20:44 / 23.06.2026
6660
Бизнесът и икономиката ни имат спешна нужда от ясна управленска програма, която да дефинира националните приоритети и стъпките за справяне с търговския дефицит и процедурата за свръхдефицит. Това каза заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС бившият министър на икономиката Даниела Везиева.
По думите ѝ предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за сериозен негативен баланс в търговското салдо са следствие както на глобални процеси, започнали още от пандемията, така и на вътрешни структурни проблеми в българската индустрия, която отбелязва спад през последните три години.
"Прекалено много разчитаме на вноса, това е огромният проблем. Откакто започнаха санкциите, вносът се увеличи, защото неща, които преди сами произвеждахме, изискваха суровини от държави, които сега са санкционирани. Този процес се наруши", обясни Везиева.
Според нея преодоляването на дефицита и стимулирането на износа трябва да премине през засилване на двустранните отношения с държави извън Европейския съюз (ЕС), като Великобритания, страни от Африка и Южна Америка, където българската индустрия все още се помни с добро. Наред с това тя подчерта ключовата роля на регионалното сътрудничество.
"Въпрос на национална политика е да засилим отношенията си на Балканите. Една обща регионална икономическа политика би ни била прекалено полезна в този момент - и на нас, и на Румъния, и на Гърция, и на Албания, и на Сърбия", посочи бившият министър.
Везиева отчете, че въпреки историческите и политически напрежения в региона, икономическите нужди на отделните страни стават все по-водещи и България трябва да поеме лидерството в тази посока.
"Икономическата дипломация е един от най-силните лостове за развиване на държавите в последните години. По друг начин стоим пред света, ако сме обединени", категорична бе тя.
Като основен препъникамък пред конкурентоспособността както у нас, така и в цяла Европа, експертът посочи огромната административна тежест и прекаленото количество регулации. Тя подчерта, че същинската реформа в администрацията не се изразява просто в механични съкращения, а в измерване на ефекта от публичните ресурси и премахване на дублиращите се функции.
По отношение на чуждестранните инвестиции Везиева отбеляза, че България трябва да промени фокуса си от производство на компоненти към продукти с висока добавена стойност. Тя обърна внимание и на въведения у нас т.нар. "двоен скрининг" по Закона за инвестициите, който за разлика от други европейски държави, у нас обхваща почти всички сектори, а не само тези, свързани с националната сигурност, което спира инвестиционния поток спрямо съседните ни страни.
Като базови сектори, които правителството трябва да приоритизира, тя посочи енергетиката, земеделието, тежката и преработващата промишленост с дигитални иновации, туризма и образованието. В сферата на образованието тя алармира за остър недостиг на пазара на труда на ключови специалисти като хидроинженери и инженери като цяло.
Везиева изрази оптимизъм, че България има шансове да избегне процедурата по свръхдефицит, стига управляващите да предложат адекватна стратегия в рамките на едномесечния срок.
"Има достатъчно възможности да го направи и аз наистина очаквам в този един месец да сме готови с подходящата стратегия за излизане от ситуацията. Не са чак толкова драматични нещата, въпрос на действия е", каза бившият икономически министър.
Чуйте още в аудиозаписа:
