На 10 август 1886 г. в българската столица е осъществен русофобски контрапреврат, оглавен от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. Контрапревратът цели връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг.

На този ден през 1908 г. в Гостивар и Одрин са основани български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО.

2015 г.

На първо четене са приети промени в Закона за българското гражданство, според които ще бъде възможно жители на Република Македония с българско самосъзнание да получават гражданство само с устна декларация.

1971 г.

Филиалът на Софийския университет "Климент Охридски" в Шумен прераства във Висш педагогически институт.

1970 г.

Подписана е спогодба за облекчаване на визовия режим между България и Република Кипър.

1950 г.

Изпратена е българска нота до турското правителство, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г., не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. През 1950-1951 г. страната напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 г. - над 220 000. В периода 1984 г. – 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци. На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество. Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност. Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски. Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци". Това решение е подкрепено от министър – председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи. С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес". През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.

1946 г.

В дните 9 - 10 август се състои Десети пленум на ЦК на БРП (к), на който е приета резолюция за даване на "културна автономия" на Пиринския край. Изпълнен е "съветът", даден от Сталин през юни същата година, да се развие там "македонско съзнание" и така да се подготви бъдещото присъединяване на региона към Народна република Македония. На пленума БРП (к) поема ангажимента да популяризира в Пиринския край "македонския език и литература и историята на НРМ". Така партията пренебрегва българските национални интереси и историческите традиции в интерес на СССР и Югославия.

1943 г.

Създаден е Национален комитет на ОФ: д-р Кирил Драмалиев (БРП), Кимон Георгиев (Звено) и Н. Петков (БЗНС “Пладне"), като Н. Петков не представлява партията си, а влиза самостоятелно. По-късно със същия статут влизат Григор Чешмеджиев (БРСДП) и Димо Казасов (независим).

1923 г.

Образувана е нова правителствена партия Демократически сговор чрез обединение на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, демократите и радикалите. Последните влизат условно, ако сливането бъде одобрено от партийните им конгреси. В знак на протест Александър Малинов подава оставка от председателството на Демократическата партия. На 15 август е формиран 26-членен Управителен съвет и 8-членен Изпълнителен комитет. На 31 август е приет Временен правилник за управление до първия партиен конгрес. От 1 октомври излиза органът в. "Демократически сговор" . На 5 октомври са обединени младежките съюзи на трите партии в Сговора. В края на декември е създаден 70-членен Върховен партиен съвет с председател Андрей Ляпчев, председател на парламентарната група.

Начело на Демократическия сговор стои Централно бюро. Според устава на партията, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Реален лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическия сговор излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор се засилват противоречията и през май 1932 г. той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Както по своя социален състав, така и по политическия си облик, Демократичния сговор е разнороден. Отначало в него участват буржоазни и дребнобуржоазни сили в лицето на народняци, прогресивни либерали, демократи, радикали и т.нар. "чисти сговористи" - от организацията Народен сговор. Демократическият сговор се оказва нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, с основна цел извличане на облаги от държавната власт.

През пролетта на 1924 г. от партията се отцепват част от радикалите начело със Ст. Костурков и част от демократите начело с Ал. Малинов и Н. Мушанов, които се обособяват в самостоятелни политически партии. През есента на същата година от Демократическия сговор се разграничават и двама от ръководните дейци на бившата Обединена народнопрогресивна партия. Засилват се борбите и в лагера на "чистите сговористи". Част от тях, които до правителствената промяна от януари 1926 г. поддържат проф. Ал. Цанков, след това минават в подкрепа на новия министър-председател А. Ляпчев.

1909 г.

Открита е жп линията Левски-Свищов (51 км).

1909 г.

Завършва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.

1908 г.

В Гостивар и Одрин са основани български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са създадени във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.

1886 г.

Осъществен е контрапреврат, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. Контрапревратът е осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг. Организиран е от председателя на Народното събрание Ст. Стамболов и е подкрепен от началникът на пловдивския гарнизон С. Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на В. Друмев за незаконно и призовават народните маси да защитят короната. Към София се отправят останалите верни на княза военни части от Южна България и Сливница. До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която го приканват да се завърне в страната. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов. То обаче просъществува само 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според чл. 19 на Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с В. Радославов. Князът се отправя обратно за България. По пътя изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и княз Александър I Батенберг е принуден на 25 август 1886 г. окончателно да абдикира. Преди да напусне България, съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.

1878 г.

От Пловдив в Цариград пристига архимандрит Методий Кусевич и на събрание с водачите на Цариградската българска община повдига въпроса за сключване на уния с папата, който приема българските условия чрез монсеньор Брунони. В писмо до екзарх Йосиф I от 15 август събранието настоява екзархът да се върне в Цариград и заплашва да приеме унията. Методий Кусевич е роден през 1888 г. в Прилеп. Вдъхновител е на българското общинно и църковно дело в Македония. След Освобождението става протосингел на пловдивския митрополит, а от 1880 г. заема същата длъжност при екзарха в Цариград. По-късно е избран за старозагорски митрополит.

1867 г.

Четата на Панайот Хитов достига Княжевац, Сърбия. Панайот Хитов e деец на националноосвободителното движение. Роден e в Сливен през 1830 г. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата я оглавява. Под въздействието на Георги Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г., заедно с Коста войвода, организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Панайот Хитов успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Георги Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. Ръководи чета, която през април 1867 г. преминава р. Дунав и навлиза в България. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК (април–май 1872 г.) е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877 г.–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник. на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. Развива активна обществена дейност – депутат е в Шесто Обикновено Народно събрание (1890 г.–1892 г.), председател е на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи". Умира на 22 февруари 1918 г.

На тази дата са родени:

1962 г.

Роден е Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Специализира в Международния институт за публична администрация – Париж, 1991 г., Военен колеж на НАТО – Рим, 1992 г. Защитава докторат по право през 1995 г. От 2004 г. е доцент в Юридическия факултет, катедра “История и теория на държавата и правото“ на СУ. Народен представител и председател е на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в XXXIX Народно събрание. Съпредседател е на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз, представител на Народното събрание на България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция (март 2002 – юли 2003 г.). Народен представител е в XL Народно събрание. Владее френски, английски и руски език. Женен, с две деца.

1931 г.

Роден е Ради Димитров Радев - български философ. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски" през 1953 г. Специализира в Германия и Франция. Преподавател е във Философски факултет на Софийския университет от 1959 г. От 1969 г. е доцент, а от 1977 г. – професор по история на философията. Декан на Философски факултет на Великотърновския университет. Главен редактор е на списание "Философия". Сред популярните му съчинения: "Материалистически постижения в гносеологията на Аристотел" (1961 г.), "Из историята на арабската философия" (1966 г.), "Критика на неотомизма" (1970 г.), "Философия на елинизма" (1973 г.), "Неотомизмът - "модерна" философия на католицизма" (1976 г.), "Епикур" (1976 г.), "Сократ" (1980 г.), "Хераклит" (1986 г.), "Аристотел" (1988 г.), "Аристотел. Историческа съдба на неговата философия" (1989 г.), "Велики философи" (1990 г.). Автор е на учебниците: "Антична философия. Христоматия" (1977 г., 1988 г., 1995 г.), "История на античната философия" (1981 г., 1983 г.), "Антология по средновековна философия" (1986 г.), "Средновековна философия" (1994 г.). Съавтор на "Философите. Кратък речник" (1992 г.; 1995 г.).

1875 г.

Роден е Стоян Кирков Киркович - български лекар. Завършва медицина във Виена. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски" по вътрешна патология и пропедевтика. Основател и пръв директор е на клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в Софийския медицински факултет, която ръководи 30 години. Автор е на учебници и ръководства по вътрешни болести.Умира на 14 март 1960 г.

1872 г.

Роден е Велико Вълков Йорданов - български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898 г.), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерството на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията "Българска белетристика" (1922 г.). Умира на 6 февруари 1944 г. в София.

1858 г.

Роден е Георги Стоянов Тодоров - български офицер, генерал от пехотата (15 август 1917 г.). Брат е на Александър Теодоров-Балан. Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Учи в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Участва в Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия, генерал-лейтенант (2 август 1915 г.). По време на Първата световна война е командващ Втора армия в Македония, а по-късно на Трета армия в Добруджа. От началото на 1918 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. Умира на 16 ноември 1934 г. в София.

На тази дата умират:

1987 г.

Умира Марко Константинов Минков - български литературен историк, преводач, доктор хонорис кауза на Шекспировия институт при Бирмингамския университет. Той е роден на 15 юли 1909 г. в Самоков. Един от най-добрите познавачи на Шекспир в света. Учи в Холандия и Англия. Следва класическа филология в Софийския университет (1928-1929 г). Завършва английска филология в Берлинския университет (1933 г.). Работи като учител в София (1935-1938 г.). Преподавател е по германистика в Софийския университет, чете лекции по английска литература и английски език Професор е от 1945 г. Завежда Катедрата по английска филология в Софийския Университет от 1946 г. Почетен доктор на Шекспировия институт при Бирмингамския университет от 1966 г., почетен член в на Shakespeare Association of America от 1976 г., член е на бюрото на авторитетното сп. “Shakespeare’s Survey" от 1948 г. Много от научните му публикации са печатани в чужбина. Сътрудник на английското списание “Shakespeare Quarterly", “English Studies", “Renaissance Studies", “Shakespeare Jahrbuch", “Renaissance Drama" и др. Автор на учебници и учебни помагала по английски език - текстология и стилистика. Автор е на съчиненията: “Шекспир. Епоха и творчество" (1946 г.), “An English Grammar" (1958 г.), “English Phonetics" (1963 г.), “The Study of Style" (1966 г.), “A Hystory of English Literature. Part I-II" (1970 г.), “Shakespeare - First Steps" (1976 г.), “Things Supernatural and Causeles. Shakespearian Romance" (1987 г.).

1970 г.

Умира Асен Георгиев Христофоров - български писател. Той е роден на 16 декември 1910 г. в Пловдив. Завършва Робърт колеж в Цариград (1931 г.) и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.). Работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). Преподавател е в Държавното висше училище за финансови и административни науки (1939-1943 г.). Доцент е в Юридическия факултет на Софийския университет от 1943 г. Професор е във Факултета за стопански и социални науки към Софийския университет (1945-1947 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията : “Скици из Лондон" (1945 г.), “Боен път" (1955 г.), “Скици из Рила" (1957 г.), “В дебрите на Рила" (1957 г.), “Мацакурци" (1958 г..), “Планинари" (1959 г.), “Ангария" (1960 г.), “Исковете" (1962 г.), “Трима с магаре на Рила" (1960 г.), “Кутрето на школо" (1964 г.), “Иманяри" (1965 г.), “Говедарци и околностите" (1967 г.), “Вуцидей. Иманяри" (1970 г.), “Поля, гори и хора" (1970 г.).

1965 г.

Умира Георги Александров Стаматов - български драматичен и филмов актьор, режисьор и педагог.Той е роден на 1 януари 1893 г. в Стара Загора. Следва право в СУ “Св. Климент Охридски". От 1912 г. участва в “Съвременен театър" на Матей Икономов. През 1914 г. постъпва в Народния театър в София, където работи до 1964 г. Той е един от основателите на Държавното висше театрално училище през 1948 г. (дн. НАТФИЗ). В киното дебютира с мелодрамата “Малката" (1959 г.), а постига признание и творчески успех с “Тютюн" (1962 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;