На 14 март 1949 г. на процес в Струмица са осъдени 10 младежи по обвинение за създаване на младежка група от село Велюса. Групата е обвинена в стремеж за създаване на “самостоятелна македонска държава" и българска пропаганда. През 1992 г. България започва преговори с Европейския съюз за асоцииране. 14 март е обявен за Световен ден на съня. Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.

2001 г.

Завършва преброяване на населението в България. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (ок. 3 889 000 мъже и ок. 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.

2001 г.

Създава се Парламентарната група за диалог и партньорство. Тя е оглавена от бившия секретар на СДС Христо Бисеров и от монархиста Димитър Иванов.

2000 г.

В Пловдив се провежда среща между ръководствата на СДС и ДПС. Целта е възстановят прекъснатите отношения между двете партии.

1992 г.

България започва преговори с ЕС за асоцииране. България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност през 1988 г. Подава молба за членство в ЕС на 16 декември 1995 г. Започва преговори за присъединяване през февруари 2000 г. Споразумението с ЕС регламентира асоциирането на България чрез установяване на редовен политически диалог и сътрудничество, изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен период (около 10 г.), сближаване на законодателствата. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

Европейският съюз е създаден въз основа на Римски договор подписан на 25 март 1957 г. и на договора от Маастрихт (подписан през 1992 г., влиза в сила на 1 октомври1993 г.). Първите страни членки (от 1957 г.) са: Белгия, Германия, Италия, Люксембург и Холандия; от 1973 г. - Великобритания, Дания и Ирландия; от 1981 г. - Гърция; от 1986 г. - Испания и Португалия; от 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция. Норвегия отхвърля присъединяването си чрез национален референдум (1994 г. ). Молби за членство в ЕС подават Турция и Кипър и 10-те асоциирани страни - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. Европейският съюз има 3 компонента – европейска общност, обща политика в областта на външните отношения и сигурността (CFSP), правосъдие и вътрешни работи. Основните институции на ЕС са Европейска комисия (изпълнителен орган), Съвет на министрите (орган за вземане на решения), Европейски парламент (към 2002 г. - 626 чл.; законодателен орган), Съд на ЕС и Сметна палата, Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Името "Европейския съюз" е формулировка от 1 януари 1994 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС на 1 януари 2007 г.

1989 г.

Провежда се Четвърти конгрес на научните работници. По време на конгреса академик Любомир Илиев изнася доклад, който е силно критичен. Делегатите искат по-добра защита на интересите си, техните знания да се използват при вземане на управленски решения и по-широко участие в международни научни форуми. Гласувано е предложение председателят да се избира направо от конгреса, но след намесата на ЦК на БКП то е прегласувано.

1989 г.

Започва Четвърти конгрес на Съюза на българските филмови дейци (с председател Георги Стоянов). По време на него се изказват критики към властта.

1988 г.

Учредителите на Обществен комитет за екологична защита на град Русе са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата дисидентска организация в България. На 8 март същата година в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай", посветен на тежкото положение на жителите на гр. Русе, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево, е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. В ръководството му от общо 33-ма души 20 са членове на БКП, сред които има "активни борци" (Венета Цветанова), деца на "активни борци" (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и депутати (Св. Русев и Нешка Робева). Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март неговите учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му.

1949 г.

Създава се Висша атестационна комисия (ВАК) при Комитета за наука, изкуство и култура. Тя присъжда научните степени и звания.

1945 г.

България и СССР подписват търговска спогодба за взаимни доставки на стоки. В сила е за първото полугодие на 1946 г. Благодарение на този акт България получава от СССР желязо, чугун, петролни продукти, лен, селскостопански и други машини, необходими за индустрията и селското и стопанство. Общата стойност на извършения по договора внос и износ възлиза на около 30 млрд. лв. (по тогавашния курс).

1909 г.

Обявена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.

На тази дата са родени:

1940 г.

Роден е Петър Берон. Завършва “Биолого-геолого-географския факултет" на СУ "Св. Климент Охридски". От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българската академия на науките. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН. В продължение на 3 години работи като управител на резерват за лъвове в Нигерия. Доктор е на биологическите науки от 1990 г. От 1990 г. е заместник-председател на Българския туристически съюз. От 1993 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Председател е на Българската федерация по спелеология. Председател е на Асоциацията "Приятели на Африка". Член е на Centre International de Myriapodologie, Paris (Франция). Участва в ръководството на множество международни организации. Преподава акарология в София и Пловдив. В политиката влиза като един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г. Участник е в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация през 1990 г. През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обявен за сътрудник на Бившата държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г. На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент. Кандидат за президент е от партия “Съюз България" на 11 ноември 2001 г. Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита". Депутат е от София-окръг в XL Народно събрание (Парламентарна група на Коалиция "Атака"). Избран e за заместник-председател на XL Народно събрание. Говори руски, английски и френски език. Публикации: множество научни и публицистични трудове.

1937 г.

Родена е Надка Иванова Караджова – българска народна певица. Песните й са от Пазарджишко. От 1953 г. пее в Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София. Носителка е на много награди (златни медали на световните младежки фестивали във Варшава (1955 г.), София (1968 г.) и др.).

1930 г.

Роден е Петър Алипиев (псевд. на П. А. Пашанков) - български поет. Печата за пръв път в ученическите вестници "Емос" и "Средношколско единство". Редактор е в издателство "Георги Бакалов" - Варна.

1902 г.

Роден е Щерьо Атанасов - политически и военен деец, генерал-лейтенант. Участва в Юнското въстание през 1923 г. Един от организаторите е на четническото движение в хасковския край (1924–1925 г.). От 1925 г. емигрира в СССР. Участва в Испанската гражданска война 1936–1939 г. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР. От септември 1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия, където създава партизански единици от български части. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е помощник-командир на Първа армия. След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Автор е на съчинения с военна и историческа проблематика.

1899 г.

Роден е Владимир Йосифов Тричков - политически деец, генерал-лейтенант (посмъртно). Учи във Военното училище в София. Член е на БКП. Владимир Тричков се включва активно в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. , заради което получава смъртна присъда. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор. Освободен е през 1936 г. и заминава за СССР, където учи в Международната ленинска школа. През 1937 г. отива като интербригадист в Испания. След завръщането си в България многократно е интерниран в Ксантийско и Асеновградско заради своята революционна дейност. Като командир на I ВОЗ, член на Главния щаб на НОВА, а по-късно и командващ НОВА полага големи усилия за масовизиране и ръководене на партизанското движение. През май 1944 г. взема участие в похода на Втора софийска народоосвободителна бригада. Загива в сражение край с. Горно Камарци, Софийско.

1874 г.

Роден е Софроний Ников (духовно име Филарет, мирско име Христо Стоянов Ников) - - български теософ. Завършва Военното училище в София. Напуска офицерската кариера и заминава за Америка, където се запознава с теософията. В Индия престоява 2 години. Приема монашески сан и следва в Петербургската духовна семинария. Председател е на Теософското общество в България. Умира през 1953 г. в София.

1848 г.

Роден е Младен Павлов – български революционер. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в габровската Априловска гимназия. През 1874-1876 г. е учител в Оряховско, участва в подготовката на Априлското въстание. При слизането на Ботевата чета до Козлодуй на 17 май 1876 г., той се включва в нея. След разбиването на четата е заловен, но успява да избяга в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като преводач. Автор е на мемоари.

1837 г.

Роден е Марко Димитриев Балабанов - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.). Той е преподавател по римско, византийско и каноническо право. Преподава гръцки език и гръцка литература. Член е на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. През 1870-1871 г. редактира сп. "Читалище" , от 1874 г. до 1876 г. е редактор в. "Век" и др. Автор е на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член е на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турските кланета в България (1876 г.) е натоварен да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия българския кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Автор е на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.).

На тази дата умират:

1991 г.

Умира Младен Исаев - български поет и писател. Роден е на 7 юни 1907 г. Участва в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Емигрира в Югославия през 1926 г. Завръща се в София през 1929 г. Отговорен редактор е на в. "Ехо" и на сп. "Наша мисъл". Политически затворник (1932 г.). От 1933 г. до 1942 г. работи в Съюза на българските писатели. След 9 септември 1944 г. е секретар на СБП (1944-1947 г., 1956-1958 г.), заместник-председател е на СБП (1962-1966 г.), редактор е в сп. "Изкуство" (1946-1948 г.), заместник-главен редактор е на в. "Литературен фронт" (1958-1960 г.), редактор е в сп. "Български воин" (от 1960 г.). Първите му стихосбирки - "Пожари" (1932 г.) и "Жертви" (1934 г.), го нареждат между имената на "септемврийските писатели". Книги: "Младост" – 1949 г., "Звезда на мира" – 1950 г., "Обич" – 1954 г. Автор е на произведения за деца, превежда поети от руската литература, издава книги с очерци и есета, мемоари ("Незабравимото" – 1976 г.).

1969 г.

Умира Николай Тодоров Фол - български белетрист и режисьор. Роден е на 13 януари 1898 г. в Берковица. Завършва гимназия в София, учи режисура в Берлин. Сътрудничи в литературните седмичници “Развигор", “Литературни новини", “Литературен глас". Основател (София, 1932 г.) е на Детската театрална школа. Автор е на сборник разкази: “Незначителни събития" (1922 г.), “Червеният фенер" (1925 г.), на романите за деца “Мешко и приятелите му", “Таралежко" (1930 г.), “Пътуването на Татунчо и Татунка до Луната" и др.

1959 г.

Умира Недялка Димитрова Симеонова - български цигулар и музикален педагог. На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася много концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). През 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Лектор е по цигулка в Държавна музикална академия (дн. БДК), (1937-1939 г.). През 1940 г. свири в Белградския симфоничен оркестър, през 1941 – 1944 г. и в Дрезденска филхармония От 1942 до 1944 г. е концертиращ музикант в Германия . След 1944 г. намира признание в България. Професор е по цигулка в Държавна музикална академия (1946 г.). Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. Първи концертмайстор е на новосъздадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българска тв и радио. Репертоарът й включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове.

1901 г.

Умира Илия Хаджитомакев Цанов - български общественик и политик. До Освобождението 1878 г. е председател на Търговския съд в София и защитник на въстаниците, заловени след поражението на Априлското въстание и разгрома на Ботевата чета. По време на Временното руско управление е помощник-градоначалник на София, а след това е председател на Видинския окръжен съд. Член е на Либералната партия на П. Каравелов. Депутат е в Учредителното Народно събрание (1879 г.). Главен секретар е на Министерството на правосъдието, управлява българско дипломатическо агентство в Цариград (1881-1884 г.) и министерство на външните работи и на изповеданията на Княжество България (1884- 1886 г.). В началото на 1886 г. е изпратен в Цариград за водене на преговори за признаване на извършеното обединение. Участва в изработването на Топханенския акт (1886 г.). Автор е на спомени.

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни"; “Архив и бази данни";