фашисткия режим на Бенито Мусолини крал Виктор Емануил III компрометира монархията в Италия и през 1946 г. е принуден да абдикира в полза на сина си. Въпреки това малко по-късно страната е обявена за република. Виктор Емануил умира в изгнание в Египет през 1947.

1908 г.

Роден е Морис Мерло – Понти - френски философ, един от най-видните представители на феноменологията. Философските му възгледи се формират в резултат на осмислянето на феноменологията на Хусерл, на нейната еволюция към идеите на “жизнения свят" и на по-нататъшната £ интерпретация в ученията на Хайдегер и Capтp. В неговите философски търсения централен е проблемът за обосноваването на уникалния начин на битие на човешката субективност и на отношението й към света. В творчеството на Морис Мерло–Понти се разграничават 3 етапа. Основното му съчинение от първия период е “Феноменология на възприятието". В него той критикува натуралистичните и тясно гносеологичните трактовки на съзнанието във философията и психологията, задълбочаването на феноменологичната редукция и интенсионалния анализ на Хусерл. В съчинението си “Хуманизъм и насилие" (1947 г.) и “Приключенията на диалектиката" (1955 г.) прави опит да анализира епохата от позициите на феноменалистичната концепция за историята. В “Прозата на света" (1969 г.) предприема опит за онтологичен психоанализ на литературата и езика, разглеждайки ги като форми на саморазкриване на първоначалното, на “дивото Битие".

1903 г.

Роден е Ото Фридрих Болнов - немски философ. Развива философията на екзистенциализма и като оперира с неговите най-важни категории, придава на своята концепция оптимистичен и жизнеутвърждаващ характер. Тълкува екзистенциализма като продължение на "философията на живота" на Ницше и Дилтай. Целта му е разбирането на човешкия живот, тръгвайки от самия него, като се елиминират всички външни връзки и отношения.

1877 г. 

Роден е Алексей Алексеевич Игнатиев – руски дипломат, генерал-майор (1917 г.), генерал-лейтенант от Съветската армия (1943 г.), писател. Племенник е на граф Н. П. Игнатиев. Участва в Руско-японската война (1904-1905 г.). Военен аташе е в Дания, Швеция, Норвегия (1908-1912 г.) и Франция (1912-1917 г.). До 1937 г. е съветски търговски представител в Париж. След завръщането си в СССР служи на отговорни длъжности в Министерство на отбраната, във висшите военни учебни заведения и във военното издателство. Напуска армията през 1947 г. и се занимава с литературна дейност. Пише спомените "Петдесет години в строя" в 2 тома (1959 г.), които съдържат интересни сведения за живота в руската армия и военно-дипломатическите кръгове на Русия и други европейски страни.

1854 г.

Роден е Паул Ерлих – германски лекар, бактериолог и биохимик. Учи в университетите Бреслау (дн. Вроцлав, Полша), Страсбург и Лайпциг. От 1890 г. е професор в Берлинския университет, едновременно работи в Института "Кох". От 1896 г. е директор на Института в Щеглиц. През 1899 г. започва работа в Института за експериментална терапия в Франкфурт на Майн и от 1906 г. е негов директор (дн. Институтът носи неговото име - "Paul Ehrlich-Institut"). Изследванията му са от различни области на биохимията, химията, експерименталната патология и терапията. Още като студент започва да изучава факторите, определящи разпределението на химическите вещества в организма. Чрез използването на различни оцветители и методи за оцветяване, Ерлих установява наличието на различни форми на левкоцити в кръвта, показва значението на костния мозък за образуването на гранулоцити, моноцити и установява ролята на линфоидните органи в образуването на линфоцити. Той диференцира определени форми на левкемията и създава двуалистичната теория за кръвообразуването, обяснява значението на метамофразията. Способства за развитието на хистологията на нервната система. Разработва метод за откриването на туберкулозния бацил чрез фоксин. За изследванията му в областта на имунологията заедно с И. И. Мечников получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1908 г. През 1909 г. заедно с японски учен С. Хата създава препарата Салварсан. От 1901 г. Ерлих отделя голямо внимание на проблемите на злокачествените тумори. В областта на химията предлага редица реакции с голямо теоретично и практическо значение, за което му е присъден медал "Либих" и званието почетен член на Немското химическо дружество.

1835 г.

Роден е Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. От 1862 г. до 1900 г. е директор на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв доказва, че метеорите имат космически произход и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 г. забелязва върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които нарича “канали". Установява, че периодът на околоосното въртене на Меркурий е равен на периода на обиколката му около Слънцето. Умира на 4 юли 1910 г.

1804 г.

Роден е Йохан Щраус - австрийски композитор, цигулар и диригент. Участник в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1925 г. създава свой оркестър, с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори на танцова музика. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярни са валсовете му: “Дунавски песни", “Лорелай", “Габриела", “Радецки марш", “Талиони" и др

1709 г.

Роден е Габриел Боно дьо Мабли - френски социалист-утопист. Брат на Е. Б. дьо Кондияк. Предлага програма за премахване на имущественото неравенство между хората, за ограничаване на потребностите, за пресичане на разкоша. Идеите си излага в съчинението “За правата и задълженията на гражданите". Умира на 23 април 1785 г. в Париж.

На тази дата умират:

2002 г. 

Умира Ханс-Георг Гадамер - немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет. От 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След II Световна война е президент на "Общото дружество за философия в Германия". Основния му труд е "Истина и метод" (1960 г.). В него Гадамер очертава т. нар. "херменевтична онтология" - истината не се постига чрез научни методи. За немския философ Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност, губи своята специфика. През 1979 г. той получава "Хегелова награда" . Автор е на съчиненията "Платоновата диалектическа етика" (1931 г.), "Идеята за доброто между Платон и Аристотел" (1934 г.), "Народ и история в мисленето на Хайдегер" (1941 г.), "Гьоте и философията" (1947 г.), "Малки работи" (в 4 т., 1967-1972 г.), "Хегеловата диалектика" (1971 г.), "Разумът в епохата на науката" (1976 г.), "Диалог и диалектика" (1980 г.), "История и херменевтика" (1986 г.).

1997 г.

Умира Фред Зинеман - американски сценарист и режисьор от австрийски произход. Роден е на 29 април 1907 г. Съсценарист с Б. Уайлдър на "Хора в неделя" (1929 г.). Утвърждава се в документалното кино с "Мрежи" (1934 г.), "Вълната" (1936 г.), "Тази майка би могла да живее" (1938 г.), "Докато Америка спи" (1939 г.). В игралното кино дебютира през 1941 г. - "Историята на д-р Карвер". Снима "Очи в нощта" (1942 г.), "Седмият кръст" (1944 г.), "Белязаните ангели" (1946 г.), "Акт на насилие" (1948 г.), "Търсенето" (1948 г.). Майстор на напрегнатата психологическа драма от 50-те години: "Мъжете" (1950 г.), "Тереза" (1951 г.), "Точно по пладне" (1952 г.), "Сега и за вечни времена" (1953 г.), "Старецът и морето" (1955 г.), "Историята на една монахиня" (1959 г.), "Изпращачи на слънцето" (1960 г.), "Само пред опасността" (1963 г.), "Дойде денят на отмъщението" (1964 г.), "Човек на всички времена" (1966 г.), "Учител по …" (1970 г.), "Една следа в снега" (1975 г.). Прави успешен опит в трилъра - "Денят на Чакала" (1973 г.), в биографичния филм - "Джулия" (1977 г.), в антифашистката сага - "Пет дни от едно лято" (1982 г.), и в мюзикъла - "Оклахома" (1955 г.), "Шапка, пълна с дъжд" (1957 г.). Други филми: "Старецът и морето" (1958 г.), "Монахинята" (1959 г.), "Денят на Чакала" (1973 г.), "Джулия" (1977 г.), "Пет дни през лятото" (1982 г.).

1953 г.

Умира Клемент Готвалд - чехословашки държавник, комунист. Един от основателите на Комунистическата партия на Чехословакия. През 1922-1925 г. е редактор на комунистическите вестници "Правда худоби" ("Pravda chudoby") и "Глас лиду" ("Hlas lidu"). От 1925 г. е член на ЦК и на Политбюро на КП. На V конгрес на КПЧ , проведен през 1929 г. е избран за генерален секретар на ЦК, а през 1945 г. - за председател на КПЧ. От 1928 г. е член на ИККИ. През 1943 г. става секретар на ИККИ. През 1938 г. пристига в Москва, където оглавява Задграничното ръководство на КПЧ. Влиза в състава на първото правителство на Националния фронт в Кошице (4 април 1945 г.) като заместник-председател. През 1946 г. оглавява Коалиционното правителство на Чехословакия. След Февруарските събития 1948 г. съставя ново правителство (комунистическо). От 14 юни 1948 г. е президент на Чехословашката република. Провежда политика на сближаване със СССР.

1883 г. 

Умира Карл Маркс - германски философ-материалист. Създател е на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология" (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм". В “Светото семейство" (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията" (1847 г. ) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник", след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм". От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът" (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакция на Фридрих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците.

1803 г.

Умира Фридрих Готлиб Клопщок - германски поет. Автор е на религиозната епическа поема в хекзаметър “Месиада" (т. 1-4, 1751-1773 г.). Създава трагедии върху библейски сюжети (“Смъртта на Адам", 1757 г., “Соломон", 1764 г., “Давид", 1772 г.). Автор е на трилогията за героичното минало на Германия (“Битката на Херман", 1769 г., “Херман и князете", 1784 г., “Смъртта на Херман", 1787 г.).

1801 г. 

Умира Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение. Назначен е за вармински княз-епископ през 1766 г., от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полското просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида", а през 1778 г. - антиклерикалната поема “Монахомахия". Наричан е от съвременниците си “Полския Волтер". Автор е на повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински", “Пан Подстолий", епопеята “Хотинската война" и др. Превежда “Песни на Осман", съчиненията на Лукиан и Плутарх. Издава в. “Еженеделник". През 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник .

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";