През 1867 г. в Браила е отпечатан първият брой на в. "Дунавска зора". Редактор на вестника е Добри Войников. През 1885 г. започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война.

През 1952 г. се състои премиерата на филма "Под игото" на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. През 1989 г. Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На 10 ноември са родени: Добри Попов Войников- възрожденски писател, театрален организатор и драматург; Пламен Петров - икономист, банков и финансов експерт; Антон Зафиров Горчев - театрален и филмов актьор. На тази дата умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – революционер.

2017 г.

Кирил Ананиев е избран за министър на здравеопазването от 44-ото Народно събрание.

2017 г.

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов - Жени Начева и Бойко Пенков са назначени на длъжността заместник-министър на здравеопазването.

2013

Над 10 000 души участват в 10-часов "Поход на справедливостта" в София. 24 години след началото на прехода хората скандират срещу политиците и искат оставка на управляващите.

2003 г.

С указ на президента се връчва орден "Стара планина" първа степен на акад. Радой Попиванов.

2002 г.

Състои се Тридесет и третият конгрес на БЗНС-Народен съюз, на който за главен секретар е преизбрана Анастасия Мозер. Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на земеделският лидер Г. М. Димитров. По политически причини тя завършва гимназия като частна ученичка. През 1962 г. заминава при родителите си в САЩ. Завършва френска филология в университета Джорджтаун, а през 1966 - 1972 г. е доктор по романски езици и литератури в университета "Джордж Вашингтон", САЩ. По това време тя работи в Световната банка. За периода 1987 - 1992 г. е в Института за стратегически проучвания и радио "Гласът на Америка". От 1972 г. до завръщането си в България Мозер е член на Българския национален комитет, САЩ. През 1990 г. тя се завръща в България и се включва в политически живот на страната. За периода 16 февруари - 8 ноември 1992 г. е главен секретар на БЗНС "Никола Петков", а за 8 ноември 1992 - 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС. От 18 май 1997 г. Мозер е главен секретар на БЗНС "Народен съюз" . Съпредседател е на парламентарната група на БЗНС "Народен съюз" - Демократическа партия в ХХXVIII Народно събрание през 1997 г. Депутат е и в ХХXVII и ХХXIX Народно събрание. Тя е член на парламентарната комисии по външна политика, по правата на човека и вероизповеданията и на постоянната делегация на парламента в Северноатлантическата асамблея. Съпредседател е на коалиция Български Народен Съюз. Депутат е от София (парламентарна група на БНС) и заместник-председател е в XL Народно събрание. Омъжена е за д-р Чарлз Мозер - славист и българист, преподавател в Американския университет в Благоевград. Има една дъщеря, омъжена в САЩ. Владее английски и френски език.

1989 г.

Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.

В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г. Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран. На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.

Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, “чавдарци" отново искат среща с Живков.

На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.

На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов.

На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

1969 г.

С Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка "Български търговски флот", независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със "затягането на юздите" след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина.

 

1952 г.

Състои се премиера на филма "Под игото" на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.

1945 г.

БЗНС “Никола Петков" и земеделците от групата на БЗНС "Врабча 1" подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. "Народно земеделско знаме" със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

1924 г.

Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.

1912 г.

Формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет.

1885 г.

Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г.

След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. крал Милан се принуждава да отправи апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те са принудени да отстъпят на запад към Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия е изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия би се дал повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи са изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 г. е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението.

Немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене ­ прототип на мотоциклета.

Готлиб Даймлер е германски инженер. Открива първия газов мотор, който предизвиква революция в автомобилната индустрия.

1444 г.

Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското

население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.

На тази дата са родени:

1966 г.

Роден е Пламен Петров - български икономист, банков и финансов експерт. Учи в Икономическия институт в София, специалност "Международни икономически отношения" (от 1987 г.). Продължава обучението си със стипендия в университета "Хари Труман", САЩ (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по икономика (Magna cum laude). Продължава висшето си образование за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в специалност "Международен мениджмънт" в университета "Тандърбърд", Аризона, като магистър с една от двете пълни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера започва в американски банки: като служител на "Таушор банк" в Чикаго отпуска кредити за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в "Сосиете Женерал Секюритийз Кори", от 1995 г.). Създава консорциум за инвестиции в компаниите от кабелната телевизионна индустрия (1999 г.). Активен участник е в изграждането на комуникационна стратегия за развитието на "Кейбъл България". Съучредител и управител е на "Кейбъл България", "Брод Нет България", "Кейбъл България Ийст" и медийната компания "Глобо" (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на НДСВ (2001 г.). Министър е на транспорта и телекомуникациите на Р.България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).

1939 г.

Роден е Антон Зафиров Горчев - български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма "Козият рог" (1972 г.). Участва във филмите: "Човекът в сянка" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Танго" (1969 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Селкор" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Легенда за върха" (тв, 1976 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), "Големият товар" (тв, 1978 г.), "Нечиста сила" (тв, 1978 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Язовецът" (тв, 1981 г.), "Хан Аспарух" (1981 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Последното приключение" (1984 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Време разделно" (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София.

1833 г.

Роден е Добри Попов Войников - български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград - Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. - в Браила,

Румъния. Редактира в. "Дунавска зора" (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: "Кратка българска история" (1861 г.), "Кратка българска граматика с упражнения" (1864 г.), "Райна княгиня" (драма, 1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (драма, 1868 г.), "Велислава, българска княгиня" (драма, 1870 г.), "Възцаряването на Крума Страшний" (драма, 1871 г.), "Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия" (1871 г.), "Фросина" (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново.

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Никола Корабов (87 г.), български режисьор, сценарист и актьор.

1907 г.

Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.